Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 20.11.2019 г.

 

                                       В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                          2. ВАНЯ И.,

 

при участието на секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. д. № 332/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            С решение № 184 от 11.01.2019 год. по гр. дело № 831/2017 год. Пирдопският районен съд в първа фаза по извършване на съдебна делба е допуснал до делба десет броя недвижими имоти – ниви и ливади в землището на с. М. между съделителите „В.З.“ ЕООД с квота 2/9 ид.ч., С.А.Н. с квота 7/36 ид.ч., Н. И.И. с квота 7/108 ид.ч., И. Н.И. с квота 7/108 ид.ч., М.Н.И. с квота 7/108 ид.ч., Ц.И.З. с квота 7/36 ид.ч. и Н.З.В. с квота 7/36 ид.ч.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от съделителите Ц.З. и Н.В. с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Считат, че ищецът не е съсобственик на процесните имоти с ответниците.

Ответникът „В.З.“ ЕООД оспорва въззивната жалба.

Ответниците Ц.З., Н.В. и М.И. оспорват въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „В.З.“ ЕООД твърди в исковата молба, че ответниците – физически лица са съсобственици на процесните имоти по наследство от З. Н. Й., починал през 1957 год., и Й.З. Й.а, починала през 1966 год., и възстановяване правото на собственост с представените по делото решения на ПК /ОбСЗ/ - с. М. по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът придобил 2/9 ид.ч. от процесните имоти с договор за дарение с н.а. № 188, том 1, рег. № 1127, дело № 175/2017 год. и н.а. № 189, том 1, рег. № 1128, дело № 176 от 2017 год. на нотариус Донка Апостолова, по силата на които Х.Т.А. е дарил на дружеството-ищец 2/9 ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти. Праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик на прехвърлената идеална част от имотите с н.а. № 37, том I, рег. № 361, дело № 30/07.03.2017 год. на нотариус с район на действие РС-Пирдоп, по силата на който Г. П. Н. – наследник на общите наследодатели, е дарила на Х.А. собствените си 2/9 ид.ч. от възстановените имоти.

С писмения отговор на исковата молба ответниците Ц.З. и Н.В. са оспорили предявените искове с възражението, че търговско дружество „В.З.“ ЕООД не е съсобственик на процесните имоти. Сочат, че сделката, по силата на която сънаследничката Г.  Н. е прехвърлила притежаваните от нея идеални части от възстановените имоти в полза на Х.А. е недействителна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие и основание на сделката, евентуално - унищожаема на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД поради това, че при сключването й праводателката не е могла да разбира или да ръководи действията си, предвид напредналата й възраст – 91 год. и физическото й състояние, както и на основание чл. 27 от ЗЗД /като сключена при грешка, измама, заплашване или крайна нужда/. Възраженията са конкретизирани и устно от пълномощника на ответниците адв. Ч. в о.с.з. на 29.05.2018 год. в първоинстанционното производство.

Ответницата И. И. в писмения отговор  по чл. 131 от ГПК е оспорила предявения иск за делба с възражението, че ищецът не е собственик на претендираната идеална част от имотите.

С решения № *М/02.11.1999 год. и № *Б/07.06.1999 год. на ПК-с. М. е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.З. Й.а и З. Н. Й. в стари реални граници върху процесните земеделски земи, индивидуализирани с площ, граници и съседи. Видно от приетите по делото скици, имотите са включени е одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-43/13.08.2015 год. и същите понастоящем представляват поземлени имоти с посочените в исковата молба идентификатори.

С н.а. № 37, том I, рег. № 361, дело № 30/07.03.2017 год. Г. П. Н. – съпруга на С.Н. /син на общите наследодатели/ е дарила на Х.Т.А.  2/9 ид.ч. от процесните поземлени имоти.

С н.а. № 188, дело № 175/14.06.2017 год. и н.а № 189, дело № 176/14.06.2017 год. имотите са дарени от Х.Т.А. на ищеца „В.З.“,  ЕООД, гр. София.

По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза на в.л. Грашнов от 23.10.2018 год., според която към момента на изготвяне на заключението Г. П. Н. страда от старческа деменция и не е в състояние да извършва правни действия. Вещото лице не може да отговори дали към момента на сключване на договора за дарение същата е могла да разбира свойството и значението на постъпките си, тъй като липсва медицинска документация.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

По оплакването във въззивната жалба за неоснователност на иска за делба поради това, че ищецът не е съсобственик на имотите, съдът намира следното:

В делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, които бранят правата на лицето, което използва това процесуално средство защита, но не и възражения за нищожност, които защитават права на трето лице, което не участва в производството. Това е така, тъй като само от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависи дали да се позове на последиците от нищожността, както и да ангажира доказателства за нейното установяване. Този извод следва от общото правило, че на нищожността на едно правно действие може да се позове само лице, което има правен интерес от установяване на нищожността. Съсобственик има интерес от установяване нищожността на договор, въз основа на който друг съсобственик се е разпоредил с части от делбения имот, само ако това би довело до увеличаване размера на дела му в съсобствеността или би обосновало извода, че оспорващото договора лице е едноличен собственик на това имущество. Позоваване на нищожността, което би имало за последица включване на друго лице в съсобствеността, в случая – на дарителката Г.  Н., не представлява оспорване, основано на  правен интерес, тъй като само от волята на лицето, чиито права оспорването брани, зависи дали да упражни възражението си срещу действителността на договора, да заяви правото си на дял върху съсобствения имот, а оттам и правото си да участва в делбеното производство. Съделител може да поиска конституирането на друго лице в делбения процес, само ако правата на това лице са установени по несъмнен начин в друго исково производство или данни за това се съдържат в представените по делото доказателства /вж. в този смисъл решение № 269 от 22.10.2012 год. на ВКС по гр.д. № 307/2012 год. на ВКС на РБ, II г.о. и др./. В случая възражението на съделителите Ц.З. и Н.В. за нищожност на договора за дарение, сключен с н.а. № 37, том I, рег. № 361, дело № 30/07.03.2017 год., по силата на който Г. П. Н. е дарила на Х.А. собствените си 2/9 ид.ч. от възстановените имоти, както и възражението за нищожност на последващата сделка поради нарушаване на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, няма за последица защита на техни вещни права върху имота – уважаването на тези възражения не би довело до  увеличаване на дела им в съсобствеността. Същите бранят единствено  правата на неучастващата в делбеното производство наследница Г.  Н., за която липсват данни да претендира дял от процесния имот, основан на възражение за недействителност на договорите. С оглед това съдът намира, че възраженията на ответниците за нищожност на договорите за дарение на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не следва да бъдат разгледани в настоящото производство, като не е налице и основание за конституиране на дарителката и на първия приобретател – Х.Т.А. /в качеството му на физическо лице/ като задължителни необходими другари.

Съдът намира, че в настоящото производство не следва да бъдат разглеждани и възраженията на ответниците по чл. 27-31 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени от Пленума на ВС в Постановление № 7 от 28.11.1973 год. /т. 3/ с иска за делба не могат да се съединяват конститутивни искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл. 343 от ГПК. В делбения процес не намира приложение и правилото на чл. 32, ал. 3 от ЗЗД за упражняване на правото да се иска унищожаване чрез възражение, тъй като искът за делба не е иск за изпълнение на облигационен договор.

По делото ответниците не са упражнили изрично правата си по чл. 76 от ЗН за прогласяване на относителната недействителност на договора за дарение, сключен с н.а. № 37/07.03.2017 год. – чрез нарочен иск или чрез възражение за защита срещу едно валидно разпореждане със сънаследствена вещ, нито са поискали конституиране в процеса на страните по сделката, поради което съдът няма задължение служебно да се произнася по такива искове. Ответниците не са поискали по отношение на тях акта на разпореждане да се прогласи за недействителен на това основание и разпоредената част да се върне в делбената маса. Непротиворечива и последователна е съдебната практика по въпроса, че съдът не може служебно да се произнася по тези въпроси и да приема, че прехвърлителните сделки са недействителни на основание чл. 76 от ЗН, без това да е изрично поискано. 

По изложените съображения следва да се приеме, че договорите за дарение за произвели вещно-прехвърлителен ефект и ищецът е съсобственик на 2/9 ид. части от процесните имоти, а ответниците са съсобственици според наследствените им права от З. Н. Й. и Й.З. Й.а на посочените в решението на районния съд идеални части, като решението в частта за квотите не е обжалвано от ответниците.

            Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

                                                   

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 184 от 11.01.2019 год. по гр. дело № 831/2017 год. на Пирдопския районен съд.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                 2.