Решение по дело №58/2024 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 75
Дата: 30 май 2024 г.
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20245100500058
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Кърджали, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов

Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20245100500058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по обща въззивна
жалба вх. N 331/05.02.2024 г. по входящия регистър на РС – Момчилград, подадена от
Ш. С. С., Б. И. Ш., Г. И. А., Н. Н. Х. и Н. И. С., чрез адв.Р. Х. от АК-К., срещу решение
N 12 от 18.01.2024 г. по гр.д. N 397/2023 г. по описа на РС – Момчилград, което се
обжалва изцяло, като с влязло в сила определение N 145/01.04.202г. по настоящото
в.гр.д. N 58/2024г. въззивната жалба в частта й, подадена от Н. Н. Х. от гр.А., е върната
поради неотстраняване на нередовностите й от този жалбоподател и спрямо него
въззивното производство е прекратено.
Решението на РС – Момчилград, с което предявеният иск от Ш. С. С., Б. И. Ш.,
Г. И. А. и Н. И. С., всички от гр.М./както и от Н. Н. Х. от гр.А./, срещу М. Н. Х. от
гр.М., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване, че ищецът Ш. С. С. е
собственик по наследство на 12/60 идеални части, ищецът Б. И. Ш., ищецът Г. И. А. и
ищецът Н. И. С. са собственици по наследство на по 4/60 идеални части от
наследствени недвижими имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор N
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.М., общ.М., обл. К.,
одобрени със Заповед N ****** от **.**.20**г. на изп. директор на АГКК, посл. изм.
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
01.06.2023г., с площ 1498 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8/осма/, с адрес на поземления
1
имот гр.М., общ.М., обл.К., местност ”Д./Ч. ”, номер по предходен план: *****, при
съседи: ПИ с идентификатор ********, ПИ с идентификатор ********, ПИ с
идентификатор *********, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор ******
и поземлен имот с идентификатор N ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.М., общ.М., обл. К., одобрени със Заповед N РД-****** от **.**.20**г.
на изп. директор на АГКК, посл. изм. на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 01.06.2023г., с площ 1999 кв.м., с трайно предназначение
на територията земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята:
4/четвърта/, с адрес на поземления имот гр.М., общ.М., обл.К., местност ”К./Т. ”, номер
по предходен план: ******, при съседи: ПИ с идентификатор ********, ПИ с
идентификатор *********, ПИ с идентификатор ******, ПИ с идентификатор *******,
е отхвърлен като неоснователен и недоказан, и искането на ищците за отмяна на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК,
акт N **, том *, рег. N ****дело ****/20**г. по описа на Нотариус Г. Г. с рег. N *** на
Нотариална камара с район на действие РС М., е оставено без уважение, като ищците
са осъдени солидарно да заплатят на ответника сумата в размер на 1 200 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, се обжалва като неправилно – постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, и в противоречие с
доказателствата, с искане на основание чл.258 и сл. от ГПК да се отмени и вместо него
да се постанови ново, с което предявените искове да се уважат, в т.ч. да се уважи
искането по чл.537, ал.2 от ГПК. Претендират се разноски по делото пред първата и
въззивната инстанции.
Въззиваемият М. Н. Х. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е представил отговор на
въззивната жалба чрез представител по пълномощие, с който я оспорва, с искане
обжалваното решение да се потвърди.
В съдебно заседание въззивниците Ш. С. С., Б. И. Ш., Г. И. А. и Н. И. С., не се
явяват и не се представляват, като с писмено становище чрез представител по
пълномощие поддържат въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият М. Н. Х. не се явява и не се представлява, като
с писмено становище чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. N 397/2023 г. по описа на
Районен съд – Момчилград е образувано по искова молба, подадена от Ш. С. С., Б. И.
2
Ш., Г. И. А., Н. Н. Х. и Н. И. С., чрез надлежно упълномощен адвокат - адв.Р. Х. от
АК-К., срещу М. Н. Х., за установяване на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на ответника на правото на собственост на всеки ищец до размера на
претендирана идеална част по наследство от два поземлени имота, представляващи
земеделска земя, с идентификатори по КККР на гр.М., общ.М., обл.К., одобрени със
заповед N ****** от **.**.20**г. на изп.директор на АГКК, а именно поземлен имот с
ид. N ****** и поземлен имот с ид. N ******, при твърдения, че имотите са
съсобствени на ищците и на ответника на основание наследствено правоприемство от
общ наследодател С. Щ. С./С. Ш. С./, бивш жител на гр.М., починал на **.**.****г.,
който приживе притежавал имотите на основание земеделска реституция с решение N
****** от 23.09.1998г. и за същите ответникът се снабдил с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по чл.587, ал.2 от ГПК, без някога да е владял и своил
имотите. Всеки от ищците, с оглед твърденията си за качеството на пряк наследник или
на наследник по заместване на общия на страните наследодател, претендира да се
установи правото му на собственост за всеки един от двата имота както следва: Ш. С.
С. 12/60 идеални части, Б. И. Ш. – 4/60 идеални части, Г. И. А.-4/60 идеални части, Н.
Н. Х. – 4/60 идеални части и Н. И. С. – 4/60 идеални части, както и претендира на
основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариалният акт за собственост по давност на
ответника да се отмени до размера на техните идеални части от имотите, или общо
28/60 идеални части.
С отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Н. Х., чрез
надлежно упълномощен адвокат - адв.К. Б. от АК-К., оспорва исковете като
неоснователни, при възражение, че след смъртта на дядо си С. Щ. С., настъпила на
**.**.****г., започнал да се грижи за процесните имоти –почиствал ги и ги поддържал
в добро състояние, като не допускал друг да ги завладее и до предявяването на
исковете никой от другите наследници не е предприемал действия по установяване или
манифестиране на владение, като с действията си изразявал воля да владее имотите за
себе си, а не за останалите наследници, което доказал пред нотариус с трима
свидетели, поради моли исковата претенция да се отхвърли.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се
установяват следните обстоятелства:
С решение N*****/23.09.1998г. на Поземлена комисия гр.М. е възстановено
правото на собственост на С. Ш. С. с ЕГН **********, с български имена С. Щ. С.,
съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.М. на две ниви: 1.Нива от 1.498
дка, осма категория, местност Д./Ч., имот N ***** по плана за земеразделяне, при
посочени граници и 2. Нива от 2.000 дка, четвърта категория, местност К./Т., имот N
***** по плана за земеразделяне, при посочени граници, които ниви по КККР на гр.М.,
общ.М., обл.К., одобрени със Заповед N *****/**.**.20**г. на изп.директор на АГКК,
посл.изм. от 01.06.2023г., са съответно идентични с Поземлен имот с идентификатор
3
********, находящ се в гр.М., местност Д./Ч.и, с площ 1 498 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 8, с номер по предходен план: *****, при граници на поземления
имот по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори ******, *****, *****,
*****, ***** и с Поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр.М., местност
К./Т., с площ 1 999 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: ****,
при граници на поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти с
идентификатори ******* ******, *******, *******.
Бившият собственик и правоимащ по ЗСПЗЗ, на който приживе е възстановено
правото на собственост на горепосочените имоти, С. Ш. С. е починал на **.**.****г.,
със семейно положение към смъртта си вдовец. Към смъртта си последният е оставил
за свои наследници по закон петте си деца, от които 1.Н. С. Ш. – дъщеря, която не е
страна по делото, имаща право на 1/5 идеална част от наследството на баща си, 2.Ш. С.
С.-син, първият ищец, имащ право на 1/5 идеална част от наследството на баща си, 3.С.
С. С.-син, имащ право на 1/5 идеална част от наследството на баща си, починал на
**.**.****г. и оставил за свои наследници съгласно чл.5, ал.1, вр. чл.9, ал.1 от ЗН
съпругата си Ф. А. С., както и децата си Б. И. Ш., втори ищец, Г. И. А., трети ищец и
М. С. С., починал впоследствие на **.**.****г., които го заместват в наследяването на
баща му С. Ш. С., при равни идеални части от наследството, за всеки по 1/20 идеална
част, 4. Ф. С. М. –дъщеря, починала на **.**.****г. и оставила за свои наследници
съгласно чл.5, ал.1, вр. 9, ал.1 от ЗН съпруга си Н. М. М. и децата си Н. Н. Х., С. Н. М.
