Решение по дело №127/2020 на Районен съд - Тетевен

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 14.08.2020 година

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание на  двадесет и девети юли,

През две хиляди и двадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 127 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

Ищец:„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“,рег.№*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България,ЕИК:*********,

Ответник: Т.Г.П. ***  за да се произнесе,взе предвид следното:

 

            Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,квалифициран в доклада по делото по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК. При условията на евентуалност и за същото вземане са предявени осъдителни искове,с посочено основание чл.240,чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът излага,че  при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ххх Т.Г.П. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На г. Т.Г.П. е активирал, предоставената му от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България кредитната карта No CARD-ххххххх , с максимален кредитен лимит в размер 2000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.Т.Г.П. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2018, когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1786.19лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му/и покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той/тя продължава виновно да неизпълнява, което поражда интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България да потърси съдебна защита на вземането си.

Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размерна 1786.19 лв,, представляващо използваната главница в размер на 1773.07, както и договорна лихва от 01.10.2018 (първа пропусната вноска) до 08.03.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 13.12 лв.

При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.Т.Г.П. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 92.47 / с думи/ лв. за периода от 08.03.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.09.2019 (дата на завеждане на дело).Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:

1.    Главница- 1773.07

2.     Възнаградителна лихва - 13.12

3.     Законна лихва за забава - 92.47

ОБЩО: 1878.66

За събирането на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд -гр. Тетевен. По частно гражданско дело №721/2019г.по описа на РС-Тетевен е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си На основание чл. 415, ал.1 т.2от ГПК,„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Поради посочените обстоятелства моли да бъдат призовани на съд с ответника на съд и след като докажат твърдените обстоятелства да бъде установено, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България от Т.Г.П. в размер на: 1773.07/ХИЛЯДА СЕДЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТИ ТРИ ЛЕВА и 07 СТОТИНКИ/ лв., представляваща главница по револвращ кредит; 13.12 лв./ ТРИНАДЕСЕТ ЛЕВА и 12 СТОТИНКИ / лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2018 до 08.03.2019; 92.47 / ДЕВЕТДЕСЕТИ ДВА ЛЕВА и 47 СТОТИНКИ/лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 08.03.2019 до 11.09.2019, или общо дължима сума 1878.66 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли да бъдат призовани на съд с ответника на съд и след като докажат твърдените обстоятелства да бъде осъден същия да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Моля да бъде осъден Т.Г.П. да заплати на ищеца и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 37,57, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет лева/ лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 37.57 -държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв.

Позовава се на писмени  доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-счетоводната експертиза,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е договор за кредит CARD -16149542,сключен между страните,респ.клона на ищеца и ответника, на 17.06.2018 година,съгласно клаузите на който и заключението на експертизата,на ответника е предоставен потребителски паричен кредит,както следва:главница в размер на 1 639.00 лева,представляваща стойност на смартфон хххххххх,сумата от 147.51 лева-застраховка сигурност на плащанията 9% еднократно от сумата или общо по договора сумата от 1 786.51 лева,при погасителна вноска в размер на 157.81 лева.Договорени е издължаването на кредита на 12 броя погасителни вноски от 01.08.2018г до 01.07.2019 година.Погасителният план е вписан в договора за кредит.В договора за отразени неговите параметри,т.с. годишен процент на разходите и лихвен процент.

Твърдението на ищеца,че от 01.10.2018г ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта,отпусната във връзка с кредита MasterCard се потвърждава от заключението на съд.-счетоводната експертиза.В т.2 от заключението са отразени дължимите от ответника по цитирания договор суми,както следва:1 773.07 лева главница, 13.12 лева-възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018г до 08.03.2019г и сумата от 92.47 лева-мораторна лихва за периода от 08.03.2019г до 11.09.2019г.Така изчислените от вещото лице суми съвпадат напълно с размера на вземанията,предмет на установителния иск.

На 26.09.2019г в деловодството на РС-Тетевен е депозирано заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,като такава е издадена на дата 16.10.2019г,за вземането,предмет и на установителния иск в настоящето производство.

Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане от 30.01.2020г заповедният съд е дал указания на ищеца,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,като довнесе следващата се държавна такса.Съобщението с разпореждането е връчено на заявителя на дата 06.02.2020г,а установителният иск е предявен  на дата 19.02.2020 година.

Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по делото е квалифициран по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,същият е допустим,а разгледан по същество е основателен.

 Съдът приема,че ищецът е установил съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,с източник договор за предоставяне на  потребителски паричен кредит при параметрите,посочени в исковата молба и заключението на съд.-счетоводната експертиза.

Този факт не се оспорва от ответника.От договора се установяват и съществените му условия,в т.ч. и размера на месечните вноски на ответника за периода на договора в размер на 157.81 лева месечно.В заключението на съд.-счетоводната експертиза е отразен размера на непогасените от ответника по цитирания договор задължения,съвпадащи изцяло с размера на претендираните от ищеца вземания за главница,възнаградителна лихва и мораторна лихва.

Ответникът Т.П. не представя в хода на производството доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане на претендираното вземане.

Към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,срокът на договора,съобразно погасителните вноски е бил изтекъл,поради което не се касае за хипотезата на предсрочна изискуемост на вземанията на кредитодателя по договора.Ето защо установителният иск,като основателен и доказан ,следва да бъде изцяло уважен,при който изход съдът не дължи произнасяне по заявените,при условията на евентуалност,осъдителни искове по чл.79 от ЗЗД.

При този изход на делото ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство,така както са присъдени от заповедният съд,в общ размер на 87.57 лева,както и за разноските в исковото производство. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес. А както е разяснено в Определение №333/30.06.2016 по дело №618/2016 на ВКС, ТК, II т.о.,ако заявителят е поискал със заявлението присъждане на направените разноски в заповедното производство, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, дължи произнасяне по направеното в заявлението искане за разноски за заповедното производство, без значение дали ищецът отново е заявил това искане в исковата молба.  

 На ищеца следва да се присъдят и разноските,сторени в исковото производство в общ размер на 333.35 лева,в т.ч. юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева,колкото е поискал ищецът,съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,приложим съгласно чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горните съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,по отношение на  Т.Г.П.,ЕГН:********** ***,съществуването на вземане на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж,рег.№*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България”,ЕИК: *********,седалище и адрес на управление на клона:град София,ж.к.Младост 4,Бизнес парк София,сгр.14,Представляван от Д.Д.-Заместник-управител,чрез пълномощника по настоящето дело юрисконсулт Н.А.М. и юрисконсулт Петко Палазов, в общ размер на 1 878.66/хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и шейсет и шест ст./лева,от която главница в размер на 1 773.07 лева,възнаградителна лихва в размер на 13.12 лева за периода от 01.10.2018г до 08.03.2019г,мораторна лихва в размер на 92.47 лева за периода от 08.03.2019г до 11.09.2019г,законната лихва върху главницата от 1 773.07 лева,начиная от 26.09.2019г до окончателното и заплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №721/2019г по описа на районен съд-Тетевен.

ОСЪЖДА Т.Г.П.,ЕГН:********** ***,да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж,рег.№*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България”,ЕИК: *********,седалище и адрес на управление на клона:град София,ж.к.Младост 4,Бизнес парк София,сгр.14,Представляван от Д.Д.-Заместник-управител,чрез пълномощника по настоящето дело юрисконсулт Н.А.М. и юрисконсулт Петко Палазов,сумата от 87.57/осемдесет и седем лева и петдесет и седем ст./лева,представляваща сторени разноски по частно гражданско дело №721/2019г по описа на Районен съд-Тетевен.

 ОСЪЖДА Т.Г.П.,ЕГН:********** ***,да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж,рег.№*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България”,ЕИК: *********,седалище и адрес на управление на клона:град София,ж.к.Младост 4,Бизнес парк София,сгр.14,Представляван от Д.Д.-Заместник-управител,чрез пълномощника по настоящето дело юрисконсулт Н.А.М. и юрисконсулт Петко Палазов,сумата от  333.35/триста тридесет и три лева и тридесет и пет ст./лева,представляваща сторени разноски в исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч ,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: