Присъда по дело №309/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 32
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Георги Константинов Грънчаров
Дело: 20194400200309
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

№ …………                                 01.07.2019                      град П Л Е В Е Н

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                 наказателен състав

на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.И.З.А.Н.А.

 

Секретар: Д. Г.

Прокурор: ДОЙЧО ТАРЕВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД №309 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Т.С.В.,  роден на *** ***, постоянен адрес:*** 26, висше образование, българин, българско гражданство, безработен, разведен, с ЕГН: **********,

 

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

На 25.09.2018 г., при условията на продължавано престъпление, за времето от 11:49 ч. до 11:52 ч., използвал чужд платежен инструмент – банкова карта, издадена от „*****” АД, без съгласието на титуляра Т.П.М. ***, като от АТМ устройство находящо се в гр. П., ул.”*****” №1, извършил четири успешни операции „теглене”, както следва: в 11:49мин. транзакция в размер на 50.00 лв.; 11ч.50мин. транзакция в размер на 200 лв.; 11ч.51мин. транзакция в размер на 50лв. и 11ч.52мин. транзакция в размер на 50.00лв., всичките на обща стойност 350 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.304 го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.249 ал.1 във вр. чл.26 от НК.

 

 

 

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативен съд – град Велико Търново.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    

 

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.                       2.                              

                                                                            

 

                                                                                                                              

                                                                                                                            

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

  МОТИВИ по НОХД № 309/2019 г.

         Обвинението против Т.С.В. e по чл. 249, ал. І, във връзка с чл. 26 от НК, затова че на 25.ІХ.2018 г., при условията на продължавано престъпление, за времето от 11:49 ч. до 11:52 ч., използвал чужд платежен инструмент – банкова карта, издадена от „********АД, без съгласието на титуляра Т.П.М. ***, като от АТМ устройство находящо се в гр. *****, ********, извършил четири успешни операции „теглене”, както следва: в 11:49 мин. транзакция в размер на 50.00 лв.; 11ч.50 мин.; транзакция в размер на 200 лв.; 11ч. 51 мин. транзакция в размер на 50 лв. и 11ч. 52 мин. транзакция в размер на 50.00 лв., всичките на обща стойност 350 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

           Подсъдимият разбира в какво e обвинен, не се признава за виновен, не дава обяснения по случая.

         От страна на представителя на прокуратурата е приета за установена следната фактическа обстановка:

           Пострадалият Т.П.М.,***, притежавал дебитната карта, издадена от **АД, по която му била превеждана работната заплата. Заедно с картата съхранявал и листче, на което бил написан ПИН-кода.

           На 23.ІХ.2018 г. М. ***, където  пил  бира. Там се срещнал с подсъдимия Т.В., с който са съседи. На път за вкъщи се отбил в дома на Т.В., който живеел сам, като двамата консумирали бира. Около полунощ М. се прибрал в дома си. На следващата сутрин установил, че липсва дебитната му карта. В. намерил картата на М. и решил да я задържи. М. отишъл в дома на подсъдимия и го попитал за картата си. В. му казал, че не е намирал дебитната карта. При  проверка  в банка **М. установил, че от сметката му са изтеглени 350 лв. и сигнализирал  органите на МВР. От приложената справка – извлечение от **АД е видно, че са извършени 4 бр. транзакции  с дебитна карта № 4838 1648 в размер на общо 350 лв., осъществени на 25.ІХ.2018 г.  Транзакциите са извършени в периода от 11:49 ч. до 11:52 ч. чрез АТМ на *** № 00057918, находящ се в гр. *****, ****както следва: в 11ч. 49 мин. транзакция в размер на 50.00 лв.; 11ч. 50мин. транзакция в размер на 200 лв.; 11ч. 51мин. транзакция в размер на 50лв. и 11ч. 52мин. транзакция в размер на 50.00лв., всичките на обща стойност 350 лв. *** АД предоставила запис от охранителни камери на АТМ 57918 за посочения период. От прегледа на видеонаблюдението и проведените оперативно – издирвателни мероприятия е установено, че описаните транзакции са извършени от Т.С.В..  От протокола на БНТЛ – ОД на МВР гр. ***** за извършена видео – техническа експертиза № 172/19.ХІІ.2018 г. и № 36/25.ІІ.2019 г. е видно, че заснетите лица от охранителни камери на АТМ 57918 и сравнителната снимка на Т.С.В. са със сходни външни белези. Подсъдимият  признава, че е изтеглил   с няколко  транзакции  сумата  от 350 лв., но обяснява, че М. му е дал доброволно картата си, тъй като му дължал тази сума.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства намира за установена следваната фактическа обстановка:

                  На 23.ІХ.2018 г. М. ***, където  пил  бира. Там се срещнал с подсъдимия Т.В., с който са съседи. На път за вкъщи се отбил в дома на Т.В., който живеел сам, като двамата консумирали бира. Межда тях бил проведен разговор за продажбата на аудио техника от страна на подсъдимия на пострадалия. Уговорката между двамата била М., който в момента нямал парични средства в наличност да даде на подсъдимия дебитната си карта, за да може В. да изтегли продажната сума, която била около 400 лв. Вследствие на тази уговорка М. дал на В. дебитната карта, задено с ПИН кода.  Около полунощ М. се прибрал в дома си. На следващата сутрин установил, че липсва дебитната му карта, отишъл в банката и си извадил нова дебитна карта.  При  проверка  в  банка **М. установил, че от сметката му са изтеглени 350 лв. и сигнализирал  органите на МВР. От приложената справка – извлечение от **АД е видно, че са извършени 4 бр. транзакции  с дебитна карта № 4838 1648 в размер на общо 350 лв., осъществени на 25.ІХ.2018 г.  Транзакциите са извършени в периода от 11:49 ч. до 11:52 ч. чрез АТМ на *** № 00057918, находящ се в гр. *****, ****както следва: в 11ч. 49 мин. транзакция в размер на 50.00 лв.; 11ч. 50 мин. транзакция в размер на 200 лв.; 11ч. 51 мин. транзакция в размер на 50лв. и 11ч. 52мин. транзакция в размер на 50.00 лв., всичките на обща стойност 350 лв. *** АД предоставила запис от охранителни камери на АТМ 57918 за посочения период. Подсъдимият  признава, че е изтеглил   с няколко  транзакции  сумата  от 350 лв., но обяснява, че М. му е дал доброволно картата си, тъй като му дължал тази сума.

            Описаната и приета за установена от съда фактическа обстановка по делото в значителна степен се доближава до фактическата обстановка приета от страна на прокуратурата за установена. Разликата се състои в това, че обвинението приема, че тегленето от дебитната карта е извършено без съгласието на М., докато от страна на съда се приема, че тегленията са били извършени, след като картата доброволно е била предоставена от страна на пострадалия и с негово съгласие. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Т.П.М., А.С.С., Г.С.Г., Й.А.Т., В.Г.Б..

            В показанията си дадени в съдебно заседание свидетелят Т.П.М. заявява следното: познава се с подсъдимия и на 23.ІХ.2018 г. двамата се срещнали се порчепили със значително количество алкохол в дома на подсъдимия. Известно време след това М. дал дебитната карта с ПИН-кода на подсъдимия, същия да изтегли парична сума, която свидетелят му дължал за извършена от него покупка на аудио техника. Свидетелят в показанията си пред съда категорично заявява, че сам е дал картата на подсъдимия, заедно с ПИН кода. Един ден по-късно М. установил, че дебитната карта не е у него, поради което отишъл в банката и си извадил нова.

            На основание чл. 281, ал. ІV, във връзка с  ал.І, т.1 по искане на представителя на прокуратурата бяха прочетени показанията на свидетеля на дадени в досъдебното производство /страница 29 – 31 от досъдебното производство/. В показанията си дадени пред орган на досъдебното рплоизводство свидетелят твърди, че на 23.ІХ.2018 г. в с***** срещнал подсъдимия, след което двамата се порчепили, като изпили значително количество алкохол. След полунощ свидетелят се прибрал и на следващия ден установил, че му липсва дебитната карта. Заявява, че според него не е подсъдимия, но само с него се е срещал. По-късно М. отишъл в банката и блокирал дебитната си карта и си извадил нова.

                При извършване на преценка на показанията на свидетеля М. дадени в съдебно заседание и тези от предварителното производство, съдът намира последните за твърде противоречиви, непоследователни неясни и противоречащи със събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което не следва да бъдат кредитирани при постановяване на присъдата. Неяснотата и противоречивостта се състоят в това, че свидетелят заявява, че не е видял и не знае подсъдимия да му е взел дебитната карта, но само с него се е  черпил. Показанията са твърде противоречиви и объркани на моменти, за да може да бъде установено със сигурност, че подсъдимия е взел картата. Що се касае до показанията на свидетеля М. дадени в хода на съдебното производство, то същите са непротиворечиви и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани и взети под внимание при постановяване на присъдата. Същите кореспондират с показанията на свидетелката Б., която заявява, че дебитната карта е била предоставена доброволно от страна на М. на подсъдимия, за да може същия да изтегли необходимата сума пари.

                  В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят А.С.С., който казва следното: Знае, че пострадалият е пуснал жалба в полицията, поради както се твърди открадната дебитна карта. Било установено кой е извършвал тегления на парични суми. Свидетелят заедно с двама свои колеги успял да разпознае подсъдимия, като  лице, което е извършило тегленията на парите. Разпознаването било извършено на базата на предоставени снимки от камерата на банкомата, където били извършени операциите.

                   Свидетелят Г.С.Г. пред съда заявява, че му е бил предоставен запис от камера на банкомат и той е разпознал подсъдсимия, като лице, което е извършило тегления на определена парична сума. Нищо не знае за случая.

               Показанията на свидетелят Й.А.Т. по своята същност от тези на неговите колеги. На него също му е бил предоставен албум със снимки от камерата на банкомата и той разпознал подсъдимия. С пострадалия беседа не е водил.

              Свидетелката В.Г.Б. в показанията си пред съда заявява следното: Познава пострадалия от 10 – 15 години. Комшии са в с*****. По принцип идва на гости на подсъдимия. Виждала го е за тия 10 години доста пъти. М. идвал обикновено за пиене, за пари, за нещо за услуга. За инцидента, по повод неговата изчезнала дебитна карта, разбрала в последствие. На 23.ІХ.2018 г. се намирала в дома на подсъдимия в с***** в кухнята, а подсъдимия и свидетеля М. били под навеса. Чула как пострадалият казал на подсъдимия „..вземи картата и си изтегли парите..“. Свидетелката знае, че М. дължи някакви пари на подсъдимия, но не точната сума и за какво.

                 При извършване на анализ и преценка на свидетелските показания на А.С.С., Г.С.Г., Й.А.Т., В.Г.Б. дадени в съдебно заседание не бяха констатирани противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка, поради което не е налице съмнение в  достоверността им. Същите са последователни, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

           От обективна страна, за осъществяване на състава на престъплението по чл. 249, ал. І от НК е достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател на процесния платежен инструмент, че го е използвал - оперирал е с него, както и че това е станало без съгласието на титуляра. Следователно в настоящият случай, за да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия по чл. 249, ал. І от НК е необходимо да бъде установени по надлежен и несъмнен начин, че подсъдимият не е бил оправомощен ползвател на дебитната карта, че изтеглянето на процесните триста и петдесет лева е станало без съгласието на титуляра Т.П.М.. Действително в случая са налице доказателства, че именно подсъдимият е изтеглил процесните триста и петдесет лева, следователно е налице първата предпоставка за осъществяване на престъплението. Следва да бъде установено наличието на втората кумулативно дадена предпоставка от обективна страна, а именно, че изтеглянето на процесната парична сума е станало без съгласието на М.. В хода на съдебното производство бяха събрани убедителни доказателства, че тегленето на паричната сума е станало с изричното съгласие на титуляра на дебитната карта М.. Същият в обясненията си дадени пред съда и които заяви, че поддържа недвусмислено заяви, че е предоставил дебитната карта на подсъдимия, за да може последния да изтегли определена сума пари, които са били необходими за заплащане на закупена от страна на пострадалия аудио техника. Твърдението на М. се потвърждава и от показанията на свидетелката Б., които не бяха опровергани от страна на прокуратурата. Въз основа на всички тези безспорно установени и неоспорени от страна на прокуратурата факти по делото, се достига до единствения възможен и несъмнен извод, че не е налице втората предпоставка от съставомерността на деянието по чл. 249, ал. І от НК, за което подсъдимия е предаден на съд, а именно тегленето да бъде извършено без съгласието на пострадалия М.. Доказано бе, че изтегленето на паричната сума от триста и петдесет лева е станало със съгласието на свидетеля М. дадено изрично, който сам и доброволно е предал картата на подсъдими и устно му е делегирал право да изтегли паричната сума с цел да се погаси задължението му към подсъдимия, свързано с покупката на аудио техника.

                    На базата на горе изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 304, предложение 3 от НПК, а именно, че деянието по чл. 249, ал., за което Т.С.В. е предаден на съд не съставлява престъпление, поради което подсъдимия следва да бъде призната за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

          Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: