Номер 140812.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502204 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР
Варна, ЕИК *********, срещу решение № 141/13.05.2020 год постановено по гр.д.1490/2019
година по описа на РС-Девня, с което се : ОСЪЖДА ОД на МВР Варна, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Х. И. , ЕГН **********, сумите: 3355.55 лв,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обща
стойност на неплатени допълнителни възнаграждения за извънреден труд 488.46 часа за
периода 25.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; 448.58 лв , представляваща обща стойност на лихва за
забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
от падежа на съответните възнаграждения до датата на предявяване – 25.10.2019 г.; 500.00
лв ,представляваща обезщетение за разноски за възнаграждение на адвокат, наоснование
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК и се ОСЪЖДА ОД на МВР
Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Девня, сумата 302.17 лв (триста и два лева, 17 ст.), от която 152.17 лв
държавна такса и 150.00 лв възнаграждение за експертиза, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Твърди се във въззивната жалба,че постановеното решение е
незазаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон, по
изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се неговата отмяна и
постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск ,а при условията на
евентуалност да се уважи иска в друг - намален размер.
Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
1
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД от С. Х. И. , ЕГН **********, срещу ОД МВР гр. Варна, ЕИК *********,
за осъждане на ответника да заплати следните суми: 3049.90 лв, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
25.10.2016 г. - 30.09.2019 г., общо 491.92 часа, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 25.10.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението и сумата от общо 99.72 лв, представляваща сбор от обезщетения за забава
върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко
от задълженията /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до
24.10.2019 г. включително
Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност „старши полицай” в РУ Девня при ОД на МВР Варна при Главна
дирекция „Национална полиция” гр. София в периода 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. В този
период е работил нощни смени за времето от 22 ч. до 06 ч., при сумирано изчисляване на
работното време. Твърди, че в периода 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил общо 1680
часа нощен труд, който, преизчислен към дневен, води до извънреден труд 491.92 часа,
което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно
чл.187, ал.6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответника
счита претенциите за неоснователни и недоказани.
2
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Безспорно между страните е наличието на служебно правоотношение и
полагането на твърдените от ищеца часове труд в рамките на заявения период.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.ЗМВР регламентира и работното
време на държавните служители ,което следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Регламентирано е,че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която всъщност е
отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.Цитираната
наредба приема,че е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В периода
от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в
сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
3
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се приложи нормата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата
към него Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди,
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в
размер на 600 лв, с вкл. ДДС, съобразно представения списък и доказателства за
извършването им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 141/13.05.2020 год постановено по гр.д.1490/2019 година
по описа на РС-Девня
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. И. , ЕГН
**********, сумата от 600 лв, с вкл. ДДС, представляваща направени разноски пред
въззивната инстанция,на осн.чл.78 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 ал.2 от ГП.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5