№ 1337
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20255220102294 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 12:32 часа, се явиха.
Молителката В. Г. Б. – редовно призована, се явява лично и с адв. П.К. и
адв. ТоТ.Д. с пълномощни днес представени по делото.
Ответникът В. Е. Г., редовно призован, се явява лично.
Явяват се допуснатите по делото свидетели по искане на молителката.
АДВ. К: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д: - Моля да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Знам за какво е делото. Да се гледа делото,
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК съдът пристъпи към изясняване на
делото от фактическа страна.
АДВ. Д: - Поддържаме молбата, така, както сме я депозирали. Носим
писмени доказателства. Носим и аудиодоказателства, във връзка с актовете на
домашно насилие, които са извършени по телефона, чрез съобщения в
месинджър, в интернет, касаят точно процесните актове на домашно насилие,
и записи от лайв излъчвания направени от господина, в които пред голяма
1
аудитория, същият повтаря тези заплахи – те са на аудиодиска, който
представям пред съда. За прегледност, носим разпечатка от съобщенията,
които нашата доверителка е получила в приложението в ТИК-ТОК, като
транскрибцията е направена от нея, тъй като те са на ромски език. И носим,
амбулаторен лист от преглед, който е проведен, при който тя съобщава на
лекуващия си лекар за това, което и се случва, съответно вътре е
документирано какви са съветите, които е получила. Водим като свидетели
майка й и баба й, те са преки очевидци на събития, които са се случили в
нейния дом, като по същия начин майка й е била пряко на място и е слушала
разговор по телефона. Като други доказателства искам да бъде изискана
справка от ОД на МВР гр. Пазарджик за постъпилите устни и писмени
сигнали от молителката, в периода февруари до настоящия момент, тъй като
има актове на домашно насилие и след като господинът е запознат със
заповедта – сезирани са прокуратурата, полицията – всичко възможно по
нашите сили правим, за да бъде приложен законът. Също така, бихме желали
да получим справка от ОД на МВР Пазарджик, за това, кой е бил полицаят на
смяна в кметството в с. ** на 04.03.2025 г. Тази информация я искам във
връзка с факта, че моята доверителка още на 4-и март е подала първото си
оплакване официално в полицията, то е било прието от въпросния полицай
под формата на устен сигнал и същият я е уверил, че е разговарял с нейния
годеник и му е разяснил какви са последствията от неговите действия.
Въпреки това, както се вижда от нашата молба, действията продължават. За
момента това са исканията, които правим
АДВ. К: - Поддържам становището на колегата и исканията.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): – Имената на свидетелите са А.Д. Б. – това е
едната свидетелка, и П.М.К.а е втората свидетелка.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Да, знам за какво съм тук. Значи, тя
(ответникът сочи молителката) свидетелства, че съм я бил. Не сме били
сгодени с нея.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Как да не сме били сгодени?
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА МОЛИТЕЛКАТА ДА СПАЗВА РЕДА В
СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Извинявам се.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Значи, живяхме на семейни начала. Не сме
2
били сгодени, нито имаме брак, семейни начала, нали. Ами, значи, живяхме,
пробвахме, но тя, госпожата, която е оттатъка, просто не можахме да се
разберем с нея. Тя пие едни лекарства, депивитал, даже имам снимка от тях, и
е по-нервна. Скачаше и ме душеше през врата. До четири часа не ме пускаше
да спя. Значи, не съм пуснал жалба за това, че не искам повече да се
занимавам с нея и не искам повече да контактувам с нея. Явно затова тя ми
вдига дело и гледа да ми направи мръсно, че не искам да я прибера.
Горе-долу, сега сме 25-а, 24-а година някъде към 04.07. се вземахме с
нея, и живяхме два месеца. След това видях че тя пие лекарства, които са за
нерви, нали, за хора, които са нервни, и после като дойде у дома тя почна да
ми се кара, като спи скача, нали, плаче, вдига кръвно, тем-подобни работи, и аз
затова реших да ида у тях, дето пише в жалбата, настина е това отидох у тях
да чета листовки – за свидетелства за управление, защото се записах в курса.
