Решение по дело №38876/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4440
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20211110138876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4440
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110138876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от
(ФИРМА), искова молба, насочена против Т. К. Д., ЕГН **********, с която са
предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 1538.44лв. – главница, доставена, но не незаплатена топлинна
енергия за периода м.07.2017г. – м. 04.2020г., 228.57лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2018г. – 04.03.2021г., 42.86лв. – стойността на услуга дялово разпределение за
периода м.02.2018г. – м. 04.2020г., 7.37лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.03.2018г. – 04.03.2021г, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14687/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът (ФИРМА) твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила
10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от (ФИРМА), в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Поддържа се
от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По
изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца индивидуализираните в
исковата молба суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14687/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
1
състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище за недопустимост на иска за дялово разпределение, като
останалите претенции се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.

По отношение иска за заплащане на сумата от 1538.44лв. – главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.07.2017г. – м.04.2020г.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Качеството потребител на топлинна енергия за ответника се установява от
приложеното на л. 19 по делото копие на Нотариален акт № 52, том II, рег. № 2542,
дело № 253 от 1999г., на Нотариус Г. З. от които се установява, че през процесния
2
период Т.Д. е бил единствен собственик на процесния недвижим имот с абонатен №
354267, представляващ ап. № 2, находящ се в НАСЕЛЕНО МЯСТО, АДРЕС. Този
извод намира опора и в приложеното от ищеца копие на молба – декларация, подадена
от ответника, за откриване на партида, което писмено доказателство не беше оспорено
от Т.Д..
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната
станция е топлозахранвала цялата сграда, в която се намира процесното жилище, като
от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи за сметка на
топлопреносното дружество. Вещото лице е посочило, че през процесния период
топлинна енергия за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по
формулата приложима в Наредба № 16-334/01.06.2014 и Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на
11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия
период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат
взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени,
като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. От заключението на вещото лице
по СТЕ се установява, че след приспадане на сумата за връщане от изравнителните
сметки размерът на сумите за потребена топлинна енергия за отопление, сградна
инсталация и имот, БГВ е 1538.45лв. С оглед изложеното съдът намира, че от
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период от страна на
ищеца до процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1538.45лв., която
не е заплатена от собственика Т.Д..
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявената претенция,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период, а именно м.07.2017г. – м. 04.2020г., приложение намират
общите условия от 2016г., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
3
Съвета на директорите на (ФИРМА) и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е
прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 15.03.2021г.,
респективно вземанията на ищеца станали изискуеми преди 15.03.2018г. са погасени
по давност.
С оглед изложеното следва извода, че претенциите на ищеца за топлинна
енергия за периода от м.07.2017г. до м. 12.2017г. включително са погасени по давност,
доколкото 45- дневния срок за плащане съгласно общите условия за задълженията за м.
12.2017г. е изтекъл на 15.02.2018г., респективно вземането е погасено по давност.
За останалата част от периода м.01.2018г. – м. 04.2020г., претенцията на ищеца
следва да бъде уважена, доколкото същата не е погасена по давност, тъй като за първия
месец от периода м.01.2018г., вземането е станало изискуемо след изтичане на 45-те
дни съгласно общите условия, които са изтекли на 17.03.2018г., а погасени по давност
са вземания на ищеца, станали изискуеми преди 15.03.2018г.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно, мотивирано и изготвено от лице
притежаващо нужният опит и професионална квалификация, за периода м.01.2018г. –
м.04.2020г., стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия е 1322.16лв.,
в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията, като над тази сума до
максимално претендирания размер, искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по
давност.

По отношение претенцията в размер на 7.37лв. за дялово разпределение за
периода от 31.03.2018г. до 04.03.2021г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на
ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях
търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за
дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвала услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за процесния
период се явява основателна, доколкото видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за исковия период м.02.2018г. – м. 04.2020г. е 42.86лв., за каквато сума
е заявена и претенцията, респективно същата се явява изцяло основателна.
4
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на
228.57лв., за периода 15.09.2018г. – 04.03.2021г. върху претенцията за доставена
топлинна енергия, съдът намира следното. За процесния период, а именно м.07.2017г.
– м. 04.2020г., приложение намират общите условия от 2016г., приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (ФИРМА) и са одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
По изложената аргументация акцесорната претенцията за обезщетение за забава върху
погасената по давност главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия следва
да бъде отхвърлена като неоснователна, доколкото главното вземане е погасено по
давност. В обобщение следва извода, че мораторна лихва не се дължи върху
претендираната сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.07.2017г. – м.12.2017г. включително.
Дължимата се мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 04.03.2021г., върху
останалата част от сумата за доставена топлинна енергия, видно от заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 182.31лв., за която сума
искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен, като над тази сума до максимално
претендирания размер от 228.57лв., претенцията се явява неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна
за сумата от 7.37 лв. – дължимата се мораторна лихва за периода 31.03.2018г. –
04.03.2021г.

По разноските:

При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото. Заявени са искови
претенции в общ размер 1817.24лв., уважената част е 1547.33лв., респективно
отхвърлената част възлиза в размер на 269.91лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 961.53лв., от които
36.34лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 600.00лв. – депозит за вещи лица в
исковото производство, 175.19лв. – държавна такса в исковото производство и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в исковото
производство.
В обобщение следва извода, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски с оглед уважената част
на исковите претенции в размер на 818.71лв.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер на 450.00лв., от които
400.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 50.00лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Във връзка с
възнаграждението в заповедното производство съдът намира за необходимо да направи
следното уточнение. Въпреки, че от страна на ответника е представен договор за
5
правна защита и съдействие за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство в размер на 400.00лв., следва да се признаят и да се уважат разноски за
адвокат в размер на 50.00лв., поради следните съображения:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч.
т. д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение по чл.
414 ГПК от длъжника на същия се дължи възнаграждение за адвокат по реда на чл. 6,
т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на
50.00лв.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
При този изход на спора с оглед отхвърлената част на заявените искови
претенции, ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да заплати на
ответника разноски в размер на 66.83лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: НАСЕЛЕНО МЯСТО, АДРЕС, ет. 1, ап. 22, дължи на
(ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: НАСЕЛЕНО МЯСТО,
АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ сумите както следва:
1322.16лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.01.2018г. – м. 04.2020г., за имот с абонатен № 354267,
представляващ ап. № 2, находящ се в НАСЕЛЕНО МЯСТО, АДРЕС, ет. 1, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.03.2021г. до
окончателно изплащане на сумата и 42.86лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за имота за периода м.02.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.03.2021г. до окончателно
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14687/2021г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за сумата от 216.28лв. / разликата над уважената част до максимално
предявения размер /, като погасена по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: НАСЕЛЕНО МЯСТО, АДРЕС, ет. 1, ап. 22, дължи на
6
(ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: НАСЕЛЕНО МЯСТО,
АДРЕС, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 182.31лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2018г. – 04.03.2021г., върху уважената част на претенцията за доставена,
но незаплатена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14687/2021г., по описа на СРС, III ГО,
180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
сумата от 7.37лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2018г. – 04.03.2021г., върху
претенцията за дялово разпределение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК , да
заплати на (ФИРМА), ЕИК *****, сумата от 818.71лв. – разноски с оглед уважената
част на предявените претенции.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на Т. К. Д., ЕГН **********, сумата от 66.83лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – (ФИРМА), ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7