№ 42
гр. Плевен , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600069 по описа за 2021 година
и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Районен съд – гр.Плевен с присъда № 260038 от 14.12.2020г., постановена по нохд №
449/2020г. е признал подсъдимия Е. А. А. за виновен в това, че 24.11.2019г. в с.П.,
обл.Плевен, чрез използване на МПС - товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.
№ *** отнел чужди движими вещи – овощен посадъчен материал -302бр плодно дръвчета
на стойност 1510 лева, от владението на собственика А.П.А. от гр.Плевен, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.195, ал.1,т.4
вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1, вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законния срок е депозирана жалба от подс.Е.А. и допълнение към нея, с
които се оспорва възприетата от съда фактическа обстановка. Твърди се, че присъдата е
неправилна. Развиват се доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява
механизма на извършване на кражбата и участието на подсъдимия в нея. Акцентира се
върху липсата на преки доказателства относно авторството на деянието в лицето на
1
подсъдимия. Излагат се и доводи за липса на мотиви към така постановената от
първоинстанционния съд присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова – оправдателна присъда или в алтернатива – отмяна присъдата и връщане на делото
на районния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителя на ОП-Плевен пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след
подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Защитникът на подсъдимия Б. – адв.В.П. от АК-Плевен поддържа жалбата на основанията
посочени в нея и допълнението към нея. Моли присъдата на РС-Плевен да бъде отменена,
като неправилна и незаконосъобразна, а подсъдимия А. да бъде оправдан. Излага доводи, че
преценката на районния съд относно авторството на деянието е неправилна. Подържа и
алтернативно направеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Подсъдимият Е.А., редовно призован се явява. Присъединява се към казаното от неговия
защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Плевенски окръжен съд, като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото
и в пределите на проверката по чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционния съд е събрал и обсъдил, в качеството им
на гласни и писмени доказателства показанията на свидетелите А.А., В.Д. Л.Б., Б.М., Н.Х.,
В.В., Л.Б., протокол за доброволно предаване от 25.11.2019г, разписка от 25.11.2019г.,
нотариален акт на недвижим имот на името на майката на подсъдимия, график на
инкасаторите на пазара „Тибор“, справка за съдимост и характеристична справка на
подсъдимия – приобщени към доказателствената съвкупност предвидения в НПК ред,
заключението по извършената съдебно-стокова експертиза, които е кредитирал изцяло, като
е приел, че са единни, непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено от
фактическа страна, че свид.А.А. притежава овощен разсадник и градина в с.П., обл.Плевен и
произвежда овощен посадъчен материал. Произвеждал около 7000 овощни дръвчета на
година. Произведеното през 2019г. било складирано в овощната градина и от там извършвал
търговска дейност. На 24.11.2019г.подсъдимият А. отишъл до разсадника на А. с товарен
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *** и взел от него без знанието и съгласието
на А. 302 бр. плодни дръвчета, а именно : 200 бр. дръвчета синя слива, 30 бр. дръвчета
праскова „Голдън Гранд“, 20 бр. дръвчета круша „Попска“, 10 бр. дръвчета череша
„Бигаробюрла“, 42 бр. дръвчета ябълка „Флорина“. Поставил дръвчетата в товарния
автомобил и се отдалечил от разсадника. На същата дата свид.А. посетил разсадника си,
установил липсата на дръвчетата и подал сигнал в РУ на МВР-Пордим за извършената
кражба. Около 17,00 часа на същата дата, подсъдимият А. управлявал товарния автомобил с
2
натоварените в него овощни дръвчета, които бил взел от разсадника на свид.А., когато бил
спрян за проверка от полицейските служители В.Д., К.И., Б.М. и Н.Х. в с.Р., на ул.“Ивайло“,
пред дом №12. При извършената проверка полицейските служители установили, че
подсъдимия превозна овощни дръвчета, за които съобщил, че е закупил от пазара на колите
в гр.Плевен и ще ги засажда в двора си. След проверката подсъдимия се отправил в посока
с.Бохот.