Разделихме се, точно на – не помня баш, но, да има 4-5 месеца назад, някъде
втори месец се разделихме. Отидох у тях, когато се оженихме миналата година
04.07. Живяхме никъде около три месеца или четири, не помня колко, и преди
да се скараме отидох у тях, да чета листовки, нали, не съм я бил, не съм я
тормозил. Отидохме у тях на гости, да чета листовки и мина се някъде, една
седмица някъде, и аз реших да си отида у дома. И аз поисках да си дойде и тя
у дома. Тя не го пожела, и аз си отидох у дома. И след една седмица някъде,
ние отидохме у тях, без да се караме, с такива намерения, да се бием, с лоши
навици, отидохме да си вземем акордиона. Един акордеон бяхме дали у тях,
защото баща й и свири на акордеон. И, тъй като татко си иска акордеона, тя,
баба й, която нарича сега, че ще дойде свидетелката, скача, нали, тази жена на
майка ми да й вземе, тя имаше златен ланец и паричка, скача да га вземе,
майка се отбрани, баща й дойде и ма удари един шамар. Това става в нейната
къща. Моят дядо, предишният, бащата на молителката удари мен. И това,
което казва, че да бия и да тормозя, нали, имаше някакви неща, нали, което
бяха семейни, нали, да се караме, да си викаме, такова, но не съм я бил.
Ами, тя ми открадна фейсбука, мога да го направя и да го видите, ако
позволите Вие. Ами тя ми имаше паролите, без да знам аз, когато беше у дома
тя ми ги открадна от мен от моя телефон, и моят фейсбук в момента е в нея. Аз
имам нов фейсбук. Не знам за какво го ползва този фейсбук, значи, което нали,
може да е изтрила някакви видеа вътре – все едно от моето име, но тя ги е
откраднала от моя фейсбук и ми смени паролата. Тик ток, да ти кажа честно,
3
като ми откраднала фейсбука, то тик-тока автоматично той спира с фейсбука ,
приравнява се към нейния телефон. Нали, да не отричам, нали, може да съм й
казал някакви работи, нали, да съм й писал, такова, човек се нерви, такова, но
никога не съм я бил, и да й оприлича, че отишъл съм да я бия, такова.
Ами, живо, пуснахме видео, да каже, той баща ми говори, и аз говорих,
но не съм се заканвал аз, нали, с две думи. Което си казва тя, което си казва тя,
нали, защото баща й ме удари, и аз, нали, в нервите може да съм казал някакви
думи, но никога не съм отишъл у тях, тя както вика, че й показвам среден
пръст, и да я заплашвам, и да я следя, и такива работи. Първо на първо аз
нямам книжка и кола, за да ида, да таковам, да я преследвам и тем подобни
работи. Аз не я искам и не желая да разговаря с мен. В ** мога да ида,
напримерно на магазина или някъде другаде, но не желая тя да ме приближи
от 50 до 100 метра, колкото е там по закон.
Да, връчиха ми от полицията заповед да не се доближавам до нея, в **
един полицай, и аз се подписах, и не желая повече с нея да говоря, и не искам
повече да имам допир до нея или тя да има допир до мен.
Не, не, не, не – категорично не е вярно, че съм я притеснявал и след тази
заповед. Преди 10 дена, 12 дена, ме извикаха в **, подписах се, и от тогава до
сега не съм я притеснил, и по-преди, нали, не съм я притеснил. Тя казва, че
съм звънял. Аз съм звънял, не че не съм звънял, но аз съм звънял за някакви
такива работи – за вещи, които имам у тях, да си ги взема и тем подобни
работи. Това е. Имам едни дънки, очила и тениска у тях. Не, те не ми ги
дадоха.
Водя като свидетели Г.И.Н.в, баща ми, който живеем при тях, и моят
чичо – брат му, Д.Й.Н..
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА МОЛИТЕЛКАТА (ПООТДЕЛНО): –
Запознати сме с изисканите от съда и постъпили по делото писмени
доказателства.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ
С ДНЕС ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОТ ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА
МОЛИТЕЛКАТА ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Значи, искам да ти кажа, значи, тя беше
болна с тези лекарства, което преди да я взема аз, тя ги имаше тези нерви.
Затова казвам аз, че тя ме задушаваше и не ме пускаше да спя до четири часа.
4
Това беше всяка вечер почти, и баща ми го казваше, вика: – „Татко, ако искаш
га остави“.
Това беше в тик-ток тия документи, но сега ми е друг тик-тока. Тя ми го
е откраднала този.
СЪДЪТ, при условията на чл.146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане
доклада си по делото в следния смисъл:
Производството по делото е с правно основание чл.18, ал.1 от Закона за
защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по постъпила молба от В. Г. Б., ЕГН: **********, С адрес:
** срещу В. Е. Г., ЕГН: **********, с адрес: село ** в която се твърди, че на
08.04.2024 г. молителката и ответника се били сгодили, след което заживели
заедно в село **, в дома на родителите му. Твърди, че месец след като
заживели заедно ответникът започнал да се държи агресивно към
молителката, започнал да й посяга физически, като първо я удрял с шамари по
главата, след което започнал да я щипе по краката и ръцете, както и, че имало
случай, в който я удрял с кабел на зарядното устройство за телефона. Твърди
се, че няколко дни се държал добре с нея, но след което започвал да й посяга
отново. Твърди се, че на 20 октомври 2024 г. докато ответникът разглеждал
стара снимка на молителката с бивш нейн приятел я бил изревнувал, заключил
стаята, в която били, и започнал да я удря по цялото тяло и накрая й отхапал
устната до кръв. Твърди се още, че на 27 - ми ноември молителката не могла
да издържи на системния психически и физически тормоз и се прибрала при
родителите й в село ** община Пазарджик, след което той започнал да й звъни
по телефона и да й упражнява ежедневни заплахи, че ако не се върнела
обратно при него, щял да я върже за колата и да я влачи до тях. Молителката
твърди, че от страх се прибрала при него обратно, защото се притеснявала да
не стане по-лошо и да посегне и на родителите й. Твърди още, че след като се
прибрала отношенията им били нормални, но около седмица след това
ответникът започнал да я бие отново. Твърди, че единият от случаите, когато й
посегнал, бил взел метла с дълга дръжка и я пребил с нея, след което тя отново
се прибрала при родителите й в село **е. Твърди се, че ответникът дошъл и
той, за да живее у тях при родителите й, където били живели около 20 дни, и
същият бил обещал на молителката, че няма да й посяга повече, като след
този период поискал да се приберат в село **. Молителката твърди, че
5
отказала, защото я било страх, че ако иде с него ще започне отново да й
посяга, след което ответникът си тръгнал сам от тях. Твърди се още, че малко
след като напуснал дома им ответникът започнал да я заплашва по телефона
като й казвал, че ако го напусне ще я убие. Твърди, че на 22.02.25 г. дошъл у
тях при родителите й, казал че съжалява за думите си, но същата вечер
започнал да я заплашва, че ще я убие и започнал да я души за врата и й
запушил устата да не вика, тъй като родителите й били в другата стая.
Молителката твърди, че започнала да го моли да спре и започнала да плаче от
страх. Твърди, че майка й, която била в другата стая, била разбрала, че нещо
става и на сутринта на следващия ден били помолили ответника да напусне
дома им. Твърди се, че на 25.02.25г. ответникът написал съобщение в ТИК
ТОК, с което заплашил молителката, че щял да я бие, и щяла да се моли да
спре, казал, че щял да я осакати, както и че баща й и майка й нямало да я
познаят. Твърди се още, че на 26.02.2025г. ответникът бил звънял по телефона
многократно на молителката, но същата я било страх и не му вдигала,
започнал да й звъни от на баща си телефона, чрез месинджъра на Фейсбук,
като на гласово съобщения й бил казал, че ако не му вдигне телефона, щял да я
заколи. Твърди се, че на 03.03.2025 г., около 15 часа, ответникът отново бил
звъннал от скрит номер, но молителката не вдигнала, както и че малко след
това дошъл у молителката със семейството си и започнали да се карат с тях
защо не си тръгвала с него у тях. Молителката твърди, че майка й им казала,
че повече нямало да се връща при В., тъй като ме бие и ме тормози. Твърди се,
че след тези думи на майка й, те започнали да ги обиждат и да ги заплашват,
след което ответникът бил тръгнал към молителката заплашително да я бие с
думите - „Сега, ще те утрепя“. Молителката твърди, че тя била на около два-
три метра от ответника, майка й застанала между тях двамата, за да не я удари
и да го спре, след което той хванал майка й за гърлото, опрял я до стената и
започнал да я удря по главата с юмрук, като баща й, за да я спаси го издърпал
и му ударил шамар по лицето. След шамара ответникът бил пуснал майка й.
Молителката била казала, че ще звънне в полицията и извадила телефона си,
след което се уплашили и избягали. Твърди се, че на същия ден, ответникът
като си отишъл бил пуснал във Фейсбук видео, като бил казал, че който и да
види от семейството на молителката щял да ги заколи. Молителката твърди,
че от страх да не дойде отново, на следващия ден 04.03.2025г. отишла в
кметството на село ** при полицая, който е квартален, за да подаде жалба, но
6
полицаят й предложил първо устно той да го предупреди, като в нейно
присъствие се обадил по телефона на кварталния полицай на село **, за да
предупреди ответника. Твърди се, че на следващия ден кварталният от **е им
бил казал, че са предупредили ответника да не й посяга и изобщо да не идва
при тях в селото. Твърди се, че след това предупреждение, ответникът
ежедневно пишел съобщения на роднини на молителката, че ако не се върне
при него, щяло да стане по-лошо и щяло да има по голямо разправяне с тях.
Твърди се, че на 28.04.2025г. около 11:00 часа ответникът бил минал с кола
покрай къщата на молителката, като същата била на тротоара пред къщата, и
след като я видял, извикал че ще я убие, и й показал среден пръст. Твърди се,
че към момента молителката изпитва страх за живота си и да излезе извън
дома си, тъй като ответникът можел по всяко едно време да дойде, и както бил
казал неколкократно, да й посегне или нещо по-лошо. Молителката твърди, че
я е страх да отиде до магазина, тъй като той можел от някъде да дойде и да я
нападне. Твърди, че изпитва страх да излизам сама от дома си и дори по
улицата, че не може да спи след инцидента, че й се вие свят и получавала
стрес, който я изпотявал всяка вечер. Твърди, че се страхува дори да се
разходи някъде, защото имала чувството, че ответникът щял да се появи и
може да я убие.
Моли се съдът да наложи на извършителя посочени от молителката
мерки по ЗЗДН и по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН да издаде заповед за незабавна
защита с поисканите мерки. Приложена е Декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН.
Формулирани са доказателствени искания.
Във връзка с Определение № 1776/05.06.2025 г. е издадена Заповед за
незабавна защита №20/05.06.2025 г. срещу ответника.
В днешното съдебно заседание ответникът, редовно призован, оспорва
твърдените факти и обстоятелства в подадената молба за защита от домашно
насилие и твърди, че не е извършвал посочените актове, действия,
бездействия, като сочи и гласни доказателства.
По доказателствените искания на страните съдът се е произнесъл с
Определение по чл. 140 от ГПК, като в днешното съдебно заседание следва да
бъдат приети представените от ищцовата страна писмени доказателства.
Следва да бъдат приети и писмените доказателства изискани от Бюро
съдимост и гражданско деловодство при Районен съд Пазарджик, както и
7
следва да бъде приобщен като ВД представеният от страна на молителката
компактдиск, като в днешното съдебно заседание записът извършен върху
него ще бъде възпроизведен. Следва да бъдат допуснати и посочените от
страните свидетели, а по другите доказателствени искания съдът ще се
произнесе допълнително, след събиране на тези доказателства. С оглед на
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищцовата страна писмени доказателства – 8
бр. цветни снимки и 1 бр. амбулаторен лист от 07.05.2025 г., както и
изисканите от Бюро съдимост и гражданско деловодство при Районен съд
Пазарджик, постъпили по делото съответно с вх. № 16257/06.06.2025 г. и вх.
№16133/05.06.2025 г.
ПРИЛАГА по настоящото дело представените от ищцовата страна СД
диск.
ДОПУСКА до разпит като свидетели А.Д. Б. и П.М.К.а – от страна на
молителката, и Г.И.Н.в и Д.Й.Н. – от страна на ответника.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ ГЛАСНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, С РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ ПО ДЕЛОТО
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА МОЛИТЕЛКАТА, КАКТО СЛЕДВА:
А.Д. Б.: – на 49 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, майка съм на молителката.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 161, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. АНКА Б.: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. АНКА Б.: - Обещавам да кажа истината. Познавам го ответника.
