МОТИВИ към присъда по Н О Х д. № 84 /2013 година по  описа на Видински окръжен съд:

 

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна             прокуратура – Видин против М.И.В., роден на ***г***, обл.Враца, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „*" ЕООД- гр. Роман, неосъждан, ЕГН: **********.

Обвинението е по чл. 343 ал.1 б.”в” вр. чл. 342 ал.1 от  НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт и моли съда да наложи наказание около средния размер.

Подсъдимият не признава вината си, съдействува за изясняване на фактическата обстановка и съжалява за извършеното. Моли за оправдателна присъда.

Като частен обвинител по делото са конституирани Т.Н.Т., В.Н.Т., Б.К.Ш., Д.Н.Т.. Същите се явяват с пълномощници адв. К. С. от САК и              адв. И.И. от ВАК.

Граждански ищци по делото не са конституирани.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и юридическа страна:

       

                 ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 01.10.2011г. около 19.30 часа подс. М.В., свид. Т.Д. и свид. С.В. *** с товарен автомобил „*" с ДК№ *, като подс. В. управлявал автомобила.

Подс. В. се движел в тъмната част на денонощието на включени светлини по главен път 1-1-Е-79 със скорост 96 км/ч.

Около 20.30 часа пострадалият Н. Ш. и свид. Я.Г. след като натоварили с дърва конска каруца с гумени колела в землището на с. Плешивец, обл.Видин тръгнали да се прибират за                с. Р.

Преди да излязат на главен път Е-79 свид. Я.Г. слязъл от каруцата, а пострадалият Ш. излязъл с конската каруца на главен път Е-79 от разклона за с. П. отляво по посоката на движение на          подс. В. с товарния автомобил и продължил движението си в дясната лента на платното за движение със скорост от около 10 км/ч. на прав участък от пътя пред товарния автомобил.

Каруцата не е била оборудвана със светлоотразители в разрез с разпоредбата на  чл.71 ал.1 от ЗДвП.

На около 310 м. след мястото, където каруцата се включила в движението /разклона за с. Плешивец/ на прав участък от пътя на км.63+4 подс. В. с управлявания от него товарен автомобил ударил с предна челна част на автомобила задната част на товара на каруцата - трупи от дългобазисен материал, като при удара част от дървения материал се вклинил в предната част на товарния автомобил, преминавайки през двигателния отсек и достигнал до пътниците автомобила. След удара товарния автомобил „Ивеко Дейли" продължил движението си напред с отклонение вляво, като се установил на левия банкет.

В резултат на удара каруцата се разпаднала на части и под въздействие на инерционните сили заедно с товара и пострадалия Ш. се установила извън платното за движение в дясно по посока на движението.

Вследствие ПТП водачът на каруцата, пострадалия Ш. починал на място, а свид. Г. и В. получили телесни повреди. Пострадалите Т.Г. и С.В. са упражнили правата си по чл. 343 ал.2 от НК, като в качеството си на пострадали са поискали наказателното производство да бъде прекратено.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта на Н. Ш. се дължи на несъвместими с живота увреждания- черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма.

Описаните травматични увреждания отговорят да са причинени при падане от каруцата на твърда плоскост при възникналото ПТП. Смъртта е в пряка причинна връзка с травмата.

В момента на смъртта пострадалият се е намирал в тежка степен на алкохолно опиянение с концентрация на алкохол в кръвта 3,66%.

Видно от заключението на тройна автотехническа експертиза                подс.  В. се движел със скорост 96 км/ч. при разрешена скорост 90 км/ч. Съобразената скорост на движение на товарния автомобил „Ивеко Дейли" в конкретната път обстановка е била около 59 км/ч.

При движение на товарния автомобил със съобразената скорост от около 59 км/ч. в условията на произшествието не би настъпило ПТП и ударът с каруцата би бил предотвратим.

С гореизложеното подс. В. е нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП - движел се е с превишена скорост, която не е съобразена с атмосферните условия и конкретните условия на видимост- движение в тьмната част на денонощието на светлини, които нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат.

 

                 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Приетата фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните свидетели С.С.В., Т.Д.Г., С.Т.Ш., Д.Ж.Н., А.Н.В.,  Я.Е.Г., Д.Н.Т., от протокола за оглед на местопроизшествието и приложения фотоалбум, от заключенията на съдебно-медицинската експертиза на д-р. А.П.И., от автотехническите експертизи на инж. И.В.И.  и тройната автотехническа експертиза на           инж. В.Т.П., инж. И.В.И., инж. Р.П.И., както и от  приложените писмени доказателства.

Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е управлявал МПС на къси светлини, със скорост която не му позволява във видимата зона на късите светлини да предприеме действия, които да предотвратят ПТП. Движел се е с превишена скорост. Не се възприема тезата на защитата, че каруцата изведнъж се е появила на пътя. Каруцата е била натоварена с тежък дървен материал и се е движела бавно.

Обяснението на подсъдимия, че е управлявал на къси светлини защото имало насрещно движение е несъстоятелно.

От обясненията на подсъдимия и на свидетелите Т.Д. и С.В. става ясно, че са възприели фактическата обстановка по един и същ начин. Те твърдят, че приближавайки към с. Р не са видели каруцата и че тя изведнъж се е изпречила на пътя им.

Съдът не приема тази теза с оглед на останалите доказателства по делото.

На първо място каруцата е била натоварена с големи трупи дървен материал. Това значително увеличава масата, а съответно и инертността на превозното средство. То не може да се движи бързо, нито да извършва резки маневри.

На второ място каруцата е била теглена от един кон, не от няколко за да е много маневрена, теглена е била само от един кон. Само един кон е теглил натоварената каруца и това значително ограничава нейната маневреност.

На трето място най-близкия изход на главния път е на 310 метра преди мястото на удара. Тоест няма начин натоварената каруца да се е появила на пътното платно някъде другаде, освен от този черен път, който се намира на разстояние 310 метра от мястото на ПТП.

Налага се извод, че свид. Я.Г. говори истина, като казва, че се е движел пеш около 100 метра зад каруцата и когато буса е минал покрай него на Г. му е „паднала шапката”/цитат от неговите показания/.

Налага се извод, че подсъдимият и свидетелите Д. и В. не говорят истина, като казват, че каруцата се е появила изведнъж. Каруцата е била през цялото време на пътя и товарния бус е приближил към нея с висока скорост, но водачът не я е забелязал.

Твърденията на последните трима, че каруцата е била застанала напряко върху пътното платно също не се възприемат от съдебния състав. Ударът е настъпил в дясната лента по посока на движението на буса и каруцата. Наблизо няма завой, нито е имало причина каруцата да завива, поради което тази версия се възприема като защитна версия, но неподкрепена с никакви доказателства.

Съдът не приема тезата на свид. Я.Г., че каруцата е била сигнализирана със светлоотразителен триъгълник. Нито на фотоалбума, нито при огледите са открити следи от цял или счупен светлоотразителен триъгълник. Такива следи би трябвало да има още повече, че според Г. триъгълникът е бил вързан със сезал за дървения материал, който е бил натоварен в каруцата. Сезал не е открит, не е открита и пластмаса от такъв триъгълник.

 

                 ОТ ЮРИДИЧЕСКА СТРАНА:

 

Деянието е съставомерно по чл. 343 ал.1 б"в" във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние се състои в това, че подсъдимият на 01.10.2011г. около 20.45 часа на път 1-1-Е-79 км.63+4 в района на с.Ружинци, обл.Видин при управляване на МПС - товарен автомобил „Ивеко Дейли Е4" с ДК№ * нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП - движил се е с превишена скорост, която не е съобразена с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост - движение в тъмната част на денонощието на светлини и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Т. ***- престъпление по чл. 343 ал.1 б"в" във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.

Анализ на пътната обстановка от правна страна, сочи че:

Подсъдимият е управлявал товарен бус „Ивеко” с превишена скорост от 96 км/ч / при разрешена скорост 90 км/ч /  по посока от гр. Монтана към          гр. Видин и в участък преди навлизане в с. Р. е предизвикал ПТП.

Идеята на обвинението, че с оглед безопасната скорост от 59 км/ч бусът е следвало да се движи по международния път с такава скорост не звучи сериозно, доколкото подсъдимият не е възприел каруцата като препятствие за да намали скоростта на движение.

Съвсем сериозно обаче звучи идеята, че след като се движи по международен път с много висока скорост, водачът следва да предприеме мерки за да възприеме правилно и цялостно пътната обстановка – следвало е да се движи на дълги светлини /осветяват 160 метра напред/ за да може да възприеме пътното платно пред себе си. Това обаче по думите на подсъдимия и на свидетелите, които са пътували с него в буса не е било направено. Подсъдимият се е движел на къси светлини и това не му е позволило да възприеме каруцата като препятствие на пътя пред себе си.

Твърдението на подсъдимия, че се е движил на къси светлини, защото имало насрещно движение е незащитима теза. Ако е било така, той е следвало да намали скоростта си на движение.

За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което обективира неговото субективно отношение към стореното. От субективна страна изпълнителното деяние е извършено виновно, поради непредпазливост, като формата на вина е небрежност – деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

         ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:      

 

За това деяние законът предвижда наказание   ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  от 3 месеца  до 6 години.

Съдът намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат ефективно осъществени, като на подсъдимия се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 години.

Съдът приема, че след като подсъдимият е неосъждан има основание да се приложи института на условното осъждане и на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 години и 6 месеца.

Чистото съдебно минало е смекчаващо отговорността му обстоятелство. Освен това поведението на пострадалия също е допринесло за натъпване на ПТП и това също се отчита, като смекчаващо вината обстоятелство.

Съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства това, че в нарушение на правилата за движение каруцата се е движила по главен път Е-79, който е международен път. Каруцарят не е имал право да се движи по този път.

Освен това каруцата не е била осветена, нито е била сигнализирана по някакъв начин и не е било възможно да бъде разпозната като препятствие в тъмнината.

С оглед на това Съдът намира, че поведението на пострадалия Николай Ш. е допринесло за настъпване на ПТП.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприе факта, че подсъдимият не осъзнава връзката между престъпното си поведение и престъпния резултат. Той смята че не е виновен и в крайна сметка не осъзнава вината си.

С оглед на това отегчаващо вината обстоятелство и на факта, че присъдата се постановява при балансиращи вината обстоятелства съдебният състав намира, че следва да се наложи наказание над минималния размер, както е изяснено по-горе.

Съдът намира, че срокът на наказанието лишаване от правоуправление следва да се определи на 2 години.

 

                 ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

 

По отношение на гражданските искове – няма предявени граждански искове.

 

 

                 ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед на това, че подсъдимият е признат за виновен, той е осъден да заплати разноските, така както е постановено с присъдата.

 

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: