Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Елин Пелин, 17.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на тринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева като разгледа докладваното
от съдията АНД № 232 по описа за 2019 г.
на РС Елин Пелин и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от И.И.В., ЕГН **********
с адрес: *** срещу Наказателно
постановление № 19-1204-001440/28.05.2019 г.
на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с
което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи, че описаното
нарушение не отговаря на реалната фактическа обстановка, като се излагат
аргументи в тази насока. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло.
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично в съдебно заседание и поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат
представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от обжалваното Наказателно постановление № 19-1204-001440/28.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № АА257405/26.04.2019 г. по описа на ОД МВР София срещу И.И.В.. Наказателното
постановление е съставено срещу жалбоподателя за това, че: „На 28.04.2019 г.
около 14.00 ч. в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-2 като мотоциклетисти
– хонда ВТР 1000 Ф с рег. № СА 9988 В, държава България при обстоятелства: по
АМ Хемус, при 26 до 29 км посока гр.Варна, управлява мотоциклет Хонда с рег. №
СА 9988 В лична собственост. Движи се в лентата за принудително спиране без
причина. Водача няма видими здравословни проблеми, както и пътницата с него, с
което е нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП, поради което на основание чл.178ж, ал.1,
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
Видно от АУАН № АА257405/26.04.2019 г.
по описа на ОД МВР София, същият е
съставен от В.Ц.И. – младши автоконтрольор при КПД ПК при РУ Ботевград и подписан от свидетеля П.С.К. срещу И.И.В., за това, че: „На 26.04.2019 г. около 14,00
часа по АМ Хемус при 26 до 29 км посока гр.Варна, управлява мотоциклет Хонда с
рег. № СА 9988 В лична собственост с което нарушава: Движи се в лентата за
принудително спиране без причина. Водача няма никакви здравословни проблеми,
както и спътницата с него, с което е нарушил чл58, т.3 от ЗДвП. АУАН е връчен
на жалбоподателя лично срещу подпис и в
него са направени възражения.
От справка
за МПС Хонда с рег. № В 2717К В
се установява, че е собственост на Стефан Стефанов Копашев
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на името на И.И.В.
се установява, че същия е правоспособен водач
и има наложени множество наказания по ЗДвП.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели В.Ц.И. и П.С.К. се установява
следното: Свидетелят И. потвърждава, че е съставил процесния АУАН и поддържа
изложената в него фактическа обстановка. Заявява, че е служител на РУ Ботевград
и работи като младши автоконтрольор. На посочената в АУАН дата бил изпратен на
АМ Хемус да окаже съдействие на колегите си от автомагистралата, поради засилен
трафик на движение на автомобили. Твърди, че не е очевидец на нарушението, а
водача бил спрян от други негови колеги, които били установили, че се движи в
лентата за принудително спиране. По разказа на своите колеги, които били
установили водача установил нарушението и съставил АУАН на водача.
Свидетелят К.,
подписал АУАН в качеството на свидетел твърди, че не си спомня конкретната
проверка. При предявяване на АУАН заявява, че подписът срещу свидетел е негов и
поддържа изцяло изложената фактическа обстановка.
По искане на
жалбоподателя по делото е разпитана свидетелката Маргарита Петрова Петрова,
която заявява, че по време на проверката
е била с жалбоподателя на управлявания от него мотор марка Хонда. В един
момент жалбоподателят намалил скоростта и отбил, като й казал че е чул някакъв
шум в мотора и затова отбива в аварийната лента на автомагистралата, по която
пътували. Докато намалявали скоростта ги спряли полицейски служители, които
били спряли няколко коли на същото това
място. След това дошли още много полицаи и съставили на жалбоподателя АУАН.
Твърди, че спирането в аварийната лента било поради съмнения за проблем в
мотора от страна на водача И..
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, по
следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че при
реализиране на административно наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване правото на
защита на жалбоподателя и тъй като същите са абсолютни не могат да доведат до
разглеждане на спора по същество.
Съставът на административното нарушение по
чл.58, т.3 от ЗДвП, предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е
забранено: 3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство;”. В случая жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че на посочената в АУАН дата се е движил по АМ Хемус с
мотоциклета си Хонда, но оспорва обстоятелството, че се е движел в лентата за
принудително спиране без да е била налице уважителна причина за това, с
твърдение, че е предприел спиране, поради съмнение за авария в превозното
средство.
Законодателят в цитираната норма на
чл.58, т.3 от ЗДвП е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство, като при наличието на което и да е
от тези изключения административна отговорност на водача на пътното превозно
средство в лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да се
търси. Изложеното налага извод, че при ангажиране на административна отговорност
на водач на моторно превозно средство за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП следва
да не е налице което и да е от тези изрично предвидени от законодателя
изключения, като липсата им следва да се посочи изрично в наказателното
постановление и издадения преди това АУАН. При непълното излагане на обстоятелствата
по конкретното нарушение, в това число непосочването, че не е налице за
нарушителя някое от изключенията по чл.58, т.3 от ЗДвП се установява неизпълнение
в пълен обем на задълженията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за
административнонаказващия орган при издаването на НП и по чл.42, т.4 от ЗАНН
при съставянето на АУАН. Неизпълнението на тези задължения по чл.57, ал.1, т.5
и чл.42, т.4 от ЗАНН в хода на административното производство, съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като засягат правото на защита на
субектът, подведен по административна отговорност.
При така възприетата и изложена по-горе
фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят е управлявал като водач
пътно превозно средство – мотоциклет, като се е движел в лентата за
принудително спиране без здравословни проблеми за водача и спътницата с него.
Това безспорно установено поведение от страна на наказаното лице не е
достатъчно, за да се приеме, че чрез същото се осъществява състава на чл.58,
т.3 от ЗДвП, доколкото липсва изрична констатация от страна на
административнонаказващия орган била ли е или не и другата предпоставка - липсата на повреда
на пътното превозно средство, още повече, че в случая жалбоподателят въвежда
доводи, че е предприел спиране именно поради съмнение за наличие на авария.
Доколкото в случая и АУАН, и НП не съдържат
всички обстоятелства за изясняване на правната съставомерност на нарушението по
смисъла на чл.58, т.3 от ЗДвП предвид посочената по – горе липса на факти, настоящият
състав намира, че атакуваното наказателно постановление се явява несъответно на
Закона и като такова следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1204-001440/ 28.05.2019 г. на
Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: