ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619
гр. Стара Загора, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501668 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от Граждански процесуален
кодекс / ГПК/.
Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК: № ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законните си
представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез адв. С.З., против разпореждане №
173/30.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 471/2021 г. по описа на Районен
съд - Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
срещу Р. Г. Р. за сумата от 178,00 лв. – нотариални такси за периода от
29.10.2019 г. до 18.06.2021 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално
нарушение, неправилно приложение на закона и необоснованост. Излага
аргументи в подкрепа на твърдението си и счита, че гореописаните такси се
дължат на основание чл.78 от Закона за задълженията и договорите.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и присъждането на
направените в настоящото производство деловодни разноски за държавна
такса.
Препис от частната жалба не се представя на насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
1
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
,,Ю.Б.“ АД – гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу Р. Г. Р. от гр. Р.
за сумата от 1 747,26 лв. - главница за периода от 29.10.2019 г. до 18.06.2021
г.; 270,79 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.10.2019 г. до
09.04.2021 г.; 73,95 лв. – мораторна лихва за периода от 29.10.2019 г. до
12.03.2020 г.; 17,20 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
18.06.2021 г.; 54,51 лв. – такси за периода от 29.10.2019 г. до 18.06.2021 г.;
178,00 лв. – нотариални такси за периода от 29.10.2019 г. до 18.06.2021 г.;
95,45 лв. – застраховки за периода от 29.10.2019 г. до 18.06.2021 г. и законна
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда, а именно 30.06.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените пред заповедния съд разноски в размер
на 48,74 лв. – държавна такса и 378,36 лв. – адвокатско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от
счетоводни книги по кредитна сделка № 4801925 в полза на Р. Г. Р. с ЕГН:
**********, която се явява картодържател по договор за кредитна карта
МК100515 от 10.06.2019 г., с разрешен кредитен лимит в размер на 1 800 лв.,
видно от което, към 18.06.2021 г., задълженията на картодържателя по
цитирания договор за кредитна карта възлизат общо на 2 437,16 лв.
Длъжникът не изпълнил договорните си задължения за погасяване на
дължимите суми съобразно общите условия за издаване и използване на
кредитна карта. На основание чл. 20.2 от условията, заявителят „ Ю.Б.” АД е
упражнил правото си поради неплащане на минималните месечни вноски по
две последователни месечни извлечения да обяви цялото задължение на
длъжника за незабавно изискуемо и дължимо, без да прекратява действието
на договора. На тези договорни основания и поради непогасяване на
гореописаните вноски по главница и лихви, банката е обявила вземането си за
възстановяване на кредита за изцяло предсрочно изискуемо, за което
кредитополучателят бил уведомен чрез уведомление, връчено чрез частен
съдебен изпълнител.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 09.04.2021 г. и с
оглед на което, банката е депозирала заявление по реда на чл.417 от ГПК, чрез
което претендира заплащане на задължението за възстановяване на обявения
за предсрочно изискуем кредит в пълен размер. Направено е искане за
присъждане на разноски.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно
претендираната сума от 178,00 лв. – разходи за нотариални такси за периода
2
от 29.10.2019 г. до 18.06.2021 г., като е приел, че уговорката за нотариални
такси единствено се основава от извлечението от счетоводните книги, което
не е достатъчно за да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, а е
необходимо да бъде представен от заявителя документ, който да удостовери
това вземане.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд
извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Разпоредбата на чл. 417, ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят
да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо
от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа
най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общият размер на
просрочената сума; за общия размер а непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания.
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото са
посочени „нотариални такси” в размер на 178,00 лв. за периода от 29.10.2019
г. до 18.06.2021 г. От представеното по делото препис извлечение от
счетоводни книги от страна на банката обаче липсва конкретизация на
основанието, на което се претендира съответното вземане.
Съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК
заповедният съд е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на
евентуално противоречие със закона и добрите нрави, включително и за
наличие на нищожна клауза в потребителски договор. От изложеното в
заявлението и приложените към него документи се установява, че процесното
вземане произтича от сключен между страните договор за издаване на
кредитна карта, който по своя вид и характер се явява потребителски и за
3
него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит / ЗПК/
и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
В настоящия случай съдът приема, че е налице противоречие със
закона, тъй като съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, но чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява на кредитора за изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Действията, свързани с управлението на кредита
представляват съвкупността от действията по администриране на точното
изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, като в
това число влиза предоговарянето на кредита и обявяването на предсрочната
изискуемост от страна на кредитора.
Доколкото търсените допълнителни плащания са свързани изцяло със
забавата на длъжника, следва да се приеме, че чрез същото се заобикаля
забраната, установена в чл.33 от ЗПК, че при забава на дължимите от
потребителя плащания, кредиторът има право да получи единствено
обезщетение за забава по-висок от законната лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, но не и други компенсации и осребрявания. В
тази връзка заплащането на такси и нотариални такси във връзка с връчване
на покана за обявяването на предсрочна изискуемост на договора за кредитна
карта не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето
същество биха представлявали такси за действия, свързани с управлението на
кредита. Конкретните престации, за които са начислени допълнителните
такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за
неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в
интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. По този начин се поставя потребителя – длъжник в по – неблагоприятно
положение и се цели неоснователно обогатяване на кредитора.
С оглед гореизложеното, искането за присъждане на процесното
вземане следва да се отхвърли, като неоснователно и недоказано, а частната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане
потвърдено със законните последици от това.
В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат
разноски, т.к. се развива без участието на длъжника.
С оглед изложеното и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във връзка с
чл.413, ал.2 от ГПК, въззивният Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №173/30.06.2021 г., постановено по
4
ч.гр.д. № 471/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отхвърлено
заявлението на „Ю.Б.”АД, ЕИК: № ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д.,
чрез адв. С.З., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК срещу Р. Г. Р. от гр. Р. за
сумата от 178,00 лв. – нотариални такси за периода от 29.10.2019 г. до
18.06.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5