РЕШЕНИЕ
№ 4374
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110208027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. И. Ч. от гр.Е П, ул.»Н В» № , вх., ет., ап.
против Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Е-21-04-157/03.08.2021 г.,
издадено от Кмет на Столична община, с което на основание чл. 53 и чл. 24 от
ЗАНН, вр чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето, за извършено нарушение
на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. I, 25 от Заповед РД-01-
220/08.04.2021 г., вр. т. I, 7 от Заповед РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра
на здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева.
В жалбата се излагат съображения, че в случая не е налице виновно
извършено нарушение. Отправя се молба към съда да се произнесе с решение,
с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда са
депозирани писмени бележки от жалбоподателя по хода и по същество на
делото. В същите се сочи, че описанието на фактите и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението в атакуваното наказателно постановление
1
било неясно и непълно, което представлявало съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се още, че не било посочено дали в
търговския обект е имало други лица, освен жалбоподателя.
В условията на алтернативност се иска прилагане хипотезата на чл.28 от
ЗАНН и определяне на нарушението, като маловажно такова.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрк.Каменова, която в дадения ход по същество на делото пледира съдът да
се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. При такъв изход на
правния спор претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Делото се разглежда за трети път от настоящата съдебна инстанция след
като с Решение на АССГ № 4143/21.06.2022 г. е било отменено Решение №
598/17.02.2022г. на СРС, НО, 112 състав и делото е било върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане на делото е
било постановено Решение № 4503/24.11.2022 г. от СРС, НО, 109 състав,
което е било обезсилено с Решение № 3781/08.06.2023 г. на АССГ, IX
кас.състав.
На 17.04.2021 г. в гр. С, св.Г С –старши инспектор в Столичен
инспекторат и колегата й Н Н се движили по бул. "Мадрид", като намирайки
се пред сладкарница "Папая", находяща се на № , установили, че в обекта
работят трима служители, които не носили предпазна маска за лице. Тогава
служителите на столичната община влезли в обекта, изчакали да бъдат
обслужени клиентите, след което се легитимирали и съставили АУАН на
тримата служители в търговския обект, една от които била жалбоподателката
Е. И. Ч..
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.209 а, ал.1 от
Закона за здравето, като в обстоятелствената част на акта описал, че „лицето
Е. И. Ч., намиращо се в търговски обект –закрито обществено място – в
сладкарница "Папая", не е изпълнило въведената противоепидемична мярка
със Заповед на Министъра на здравеопазването, като няма поставена защитна
маска за лице, покриваща носа и устата“. След като се запознала със
2
съдържанието на акта, Ч. отказала да го подпише, което обстоятелство било
удостоверено с подписа на един свидетел.
Писмени възражения срещу акта не са били депозирани в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 03.08.2021 г. Кметът на
Столична община издал атакуваното в настоящото съдебно производство
наказателно постановление срещу Е. И. Ч.. В последното било вписано, че с
поведението си на 17.04.2021 г. Е. И. Ч. виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от
ЗЗ във връзка с т. I, 25 от Заповед РД-01-220/08.04.2021 г., вр. т. I, 7 от
Заповед РД-01-51/26.01.2021 г. от Заповед № РД- 01-51/26.01.2021 г.,
издадени от Министъра на здравеопазването.
С наказателното постановление Ч. била санкционирана за извършеното
нарушение, на основание чл.209а, ал.4 от ЗЗ с „глоба“ в минималния
установен размер от 300 лв.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 09.08.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН № 21-04-157/17.04.2021 г., Заповед №
СОА21-РД15-9320/29.07.2021г. и Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г.
на Кмет на Столична община, Заповед № РД- 01-51/26.01.2021 г. и Заповед №
РД-01-220/08.04.2021г. на Министъра на здравеопазването, длъжностна
характеристика на длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат;
както и гласните доказателствени средства–показанията на свидетеля–
актосъставител Станоева.
Съдът се довери на изложеното от св.Станоева, че жалбоподателят се е
намирал вътре в търговския обект, без поставена предпазна маска на лицето,
което обстоятелство е наложило установяване на самоличността му и
съставяне на АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
3
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление и съставения АУАН изхождат от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, предвид разпоредбите на чл.209а, ал.3 и ал.4 от ЗЗ и
приложената към материалите на делото Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020 г. на Кмет на Столична община. Спазена е предвидената от
закона писмена форма и съдържание, както и сроковето по чл.34, ал.1 и ал.3
от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
В АУАН и в НП нарушението е описано подробно и ясно, като
изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава, така че
нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на
обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е
и сторил. И в двата административни акта е посочено в какво се изразява
неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на
министъра на здравеопазването, която въвежда съответните
противоепидемични мерки. Дадената правна квалификация също
кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят
и АНО са посочили, че се касае за нарушение на нормата чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и
посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за
квалифициране на деянието е изпълнено. Коректно е посочено и коя точно
Заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена - т. I, 7 от
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., предвиждаща -Всички лица, когато се
4
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се
използва съгласно препоръките в приложение № 3. Като съгласно т. I, 25 от
Заповед РД-01-220/08.04.2021 г. – Дейностите, които не са преустановени или
забранени с тази заповед, се провеждат при спазване на всички
противоепидемични мерки, въведени със Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г.
Съдът намира възражението на жалбоподателя, че в обстоятелствената
част на АУАН и НП не било описано дали в търговския обект в момента на
проверката са се намирали и други лица –клиенти, освен персонала на обекта,
за правноирелевантно и необосноваващо тезата му за липса на умисъл, тъй
като задължението за носене на предпазна маска произтича от факта, че
лицето се намира в закрито обществено място, каквото в случая е конкретния
търговски обект -сладкарница, като не е обвързано с наличието или липса на
клиенти в същото.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че
жалбоподателят Е. Ч. на инкриминираната дата е била на общодостъпно
място – закрито обществено място, а именно в търговски обект сладкарница
„Папая“, без поставена предпазна маска на лицето. Към деня на нарушението
въпросната Заповед на МЗ е действала и жалбоподателят е бил длъжен да
спазва въведените със същата противоепидемични мерки.
Правилно на жалбоподателя Ч. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв., който е императивно предвиден в закона и е
налице забрана по смисъла на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за неговото намаляване.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран не е маловажно
по смисъла на смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай на нарушение от същия вид. В случая конкретното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Не се установи
5
обективно извинителна причина, поради което жалбоподателят да не е носел
защитна маска. Липсата на вредни последици, сама по себе си не обуславя
маловажност на деянието, доколкото нарушението е формално, на просто
извършване.
Действително нарушението е първо по ред за жалбоподателя, но това
обстоятелство е взето предвид при индивидуализацията на наказанието, което
е определено в минимален размер. От друга страна, според настоящия
съдебен състав приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение,
свързано с нарушаване на противоепидемични мерки, би породило
единствено и само чувство за безнаказаност и би стимулирало извършването
на подобни нарушения от гражданите, което обезсмисля една от основните
функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуалната
превенция на нарушенията.
В конкретиката на казуса, с оглед изхода на правния спор разноски се
дължат в полза на АНО, чийто процесуален представител своевременно е
поискал присъждането им. Ето защо и на основание чл.64д, ал.4 от
ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден размер от 80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Е-21-04-
157/03.08.2021 г., издадено от Кмет на Столична община, с което на
основание чл. 53 и чл. 24 от ЗАНН, вр чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето, за
извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. I, 25 от
Заповед РД-01-220/08.04.2021 г., вр. т. I, 7 от Заповед РД-01-51/26.01.2021 г.
на Министъра на здравеопазването, на Е. И. Ч. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Е. И. Ч., ЕГН ********** да заплати на Столична община
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
6
размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7