и М. Н. Х., които я наследяват за полученото от баща й наследство – общо 1/5 идеална
част или за всеки по 1/20 от същото, от които само Н. Н. Х. е ищец по делото, но не е
страна в настоящото въззивно производство, а М. Н. Х. е ответник и въззиваем, 5.М. С.
С. - син, починал на **.**.****г. и оставил за свои наследници съгласно чл.5, ал.1, вр.
9, ал.1 от ЗН съпругата си Н. И. С./ последният ищец/ и децата си Г. М. С. и Т. М. С.,
които го наследяват за полученото от баща му наследство – общо 1/5 идеална част или
за всеки по 1/15 от същото.
Или от процесните земеделски имоти на основание откритото наследство на С.
Ш. С., както и откритото след това наследство на децата му С. С. С. и М. С. С. ищецът
Ш. С. С. има 12/60 идеални части по наследство от баща си С. Ш. С., ищецът Б. И. Ш.
има 3/60 идеални части по наследство от баща си С. С. С., ищецът Г. И. А. има 3/60
идеални части по наследство от баща си С.С. С. и ищецът Н. И. С. има 4/60 идеални
части по наследство от съпруга си М. С. С..
При наследяването на С. Ш. С. приложение намира разпоредбата на чл.5, ал.1 от
ЗН, че децата на починалия наследяват по равни части, а при наследяването на децата
му, починали след него - С. С. С. и М. С. С., приложение намират разпоредбите на
4
чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН, че децата на починалия наследяват по равни части и
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, с оглед на което и квотите,
посочени по-горе са в равни идеални части от наследството на съответния
наследодател, тъй като кръгът на законните наследници на възстановената собственост
върху имоти, одържавени или включени в ТКСЗ или други образувани въз основа на
тях селскостопански организации се определя към смъртта на наследодателя, изключая
хипотезата на чл.9а от ЗН/ т.2 от Тълкувателно решение 1/04.11.1998г. на ОСГК на
ВКС/, каквато в случая не е налице.
Въззивниците установяват заявените от тях способи за придобиване на
претендираното право на собственост на процесните имоти до размера на посочените
по-горе идеални части.
С отговора на исковата молба ответникът, сега въззиваем, оспорва
обстоятелствата, на които се основава иска относно обема на неговите права, за които
той се легитимира като собственик по давностно владение на процесните имоти с
представения от ищците Нотариален акт за собственост на недвижим имот на
основание чл.587, ал.2 от ГПК с N **/**.**.20**г., том **, рег. N *****, дело N
***/20**г. по описа на нотариус Г. Г. с рег. N *** в РНК, с район на действие РС- М.,
при възражение, че след смъртта на дядо си С. Щ. С., настъпила на **.**.****г.,
започнал да се грижи за процесните имоти –почиствал ги и ги поддържал в добро
състояние, като не допускал друг да ги завладее и до предявяването на исковете никой
от другите наследници не е предприемал действия по установяване или манифестиране
на владение, като с действията си изразявал воля да владее имотите за себе си, а не за
останалите наследници.
Така заявените обстоятелства не са установени и от гласните доказателства по
делото - ангажираните от ищците свидетели - св.Д. Б. и св.Р.Й. сочат, че нивите не се
работят от никой, а ангажираните от ответника по исковете свидетели - св.С. С. и
св.А.н А. сочат, че на няколко пъти помагали на М. да работи земите, когато в тях
нямало други хора и св.С. не знае дали М. е допускал някой от роднините си, а св.Ш.
А. сочи, че косял сено на нивите на М., за които ниви свидетелят от четири години
знае, че М. се грижи. Свидетелите не сочат и конкретно времето на така
осъществяваните от въззиваемия действия.
С оглед на тези доказателства, не се установява въззиваемият да е владял
непрекъснато процесните имоти в изискуемия се от закона давностен срок и по начин,
по който да е довел до знанието на въззивниците владението си, в т.ч. като им го е
противопоставил така, че същите да узнаят че чрез едностранни негови действия
държането на техните идеални части е превърнато във владение на същите.
Възражението на въззиваемия за придобиване на наследствените части на
въззивниците от възстановените имоти по давност е неоснователно. Не са събрани
5
доказателства, че същият е установил владение върху процесните възстановени имоти
с намерение да стане техен едноличен собственик, в т.ч. отблъсквайки владението и
непризнавайки правата на останалите наследници. От показанията на разпитаните
свидетели следва, че въззиваемият не е установил трайна фактическа власт върху
процесните имоти за себе си, освен засвидетелстваното неколкократно извършване на
неконкретизирани работи в тях от ангажираните от него свидетели, за обратното на
което свидетелстват ищцовите свидетели, че имотите не са обработвани въобще, като
никой от свидетелите не установява, че въззиваемият е противопоставял своя
фактическа власт на имотите на въззивниците, каквито твърдения сам той не излага по
делото, при което следва извод, че същият е действал като владелец за своята част и
като държател за частите на другите наследници, още повече, че същият нито твърди,
нито доказва да е владял имотите по този начин спрямо майка си, която е починала на
**.**.****г., както и по отношение на починалите й братя Са. С. С.-починал на
**.**.****г. и М. С. С.-починал на **.**.*****г..
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснатото владение в продължение на 10 години,
като в чл. 69 от ЗС е установена презумпция, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят
при наследствено правоприемство. В хипотеза на съсобственост, възникнала по
наследяване, съсобственикът, установил фактическата власт върху имота, е държател
на чуждите идеални части и за да ги придобие по давност, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. При спор за собственост той трябва
да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната трябва да се
манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
С оглед заявеното от въззиваемия в отговора на исковата молба, че е завладял
имотите като наследствени, следва да има предвид, че наследник може да придобие
собствеността върху сънаследствен имот по давност, ако е демонстрирал пред
останалите сънаследници намерението си да владее идеалните им части за себе си и от
момента на установяване на владението върху чуждите идеални части е изтекъл срокът
по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Тези обстоятелства не се установяват по делото, поради което
въззивната жалба на въззивниците Ш. С. С. и на Н. И. С. са изцяло основателни, като
предявените от тях искове за собственост за процесните два имота следва да се уважат
6
изцяло до размера на идеалните части, които претендират от 12/60 идеални части за
първия по наследство от С. Ш. С./С. Щ. С./ и от 4/60 идеални части за втората по
наследство от М. С. С., а въззивната жалба на въззивниците Б. И. Ш. и на Г. И. А. е
частично основателна, като предявените от тях искове за собственост за процесните
два имота следва да се уважат частично до размера на идеалните части, които
притежават по наследство от баща си С. С. С., а именно за всяка по 3/60 идеални части
от процесните имоти. За така посочените идеални части общо идеални части на всички
въззивници ще следва съгласно чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени нотариалния акт, с
който въззиваемият на основание чл.587, ал.2 от ГПК е признат за едноличен
собственик по давностно владение на процесните имоти, а именно нотариален акт за
собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК с N **/****.*****г.,
том**, рег. N ****, дело N ***/****г. по описа на нотариус Г. Г. с рег. N **** в РНК, с
район на действие РС- М..
Като е стигнал до противни изводи и е отхвърлил установителните искове за
собственост на въззивниците до размера на горепосочените идеални части от
процесните имоти и съответно до размера на същите е отхвърлил искането за отмяна на
горепосочения нотариален акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение в нарушение на материалния закон, което в тези му части следва да се отмени
и да се постанови ново, с което да се признае спрямо възиваемия, че въззивниците са
собственици на процесните недвижими имоти по наследство до посочените по-горе
размери, до които се отмени и нотариалния акт, с който въззиваемият на основание
чл.587, ал.2 от ГПК е признат за едноличен собственик по давностно владение на
процесните имоти – до размер на собствените на въззиваемите общо 22/60 идеални
части/ или за разликата над 38/60 идеални части от описаните в него имоти. В
останалата част въззивната жалба на въззивниците Б. И. Ш. и на Г. И. А. е
неоснователна - предявеният от всеки от тях установителен иск за собственост, за
разликата над 3/60 идеални части до претендирания от всеки от тях размер от 4/60
идеални части, е неоснователен, поради което обжалваното решение, отхвърлящото
исковете на въззивниците Б. И. Ш. и на Г. И. А. в тази им част, съответно на което е
оставено без уважение и искането за отмяна на нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК с N **/**.**.****г., том **, рег. N
****, дело N ***/****г. по описа на нотариус Г.Г. с рег. N *** в РНК, с район на
действие РС- М., е правилно и като такова следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
въззиваемия следва да се възложат претендираните от въззивниците разноски
съразмерно на уважената част от иска за собственост на всеки от тях както за първата,
така и за въззивната инстанция – за въззивниците Ш. С. С. и Н. И. С. изцяло – за всеки
по 300 лв. адвокатско възнаграждение и по 100 лв. за държавна такса за първата
инстанция, както и за всеки по 500 лв. адвокатско възнаграждение и по 50 лв. за
7
държавна такса за въззивна инстанция; за въззивниците Б. И. Ш. и Г.И. А. частично -
за всеки по 225 лв. адвокатско възнаграждение и по 75 лв. за държавна такса за първата
инстанция, както и за всеки по 375 лв. адвокатско възнаграждение и по 37.50 лв. за
държавна такса за въззивна инстанция; на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и от въззивната жалба,
с оглед на което всеки от въззивниците Б. И. Ш. и Г. И. А. следва да се осъди да му
заплати по 42.86 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и по 50 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като обжалваното решение в
частта му, с която ищците са солидарно осъдени да заплатят на ответника по иска
разноски за и до сумата от 1028.57 лв. ще следва да се отмени и разноските между
страните за първата и въззивната инстанция се възложат съгласно посоченото по-горе.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 12/18.01.2024 г., постановено по гр. д. N 397/2023 г. по
описа на Районен съд – Момчилград, в частта, с която предявеният от Ш. С. С. с ЕГН
**********, гр.М., ул.С. N **, общ.М., Б. И. Ш. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **,
общ.М., Г. И. А. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **, общ.М. и Н. И. С. с ЕГН
**********, гр.M., ул.Р. N *, общ.М., срещу М. Н. Х. с ЕГН **********, гр.М., ул.К. N
**, вх.*, ет.*, ап.**, общ.М., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване,
че ищецът Ш. С. С. е собственик по наследство на 12/60 идеални части, ищецът Н. И.
С. е собственик по наследство на 4/60 идеални части, ищецът Б. И. Ш. и ищецът Г. И.
А. са собственици по наследство на по 3/60 идеални части от наследствени недвижими
имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор N ***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.М., общ.М., обл. К.и, одобрени със Заповед N
**** от **.**.20**г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от ******., с площ 1498 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 8/осма/, с адрес на поземления имот гр.М, общ.М, обл.К, местност
”Д./Ч. ”, номер по предходен план: ****, при съседи: ПИ с идентификатор ********,
ПИ с идентификатор *********, ПИ с идентификатор ******, ПИ с идентификатор
********, ПИ с идентификатор ******* и поземлен имот с идентификатор N ******
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.М., общ.М., обл. К., одобрени
със Заповед N ***** от **.**.20**г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
01.06.2023г., с площ 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с
начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4/четвърта/, с адрес на
поземления имот гр.М., общ.М., обл.К., местност ”К./Т. ”, номер по предходен план:
8
******, при съседи: ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор ********, ПИ
с идентификатор *******, ПИ с идентификатор ********, е отхвърлен; в частта, с
която искането на ищците Ш. С. С., Б. И. Ш., Г. И. А. и Н. И. С. за отмяна на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК,
акт N **, том *, рег. N **** дело ***/*****г. по описа на Нотариус Г. Г. с рег. N *** на
Нотариална камара с район на действие РС М., до размера на собствените им общо
22/60 идеални части от гореописаните имоти е оставено без уважение; и в частта, с
която ищците Ш. С. С., Б. И. Ш., Г. И. А. и Н. И. С. са осъдени солидарно да заплатят
на ответника М. Н. Х. разноски по делото за и до размер на сумата от 1 028.57 лв. за
адвокатско възнаграждение, вместо което:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Н. Х. с ЕГН **********, гр.М., ул.К.
N **, вх.*, ет*, ап.**, общ. М., по предявения от Ш. С. С. с ЕГН **********, гр.М.,
ул.С. N **, общ.М., Б. И. Ш. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **, общ.М., Г. И. А. с
ЕГН **********, гр.М., ул.Г.N **, общ.М. и Н. И. С. с ЕГН **********, гр.M., ул.Р. N
*, установителен иск за собственост, че Ш. С. С. с ЕГН **********, гр.М., ул.С. N **,
общ.М. е собственик на 12/60 идеални части по наследство от С. Ш. С./С. Щ. С./ –
починал на **.**.****г., Б. И. Ш. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **3 е собственик
на 3/60 идеални части по наследство от С. С. С.-починал на **.**.****г., Г. И. А. с ЕГН
**********, гр.М., ул.Г.N **, общ.М. е собственик на 3/60 идеални части по
наследство от С. С. С.-починал на **.**.****г. и Н. И. С. с ЕГН **********, гр.M.,
ул.С. N **, общ.М. е собственик на 4/60 идеални части по наследство от М. С. С. –
починал на **.**.****г., от недвижими имоти, представляващи поземлен имот с
идентификатор N ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.М.,
общ.М., обл. К., одобрени със Заповед N ***** от **.**.20**г. на изп. директор на
АГКК, посл. изм. на КККР, засягащо поземления имот от 01.06.2023г., с площ 1498
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8/осма/, с адрес на поземления имот гр.М.,
общ.М., обл.К., местност ”Д./Ч. ”, номер по предходен план: *****, при съседи: ПИ с
идентификатор *******, ПИ с идентификатор ******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор ******, ПИ с идентификатор ****** и поземлен имот с
идентификатор N ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.М.,
общ.М., обл. К., одобрени със Заповед N РД-***** от **.**.20**г. на изп. директор на
АГКК, посл. изм. на КККР, засягащо поземления имот от 01.06.2023г., с площ 1999
кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята: 4/четвърта/, с адрес на поземления имот гр.М., общ.М.д,
обл.К., местност ”К./Т. ”, номер по предходен план: ******, при съседи: ПИ с
идентификатор ******, ПИ с идентификатор *********, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор *******.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587,
9
ал.2 от ГПК с N **, том **, рег. N ****, дело N **/20**г. по описа на nотариус Г. Г. с
рег. N ***** в РНК, с район на действие РС М., в частта, с която М. Н. Х. с ЕГН
**********, гр.М., ул.К. N **, вх.*, ет.*, ап.**, е признат за собственик по давностно
владение на 22/60 идеални части/ или за разликата над 38/60 идеални части от
поземлен имот с идентификатор N ******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.М., общ.М., обл. К., одобрени със Заповед N ****** от **.**.20**г. на
изп. директор на АГКК, посл. изм. на КККР, засягащо поземления имот от
01.06.2023г., с площ 1498 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8/осма/, с адрес на поземления
имот гр.М., общ.М., обл.К., местност ”Д./Ч. ”, номер по предходен план: *******, при
съседи: ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с
идентификатор ******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор ******* и
поземлен имот с идентификатор N ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.М., общ.М., обл. К., одобрени със Заповед N ******* от **.**.20**г. на
изп. директор на АГКК, посл. изм. на КККР , засягащо поземления имот от
01.06.2023г., с площ 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с
начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4/четвърта/, с адрес на
поземления имот гр.М., общ.М., обл.К., местност ”К./Т. ”, номер по предходен план:
******* при съседи: ПИ с идентификатор ********, ПИ с идентификатор ********,
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******.
ОСЪЖДА М. Н. Х. с ЕГН **********, гр.М.д, ул.К. N**, вх.*, ет.*, ап**, общ. М.,
да заплати на Ш. С. С. с ЕГН **********, гр.М., ул.С. N **, общ.М., сумата 950 лв.,
представляваща разноски по делото, от която 400 лв. разноски за първа инстанция и
550 лв. за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. Н. Х. с ЕГН **********, гр.М., ул.К. N **, вх.*, ет.* ап.**, общ. М.,
да заплати на Б. И. Ш. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **, общ.М., сумата 712.50 лв.,
представляваща разноски по делото, от която 300 лв. разноски за първа инстанция и
412.50 лв. за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. Н. Х. с ЕГН **********, гр.М., ул.К. N **, вх*, ет.*, ап.**, общ. М.,
да заплати на Гюлбияз И. А. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **, общ.М. сумата
712.50 лв., представляваща разноски по делото, от която 300 лв. разноски за първа
инстанция и 412.50 лв. за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. Н. Х. с ЕГН **********, гр.М., ул.К. N **, вх.*, ет.*, ап.**, общ.
М., да заплати на Н. И. С. с ЕГН **********, гр.M., ул.Р. N *, общ.М., сумата 950 лв.,
представляваща разноски по делото, от която 400 лв. разноски за първа инстанция и
550 лв. за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Б. И. Ш. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **, общ.М. да заплати на М.
Н. Х. с ЕГН **********, гр.М., ул.К. N **, вх.*, ет.*, ап.**, общ. М., сумата 92.86 лв.,
10
представляваща разноски по делото, от които 42.86 лв. адвокатско възнаграждение за
първа инстанция и 50 лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Гюлбияз И. А. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **3, общ.М*, да
заплати на М. Н. Х. с ЕГН **********, гр.М., ул.К. N **, вх.*, ет.*, ап.**, общ. М.,
сумата 92.86 лв., представляваща разноски по делото, от които 42.86 лв. адвокатско
възнаграждение за първа инстанция и 50 лв. адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 12/18.01.2024 г., постановено по гр. д. N 397/2023 г.
по описа на Районен съд – Момчилград, в частта, с която предявеният от Б. И. Ш. с
ЕГН **********, гр.М., ул.. N ** и Г. И. А. с ЕГН **********, гр.М., ул.Г. N **,
общ.М., срещу М. Н. Х. с ЕГН **********, гр.М., ул.К. N **, вх.*, ет.*, ап.**, общ. М.,
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване, че ищецът Б. И. Ш. и
ищецът Г.И. А. са собственици по наследство за разликата над 3/60 идеални части до
пълния предявен размер от 4/60 идеални части от наследствени недвижими имоти,
представляващи поземлен имот с идентификатор N ******** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.М., общ.М., обл. К., одобрени със Заповед N ****** от
**.**.20**г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. на КККР, засягащо поземления имот
от 01.06.2023г., с площ 1498 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8/осма/, с адрес на
поземления имот гр.М., общ.М., обл.К., местност ”Д./Ч. ”, номер по предходен план:
****, при съседи: ПИ с идентификатор ******, ПИ с идентификатор *********, ПИ с
идентификатор********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор
********** и поземлен имот с идентификатор N ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.М., общ.М., обл. К., одобрени със Заповед N *******от
**.**.20**г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. на КККР, засягащо поземления имот
от 01.06.2023г., с площ 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска,
с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4/четвърта/, с адрес на
поземления имот гр.М., общ.М., обл.К., местност ”К./Т. ”, номер по предходен план:
******, при съседи: ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор ********, ПИ
с идентификатор ******, ПИ с идентификатор ******, е отхвърлен; както и в частта, с
която искането на ищците Б. И. Ш. и Г. И. А. за отмяна на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК, акт N **, том *, рег.
N *** дело **/20**г. по описа на Нотариус Г. Г. с рег. N *** на Нотариална камара с
район на действие РС М., до размера на общо 2/60 идеални части от тези имоти имоти
е оставено без уважение.
В останалата част, с която предявеният от ищеца Н. Н. Х. иск е отхвърлен, ведно
със съответното му искане по чл.587, ал.2 от ГПК и същият е осъден да заплати на
ответника М. Н. Х. разноски по делото от 171.73 лв./разликата над сумата 1 028.57 лв.
до сумата 1200 лв./, решение N 12/18.01.2024 г., постановено по гр. д. N 397/2023 г. по
11
описа на Районен съд – Момчилград, е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.





Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12