На 25.11.2019г. полицейски служители във връзка с провеждани ОИМ във връзка с кражбата
на овощните дръвчета от разсадника на А. посетили дома на подсъдимия в с.Бохот,
установили наличието на плодните дръвчета, те отговаряли на описанието дадено от свид.
А. и извикали А. да види дръвчетата. Свидетелят разпознал дръвчетата като свои , като
посочил белезите по които ги разпознава. С протокол за доброволна предаване от
25.11.2019г. дръвчетата били предадени от подсъдимия и с разписка от същата дата били
върнати на собственика им – свид.А.. В протокола за доброволно предаване подсъдимия
посочил, че е закупил дръвчетата на 24.11.2019г. , но няма документ за произход и цена на
същите. Било образувано и проведено досъдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, от правна страна, че деянието
осъществено от подс.А. осъществява от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 вр.чл.194 от НК. За да формира изводите си в
този смисъл РС-Плевен е отчел, че показанията на свид.А.А., В.Д. Л.Б., Б.М., Н.Х., В.В., Л.Б.
са логични, последователни, взаимно допълващи се относно инкриминираните вещи и
техните белези и относно начина по който са отнети. Приел е, също че показанията на
свид.Д. и М. относно наличието на плодните дръвчета собственост на свид.А. в
управлявания от подс.А. товарен автомобил са логични и достоверни, тъй като
кореспондират и с показанията на свид. Х. . Предвид еднозначно установените факти, че в
същия ден, в който са откраднати овощните дръвчета от разсадника на свид.А. е спрян за
проверка товарен автомобил, управляван от подсъдимия А. и в него са се намирали точно
такива по вид и брой овощни дръвчета като откраднатите от разсадника и същите са били
разпознати от свид.А. по конкретни индивидуализиращи белези, че подсъдимия не
притежава документ за идентичност и цена на дръвчетата, както и че на посочения от
подсъдимия пазар не се продават овощни дръвчета, съдът е приел, че не съществува никакво
съмнение в авторството на деянието. Отчел, е, че събраните по делото доказателства макар
и косвени, водят до единствения несъмнен и еднозначен извод за авторство на деянието в
лицето на подсъдимия А.. Отчел е, с оглед данните в справката за съдимост на подсъдимия ,
че към момента на извършване на престъплението А. не е бил осъждан за извършено
престъпление от общ характер, както и младата му възраст. С оглед посочените
доказателства, съдът е приел, че твърденията на подсъдимия, че не е откраднал овощните
дръвчета от разсадника на свид.А.А., а е закупил същите , зада ги засади в двора си,
представляват единствено защитна теза.
Настоящата инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на РС-
3
Плевен, изложени в мотивите към присъдата, като намира, че същите почиват на правилен и
задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
На базата на така установените фактически положения, които се споделят и от настоящата
инстанция, първоинстанционният съд правилно е заключил, че с деянието си подсъдимият
Е.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195,
ал.1,т.4 вр.чл.194, ал.1 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност в
производството.
От обективна страна е установено, че на 24.11.2019г. в с.П. подсъдимият е отнел
чужди движими вещи, описани подробно по-горе от владението на А.А., без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Правилен е изводът на първата
инстанция, че подсъдимия е извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна в частта, която съдържа анализ на доказателствата, както и в
частта, в която е приложен материалния закон. Тя е законосъобразна и в санкционната част.
Съдът е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства социалното и семейно
положение на подсъдимия, сравнително младата му възраст и обстоятелството, че не е
осъждан и е приел, че последното се явява едно изключително такова, по смисъла на чл.55
от НК и е индивидуализирал наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, като е
осъдил подс.А. на шест месеца лишаване от свобода, като въззивният съда счита и, че
правилно са отчетени данните за обществената опасност на личността на подсъдимия.
Правилно с оглед данните за съдимостта на подсъдимия и с оглед целите на генералната и
индивидуалната превенция е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и е отложено
изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Разноските са били изчислени правилно, като съдът е приложил императивното правило на
чл.189, ал.3 от НПК с оглед изхода на делото.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или
изменението на присъдата, то съдът счете, че същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.348 вр.чл.334,т.6 от НПК , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260038 /14.12.2020г., постановена по НОХД № 449/20г. по
описа на РС – Плевен.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5