РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20242100100999 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от К.
Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Галина
Желязкова Колева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Шейново“
№ 19, ет.1 против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София
1061, бул. „Витоша“ № 2, ЕИК *********, представлявана от главния
прокурор, чрез Окръжна прокуратура – Бургас, с искане за осъждането на
последната да заплати сумата от 27 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, за неоснователно обвинение в
извършване на престъпление от общ характер досъдебно производство №
1343/2015г. по описа на 01 РУ МВР-Бургас, преписка 11125/2015г. по описа на
РП-Бургас, сумата от 1 000 лв. заплатен адвокатски хонорар, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени, вреди ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане, както и
да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата
молба, на 13.11.2015г. с постановление на прокурор от РП-Бургас е било
образувано досъдебно производство № 1343/ 2015г. по описа на 01 РУ на
МВР-Бургас, с обвиняем К. К., който според прокуратурата на 18.10.2015г. в
1
гр.Бургас пред дискотека *** на *** чрез нанасяне на удари, причинил на К.
М. Б. средна телесна повреда - престъпление по чл.129 ал.1, вр.ал.2 от НК. На
06.04.2017г. било повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от НК, а именно по чл.131 ал.1, т.12, вр.чл.129 ал.1,
вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК и взета мярка за неотклонение „подписка“. С
определение по ЧНД № 4104/2019г. по описа на РС-Бургас, съдът дал
конкретни указания на Прокуратурата за приключване на разследването в
разумен срок. С постановление на прокурор при РП-Бургас от 10.06.2020г.,
било издадено ново постановление за привличане на К.К. като обвиняем за
извършено престъпление по чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК и с
обвинителен акт от 29.03.2021г. производството е било внесено за разглеждане
от съда. С присъда № 54/ 15.04.2022г. по НОХД № 1762/2021г. по описа на РС-
Бургас, ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, като присъдата е била потвърдена с Решение № 124/ 13.05.2024г.
по ВНОХД № 618/2022г. по описа на ОС-Бургас. Мярката за неотклонение
„подписка“ е продължила от 06.04.2017г. до 13.05.2024г.
Според К.К., с повдигането на обвинение за престъпление, което
не е извършил и продължилите 7 години процесуални действия спрямо него,
прокуратурата е съсипала живота му – през цялото време многократно се
явявал пред органите на досъдебното производство, а после присъствал и на
всички съдебни заседания. Това влошило отношенията с близките, му както и
любимото му хоби – ловът. Ищецът вследствие на ежедневния стрес се
чувствал несигурен и притеснен, не можел да постъпи на държавна работа,
вкл. в МВР. Неприятните чувства на тревожност, безпокойство, страх от
репресия от не са отминали и сега.
Според изложеното в исковата молба, отговорността на ответника
произтича от закона, не предполага виновно поведение на конкретен служител
в Прокуратурата, както и дали действията са били винаги законосъобразни
и обосновани според събраните доказателства. Цит. е практика на ВС на НРБ
– Постановление № 4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС относно понятието
„справедливост“, свързано с конкретната преценка във всеки отделен случай.
Изброени са условията, на които следва да отговаря увреждането, за да
подлежи на обезщетяване. Самият ищец с нищо не е допринесъл за
увреждането съобразно чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. Заплатеното през 2016г.
адвокатско възнаграждение от 1000 лв. представлява имуществена вреда, като
2
последица от неоснователно повдигнатото обвинение. Изброени са и правно-
релевантните според ищеца обстоятелства за определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, като счита, че са налице всички
предпоставки за уважаване на претенциите в пълен размер.
Окръжна прокуратура – Бургас като представител на
Прокуратурата на РБългария, депозира писмен отговор на исковата молба, в
който излага доводи за неоснователността на предявените искове. Твърди, че
според т.11 от ТР 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС,
обезщетение може да се търси единствено при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение и причинените вреди. Това подлежи на
доказване от ищеца, който не е приложил никакви доказателства затова.
Оспорват се предявените искове както по основание, така и по размер.
Досъдебното производство е продължило 3 години и 11 месеца, който срок е
разумен предвид констатирано в определение от 30.09.2019г. по н.ч.д. №
4104/2019г. по описа на РС-Бургас наличие на фактическа сложност.
Първоначално се е работило срещу 7 обвиняеми лица, като следствените
действия били извършвани ритмично, а наблюдаващият прокурор осъществил
адекватен надзор. Забавяне е било налице единствено поради назначената
повторна СМЕ, поискана от обвиняемите. Изобщо, продължителността на
производството в съда не се дължала на действия на прокуратурата –
ръководна функция има съдът. Срещу постановената оправдателна присъда
освен протест от РП-Бургас, е постъпила и въззивна жалба от частния
обвинител, т.е. и при липсата на протест, производството пак би продължило
пред въззивната инстанция. Или продължителността на производството е била
обусловена от обективни фактори: фактическа и правна сложност; множество
обвиняеми; преминаване през две съдебни инстанции. Наложената мярка е
била възможно най-леката и правата му по никакъв начин не са били
ограничени.
