РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Варна, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110104262 по описа за 2024 година
Ищецът М. Д.Д. твърди, че на 21.07.2023г. между него и ответника
„В..Бг“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ********** по силата на който
е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 200лв. Съгласно
раздел „Условия по кредита", заемателят дължи „Такса за бързо разглеждане"
в размер на 35.16лв. Счита уговорката таксата за нищожна, защото съгласно
чл.10а, ал.1, кредитор може да събира от потребител такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Но
съгласно чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, кредитор не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Смята, че услугата, описана в договора за
заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси.
Разглеждането на заявление за предоставяне на заем категорично
представлява част от действията по усвояване на кредита. Противоречието с
разпоредбата на чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК води до нищожност на клаузата,
предвиждаща „такса са бързо разглеждане" съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК във
връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. При условията на
евентуалност, счита, че самостоятелно основание за нищожност на клаузата е
чл.146, ал.1 от ЗЗП /Закона за защита на потребителите/ поради противоречие
с императивни норми на закона, тъй като същата представлява неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. Договарянето, че кредитополучател
ще заплати горепосочената такса противоречи на закона и добрите нрави,
внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143,
ал.2, т.19 от ЗЗП. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които
следва да изпълнява кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и
1
във вреда на потребителя като по-слаба икономически страна. Поради
горепосоченото е изпълнен общия състав на чл.143 от ЗЗП и в светлината на
неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на
договорна уговорка тази клауза следва да бъде квалифицирана като
неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с
посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и
какви допускания съдържа. Събраната такса представлява разход, който
следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че таксата бе включена от
кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален
размер на ГПР ще бъде надвишен. Също при условията на евентуалност, счита
процесната клауза за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да изпълнява
кредитор са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на
потребителя като по-слаба икономически страна. Общата дължима сума от
заемателя за погасяване на заема е в размер на 242.42лв. Сумата е изцяло
заплатена на 01.08.2023г. В общата дължима сума е включена и таксата, която
счита за нищожна. С оглед на нищожността на горепосочената клауза,
кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки таксата, съответно дължи
нейното връщане на кредитополучателя на основание чл.55, ал.1 от Закона за
задълженията на договорите /ЗЗД/.
Моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че клаузата от Договор за кредит
№**********/21.07.2023г. установяваща задължение за заплащане на такса за
бързо разглеждане, е нищожна на основание чл.10а, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗПК, вр. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие със закона, и
при условията на евентуалност, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави и да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 35.16лв., с която ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и да се присъдят всички сторени по делото разноски.
Размерът на претенцията е формиран след искане по чл.214 от ГПК.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала възражение, в което
сочи, че редът и условията, по които на кредитополучателят е отпуснат
кредита, се уреждат в Договор за кредит №********** и ОУ към него.
Запознаването с последните е задължителен етап от кандидатстването за
кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса
по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит,
кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални
параметри и Общите условия по кредита. Предоставянето на посочената в
договора сума, съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя - да
предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създава задължение на
същия - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договор за кредит
2
№********** задължение така, както е уговорено между страните и спрямо
формалната природа и задължителни реквизити на договора за потребителски
кредит. Срокът на Договора за кредит започва да тече от датата на превеждане
на сумата по Кредита по сметка на Кредитополучателя. Заявената и отпусната
главница по Договор за кредит №**********, е преведена от „В..БГ" ЕООД на
ищеца. Кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявените
от нея суми. В основанието за преводите е записан номера на кредита, както и
ЕГН-то на клиента. Още в начален етап от процеса по кандидатстване и
одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни
параметри, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Това се
случва в момента, в който Кредитоискателят е влязла в личния си профил на
сайта www.vivus.bg и е избрала сумата и срока, за които кандидатства. След
сключването на Договора за кредит вътрешната система на Дружеството
автоматично изпаща в PDF формат Договора за кредит заедно с общите
условия към него на посочената от Кредитополучателя e-mail поща за контакт,
а именно: milen dimov *****@***.**. Съгласно т.4 от ОУ към процесния
Договор, Кредиторът се задължава да даде отговор на Кредитополучателя
дали Искането за отпускане на кредит, изпратено от Кредитополучателя е
одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от получаването му като
се свърже с Кредитополучателя и му даде изричен отговор. Алтернативно,
само по желание и след изрична заявка, Кредиторът предоставя възможност
на Кредитополучателя да ползва опцията за бързо разглеждане на подаденото
Искане за отпускане на кредит, която е допълнителна незадължителна услуга
и се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя, като
гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15
(петнадесет) минути от изпращането му. Тази обработка включва ангажиране
на човешки и финансов ресурс от страна на Кредитора за кратък период от
време, доколкото за отпускане на кредит, заявителя преминава през проверка
за кредитоспособност и платежоспособност. Тази проверка включва справки в
НОИ, НАП, проверка за актуален работодател и регистриран трудов договор,
справка в ЦКР на БНБ, проверка за актуална лична карта, справка дали
посочената от заявителя банкова сметка, по която желае да получи заявената
сума е регистрирана на негово име. Именно краткият 15-минутен срок, в който
се извършва проверката налага начисляване на оспорената такса и
възмездяване на усилията на кредитора. Дължимата сума за тази
допълнителна незадължителна услуга е надлежно посочена в Специалните
условия на Договора за кредит, както и в самия Договор за кредит. Заявката за
ползване на услугата не е задължително условие за отпускане на кредита и не
увеличава шансовете за одобрение, нито пък гарантира отпускане на сумата.
Задължението на ищеца, възникнало по силата на валидно сключен Договор за
кредит №**********/21.03.2023г. е погасен в срока на договора. На
01.08.2023г. по банкова сметка на Дружеството в „Банка ДСК" АД, е
постъпила сумата от 238,51лв., отчетена като пълно погасяване на
възникналото задължение. С процесната сума са били погасени, както следва:
200лв. - главница, 3,35лв. - договорна лихва и 35,16лв. - такса за допълнителна
незадължителна услуга за бързо разглеждане. 3 Оспорва изцяло исковата
претенция за прогласяване на недействителност на клаузи от Договор за
кредит №**********/21.03.2023г. като неоснователен и недоказан.
Предоставените допълнителни незадължителни услуги, които г-н Д. изрично е
3
заявил, съответстват изцяло на законовата възможност, уредена и в чл.10а,
ал.1 ЗПК, съгласно която „Кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит". Именно такъв е характерът на такса Бързо разглеждане. В случая
таксата се начислява за услуга, които е пожелателна, допълнителна и
незадължителна и която се предоставя само по изрично искане на
Кредитополучателя. Услугата и дължимата за нея такса не се отнася до
действия, касаещи усвояване на кредита. Това е така, тъй като таксата не е
дължима за да бъде разгледана заявката на ищеца, както неправилно се твърди
в исковата молба, а се начислява във връзка с кратките срокове, в който се
извършва проверка на кредитоспособността на кредитоискателя. Това от своя
страна ангажира както човешки, така и финансов ресурс от страна на
кредитора. Заявката за ползване на допълнителна и незадължителна услуга за
Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заемната сума,
нито пък увеличава шансовете на заявителя да получи исканата сума. В
допълнение, оспорваната такса е подробно описана в ОУ, които са неразделна
част от Договора за кредит, приложими и по процесния договор. Това е такса,
която е допустима и законосъобразно начислена. Процесният договор за
потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с
императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Разпоредбите на ЗЗП също
са спазени изцяло като в изпълнение на чл.148, ал.3 от ЗЗП, съгласно който
„Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява
общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и
последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за
защита на потребителите за одобрение", Общите условия, включително и
регламентираната в тях такса за бързо разглеждане, е предварително
изпратена и съгласувана със специализиран държавен орган (КЗП), който
орган е правоприлагащ и следящ за точното изпълнение разпоредбите на ЗЗП.
Поради което считам за неоснователно изложеното в исковата молба
твърдение, а именно, че не са спазени императивните изисквания на закона.
Всички параметри по кредита са предварително известни и са предоставени
по ясен и недвусмислен начин на потребителя още на етап преддоговрна
информация - в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, откъдето и ищецът
е имал възможността да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да сключи Договора при така предвидените условия или не. В
Специалните условия на процесния договор изрично е посочен
действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна
съответства на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК.
Всички параметри по процесния договор за кредит са били изначално
известни на кредитополучателя - г-н Д., още на етап преддоговорна
информация (обективирани в СЕФ). Нещо повече, същите са изрично, ясно и
индивидуално определени, в съответствие с повелителните разпоредби на
ЗПК, на стр.1 „СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ". Това
означава, че за да предостави потребителски кредит на г-н Д., Дружеството е
съобразило изцяло реквизитите и специалните условия в него спрямо
предписаните форма и съдържание. В допълнение и при прилагане на
изискванията на ЗЗП, условията по Договора - и Общите, и Специалните, са
съгласувани с регулаторния орган в областта на защита на потребителите и
следват всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в
4
областта на потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР. Единствен
обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е
действащото правило на чл.19, ал.4 от ЗПК. По силата на посоченото
императивно изискване, ГПР може да се уговаря свободно до размер от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, или 68,2% от
главницата по кредита. В процесния случай, при съблюдаване принципа за
свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит
№********** с ГПР 49.8%. В обхвата на така предвиденото ограничение
законът не предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може
да се формира ГПР, нито налага задължителни такива. В този смисъл,
единственият елемент, включен и използван при формиране на ГПР е бил
договорната възнаградителна лихва. В § 1, т.1 от ДР на ЗПК изрично е
посочено, че част от Годишния процент на разходите са само тези такси, които
са начислени когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита. Както бе посочено по-горе, заявяване на
услугата гарантира единствено проверка на кредитната история и
платежоспособност от страна на кредитора в кратък 15-минутен срок, но не е
задължително условие за отпускане на кредита в заявения размер. Обратното
би означавало, че бързата проверка влияе на кредитната история на
кредитоискателя, което е обективно невярно. Ищецът е имал правото и
свободата да прецени дали желае да ползва услугата, в който случай при
подаване на заявка без искане за Бързо разглеждане, същият е щял да получи
отговор в стандартният 7-дневен срок. Както и ЗПК постановява в чл.19, ал.3,
т.2, заявяването на отделни допълнителни и незадължителни услуги не следва
да се включва в ГПР. Именно поради тази причина и такса Бързо разглеждане
не следва да бъде включена към ГПР и правилно същата не е елемент от
формирането му, съгласно императивната формула, посочена в Приложение
№1. Понятието „общи разходи по кредита" е въведено най-напред с
ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета („ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО") и
след това е възпроизведена в съответните разпоредби на ЗПК, който е
националният закон, транспониращ посочената директива съобразно § 2 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Считам, че доколкото понятията за общи
разходи по кредита и годишен процент на разходите по кредита са въведени в
националното законодателство чрез транспонирането на ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО в ЗПК и доколкото транспонирането е извършено правилно, е
налице съвпадение между понятията за общи разходи по кредита и годишен
процент на разходите по кредита по смисъла на националното законодателство
и по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО. В конкретния случай, при
преценката дали такса Бързо разглеждане представлява „общ разход по
кредита" по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са
изпълнени кумулативно заложените условия: първо - дали тази такса се
заплаща във връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на
услугата е задължително условие за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Първото условие таксата да се
заплаща във връзка с договора не е налице. Това е така, тъй като такса Бързо
разглеждане няма отношение нито към сключването на договора, нито към
усвояването на кредита, нито към конкретните параметри на договора за
5
кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна
лихва и условия за определяне на лихвата. Това е услуга, която „В..БГ" ЕООД
предоставя възмездно на своите клиенти, в случаите, когато последните са
заявили желание да се възползват от нея. Второто условие - таксата да е
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия, също не е налице. На следващо място, такса Бързо
разглеждане няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по
кредита, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, както са дефинирани
и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на
такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от
неговата преценка - дали в конкретния случай същият желае да получи
отговор по искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или
не. Ползването на услугата Бързо разглеждане гарантира на
Кредитополучателя единствено получаването на отговор в посочения срок, но
не и отпускане на кредит, тъй като е възможно в обхвата на Бързото
разглеждане, при извършване оценка на кредитоспособността на
Кредитоискателя, Кредитодателят да установи, че Кредитоискателят не е
кредитоспособен и да откаже да му отпусне кредита. Същевременно, липсата
на желание за възползване от услугата по приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит и незаявяването й не е пречка да се иска
кредит и да бъде отпуснат такъв кредит. Както се посочи, ГПР изразява
процентно общите разходи по кредита, а в §1, т.1 от ДР на ЗПК законодателят
е дал легална дефиниция на понятието общи разходи по кредита за
потребителя, като прави изрична уговорка, че в обхвата на общите разходи по
кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат разходи
за допълнителни услуги, само доколкото ползването на такива допълнителни
услуги е предвидено като задължително условие за сключване на договора за
кредит. По аргумент за противното от това правило, такса Бързо разглеждане
не е част от общите разходи по кредита, няма основание да се включва в
обхвата на ГПР и не на последно място - няма основание да се подчинява на
предвидените императивни изисквания за максимално допустим размер.
Процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и
съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Дружеството
е спазило и прилага точно изискванията на специалното законодателство в
частност ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Ищеца е подал Искане за отпускане на Кредит
от Дружеството, в съответствие с формуляра, предоставен на Началната
страница - www.vivus.bg. След като е посетил създадения от него вече
потребителски профил и е избрал желаната сума (в процесния случай 200лв.)
и срок завръщане на кредита (15 дни), на екрана се е отворила нова страница,
в която са се заредили Условията по Договора - проект на Договора за кредит
(включващ Специалните условия на Договора за кредит и Общите условия) и
Стандартния европейски формуляр, в който са били посочени всички законово
предвидени характеристики на Договора. По този начин "В..БГ" ЕООД е
изпълнило своето задължение да предостави пълната и подробната
преддоговорна информация на кредитоискателя, откъдето и г-н Д. е имал
възможността да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да сключи Договора при така предвидените условия или не. Гореописаните
факти и обстоятелства безспорно аргументират, че Договорът следва всички
разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на
6
потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР, а също така както
Специалните, така и приложимите ОУ са изрично съгласувани с компетентния
регулаторен орган в областта на защита на потребителите, съгласно
изискванията на ЗЗП. Именно поради посочените по-горе съображения
считам, че сключеният Договор за кредит е действителен и не страда от
релевираните в исковата молба пороци, респективно налице е валидно
възникнало облигационно правоотношение.
Моли да се отхвърли исковата молба изцяло, като неоснователен и
недоказан, предявеният иск.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД, чл.55, ал.1 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на твърденията на страните и доказателствата
събрани по делото, съдът на осн. чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за кредит от 21.07.2023г. със страни
ответното дружество в качеството му на кредитор и ищцата като
кредитополучател. Съгласно разпоредбите на договора ТД предоставя на
ищeца кредит в размер на 200лв. за срок от 15 дни, при годишен процент на
разходите в размер на 49.8%, сума на лихвата за срока на кредита в размер на
3.35лв. и такса за бърза разглеждане в размер на 35.16лв. Страните по делото
не спорят, че са сключили договора и не оспорват съдържанието му, като
единственият спор е относно това недействителна ли е клаузата за заплащане
на възнаграждение за такса бързо разглеждане на заявлението за отпускане на
кредита и ако е такава дължи ли се връщане на платеното по нея. Липсва спор
и относно това, че ищеца към момента е погасил всички задължения по
договора възлизащи на 238.51лв.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността
на клаузата предвиждаща, заплащане на такса „за бързо разглеждане“
договора за кредит. С клаузата на чл.4.2 от ОУ към Договора е предвидено, че
кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично
бързо разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е
предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на
кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в срок от
15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо
сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на
договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е
задължително условие за отпускане на кредита.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит и за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на ЗПК, поради което и в съответствие с чл.7, ал.3 ГПК съдът
служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи. С
цитираната уговорка за дължима такса за бързо разглеждане на искането по
същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит. Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
7
договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за
приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с
процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда
дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2
от ЗПК. Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4.3 от ОУ е предвидено, че
срещу заплащане на сумата се гарантира бърза „обработка“ на искането, а в
чл.4.2 терминът е заменен с „разглеждане“, което неминуемо съставлява
дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна
забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни
такси и комисионни. Предвид изложеното съставът приема, че с тази такса
кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените
в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу
дължимостта на процесната сума, още повече, че не е установена разликата
между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите. Следва да
се има предвид, че съгласно чл.4.4 от ОУ таксата за тази услуга се определя по
тарифа спрямо отпусканата сума, което допълнително доказва, че това е
разход свързан с усвояването на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Предвид всичко изложено, визираната уговорка на договора за кредит е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД, поради противоречието и с
нормата с повелителен характер на чл.10а, ал.2 от ЗПК. С оглед
основателността на иска и установяването на основание за недействителност
на клаузата от сделката – противоречието и със закона, произнасянето на съда
следва да бъде ограничено единствено до този порок.
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД:
Фактическият състав на този иск изисква предаване, съответно
получаване на престация при начална липса на основание, т.е. още при самото
получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Поради това предпоставките за уважаване
на този иск са две - получаване на нещо и липса на установено основание,
като извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца,
а съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната
страна. Съгласно представеното копие от обсъдения по-горе договор за кредит
ищеца е следвало да заплати на кредитора общо сумата от 238.51лв., като
въпреки това Д. сочи, че е заплатил на ответника 242.42лв., а ответника с
отговора си по реда на чл.131 от ГПК признава заплащане на сумата от
238.51лв. От друга страна от представеното от ищеца доказателство – авизо за
нареден кредитен превод е видно, че той е заплатил на ответника точно сумата
от 238.51лв. и е направил разноски за това плащане в размер на 2лв.
Предвид установяване на недействителността на клаузата от договора,
въз основа на която е начислена сумата от 35.16лв., предмет на исковата
претенция, основателността на последната е предпоставена от доказване на
заплащане на задължението, като в случая това става с липсата на спор между
страните и представеното копие от кредитен превод.
С оглед горното следва да се приеме, че правопораждащият фактически
състав на исковата претенция по чл.55, ал.1 от ГПК за връщане на даденото
при първоначална липса на основание е доказан в условията на главно и пълно
8
доказване, поради което същата следва да бъде уважена като се присъди
сумата от 35.16лв. отговарящ на посоченото в договора.
Предвид извода за основателност на претенциите, направеното искане и
представените доказателства ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 565лв. разноски по делото.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, по иска предявен от М. Д. Д.
ЕГН********** от гр.Варна, *** срещу „В..БГ” ЕООД, ЕИК*** със седалище
и адрес на управление гр.София, ***, клаузата в договор за кредит
№**********/21.07.2023г., предвиждаща дължимост на „такса бързо
разглеждане“, поради противоречието и със закона, на основание чл.26, ал.1,
предл.I от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА „В..БГ” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати на М. Д. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата
от 35.16лв., представляваща заплатена при първоначална липса на основание
стойност, начислена по договор за кредит №**********/21.07.2023г., като
„такса за бързо разглеждане", на основание чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД, заедно
със законната лихва от датата на сезиране на съда-9.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „В..БГ” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати на М. Д. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата
от 565лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от
ГПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9