№ 15
гр. Кубрат, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100656 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 266, aл. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД и иск по чл. 309а от ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени насрещно обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 82, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл.78 ГПК и двете страни претендират присъждане на разноски по
делото.
Ищецът М. Р. ИБР., ЕГН ********** с пост./наст.адрес в **, чрез адв. В. С., АК –
Русе, като твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК в PC - Исперих е образувано ч. гр. дело № 82/2021 г. по описа на Районен
съд - Исперих, по което поискал да бъде издадена заповед за изпълнение, респективно
изпълнителен лист, срещу „П.“ - ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Исперих, обл. Разград, ул. **, представлявано от управителя Н. П., за
сумата от 3 107.03 лева, от които: 2 826.00 лева - главница, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, и 281.03
лева – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главното
задължение, начислена за периода от 11.02.2020 г. до 02.02.2021 г., както и за направените
съдебно-деловодни разноски. Заявлението било уважено, издадена била заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК. В предвидения срок ответното
1
дружество подало възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ищецът И. сочи
още, че страните са сключили Договор № 1613/ 27.02.2019 г., по силата на който
дружеството в качеството му на възложител, му е възложило в качеството му на
изпълнител, да произведе за своя сметка и да му предаде изсушен, произведения,
манипулиран и опакован суров тютюн от реколта 2019 г. - 1900 кг (количество тютюн),
сортова група «Басма», сорт «Катерини» на площ 10 дка при очакван добив 190 кг от декар.
По силата на сключения договор, ищецът И. се задължил да предаде произведения тютюн в
срок до 30.03.2020 г., а възложителят „П." ЕООД - да го приеме и да му заплати
възнаграждение в срок от 30 работни дни, считано от датата на предаването. В чл. 15
от Договора било уговорено възнаграждението - цената на един килограм произведен и
предаден тютюн, която е действащата пазарна цена към момента на предаването на тютюна.
В изпълнение на поетото от ищеца И. договорно задължение, на 26.12.2019 г. той предал
въз основа на двустранно подписан приемо-предавателен протокол от същата дата 39
кашона тютюн или общо 471 кг. при цена за един килограм 6 лева (пазарна цена към
момента на предаването на тютюна) или общо 2 826.00 лв. - дължимото възнаграждение по
договора. Твърди се, че ответното дружество били уведомени за цената на тютюна, в
частност за дължимото на ищеца И.. На основание чл. 15 от договора ищецът И. сочи, че
ответното дружество „П." ЕООД следвало да му заплати възнаграждение в срок от 30
работни дни, считано от датата на предаването, т.е. до 10.02.2020 г. Ищецът сочи, че точно и
в срок е изпълнил задълженията си по произвеждане и предаване на готовия тютюн.
Въпреки това възложителят не му е заплатил дължимото възнаграждение. Посочва още, че
ответното дружество е в забава считано от 11.02.2020 г. и като последица от неточното си
изпълнение, дължи освен възнаграждението по договора, и лихва за забава на основание чл.
86 от ЗЗД, изчислена върху главницата от 2 826.00 лв. за периода от 11.02.2020 г. до
02.02.2021 г. в размер на 281.03 лв.
В срока за писмен отговор ответното дружество не оспорва предявения иск по
основание и размер, но предявява насрещни искови претенции, местно подсъдни на съда и
във връзка с вече предявения, с присъдените суми по които предлага прихващане.
В качеството си на насрещен ищец „П.“ - ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Исперих, обл. Разград, ул. **, представлявано от управителя Н. П.,
чрез адв. Пл. П., подава насрещен иск срещу ответника М. Р. ИБР., ЕГН **********, като на
основание чл. 82 от ЗЗД и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.
да им заплати сумата от 2 914.80 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение и
причиняване на имуществени вреди, от които 1 943.20 лева, представляващи претърпени
загуби вследствие на непредаване на 1388 кг. тютюн, и сумата от 971.60 лв., представляващи
пропуснати ползи вследствие на нереализиране на възможност за увеличаване актива на
имуществото им от продажбата на 1388 кг. тютюн. Моли се съдът да осъди ответника И. да
им заплати направените разноски по делото, Ищцовото дружество посочва, че на 27.02.2019
г. между страните е сключен Договор за производство и изкупуване на тютюн, по силата на
който ответникът И. в качеството си на изпълнител се е задължил да произведе и предаде на
2
ищеца 1900 кг. тютюн, сортова група Басми, Сорт Катерини, реколта 2019 год. Съгласно
приемо-предавателен протокол № 1540 от 26.12.2019 г. ответникът И. предал на ищцовото
дружество 512 кг. тютюн от посочения сорт, от които килограми е направен отбив в размер
на 41 кг, като количеството на платимия тютюн е общо в размер на 471 кг, а с оглед цената
на кг, общо дължимата сума е 2826 лева. Ищцовото дружество признава, че до момента тази
сума не е изплатена на ответника И.. Излага се становище, че ответникът И. не е изпълнил
задължението си да предаде 1388 кг. тютюн, представляващ разликата между договореното
и предадено количеството тютюн. От друга страна съгласно чл. 9 от договора изпълнителят
нямал право да сключва договор за производство и изкупуване на тютюн с друго
физическо или юридическо лице. Твърди се, че ответникът И. е действал недобросъвестно,
като е предал тютюн от същия сорт на „АлайънС уан тъбако" ЕООД - град Хасково, и по
този начин е пренебрегнал задълженията си по сключения договор, съответно е нанесъл на
ищцовото дружество имуществени вреди, които подлежат на обезщетение съгласно чл. 82 от
ЗЗД. Твърди се още, че на базата на сключените договори с тютюнопроизводителите, е
планирана реализация на тютюна, чрез сключване на предварителни договори, по които
са поети съответни задължения. Твърди се, че съгласно сключен на 12.04.2019 г. договор за
продажба на тютюн между „П." ЕООД и „Рум инвест" ЕООД град Кърджали, са поели
ангажимент да продадат на последните в срок до 30.12.2019 г. 13 500 кг. тютюн, сортова
група Басми, сорт Катерини, реколта 2019 г. При неизпълнение на тези им задължения те
дължат на „Рум инвест " ЕООД неустойка в размер на 20 % от стойността на непредадения
тютюн, изчислен на база 7 лева за 1 кг. Посочено е още, че видно от приложените фактури
ищцовото дружество е продало на „Рум инвест" ЕООД общо 11345 кг. тютюн, т.е. с 2155 кг.
по-малко от договореното, вследствие на което са заплатили неустойка. Ищцовото
дружество посочва, че неизпълнението на задълженията им по посочения договор от
12.04.2019 г. е вследствие неизпълнение на задълженията от страна на ответника И., който
им е предал 1388 кг. тютюн по-малко. Като при тези обстоятелства вследствие на
недобросъвестното му поведение са заплатили неустойка в размер на 1943,20 лева,
представляващи имуществени вреди - претърпени загуби. Съгласно договореното по
посочения с „Рум инвест" ЕООД договор, ищцовото дружество е следвало да им продаде 13
500 кг при цена от 6,50 лв. до 8,20 лева за един килограм съобразно качеството му. Твърди
се, че вследствие на недобросъвестното поведение на ответника И., ищцовото дружество е
било лишено от възможността да продаде договореното количество при цена от 7,35 лева
или да получи като приход 10 201,80 лева. Като по изчисления на ищцовото дружество при
продажба на 1388 кг тютюн дружеството би реализирало печалба от 971,60 лева, които се
претендират от ответника И. като вреди, представляващи пропуснати ползи, произтичащи от
нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото им.
В срока за писмен отговор по насрещния иск ответникът И. сочи, че не оспорва
обстоятелството, че на 15.04.2019 г. е сключил договор с „АЛАЙЪНС УАН ТЪБАКО
БЪЛГАРИЯ" ЕООД с предмет производство на тютюн. Оспорва твърдението на ищеца по
насрещния иск, че с това е нарушен чл. 9 от сключения между страните договор. Твърди се,
че подписаният договор е бланков, предоставен му от ищцовото дружество по насрещния
3
иск и не е имал възможност да влияе на съдържанието му. Прави възражение, че чл. 9 от
Договор № 1613 от 27.02.2019 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо
от ЗЗД, поради което не е породил правните си последици. Следователно не се е породило
задължение за него да не договаря с други правни субекти. Оспорва твърдението на ищеца
по насрещния иск, че е изпаднал в неизпълнение на Договор за продажба на тютюн,
сключен на 12.04.2019г. с „РУМ ИНВЕСТ" ЕООД. Оспорва датата на този договор.
Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че е заплатена неустойка по този договор. В
случай, че ищцовото дружество представи доказателства за посоченото, моли да не бъдат
приемани поради преклузия. Оспорва размера на неустойката. Оспорва твърдението на
ищеца по насрещния иск, че е пропуснал ползи, начислени в размер от 971,60 лв. Оспорва
твърдението на ищеца, че виновно му е причинил вреди. Посочва още, че съобразно чл. 11
от сключения между тях договор, ищцовото дружество е следвало да му предаде тютюневи
семена. Това бил сторено, но същите били негодни. Ответникът И. използвал свои семена, за
да изпълни договорните си задължения. Твърди се още, че по време на действие на договор,
ищецът по насрещния иск, не го е търсил да осъществява контрол по изпълнението.
Връзката между страните се осъществяла чрез посредничеството на работник в ищцовото
дружество на име Ерол, с който били провеждани телефонни разговори. Когато тютюнът
бил готов за опаковане, в изпълнение на чл. 6 от договора, през месец ноември 2019 г.
ответникът потърсил работника Ерол, за да му бъдат предоставени материали за опаковане,
както и график за изкупуване, включително приемателен пункт. Тогава ответникът получил
отговор, че тютюна не може да бъде приет, защото нямало пазар. Ответникът И. заявил на
работника на ищеца, че не разполага с помещение, в което да съхранява дългосрочно
тютюна. Тогава работникът Ерол му казал, че може да се разпореди с тютюна, а в случай че
остане някакво количество — евентуално могат да го изкупят, но през следващите месеци.
Съобразно тази уговорка през месец декември ответникът предал 39 кашона тютюн или
общо 471 кг. тютюн на ищцовото дружество по насрещния иск, които той приел без
възражения и без претенции. Ищецът никога и под никаква форма не е дирил изпълнение от
ответника И. за остатъка. Не му била отправяна и покана за изпълнение, било под устна или
писмена форма. Не му бил предоставян подходящ срок за изпълнение. Това ответникът си
обяснява с обстоятелството, че същият не е проявил интерес към произведения от ответника
тютюн и не е пожелал да изкупи цялото налично количество, съобразно сключения между
тях договор. Поради това счита, че в резултат на недобросъвестното си поведение ищцовото
дружество желае да извлича облаги, които не му се следват. Изложено е още, че съобразно
представения към насрещната искова молба договор с „РУМ ИНВЕСТ" ЕООД ищецът е
следвало да предаде тютюна на своя съконтрахент до 30.12.2019 г. - т. III, т. 1 от договора.
Съобразно чл. 2 от сключения между страните договор, ответникът се е задължил да предаде
тютюна до 30.03.2020 г. Излага се становище, че житейски и правно нелогично е ответникът
да има вина за неизпълнението на ищеца към „РУМ ИНВЕСТ" ЕООД, при положение, че се
е намирал в срок за изпълнение и по всяко едно време до 30.03.2019г. и е можел да
изпълнява договорните си задължения. Излага се доводи, че ищецът е изпаднал в частично
неизпълнение към „РУМ ИНВЕСТ11 ЕООД в един по-ранен момент, което обстоятелство
4
изключва евентуална вина на ответника по насрещния иск за неговото неизпълнение.
Отделно се сочи, че дори ищецът да дължи неустойка, това не означава, че непременно е
претърпял вреда. Тъй като не са представени доказателства ищецът да е заплатил неустойка,
ответникът приема, че ищцовото дружество не е сторило това, а по тази причина - не са
настъпили твърдените вреди, както претърпени загуби, така и пропуснати ползи.
Ответникът твърди, че имуществото на ищеца по насрещния иск е останало непроменено.
Излагат се доводи, че доколкото предадената вещ не представлява родово определена, ако
ищцовото дружество не е разполагало с достатъчно количество тютюн, за да изпълни в
цялост задължението си към „РУМ ИНВЕСТ" ЕООД, е можело да намери съответното
количество тютюн от всяко трето лице, още повече че развива дейност по изкупуване на
тютюн от производители и препродава него на трети лица. Поради това ответникът твърди,
че ищцовото дружество по насрещния иск е разполагало с достатъчно количество тютюн, за
да изпълни задължението си, поради което не е налице причинно-следствена връзка между
неговото неизпълнение и това на ответника И. по насрещния иск. Моли се съда да отхвърли
предявения иск, като им присъди направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложения към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 82/ 2021
г.по описа на РС – Исперих, приет като доказателство по делото в заверено фото-копие,
Договор за производство и изкупуване на тютюн № 1613/ 27.02.2019 г. – л. 9 от
приложеното гр.дело № 257/ 2021 г.на РС – Исперих, се установява по несъмнен начин, че
на посочената дата ищецът, в качеството му на изпълнител, се е задължил по отношение на
ответното дружество, да произведе за своя сметка на площ 10 дка тютюн, сортова група
«Басма», сорт «Катерини», и да му предаде изсушен, произведения, манипулиран и
опакован суров тютюн от реколта 2019 г. - 1900 кг. (количество тютюн), сортова група
«Басма», сорт «Катерини», при очакван добив 190 кг от декар. По силата на сключения
договор ищецът И. се задължил да предаде произведения тютюн в срок до 30.03.2020 г., а
възложителят „П." ЕООД - да го приеме и да му заплати възнаграждение в срок от 30
работни дни, считано от датата на предаването, при цена определена с клаузата на чл.
15 от Договора в размер действащата пазарна цена към момента на предаването на тютюна.
Видно от приложения към исковата молба двустранно подписан приемо-предавателен
протокол от 26.12.2019 г., на същата дата ищецът е продал на ответното дружество 39
кашона тютюн или общо 471 кг..
Между страните не се спори, видно от писмения отговор на ответното дружество – л.
27 от приложеното гр.дело № 257/ 2021 г.на РС – Исперих, че пазарна цена към момента на
предаването на тютюна е в размер на 6.00 лева за 1 кг., при което дължимата цена за
изкупеното от ищеца количество тютюн е в размер на общо 2 826.00 лв.
Не се установява ответното дружество да е осъществило плащането на цената в
договорените начин и срок с клаузата на чл. 15 от договора – по банкова сметка на
изпълнителя/продавач или в брой, в срок от 30 работни дни, считано от датата на
5
предаването, т.е. до 10.02.2020 г., поради което считано от следващия ден - 11.02.2020 г.,
купувача – ответното дружество, е в забава. Видно от приложената към исковата молба
справка - л. 11 от приложеното гр.дело № 257/ 2021 г.на РС – Исперих, законната лихва
върху протендираната цена в размер на 2 826.00 лв. за периода 11.02.2020 г. до 02.02.2021 г.
– дата предхождаща подаването на заявление за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
образувано в ч.гр.дело № 82/ 2021 г. на 03.02.2021 г., е в размер на 281.03 лв.
С Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 03.02.2021 г.,
образувано в ч.гр.дело № 82/ 2021 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд –
Исперих, ищецът е предявил за плащане срещу ответника – купувач, парични вземания,
както следва: 2 826.00 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането, изискуем дълг по Договор за
производство и изкупуване на тютюн № 1613/ 27.02.2019 г.; 281.03 лева – обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главното задължение, начислена за
периода от 11.02.2020 г. до 02.02.2021 г., както и за направените съдебно-деловодни
разноски: 62.14 лв. – платена държ.такса, и 396.00 лв. – платено адв.възнаграждение,
разпоредени за плащане с Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
23/ 09.02.2021 г., връчена на длъжника – ответното дружество на 24.02.2021 г. В 1-месечния
срок длъжника е депозирал възражение, вх. № 261071/ 22.03.2021 г., че не дължи
изпълнение, без да излага факти и обстоятелства, свързани с възникване, изменение,
изпълнение на задължението.
С Разпореждане от 23.0310.2021 г. по ч.гр.д. № 82/ 2021 г. РС – Исперих, връчено на
заявителя на 01.04.2021 г., на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на
07.04.2021 г. пред РС – Исперих срещу ответното дружество, в качеството му на длъжник,
задължен за предявените за плащане вземания.
Приетият като писмено доказателство Договор за производство и изкупуване на
тютюн № 1613/ 27.02.2019 г., съставляващ диспозитивен документ, подписан от страните –
участвалите в договора страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в
него изявления и действия на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбата на
чл.179 ГПК, този документ, неоспорен от страните относно неговата автентичност, има
обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени
фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
Не се установяват твърдяните от насрещния ищец - „П.“ - ЕООД, факти и
обстоятелства, съставляващи основание на предявените от него насрещни претенции:
виновно неизпълнение на задължения на договарялия производството/ изработката на
тютюн М.И., а още по – малко се установява от твърдяното негово неизпълнение да са му
причинени претендираните за обезщетение конкретни вреди – загуби в размер на 1 943.20
лева, и пропуснати ползи в размер на 971.60 лева, въпреки надлежното указване от страна на
съда на доказателствената му тежест, предвид заявените от ответника по същите
възражения.
6
Обратното, установява се от събраните по инициатива на ответника по насрещните
претенции гласни доказателства – показанията на свидетелите С. И.а и Т.Р., че
„исперихската“ фирма е договоряла с тях, вкл. и с М. И., чрез свой представител, когото
познават с името Е.; дала им семена, от които нищо не поникнало, при което те засели
тютюн със собствени семена; по време на производството никой представител на търговеца
не проявил интерес и отношение към изпълнението на договора, относно производството на
тютюн, а когато дошло време за предаването на макар и по – малко количество произведен
тютюн представител на търговеца – посочения Е., отказал да го изкупи, поради което всеки
от тях сам организирал продажбата на тютюна си и по отношение на никой от тях търговеца
не е предявил извънсъдебно или съдебно претенции за предаване, респ. продажба на тютюн.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между
тях за Договор за производство и изкупуване на тютюн № 1613/ 27.02.2019 г.. В изпълнение
на същия ищецът М.И. е продал на ответното дружество 39 кашона тютюн или общо 471 кг.,
при дължима от купувача цена в размер на 6.00 лева за 1 кг., или общо 2 826.00 лв., останала
неплатена в договорения срок - 30 работни дни, считано от датата на предаването, т.е. до
10.02.2020 г., поради което считано от следващия ден - 11.02.2020 г., купувача – ответното
дружество, е изпаднало в забава, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 327 от ТЗ, във
вр. с чл. 266, aл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 258 от ЗЗД и иск по чл. 309а от ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В този смисъл е налице и изходящото признание на ответника, изложено в писмения
отговор на исковата претенция - л. 27 от приложеното гр.дело № 257/ 2021 г.на РС –
Исперих. Ответното дружество, в качеството си на купувач, не е погасило задължението за
плащане на цената на произведеното и продадено му от ищеца количество тютюн,
оставайки задължено за претендираните в заповедното производство суми, ведно с
претендираното от него обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
му се цена от датата следваща несъмнено договорената изискуемост - 11.02.2020 г., до
02.02.2021 г. – дата, предхождаща образуването на заповедното производство по ч.гр. дело
№ 82/ 2021 г.
Неоснователни и недоказани са предявените от ответника срещу ищеца насрещни
искови претенции, тъй като не се установи с годни доказателствени средства – писмени и
гласни доказателства, виновно неизпълнение на задължения на производителя, респ.
продавач, на тютюн, както и не се установява с годни доказателствени средства - писмени и
гласни доказателства, съдебна икономическа експертиза от твърдяното от насрещния ищец
неизпълнение да са произтекли претендираните за обезщетение вреди.
Обратно на това, от събраните по инициатива на насрещния ответник гласни
доказателства, се установява достоверността на факти и обстоятелства, съставляващи
основание на заявените от него възражения, че търговското дружество не е изпълнило
задълженията си и не е предоставило на производителя договорените с клаузата на чл. 11 от
7
договора в необходимото за производството количество и качество тютюневи семена; не е
осигурило съдействие за обработка и предаване на търговеца на частично произведените
количества тютюн, поради което съдът приема възраженията за основателни и доказани.
При така установените факти ответното дружество дължи на ищеца договореното
възнаграждение за произведеното отчасти, в следствие негодност на посадъчния материал,
количество тютюн, продадено и респ. изкупено от него количество тютюн, при приложение
правилото на чл. 267, ал. 2 ЗЗД - Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде
полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното
възнаграждение.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 03.02.2021 г., поради което основателна и доказана е
претенцията на ищеца относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва
върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение,
предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради
което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 62.14 лева, на колкото
възлиза платена държавна такса, и 396.00 лв., на колкото възлиза платеното адвокатско
възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство.
Същите са формирани от доплатена държавна такса от 38.76 лв. и 528.00 лева – платено от
ищеца възнаграждение на един адвокат, в съответствие с приложения списък на разноските
по чл. 80 ГПК от м. 01.2022 г., поради което с оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва да се присъди
сумата 567.00 лева.
Неоснователно се претендира присъждане и на разноски в размер на 250.00 лв. –
депозит за възнаграждение на вещо лице, тъй като със свое определение № 19/ 18.01.2022 г.
съдът е разпоредил връщане на внесения от ищеца депозит в претендирания размер на него,
отменяйки определението за допускане извършването на съдебна счетводна експертиза.
Неоснователно, с оглед изхода на делото по предявените първоначално и насрещни
искови претенции, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 ГПК, е искането на „П.“ - ЕООД за
присъждане в негова полза и в тежест на ищеца по установителните претенции, както и като
ответник по предявените насрещни осъдителни искови претенции, на направените от него
деловодни разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П.“ - ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Исперих, обл. Разград, ул. **, представлявано от
управителя Н. П., чрез адв. Пл. П., по реда на чл. 124, ал. 1, предл. второ, във вр. с чл. 415
ГПК, вземането на М. Р. ИБР., ЕГН ********** с пост./наст.адрес в **, чрез адв. В. С., АК –
Русе, по издадена в негова полза срещу дружеството Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 23/ 09.02.2021 г.по ч.гр.дело № 82/ 2021 г. по описа на РС –
Исперих, с която е разпоредено на длъжника „П.“ - ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Исперих, обл. Разград, ул. **, представлявано от управителя Н.
П., за претендираните суми: 2 826.00(две хиляди осемстотин двадесет и шест) лева -
главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението – 03.02.2021
г., до окончателното изплащане на вземането, изискуем дълг по Договор за производство и
изкупуване на тютюн № 1613/ 27.02.2019 г.; 281.03(двеста осемдесет и един лева, три ст.)
лева – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главното
задължение, начислена за периода от 11.02.2020 г. до 02.02.2021 г., на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 266, aл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 258 ЗЗД и на основание чл.
309а ТЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА „П.“ - ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Исперих, обл. Разград, ул. **, представлявано от управителя Н. П., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на М. Р. ИБР., ЕГН ********** с пост./наст.адрес в **, разноските по
заповедното производство: 62.14 (шестдесет и два лева, четиринадесет ст.) лева, за платена
държавна такса, и 396.00 (триста деветдесет и шест) лева, за платено адвокатско
възнаграждение, както и по настоящото сумата 567.00 (петстотин шестдесет и седем) лева -
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.“ - ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Исперих, обл. Разград, ул. **, представлявано от управителя Н. П., чрез
адв. Пл. П., срещу М. Р. ИБР., ЕГН ********** с пост./наст.адрес в **, насрещни искови
претенции за осъждането му на основание чл. 82, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД да плати на
ищцовото дружество сумата от 2 914.80 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение
и причиняване на имуществени вреди, от които 1 943.20 лева, представляващи претърпени
загуби вследствие на непредаване на 1388 кг. тютюн, и сумата от 971.60 лв., представляващи
пропуснати ползи вследствие на нереализиране на възможност за увеличаване актива на
имуществото им от продажбата на 1388 кг. тютюн, от неизпълнение на задълженията му по
Договор за производство и изкупуване на тютюн № 1613/ 27.02.2019 г., както и за
присъждане на разноските му по делото, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с връчване на препис.
9
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10