Решение по дело №638/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 786
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20185220100638
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

               ,07.06.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на седми май през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                  

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №638 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

          Подадена е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, гр.Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари" №6, представлявано от законен представител - ликвидатора инж.А. И. У. , с правоприемник „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от законен представител - управител А. У. против Г.И.Т., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Г.И.Т., с ЕГН ********** ***, по което било образувано ч.гр.д. №3504/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 08.09.2017г., съгласно чл.410 от ГПК, с която на ответника Г.И.Т., с ЕГН ********** било разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и Канализация - в ликвидация“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, гр.Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Втори януари“ №6, представлявано от ликвидатора инж.А. И. У.  сумата от 1120,18 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, мораторна лихва върху главницата в размер на 234,37 лв. за периода от 13.07.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.09.2017г. до изплащане на вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 147,10 лв., от който 27,10 лв. - държавна такса и 120,00 лв. - адвокатски хонорар.

Сочи, че в законоустановения срок от ответника по настоящата искова молба е постъпило възражение против издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3504/2017г., поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че в отношенията между него и ответника по исковата молба са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. - точка 26.

Твърди, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и титуляр на партида с абонатен номер №********* на адрес: гр.Пазарджик, ул."Иван Клинчаров" №4, ет.5, ап.17, за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 13.06.2012г.-31.07.2017г. от „Водоснабдяване и канализация - в ликвидация“ ЕООД - в ликвидация, изискуеми съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР. Твърди, че ответникът в продължение на няколко години не им е заплащал доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода.

Общата дължима сума, предмет на настоящата претенция, е в размер на 1354,55 лв., от които 1120,18 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 13.06.2012г. до 31.07.2017г., съгласно счетоводна справка извлечение, мораторната лихва върху главницата в размер на 234,37 лв. за периода от 13.07.2012г. до 31.07.2017г. Претендира и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението - 05.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на 147,10 лева - 27,10 лв. ДТ и 120 лева адвокатски хонорар и разноските в настоящето производство в това число адвокатски хонорар в размер на 390,00 лева и 27,10 лева - ДТ.

Твърди, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи съответната сума.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Г.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.09.2017г., издадена по ч. гр. д. №3504/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик за сумите - главница в размер на 1120,18 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на 234,37 лв. за периода от 13.07.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 147,10 лв. - съдебно-деловодни разноски по делото, от които 27,10 лв. - държавна такса и 120,00 лв. - адвокатски хонорар.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направено е доказателствено искане – за прилагане на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Взето е становище, че исковата молба е нередовна, като с оглед на изложеното, както в исковата молба, така и в предхождащото я заповедно производство, следва да бъдат конкретизирани вземанията по всяка от фактурите, да бъде посочен размерът на всяка дължима сума и падежа й, както и размерът на мораторната лихва, която се претендира за всяко закъснение и периода, за който се претендира.

По допустимостта и основателността на предявените искове се сочи, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е подаден в посочен от съда законов срок и като такъв е допустим, но неоснователен. Оспорват се изцяло исковете, както по основание, така и по размер.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност, както на главното вземане, така и по вземането на акцесорния иск. Оспорва се твърдението, че ответникът има качеството на „потребител" на ВиК услуги. Оспорва се и твърдението, че са предоставени услуги от ищеца на ответника, както да са издавани и получавани от ответника фактури за това.

Оспорва се приложеното към исковата молба извлечение от карнет, както по съдържание, така и подписите върху него да са положени от ответника. Не се възразява да се приемат останалите приложени доказателства, с изключение на т.нар. справка, доколкото същата не е ясно от кого и в какво качество е съставена и в този смисъл не представлява документ.

С протоколно определение от 29.01.2019г., постановено в производството по делото, на основание чл.233 от ГПК е прекратено производството по делото в следната част: за сумата в общ размер на 748,32 лв., от които: главница в размер на 574,88 лв. за периода 13.06.2012г. до 04.09.2014г. и мораторна лихва в размер на 173,44 лв. за периода от 13.07.2012г. до 04.09.2014г.

Определението за частичното прекратяване на производството по делото не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.    Производството по делото е продължило по предявения установителен иск за вземане в общ размер на 606,23 лв., от които 545,30 лв. – главница за периода от 05.09.2014г. до 31.07.2017г. и мораторна лихва в размер на 60,93 лв. за периода от 30.11.2014г. до 31.07.2017г.

В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения установителен иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските в заповедното и в исковото производство. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Излага доводи по същество.    Особеният представител на ответника взема становище, че искът е недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли. Подробни съображения по същество излага в представените и приети по делото писмени бележки.

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 05.09.2017 год., ищцовото дружество е подало в Районен съд-Пазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3504/2017г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2156 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 08.09.2017 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор главница в размер на 1120,18 лева, мораторна лихва в размер на 234,37 лева за периода от 13.07.2012г. до 31.07.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 147,10 лева разноски по делото, от които 27,10 лв. държавна такса и 120,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на задължение за ползване на ВиК услуги за абонат с абонатен  *********, за което са издадени месечни фактури за периода от 13.06.2012г. – 31.07.2017г.

Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното: От събраните по делото писмени доказателства – Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора – ищеца по делото, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и с Решение №ОУ-09/11.08.2014г.,  счетоводна справка за задължения на абоната, извадка от карнетите за отчитане на ВиК услугите с абонат-ответника, фактури за периода 05.09.2014г.-31.07.2017г. и Справка на Службата по вписванията-Пазарджик за периода от 01.01.1992г. до 24.01.2019г. по партидата на ответника, се установява, че ответникът Г.И.Т. е собственик на процесния водоснабден имот, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“Иван Клинчаров„ №4, бл.2, ет.5, ап.17, както и е потребител на ВиК услуги по смисъла на закона.

