Р Е Ш Е Н И Е
№ 545
гр. Плевен, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 680/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от В.Р.Д.
от гр. Русе срещу Решение № 349 от 15.07.2021 г. на
Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1056/2021 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил ЕФ Серия
К № 4431196 на ОД на МВР - Плевен, с който на В.Р.Д. от гр. Русе, на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, затова че на 25.01.2021 г. в 13:30 часа в населено място - гр.
Плевен, бул. „Русе“ 118 (Автомивка Шишо Бакшишо) с посока на движение с.
Гривица е управлявал собствения си лек автомобил Тойота Корола Версо с рег. № ******
със скорост 71 км/ч при разрешена 50 км/ч, превишение на скоростта с 21 км/ч, установено
и заснето с АТСС СПУКС ARH САМ S1 при отчетен толеранс на измерената скорост от - 3км/ч.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1
и т. 2 от НПК. Счита, че в съдебния акт не
е обсъдено оплакването, че така описано нарушението за скорост в електронният
фиш не кореспондира с правната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която е посочена
като нарушена. В ЕФ липсва каквото и да е описание на административното
нарушение, което да кореспондира с цитираната за нарушена правна норма, тъй
като не се съдържа конкретното действие, което е извършено виновно от страна на
нарушителя. В решението липсват правни изводи. В ЕФ не е посочено по закон или
с пътен знак е въведено ограничението. Съдът не е обсъдил дали са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15 г., като по никакъв начин не става
ясно според съда кой е контролирания участък и как данните от протокола и
приобщения по делото снимков материал кореспондират с констатациите на
административнонаказващия орган. Навежда доводи, че в конкретния случай, сред
съдържащите се по делото доказателства липсват такива, които да удостоверяват
длъжността на лицето изготвило електронния фиш и това от своя страна
възпрепятства възможността да бъде извършена преценка относно неговата
компетентност, съответно да се установи валидността на електронния фиш доколкото
той се приравнява на наказателно постановление (арг. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и
с него се налага административно наказание. Ето защо счита, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, която определя органите, които могат
да налагат административни наказания. Съдът по никакъв начин не е разгледал
възражението му, че ЕФ е издаден в нарушение на преклузивните срокове по чл. 34
от ЗАНН, като счита че това може би е продиктувано от факта, че ЕФ не съдържа
дата на издаване - реквизит, който също не е предвиден в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Навежда доводи, че описанието на нарушението се изчерпва с посочване
единствено на дата и място на нарушението и стойности на „разрешена“ и „установена“
скорост и на самото превишение, но превишението на скоростта като
административно нарушение, принципно е възможно в две различни и самостоятелни
хипотези на разрешена скорост, регламентирана съответно в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като във втората хипотеза от съществено значение за съставомерността на
нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на
ограничението, въведено с този знак, месторазположението на този пътен знак
спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие. Счита,
че непосочването на тези обстоятелства, предпоставя неяснота относно
конкретните параметри на извършеното от него нарушение и пределите на следващата
се за него отговорност откъм правна квалификация и вид/размер на приложимата
административна санкция. Моли, да бъде отменено постановеното от РС – Плевен
решение, а по същество – да се отмени изцяло ЕФ.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Плевен,
не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага
да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. Съдът
е обсъдил приобщените по делото писмени доказателства и е извел правилни и
аргументирани изводи за безспорна доказаност на визираното нарушение и
законосъобразност на наложения вид и размер на наказанието.
Изложените от първоинстанционния съд
съображения в тази насока са правилни и се споделят от настоящия касационен
състав, без да е необходимо да се преповтарят. При постановяване на решението
си съдът е изложил мотиви относно всички факти и обстоятелства от значение за
конкретното нарушение и правилно е приложил относимите разпоредби.
Правилен е изводът, че оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити
съгласно одобрения образец и отговаря на законовите изисквания. Затова неприложими
са изискванията за съдържание на АУАН и НП, респективно в ЕФ не се съдържа дата
на издаване/съставяне и орган, който го издава, а само съответната структура на
МВР, в района на която е регистрирано нарушението и датата на извършването му.
Затова неприложими се явяват и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне
на АУАН и издаване на НП. А спрямо датата на извършване на нарушението
25.01.2021г. не е изтекла и абсолютната погасителна давност.
Правилно, съдът е приел за доказано от приложените материали по
административно-наказателната преписка соченото нарушение, за което
жалбоподателят обосновано е наказан в
качеството му на собственик на посочения автомобил, което обстоятелство не е
спорно, като е съобразил, че жалбоподателят не е декларирал писмено да е
предоставил управлението на друго лице и затова според оборимата законовата
презумпция на чл. 188 ал.1 ЗДвП следва да се счита за извършител на нарушението.
Установено е с автоматизирано техническо средство - СПУКС - ARH CAM S1 с №11743cd, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична
проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените
протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на
нарушението.
Доказано е чрез автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ
датата и часа на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила,
измерената скорост, ограничението и превишението на скоростта, мястото на
нарушението - с автоматичното отразяване на номера на пътя и участъка от него,
включително и GPS координати и всичко това ясно се вижда на снимката към ЕФ. Приложен е и
протокол за използване на конкретното АТС на процесната дата, в който е
отразено мястото на поставянето му на пътя и ограничението на скоростта – 50
км/ч в населено място, началото и края на работния процес и обслужващия го
служител, към който протокол е приложена и снимка на разположението му на
процесния участък от пътя.
Приложената административна преписка съдържа изискуемата информация и
доказателства съгласно изискванията на чл. 189 ал.8 ЗДвП в подкрепа на
обжалвания ЕФ, доказващи извършеното нарушение
- в т.ч. и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП ( ДВ – бр. 54/2017г.) е допустимо нарушение за скорост да се
установява, както със стационарни, така и с мобилни технически средства и
системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган, за което се издава
ЕФ.
Според легалната дефиниция на §6 т.65 от ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган,
така и: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес, с каквото устройство именно е
констатирано и заснето процесното нарушение.
С оглед всички приложени по делото доказателства, които съдът е съобразил,
правилен е направеният извод, че жалбоподателят като собственик на посочения
автомобил на 25.01.2021г. в 13:30ч. е извършил нарушение по смисъла на чл. 21
ал.1 ЗДвП, тъй като се е движил в населено място – гр. Плевен със скорост от 71
км/ч, с което е превишил разрешената в населено място скорост от 50 км/ч, след
приспадане на отчетен толеранс от -3 км/ч. Установеното превишение от 21 км/ч
на разрешената скорост в населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП
налагане на наказание на собственика на осн. чл. 181 ал.1 т.3 от ЗДвП в размер
на 100 лв.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 349 от 15.07.2021
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1056/2021 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/