Ответната страна изтъква, че не е изпълнена хипотезата на чл.2
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, след като липсват доказателства за претърпените
страдания от К.К. и причинната връзка с действия в наказателното
производство. От друга страна, липсват доказателства и за твърдените
отнемания на разрешенията за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. А
и тези действия на МВР представлявали административна дейност по смисъла
3
на чл.1 от ЗОДОВ. Всъщност цялостният предявен размер от 27 000 лв. е
прекомерен, като не са приложени доказателства за особено негативни
последици за ищеца вследствие действия на прокуратурата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа исковете и счита, че следва да бъдат уважени в пълен размер. В
подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания.
В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на
ответника твърди, че исковете са изцяло неоснователни, а евентуално първият
е силно завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд
съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като деянието е било
извършено в съдебния район на ОС-Бургас.
Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Досъдебното производство е започнало с постановление на
прокурор при РП - Бургас на 13.11.2015 г., като К. К. е бил привлечен като
обвиняем на 06.04.2017г. за извършено на 18.10.2015г. престъпление по чл.131
ал.1, т.12 от НК (л.35-44 по делото), с взета мярка за неотклонение „подписка“.
Започналото след това против ищцата съдебно следствие е продължило с ново
постановление за привличане като обвиняем от 10.06.2020г. вече за
престъпление по чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК. Развилото се
наказателно производство приключило окончателно с постановеното решение
№ 124/ 13.05.2024г. по ВНОХД № 618/2022г. по описа на ОС-Бургас, с което е
потвърдена постановената присъда № 54/ 15.04.2022г. по НОХД №
1762/2021г. на РС-Бургас за признаването на К.К. за невинен по всички
обвинения (л.13-19). Приложено е и искане с правно основание чл.368 от НПК
от пълномощник на ищеца за ускоряване на разследването с вх.№ 11125/
09.09.2019г. в РП-Бургас. Фактическата обстановка не се оспорва от страните
и съпоставката с приложените по делото писмени доказателства показва, че
напълно отговаря на изложеното в исковата молба.
4
Свидетелят Г. Я. – приятел на К. от 20 години, твърди, че преди 8-9
години ищецът започнал да практикува ловна стрелба и станал член на ЛРД –
Малка поляна. Бил от най-активните състезатели, участвал във всички
състезания с ловни кучета. Ищецът дейно участвал в изграждането на ловни
стопанства, открити ловища за едър и пернат дивеч. През 2017г. казал на
свидетеля, че е обвиняем в нещо (средна телесна повреда на някакво момче),
което не е извършил, но паради това няма да може да участва в активния лов.
После казал на свидетеля, че са му отнели ловните оръжия, което К. изживял
много тежко. Престанал да бъде член и на националния отбор по ловна
стрелба. Свидетелят го убедил да идва на лов, без оръжия. Обаче ищецът имал
и лични проблеми, свързани със стара връзка. Невъзможността да практикува
любимите си спортове го докарали до тежка депресия. На 15 август стартирал
новия сезон и ищецът вече оправдан, отново ходел на лов, но без предишния
хъс. Ищецът имал проблеми с баща покрай семейния бизнес с бензиностанция
и затова напуснал и създал своя ферма с животни, има вече дете и чака второ.
От показанията на свидетеля Г. К. – чичо на ищеца, стана ясно, че
през 2017г. ищецът му споделил, че има образувано дело за средна телесна
повреда и тогава спрял да излиза като млад човек, често трябвало да идва до
Бургас за срещи с адвоката си, в полицията, по дела. В *** се разбрало и
започнали да разпитват К.К. на ***, където работел. Това тежко се отразило на
психиката на ищеца. Това продължило до 2022г. при първото оправдаване,
когато малко се подобрил. Тогава заживял с момиче, което после му станала
съпруга, имат дете. Тези щуротии продължили 7 години и се отразили тежко
на ищеца, тъй като бил млад човек. Но поради обвиненията започнал да
страни от хората, захванал се с животновъдство за да не го разпитват. Ищецът
имал желание да започне работа като пожарникар или в Гражданска защита,
но поради делото не му позволили. И сега още не можел да се оправи
напълно.
Представените доказателства водят до извода за основателност на
иска. Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и
поддържане на обвинение за престъпление, за което по-късно наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда. Ответната страна е
5
материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален
субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и
действия са причинени описаните в исковата молба вреди.
По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди.
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се
установи, че претърпените от К.К. вреди, изразяващи се в депресия, страх от
наказателна репресия, нервност, раздразнителност, загуба на самочувствие,
изолация, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Указания
са дадени в ПП 4/1968г. на ВС, а също и в постановената практика от ВКС по
реда на чл.290 от ГПК относно определянето на обезщетението (Тълкувателно
решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г.; решение № 532/
24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/2009г. ІІІ ГО, ГК и др.). Съобразно застъпеното в
тези актове, съдът следва да съобрази вида и характера на упражнената
процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното
производство, поведението на страните, процесуалните им представители и
участвалите държавни органи в наказателното производство, последиците от
увреждането съобразно продължителността им, тяхната степен и интензитет,
възрастта на пострадалия, социалното и общественото му положение.
Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, тези критерии предоставят
следната характеристика спрямо К. К.. Формално наказателното производство
против него е продължило повече от 7 години – от 06.04.2017г. до 13.05.2024г.,
което обосновава извод, че К. е бил под стрес от привличането си като
обвиняем поради породената неизвестност, макар самото деяние да е било
извършено през м.октомври 2015г. През цялото време са били разпитвани
свидетели, били са провеждани процесуални действия като разпознаване на
лица и предмети, експертизи, в т.ч. проведени множество заседания предвид
разглеждането на делото на 2 инстанции. Процесуалната принуда се изразява
във взетата мярка за неотклонение „подписка“. Увреждането може да се
приеме, че се е изразило в понасяне на неудобства, свързани с участието на
ищеца в процесуални действия при провеждане на досъдебното и
множеството съдебни производства в посочената времева рамка от 7 години,
което е било свързано с негативни емоции от личен и семеен характер, както и
6
съпътващата смяна на професията (л.75-79). Свидетелските показания водят
до извод за наличие на трайни психически увреди. С оглед установената
продължителност на наказателното производство след извършеното
уточнение и след като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът
счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени
вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо
претендирания размер. Или претърпените неудобство и страдания от К.
вследствие на преживяното, съдът преценява, че в парично изражение
отговарят на сумата от 6 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер,
съдът взе предвид и показанията на разпитаните свидетели, които са в полза
на извода за пряка причинно-следствена връзка между проведеното
наказателно производство и установените страдания, както и младата възраст
на ищеца в този период – 21 години.
За начален момент на увреждането следва да се приеме
13.05.2024г., когато спрямо К. е влязла в сила присъда № 54 15.04.2022г. по
НОХД № 1762/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
Възраженията на ответната страна относно прекомерността на
търсеното обезщетение, бяха взети предвид, вкл. липсата на доказателства
относно влиянието спрямо К. на предприетите административни мерки,
отнемане на ловното оръжие.
Останалите възражения са неоснователни. Против постановената
първоначално оправдателна присъда е бил подаден протест от РП-Бургас,
доколкото е видно, че същата е поддържала обвиненията против К. във всеки
един момент. Подадената частна жалба няма отношение към настоящия спор.
Макар да не се касае за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7
от НК, продължилите фактически повече от 7 години досъдебно и съдебно
производства, не е разумен срок.
Или искът по чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен до размер от 6
000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 27 000 лв. – за
разликата от 21 000 лв., се явява неоснователен и недоказан и съдът го
отхвърля.
По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди.
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
7
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно чл. 82 от ЗЗД
имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи.
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се
основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се
намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не
беше настъпило. Според т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се
присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2, ал. 3, т. 1 от
ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното
обвинение в извършване на престъпление. В случая се претендира вреда от
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., с която сума
ищецът е обеднял. Без съмнение, ищецът е бил принуден с оглед повдигнатото
обвинение, да наеме кмалифициран защитник – адвокат, който да защитава
интересите му в наказателното производство. Или искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв. е основателен и
следва да бъде уважен.
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД
присъждане и на законната лихва върху определеното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Задължението за обезщетение на вреди, причинени
от държавата или нейни служители несъмнено е изискуемо от деня на
увреждането и съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава от
този ден и без покана. С оглед и императивната норма на чл.84 ал.3 от ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на
увреждането или от 13.05.2024г.
Предвид изложеното, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ОП-Бургас
следва да заплати в полза на К. К. съобразно уважената част от иска
направените по делото разноски, които са в общ размер от 2830 лв., като 2810
лв. са заплатено адвокатско възнаграждение и 20 лв. внесена държавна такса
или общо сумата от 707,50 лв. Липсата на доказателства за направени от
ответника разноски, води до неприлагането на чл.78 ал.3 от ГПК.
8
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура –
Бургас да заплати в полза на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. Галина Желязкова Колева от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет.1 сумата от 6 000 (шест хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от
1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото против К.
наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на
причиняването – 13.05.2024г., до окончателното изплащане, като иска до
претендираните 27 000 лв. неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура –
Бургас да заплати в полза на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. Галина Желязкова Колева от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет.1 сумата от 707,50 (седемстотин и седем лв.
петдесет ст.) лв. направени по делото разноски съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9