Присъда по дело №11107/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда по н.д.ч.х.№11107/2021 г. по описа на СРС, НО,
104 състав:

КЛ. К. Д. е подала тъжба срещу Р. СТ. Р..
Срещу последния е образувано наказателно производство от частен
характер с обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК за
това, че в периода от 07.06.2021 г. до 16.07.2021 г., с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не е
изпълнил съдебно решение № 4919 от 20.07.2018 г. по в. гр. д. № 14140/2016
г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав,
относно личните контакти с детето Е. Р..Р.., както следва:
1.На 07.06.2021 г. в гр. С., осуетил изпълнението на решение № 4919 от
20.07.2018 г. по в.гр.д.№14140/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО,
I-ви въззивен брачен състав, като нарушил режима на лични отношения с
детето и не завел детето Е.. Р.. Р.. на детска градина в ДГ 23 „З.“ - гр. С.,
каквото задължение имал по силата на решение № 4919 от 20.07.2018 г. по в.
гр. д. № 14140/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен
брачен състав;
2. На 16.07.2021 г., в гр. С., осуетил изпълнението на решение № 4919
от 20.07.2018 г. по в.гр.д.№14140/2016 г. по описа на Софийски градски съд,
ГО, I-ви въззивен брачен състав, като нарушил режима на лични отношения с
детето и е взел детето Е. Р.. Р..от ДГ 23 „З.“- гр. С. в 09:40 часа, вместо в 17:00
часа, както е посочено в решение №4919 от 20.07.2018 г. по в.гр.д.
№14140/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен
състав.
Частният тъжител КЛ. К. Д., редовно призована, се явява лично и чрез
повереника си, адв.С., който поддържа тъжбата, сочи доказателства.
Повереникът на тъжителя, адв.С., пледира съдът да постановите съдебен
акт, с който да признае подсъдимия Р. СТ. Р. виновен за инкриминираните с
частната тъжба деяния.
В хода на производството с оглед събрания по делото доказателствен
материал категорично счита, че се доказаха фактите и обстоятелствата,
изложени в частната тъжба, които от своя страна категорично покриват
инкриминираното деяние.
От разпитите по делото на свидетелите, които бяха допуснати, както и
от събраните писмени доказателства в хода на производството категорично се
установява, че и на двете посочени в частната тъжба дати подсъдимият Р. е
1

нарушил режима на лични отношения с детето, като съответно не е завел
детето на детска градина на 07.06.2021 г. и съответно е взел детето по-рано от
детската градина на 16.07.2021 г. Въпросните обстоятелства се доказват
категорично от разпитите на свидетелите Ч., Б., И., М. и П. по отношение на
въпросните две случки от лятото на 2021 г.
Свидетелят Ч. заяви, че е станала свидетел на случай, в който
подсъдимият е отказал да върне детето на доверителката му така, както е
посочено в съдебното решение на СРС, ГО като същият не е завел детето на
детска градина в посочения в решението час.
Също така въпросната свидетелка даде данни и за други случаи с
подобно поведение от страна бащата Р.Р., възпрепятстващи изпълнението на
споменатото с тъжбата съдебно решение. Също така станаха известни
обстоятелства за арогантно поведение от страна на бащата Р., наличие на
сканД., вземане на детето извън предвиденото в съдебното решение време,
като в тази връзка касателно арогантно поведение и проблемно и агресивно
такова свидетелстваха и останалите, разпитани по делото свидетелки, а това
са учителките от детската градина както и директорката на същата, а именно
свидетелките Б., И., М. и П., които еднозначно, еднопосочно и
безпротиворечово заявиха, че е имало случаи, в които подсъдимият Р. е
опитвал и е вземал детето по-рано от детската градина, като дори се е стигало
до сигнализиране органите на реда за съдействие от страна на учителките от
детската градина. Това в интерес на истината е напълно нормално с оглед на
това, че те са жени и агресивното поведение на Р. е счетено за заплашително
такова от тях. Същият е заставил учителите да му предадат детето като е
крещял и е викал в детската градина. Абсолютно нормално е посочените
свидетелки да не си спомнят конкретните дати на въпросните случки с оглед
обстоятелството, че същите работят с много деца и е нормално да не помнят
конкретната дата на събитията.
Също така следва да бъде отчетен и изтеклия период от време между
инкриминираните дати и разпитите на свидетелките в съдебна зала пред
решаващия съдебен състав.
Въпреки това те последователно посочиха периода, в който това се е
случило, а именно лятото на 2021 г., като действително не успяха да посочат
точните дати. За точните дати обаче данни се откриват в писмените
доказателства, налични по делото.
Още с частната тъжба от страна на доверителката му е представена
кореспонденция между двамата родители по Вайбър, като в същата
кореспонденция са видни датите, на които двамата родители са
комуникирали, какво са комуникирали и в каква връзка е била
комуникацията.
В тази връзка следва да се има предвид и разпита на свидетелката И.Т.
доведена от защитата, която също заяви категорично, че комуникацията
2

между родителите на детето Е.. е протичала по Вайбър и именно от тази
кореспонденция става ясно как на конкретните дати, посочени в тъжбата
бащата категорично отказва да изпълни определения му от СРС режим на
лични отношения с детето и поради това са отправени многократни молби от
майката К.Д., именно в тази посока да бъде спазван режимът, както е
поставен от съда.
В тази връзка на още едно основание счита обвинението за категорично
доказано.
В хода на настоящото производство се събраха категорични
доказателства и неоспорими такива за едно системно поведение на
саботиране на режима на лични отношения от страна на бащата, действително
извън инкриминираните, но счита, че същите са категорично относими с
оглед изясняване характеристичните данни на подсъдимия, както и като цяло
на отношението му към режима на лични отношения с детето.
Категорично по делото се доказа, че подсъдимият е взел детето в
предвидения на майката летен отпуск за 2021 г., въпреки изричното
уведомяване от страна К.Д. към него, както с нарочно писмо с Български
пощи, така и по електронната поща, а също така и със съобщение по
мобилните приложения по-конкретно Вайбър. Подобна упоритост от страна
на госпожа Д. се е налагала поради поведението на господин Р. да отказва да
получи по какъвто и да е начин уведомлението. В тази връзка е и върнатото
като неполучено писмо от Български пощи, което се дължи единствено и
само на поведението на подсъдимото лице, което всъщност е станало ясно и
на съда в настоящото производство предвид трудността на призоваването му
в началото на производството. Същият няколкократно беше търсен и
нередовно призован поради отказ да получи призовка на настоящия си адрес.
По делото беше приобщено постановление за привличане като
обвиняем по досъдебно производство на осмо районно, а именно №15 от 2022
г. с прокурорски номер 39266 от 2021 г. на СРП, което е с повдигнато
обвинение за незаплащане на дължимата издръжка, отново присъдена с
решението на СРС, с което е обсъден и режимът на лични отношения. В тази
връзка счита, че подсъдимият показва едно неглижиране на въпросното
решение, резултирало конкретно в неспазването на конкретните посочени в
тъжбата дати с конкретните действия, безспорно установени в настоящото
производство, поради което счита, че обвинението е безспорно доказано и
моли съдът да постанови присъда, с която да признае Р. СТ. Р. за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен на съд и да му наложи
справедливо наказание.
Частният тъжител Д. сочи, че за да бъде осъществен съставът на
престъпление по чл.182, ал.2 от НК е необходимо от обективна страна да бъде
установено, че родител или друг сродник не изпълнява, или по какъвто и да е
начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняването на
родителски права или лични контакти. Изпълнителното деяние може да се
3

осъществи в една от двете описани в нормата хипотези, а именно
неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно
решение. В тази връзка съдът е сезиран в първата хипотеза.
От обективна страна по делото няма спор относно режима на лични
контакти между детето и бащата през летния период, како и през съботно-
неделните дни, конкретно за летния период, а именно тридесет дни през
лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Няма
спор, че инкриминирания период на задържането на детето при бащата от
16.07.2021 г. до 23.08.2021 г., както и вземането и завеждането на детето на
детска градина извън определения в съдебния акт режим без изричното й
съгласие и знание представлява неизпълнение на съдебно решение.
Относно летния период от 16.07.2021 г. до 23.08.2021 г., в който
господин Р. е взел детето без нейно знание и съгласие, счита това
неизпълнение за категорично доказано от свидетелските показания и от
документите, които е приложила по делото във връзка с издирването на
детето от нейна страна на територията на Република България.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл,
деецът е съзнавал, че упражняването на лични контакти с детето е уреден със
съдебното решение, с което той разполага, предвиждал е неизпълнението и
съзнателно е допуснал същото. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства това се доказа.
В тази връзка моли съдът да уважи тъжбата така, както е подадена.
Защитникът на Р. СТ. Р., адв.Г. смята, че по делото са събрани
достатъчно и писмени и гласни доказателства, които по категоричен начин
доказват, че подсъдимият Р. не е по никакъв начин нарушил режима на
свиждане, на виждане с детето си, който е определен от Софийски районен
съд, потвърден и изменен след това от Софийски градски съд. Това го казват
всичките свидетели и Б., и Т., и М. и П.. Специално на датата 16.07.2021 г.
има наистина опит, отишъл е, искал е да заведе някъде детето, да пътуват, но
служителките в детската градина не са разрешили и не са Д. разрешение на
бащата да си вземе детето.
Спорът е, това са отношения между бивши съпруг и съпруга и дете,
когато безспорно е разбира се има ли нарушение на съдебно решение, какъвто
акт представлява решението на Софийски районен съд впоследствие на
Софийски градски съд за режим на свиждане, на виждане с детето, има ли
нарушение безспорно няма начин съдът да отсъди в друга посока освен да го
признае виновен, но в случая счита, че Р. може би е правил опит, да – опитът
също е започнат, но не е довършен пак се наказва със същата строгост на
закона. Смята, че подсъдимият Р. по никакъв начин като съвестен баща и
родител в желанието се вижда с детето си в рамките на определения от съда
режим не смята, че по някакъв начин е нарушил решението на съда и затова
моли съдът да отхвърли всякакви претенции, изложени в частната тъжба.
4

Подсъдимият Р. СТ. Р., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, не се признава за виновен, дава обяснения за деянието си, моли да
бъде оправдан.

От фактическа страна:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
КЛ. К. Д. и Р. СТ. Р. са бивши съпрузи и имат родено едно дете - Е. Р.. С.,
като бракът между Д. и Р. е прекратен с решение №12662/09.08.2016 г. по
гр.д.№42427/2015 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139 състав.
С решение от 20.07.2018 г., по в.гр.д.№14140/2016 г. на Софийски
градски съд, ГО, 1-ви въззивен брачен състав решението на Софийски
районен съд е отменено в частта относно режима на лични отношения на
детето Е. Р.. С.. с нейния баща Р. СТ. Р. и с въззивното решение е определен
режим на лични отношения, както следва:
- „Бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица
от месеца, от петък от 17:00 часа от детската градина на детето, а след като
детето започне училище - в 18 часа от дома на майката, или след
приключване на училищните занимания от училище (когато детето е втора
смяна на училище), до понеделник, със задължение да заведе детето на детска
градина/училище, като при хоспитализация на детето, контактът ще се
осъществява следващата седмица за същите дни и при същите условия, един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, на
четни години - за Коледните празници за времето от 18 часа на 23-ти
декември до 18 часа на 27-ми декември и междусрочната училищна ваканция
на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, на
нечетни години - за Новогодишните празници за времето от 18 часа на 30-ти
декември, до 18 часа на 2-ри януари, както и за пролетната ваканция на детето
от 10 часа на първия й ден, до 18 часа на последния й ден, със задължение
бащата да върне детето на майката.“
Отношенията между двамата родители били влошени и имало
недоразумения в комуникацията.
Те общували по „Вайбър“ по повод на детето Е., която посещавала ДГ 23
„З.“, находяща се в гр.С., ж.к."И.", ул."М. №14-16.
На неустановена дата през месец юни 2021 година имало случай, в които
подс.Р. искал да вземе детето Е. от детската градина по-рано, преди
приключване на занятията, но му било отказано.
На неустановена дата през месец юли 2021 година имало случай, в които
подс.Р. завел Е. на детска градина не сутринта, а по-късно като обяснил на
тъжителката по телефона, че детето още спи.
След 17:00 часа майката била уведомена от учителка, че Е. е останала
5

последна и детето било прибрано от детската градина.

По доказателствата:
Фактическата обстановка съдът установи въз основа на следните
писмените и гласни доказателства по делото:
1. обясненията на подс.Р. СТ. Р.;
2. показанията на свидетелите Н. Ч. М. М., Д.П., И. Т. и М. А.;
3. писмените доказателства, събрани по делото.

При обсъждане на доказателствата:
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. Ч., М. М., Д. П., И. Т. и
М. А., доколкото те обективно са изложили данни за тези факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
Липсват противоречия между отделните доказателства, поради което не
се налага съдът да извърши подробен и обстоятелствен анализ и оценка на
тези доказателства с оглед позоваването на едни от тях или отхвърлянето на
други, като недостоверни.
Показанията на свидетелите М. М., Ди. П. и М. А. са обективни - те
нямат особени отношения със страните по делото.
Съдът отчита заинтересоваността на свидетелите Н. Ч. и И. Т. с оглед на
близките им отношения с всяка от страните, но обективно не се установяват
факти, които да водят до дискредитиране на показанията на някой от тези
свидетели.
Съдът кредитира обясненията на подс.Р. СТ. Р. в частта за отношенията
му с тъжителката, като отчита, че тези обяснения са и средство за защита в
наказателния процес.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства.
В заключение съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се изяснява по несъмнен начин фактическата обстановка въз
основа, на която съдът е постановил своята присъда.

От правна страна:
Обвинението е за престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние може да бъде реализирано чрез две проявни
форми - неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение
относно лични контакти на детето Е. с подсъдимия, който е нейн баща.
Първата форма бива осъществена, ако деецът не изпълни действие, което
дължи по силата на съдебното решение.
Втората форма на изпълнителното деяние се реализира, когато деецът с
поведението си направи невъзможно изпълнението на съдебното решение.
В двата случая се касае за деяние, което се извършва умишлено – не е
възможно и не е съставомерно непредпазливо престъпление по чл.182, ал.2
6

вр. чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна обвинението се основава на задължението на
подсъдимия, произтичащо от решение № 4919 от 20.07.2018 г. по в. гр. д. №
14140/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен
състав, относно личните контакти с детето Е. Р.. Р.. с подсъдимия Р. СТ. Р.,
който е баща на детето
В тъжбата е посочено, че в периода от 07.06.2021 г. до 16.07.2021 г., с две
деяния, както следва:
1.На 07.06.2021 г. в гр. София, Р. СТ. Р. осуетил изпълнението на
решение № 4919 от 20.07.2018 г. по в.гр.д.№14140/2016 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав, като нарушил
режима на лични отношения с детето и не завел детето Е. Р..Р.. на детска
градина в ДГ 23 „З.“ - гр. С., каквото задължение имал по силата на решение
№ 4919 от 20.07.2018 г. по в. гр. д. № 14140/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав и
2. На 16.07.2021 г., в гр. София, Р. СТ. Р. осуетил изпълнението на
решение № 4919 от 20.07.2018 г. по в.гр.д.№14140/2016 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав, като нарушил
режима на лични отношения с детето и е взел детето Е. Р.ова Р.. от ДГ 23 „З.“-
гр. С. в 09:40 часа, вместо в 17:00 часа, както е посочено в решение №4919 от
20.07.2018 г. по в.гр.д.№14140/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО,
I-ви въззивен брачен състав.
Горните обвинения не се доказаха от обективна страна по време, а те
следва да осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
да са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото
Никакви доказателства не се събраха, че на посочените дати са били
извършени процесните деяния.
На следващо място не се доказаха и самите деяния – в единият случай
подс.Р. е завел детето Елизабет на детска градина в неустановен час.
В другият случай подс.Р. е искал да вземе детето Е. от детската градина
по-рано, преди приключване на занятията, но му било отказано.
Ето защо съдът намира, че от обективна и субективна страна
престъплението остава недоказано.
Съдът във всички случаи при преценката си за обществената опасност на
деянието следва да изхожда и от интереса на детето.
В случая се касае за дете, чиито интереси не са били накърнени от
поведението на бащата.
Налагането на наказание на бащата при така установените факти по
делото, би било явно несправедливо.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че подсъдимият Р. СТ. Р. не е
извършил престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и
7

на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение.

За разноските:
С оглед обстоятелството, че оправда подсъдимия Р. СТ. Р. по
обвинението за престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът не
присъди разноски в полза на Р., защото такива не са направени.

Районен съдия:
Г.Г.
8

Номер на акта:	239
Дата:	17 април 2024 г.
Съдия:	Георги Стоянов Георгиев

Дело:	20211110211107
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 август 2021 г.

Присъда по дело №11107/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите