№ 416
гр. Дупница, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510100704 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. М. К. срещу „Моят Кредит“ ЕООД.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за заем № 103567 от 14.06.2024г., по
силата на който бил отпуснат заем в размер на 1100 лв. Намира договорът за заем за
недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК не
било посочено кои разходи формират ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин, както
и не отразявал действителният ГПР при съобразяване на всички дължими по договора
разходи (в т.ч. разходи за допълнителни услуги по чл.1.1). Навежда аргументи за
противоречие на договора с добрите нрави и принципите на добросъвестност,
справедливост и еквивалентност на престациите, предвид размера на уговорената
възнаградителна лихва. Навежда твърдения, че е заплатила по договора сумата от 1170 лв.,
което надхвърля чистата стойност на кредита в размер на 1100 лв. Моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 1100 лв.,
представляваща подлежаща на връщане като чиста стойност на кредита сума по договора,
както и да бъде осъден ответника да заплати сумата от 70 лв., представляваща
представляващи платена от ищцата сума, надхвърляща чистия размер на кредита, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 24.04.2025г. до окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Признава
наличието на сключен между страните договор за заем, като поддържа, че между страните
имало и сключен отделен договор за допълнителни услуги относно участие в томболи и
промоции и услуга Комфорт. Счита, че разходите за допълнителни услуги не следвало да се
1
включват в ГПР, като посоченият в договора размер на ГПР съответствал на действителния.
Поддържа, че постигнатите уговорки били резултат от индивидуални преговори с ищцата.
Признава, че ищцата е заплатила по договора сума в общ размер на 1170,50 лв. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а
предявеният осъдителен иск е по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В тежест на ищцата по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е да докаже наличието на правен
интерес от предявяването на иска, а именно че е налице извънсъдебен спор между страните
по повод съществуването на процесните задължения, както и погасяването чрез плащане на
възникналото в полза на ответната страна вземане. В тежест на ищцата по иска по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД е да докаже сключването на твърдения от нея договор за заем, наличието на
предвидена в договора клауза с твърдяното от нея съдържание, противоречието на клаузата с
императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се
заобикаля такава разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че същата противоречи
на добрите нрави; заплащане на твърдяната от ищцата сума в полза на ответника; размера на
платените по договора суми.
В тежест на ответника е да докаже, че твърдените уговорки са уговорени
индивидуално, респ. наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.
В случая между страните не е налице спор, че между тях е налице сключен договор за
заем № 103567 от 14.06.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1100 лв.
Спорът между страните се свежда до действителността на процесния договор, по който
въпрос съдът намира следното:
От приложения договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със
сключен договор за паричен заем от 14.06.2024г. е видно, че ищцата дължи възнаграждение
за услуга „участие в допълнителни томболи и промоции“ в размер на 329,22 лв. и за услуга
„комфорт“ в размер на 768,17 лв.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато
се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени между едни и същи лица ,
съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които
са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при
множество правоотношения, когато те са с едни и същи страни или свързани лица, трябва на
отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване
на императивните правила на закона и добрите нрави.
Следователно при преценката дали са спазени изискванията на закона, в т.ч. относно ГПР,
съдът следва да държи сметка и за уговорките включени в т.нар. „договор за предоставяне
на допълнителни услуги“, тъй като несъмнено същият съставлява част от една икономическа
2
сделка между страните.
В частта по отношение на вземанията за „участие в допълнителни томболи и промоции“,
респ. за услугата „комфорт“ договорът не съдържа ясно и точно описание на това в какво
конкретно се изразяват предоставените услуги, което обуславя нищожност на клаузите
поради противоречието им с чл. 10а, ал. 4 ЗПК. В частност по отношение на услугата
„Комфорт“ от съдържанието на договора е видно, че същата е свързана с управлението на
кредита, поради което релевантната договорна клауза противоречи и на чл. 10, ал. 2 ЗПК.
Уговорките противоречат и на забраната по чл. 33 ЗПК, според която при забава на
дължимите плащания по кредита, заемателят дължи единствено законната лихва.
От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват истинската цел
на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този
извод е очевиден и с оглед размера на претендираните вземания, който е сравним с размера
на заетата главница.
Горните съображения се потвърждават и от решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на
СЕС, в което се приема, че с пакета от допълнителни услуги ответникът, като кредитодател,
заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до
оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет не е включен в ГПР, а представлява
възнаграждение на кредитора. В актуалната съдебна практика се приема, че неточното
посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на
договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. №
1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС
от 21.03.2024 г. по дело С-714/22).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не отговаря
и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на
ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на
минималното съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за
посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения
процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на
информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява
на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден
х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1
ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него
последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено
чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по
кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II
т.о.
От изложеното по-горе е видно, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен.
3
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между
страните не е налице спор, че отпуснатият по договора кредит е в размер на 1100 лв., а с
определение на съда от 03.07.2025г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответника по договора сумата от 1170 лв.
При това положение следва да се приеме, че задължението на ищцата за връщане като чиста
стойност на кредита сума по договора в размер на 1100 лв. е погасено чрез плащане, а
разликата от 70 лв. се явява платена без правно основание, поради което подлежи на
връщане от ответника.
Ето защо предявените искове се явяват основателни и като такива следва да се уважат
изцяло.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищцата за платената от нея държавна
такса в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Н. М. К., ЕГН:
**********, адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3
сумата от 1100 лв., дължима по сключен между страните индивидуален договор за заем №
103567 от 14.06.2024г..
ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3 да заплати на Н. М. К., ЕГН:
**********, адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 100 ЛЕВА – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4