Общите условия са станали част от правоотношението между страните на основание чл.69 ал.3 от Общите условия, утвърдени през 2006г. и на основание чл.71 ал.3 от Общите условия, одобрени през 2014г. Няма данни по делото, след влизане в сила на Общите условия, потребителят-ответник да е възразил против съдържанието  на Общите условия, поради което се налага извода, че с влизането им в сила те са приети от потребителя-ответника. Одобрените от ДКЕВР и влезли в сила Общи условия на ВиК оператора са задължителни за двете страни по правоотношението и следва да бъдат спазвани от тях.

В текстовете  чл.21 ал.4 и ал.5 и чл.22 ал.3 от Общите условия, одобрени през 2006г. и тези на чл.21 ал.4 и ал.5 и чл.24 ал.3 от Общите условия, одобрени през 2014г. е посочен начинът на отчитане на индивидуалните водомери, а именно: в присъствието на потребителя или негов представител, който трябва с подписа си да удостовери съответствието на показанията на водомера с тези в отчета; При липсата на потребителя или негов представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора като се посочват трите му имена и адреса. Съгласно общите условия, когато не е възможно да се отчете водомерът, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираното количество, същият е длъжен в срок не по-дълъг от 6 месеца от последното отчитане да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време. По същия начин е уредено отчитането на ВиК услугите в  чл.32 ал.4 и ал.8 и чл.35 ал.4 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.

Съдът приема, че направеното от особения представител на ответника оспорване по реда на чл.193 от ГПК на истинността на представената от ищеца с исковата молба извадка от карнетите на ответника не бе доказано в настоящето производство. Затова цени този документ като доказателство по делото.

От представената от ищеца справка за задълженията на абоната е видно, че понастоящем партидата се води на името на ответника Г.И.Т..

Разпитаната по делото свидетелка – инкасатор в ищцовото дружество установява, че процесният апартамент се ползва от съпругата на ответника и че през процесния период от време е имало един поставен водомер, за който са дадени предписания да бъде сменен, както и един непоставен /липсващ/ водомер. Установява, че в случаите, в които е отивала на адреса й е отваряла съпругата на ответника, която й казвала, че не си е подменила, съответно сложила водомер и й се подписвала в карнета. Спомня си за случай, в който й отворил и ответникът. Посочва начина на отчитане на количеството изразходвана вода в процесния обект, предвид липсата на индивидуални и изправни водомери, а именно съобразно броя на обитателите /в случая като за един човек – съпругата на ответника/, но съобразено и с показанията на общия водомер.

В текстовете  чл.25 ал.8 и ал.10 от Общите условия, одобрени през 2014г. е посочен начинът на отчитане на месечното количество изразходвана питейна вода при липсата на индивидуални водомери, а именно: съгласно ал.8, при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 2. по 0,1 куб. м. за всеки куб.м. застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 3. по 0,5 куб. м за всеки куб.м. застроен обем на сграда - за сгради в строеж. Съгласно ал.10 - при сгради - етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените по реда на ал.8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на индивидуалните водомери и водните количества изчислени по реда на ал.8 не може да надвишава отчетеното по общия водомер.

От представените от ищеца извадка от карнетите за отчитане на ВиК услугите с абонат-ответника, фактури и справки за задълженията на абоната-ответника се установява  доставеното за процесния период от 05.09.2014г. до 31.07.2017г. количество питейна вода и извършената услуга отвеждане на  отпадни води в процесния имот, собственост на ответника, както и дължимата сума за тези ВиК услуги, която е в размер на 545,30 лв. В този смисъл е и приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза.

По делото не се установи ответникът, който е потребител на ВиК услугите, да е изпълнил задължението си към ищеца и да му е заплатил процесната сума за главница в посочения размер.

Съгласно общите условия за ползване на ВиК услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора - ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД. Падежът на задължението е 30 дни след издаване на фактурата. В конкретния случай, ответникът не е заплатил процесната главница. Не е сторил това нито в 30-дневния срок от датата на съответното фактуриране, нито към 31.07.2017г. Поради това същият дължи и мораторна лихва върху главницата в претендирания от ищеца, след измението на претенцията по реда на чл.214 ал.1 от ГПК /с протоколно определение от 12.03.2019г./ размер от 78,84 лв. за периода от 30.11.2014г. до 31.07.2017г. В подкрепа на този извод е и заключението на съдебно-икономическата експертиза. По делото няма доказателства за изплащане на същата от ответника на ищеца.

При    така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният  иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен и следва да се уважи, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума от 545,30 лева главница, представляваща дължима и незаплатена сума за ВиК услуги за периода от 05.09.2014г. до 31.07.2017г., както и сумата от 78,84 лв. -  мораторна лихва за периода от 30.11.2014г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.09.2017г. до изплащане на вземането.

Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от сторените от него в заповедното производство и в настоящото исково производство разноски, съразмерно на установените вземания, а именно сумата в размер на 502,16 лева.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

 

                                                Р     Е     Ш   И:

 

          По иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, гр.Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари" №6, с правоприемник „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя А. У. против Г.И.Т., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.И.Т., с ЕГН **********, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ„ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, с правоприемник „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, ЕИК ********* по Заповед №2156 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.09.2017г., издадена по ч. гр. д. №3504/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик за следните суми - главница в размер на 545,30 лева - дължими и незаплатени ВиК услуги за периода от 05.09.2014г. до 31.07.2017г. и мораторна лихва в размер на 78,84 лв. за периода от 30.11.2014г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

          ОСЪЖДА Г.И.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя А. У. като правоприемник на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК ********* разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство в размер на 502,16 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                                           

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: