РЕШЕНИЕ
№ 3146
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 14474 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 8139026, издаден от
МВР-СДВР, с който на Г. Й. Р. е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на електронния фиш.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, не се
явява, не се представлява и не изразява допълнително становище по делото.
1
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява и не се представлява. Чрез своя процесуален представител, изразява
писмено становище, с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
електронния фиш. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
28.09.2023 г. в 00:42 часа, в гр. София, по Околовръстен път до номер 22, с
посока на движение от бул. България към бул. Черни връх, в населено място,
при ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, управлява
лек автомобил БМВ Х 3, с рег. № СО 8171 СР, със скорост на движение 106
км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост със 26 км/ч –
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Видно от постъпилото по делото удостоверение от акредитираната
Полицейска лаборатория, техническото средство, с което е заснето
нарушението, представляващо мобилна камера, която към датата на
установяване на нарушението е била технически изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя, а
процесният фиш му е бил връчен лично.
Видно от писмените доказателства напр. л. 31 и сл от делото,
разрешената скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е
била 80 км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на
2
чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се
съдържат данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, кои са
нарушените разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й.
С оглед на това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да
бъдат споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото
електронен фиш, от който е видно, че същият съдържа всички предвидени в
закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че със своето поведение жалбоподателят е осъществил, от обективна и
субективна страна нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се
в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили, в населено място,
установена с пътен знак В-26. Движейки се на посоченото в електронния фиш
време и място, с посочената скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 26 км/ч
(жалбоподателят се е движел със скорост от 110 км/ч, като с отчитане на
съответния толеранс е била приета за наказуема скорост 106 км/ч, а
разрешената скорост е била 80 км/ч).
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че
жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, не е посочил друго
лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния фиш са му били
дадени указания, че може да представи писмена декларация кой е управлявал
автомобила. Следователно именно жалбоподателят се явява
административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. В случая е без значение кой именно е управлявал
автомобила, тъй като е наказано лицето, което е негов собственик, и което не е
изпълнило задължението си по закон да посочи кой е бил нарушителя. Поради
това обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
осъщественото от него нарушение.
3
Не се налага обратния извод и от приложеното пълномощно на л. 5 от
делото, въз основа на което се претендира, че жалбоподателката е
преотстъпила ползването на автомобила на друго лице и то следвало да носи
отговорност за извършеното нарушение. Разпоредбите на закона са
императивни и изрични (чл. 189, ал. 5 от ЗДвП), че за да се ангажира
наказателната отговорност на друго лице, респ. да отпадне отговорността на
собственика на автомобила за извършеното с него нарушение е необходимо да
се изпълнят предвидените в закона условия (да се попълни декларация кой е
управлявал автомобила и да се представи копие от СУМПС на лицето
управлявало автомобила). Те обаче, както вече се посочи и по-горе, не са били
изпълнени, което обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател,
поради което отговорността му е била ангажирана напълно законосъобразно.
Допълнително следва да се посочи, че по делото нито се твърди, нито има
данни за това, автомобилът да е бил обявяван за издирване, което е друго
основание за отмяна на процесния ел. фиш, поради което именно
доброволното предоставяне на автомобила на друго лице, не може да доведе
до отпадане на отговорността на собственика, защото не е налице нито една от
двете законово предвидени хипотези за това – чл. 189, ал. 5, изр. 2, предл. 2 от
ЗДвП или чл. 189, ал. 6, т. от ЗДвП.
От доказателствата по делото е видно, че на мобилната камера е бил
заснет само автомобила на жалбоподателя, поради което оплакването му, че
засечената скорост е била на друг автомобил, се опровергава от събраните по
делото доказателства.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на
това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, при превишаване
на максимално разрешената скорост в населено място от 21 до 30 км/ч.,
4
предвиденото административно наказание е глоба в размер на 100 лв.
Наложената на жалбоподателя глоба е именно в този размер, откъдето следва,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната си част.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба № 8139026,
издаден от МВР-СДВР, с който на Г. Й. Р. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, Г. Й. Р. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6