Дъщеря ми и ответникът живееха на семейни начала. Те бяха сгодени, но
нямаха на хартия нещо – нямаха брак. От негова страна имаше физическо и
психическо насилие към дъщеря ми.
АДВ. Д: - В какво състояние сте я виждала Вие, преди дъщеря Ви преди
да се прибере – така, външно имала ли е следи по нея?
СВ. АНКА Б.: - имаше, да, синини. Един път устната й беше много зле,
8
беше захапана, кървяща, синя. От главата до краката цялата беше синя.
Многократно сме я вземали така – най-малко три пъти. Вземали сме я и пак
сме я връщали, да, тя опитваше да живее с него с надеждата да се съберат.
Един път, когато баща му звънна – бащата на В. звънна на съпруга ми и
го извика, защото В. я е пребил от бой. Отиваме ние с мъжа ми, и ние я
заварваме със синини по ръце, по крака, устната й захапана синя, тук на
челюстите имаше синьо (свидетелката сочи нейната лява буза). Това, мисля,
че беше октомври миналата година беше.
Последната разправия, февруари месец беше у дома тя. Октомври месец
– след този случай, бяха се разделили едно известно време, точно времето,
съжалявам, но не мога да кажа, беше преди Нова година. Той й се помоли с
някакви такива думи, много добри намери, да се прибират, но аз не я пуснах
до отива там. Той дойде при нас да живее. И февруари месец имаше един
случай, през това време те ходеха на гости при неговите родители и пак си
идваха при нас. Февруари месец той пожела тя да се прибере в неговия дом
при родителите му, обаче тя отказва, защото я е страх да не я бие там. И са
имали някаква разправия вечерта, у нас бяха, ние в едната стая живеем, те в
другата стая са имали разправия нещо са се карали, душил я е - не знам,
семейни нали. Аз я чух като реве вечерта, обаче не посмях да влезна.
Сутринта казах, нали, да се разделят, няма смисъл вече да живеят заедно. И на
трети март вече идва В. да я прибира със семейството си, и тогава вече
станаха по-големите разправии. Той ми посегна, тръгна да бие дъщеря ми, аз
скочих пред него да не я бие, и той ме хвана за гърлото, започна да ме блъска в
стената, тогава дойде мъжа ми и ме спаси. Това беше цялата история. От
тогава дъщеря ми не се е прибирала при него, но той настоява да я прибере.
Имало е случай, присъствала съм, на разговор между тях двамата по
телефона, това беше след тази разправия – чух викове, закани.
Преди това имаше едно обаждане, точно преди трети март, аз го помня,
защото тогава ми посегна, затова го помня, в което той крещи по телефона в
запис, че ако не му вдигне телефона ще я заколи. След това, вече, настоятелно
той звънеше от скрити номера. Знаем, че е той, защото дъщеря ми един път
вдигна телефона, за да разбере кой е този скрит номер, оказа се, че е той.
Да, видяла съм го в автомобил, той мина покрай нашата къща, защото
ние живеем точно на ъгъла на главния път, от там те постоянно минават, един
9
ден мина със страшни крясъци и викове. Ами, май не шофираше той, не видях
точно дали той шофираше, но викаше той, от колата викаше боклуци и разни
други обидни думи. А един път вика и на Верчето, тя беше вънка на пътя, аз
бях в двора, тя беше извън двора на пътя. Чух също, че й вика и на нея, Верче,
нашата не е приключила или нещо от този род пак се закани, и още някакви
закани имаше, обаче през прозореца и среден пръст показваше, аз го видях в
последния момент вече. За това, че тя не се прибира при него. Заканва се, че
ще й навреди, защото тя не иска да се прибере при него.
Дъщеря ми се страхува, когато той я заплаши, тя, от толкова време, това
са три-четири месеца откакто са разделени, тя не излиза от вкъщи, страх я е да
излиза до магазина, да не се засекат, да не направи някакви действия той.
Нито до магазина отива, много пъти я каня да излизаме да се разкарваме, тя,
не, отказва ми.
Аз така разбрах, че след като той вече е получил заповедта, нямаше
някакви, нали, такива да идва в село, обаче пишеше. Пишеше, с настояване да
си оттегли документите – по Месинджър, по тик ток, има един разговор,
телефонен, в който имаше закани. След като вече е получил документа за
забраната. Заканата беше, ако не си оттегли документите ще се стигне до
саморазправа и цяла армия щяла да застане срещу нас, чух го с ушите си,
дъщеря ми разговаряше, аз го чух.
НА ВЪПРОСИ ОТ ОТВЕТНИКА, СВ. АНКА Б.: - След връчване на
заповедта, по телефона той лично не е, нито е идвал на къщата, но в селото е
идвал. Той – ответникът, не се е обаждал по телефона. Поправям се, по
телефона се обади някакъв човек, който се представи за някакъв негов чичо –
той каза да оттеглим документите, иначе цяла армия щяла да застане срещу
нас.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА МОЛИТЕЛКАТА (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
въпроси.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Нямам въпроси.
Разпитът приключи.
АДВ. Д: - Според нас е достатъчен разпитът на тази свидетелка. Към
момента не желаем да бъде разпитана другата свидетелка.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
10
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г.Й.Н.: – на 49 години, българин, български гражданин, женен съм без
документ, осъждан съм, но преди много години. Ответникът ми е син.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 161, ал. 1 т. 2 от ГПК.
СВ. Г Н: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Г Н: - Обещавам да кажа истината. Значи, ние вземахме снаха, ние
сме калайджии, такава традиция имаме, и с пари там някакви парички даваме,
това ни е традиция и си взехме снаха. Живеехме заедно, наблизичко живеят,
чувал съм така да се разправят, не знам по-точно за какво, защото те са млади,
аз не мога да знам за какво се карат. В една къща живеехме с тях, те са в
отделна стая. Чувал съм на висок тон да се разправят и ей такива работи, и
после вече снахата отиде да живее у тях, и отидохме да я викаме, да иска, и
това беше.
Като отидохме, аз имах един акордеон там, аз го поисках, съвсем нито
сме се карали, нито нищо. Отидох да си искам акордеона, ние защото тя не
беше казвала, че няма да се прибира, и като отидохме, отидох да си взема
акордеона. Там беше бабата – нейната баба, и тази А – майка й демек, и Г –
баща й беше там, и почна та за този акордеон ставаше въпрос, нито е казала,
че ще си дойде или не, после взимахме акордеона и се прибрахме. Не сме се
разправяли, бабата само нещо се скара, защото имаше жената, една златна
пара, калайджиите така носим, имаше на врата, та беше посегнал да я дърпа и
те жените се разправяха там, нито сме се били, нито нищо.
Синът ми – не се е бил, не се е разправял, тя почна да се разправя да
даде акордеона – тя, снахата дето беше, и отиде той вика „Дай акордеона“,
почнаха да се разправят, не съм видял да се бият. Сватаната нещо го бутна ли
го, удари ли го, не помня. Бутна В., може би не го е ударил, просто го е
бутнал, и това беше, и си тръгнахме.
Не съм виждал да се бият, това не съм видял. Чувал съм да се карат, не
съм виждал да се бият. Не съм виждал снаха ми насинена и с рани по лицето.
Не съм я видял аз – ходим, работим.
АДВ. Д: - Нямам въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. К, СВ. Г Н: - За акордеона като ходихме да
11
взимаме бяхме, аз, моята жена и моите синове. Вземахме акордеона, но нито
сме се карали, нито нищо.
Имаше разправия, ама жените повече се разправяха.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА МОЛИТЕЛКАТА (ПООТДЕЛНО): Нямаме
въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ,
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д.Й.Н.: – на 39 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, В. ответникът ми е племенник, аз съм му чичо.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 161, ал. 1 т. 2 от ГПК.
СВ. Д Н: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Д Н: - Обещавам да кажа само истината.
За техния живот мога да кажа, те си живееха заедно. Аз работя с жена
ми в чужбина, идваме си в БГ, но доколкото знам те си живееха на семейни
начала заедно, в на брат ми къщата. Разделиха се, защото нещо имаха някакви
проблеми, не можаха да се разберат, не знам точно конкретно, но знам, че не
можаха да карат, нещо не се разбраха младежите и се разделиха – това знам,
това казвам.
По принцип първото, което е един мъж не трябва така да се държи – да
бие момичето, да е с кръв, грубо поведение. Второто което е, аз не съм видял
нито да я бие, нито да се карат, нищо не съм видял.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Д, СВ. Д Н: - Не знам кога моят племенник е
получил заповед да не я приближава. Аз не съм говорил с тях. Значи, по
телефон един път съм говорил с тях – с жена му, и почти повече с майка й,
просто бях се обадил и поговорихме да не се карат повече, да няма проблеми и
т.н., за да се разберат с добро. Моите думи бяха тези, за това се бях обадил, не
за лошо, а да се разберат, за да не стигат до тук.
АДВ. Д: - Искал ли сте от майка й да оттегли документите от съда?
СВ. Д Н: - Аз не съм казал, аз казах, да не се разправяте и да не се
12
карате. Аз не мога да кажа на хората кой какво да прави, не съм шеф на
хората.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА МОЛИТЕЛКАТА (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ ОТВЕТНИКА, СВ. Д Н: – Васко, аз не съм виждал да
си бил госпожата ,с кабел и такива работи. Не съм виждал това по причината,
ние ходим, идваме си, работим, не съм постоянно в България, но никога когато
съм ги виждал, не съм виждал да се бият, да се карат, кабели и т.н. Като не съм
видял, не мога да кажа, истината Ви говоря.
АДВ. К: - Горе-долу, В какви интервали от време се прибирате в
България?
СВ. Д Н: - Ами, седим някой път една година, някой път по 6 месеца.
Последно преди един месец се върнахме от чужбина.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА МОЛИТЕЛКАТА (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Не са ме викали от полицията, преди
заповедта. Дойде у дома Иван кварталният и даде ми тези документи, които са
в мен и се разписах, че съм получил заповедта. След това някъде след 10-15
дена извикаха ме пак от **, тогава се разписах, че вече не трябва да се
обаждам, нищо. Два пъти са ме викали по този повод. Но за първия път само
това ми дадоха. Да, знам за делото, че се е оплакала от мен.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че следва да бъде възпроизведен в
съдебно заседание приетият в днешното съдебно заседание компактдиск,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към възпроизвеждане съдържанието на приетият като
доказателство по делото компактдиск.
ПОСТАВИ се компактдиска в четеца на компютъра.
При отваряне на диска се установиха 14 файла, от които девет снимкови
и пет видео.
Всички файлове се възпроизведоха в съдебната зала.
13
След възпроизвеждане на видеофайл с размер 61322 КБ,
АДВ. Д, КЪМ ОТВЕТНИКА: - Това ти ли си?
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО) – Да.
При възпроизвеждане на видеофайл с размер 3426 КБ,
АДВ. Д, КЪМ ОТВЕТНИКА: - Това ти ли го казваш?
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Да.
АДВ. Д: - Представям снимков материал, който е снет от току-що
възпроизведения CD диск. Нямаме други доказателствени искания. Отказвам
се от исканията за търсене на преписки от полицията. Смятам делото за
изяснено. Представям договор за правна помощ, който представям и моля да
дадете ход по същество.
ОТВЕТНИКЪТ ( ЛИЧНО): - Да се приключи делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото П.М.К.а, при режим на довеждане
от молителката.
ПРИЕМА днес представеният от ищцовата страна снимков материал,
който е снет от възпроизведения днес в съдебно заседание компактдиск.
След изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът счете
делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д: - Уважаема госпожо председател, аз считам, че в днешното
съдебно заседание доказахме подробната теза, която сме изложили в молба до
съда. Няма да развивам допълнителни съображения. Ще Ви моля да уважите
молбата така, както е депозирана, като присъдите в полза на нашата
доверителка разноските, които е направила в настоящото производство,
представляващи 800 лв. адвокатско възнаграждение.
АДВ. К: - Придържам се към становището на колегата. Моля, да
уважите молбата от довереницата ми и да ни присъдите направените
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Искам да кажа, че повече В. не искам да я
14
прибирам, да приключим до тук с нея. Какво било, било. Не искам да ме
приближава и това е. Аз няма да се занимавам повече с нея, както и не се
занимавам с нея. Аз мога да отида в **, но не искам да ме приближава – това
е.
Съдът ОБЯВИ на страните, че съгласно изискванията на закона следва
да се произнесе с Решение в открито съдебно заседание, което НАСРОЧВА за
15.07.2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час страните уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:46
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15