Решение по дело №745/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2262
Дата: 12 ноември 2018 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20181100900745
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………/12.11.2018г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 7 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

При секретаря Павлинка Славова като разгледа т.д. № 745 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба „М.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес и на управление:*** и адрес за съобщения: гр. София, ул. „********иска да се признае за установено по отношение на „П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и адрес за съобщения: гр. София, ул. „********, офис 314, че не дължи на основание чл. 110 ЗЗД сумите по изпълнителния лист издаден на 27.01.2012г въз основа на решение от 09.01.2012г постановено по т.д. № 1766/2011 по описа на САС, ТО, 3-ти състав, с което се потвърждава  решение № 1072/24.11.2010г постановено по т.д. № 119/2010г на СГС, VI-13 състав, а именно: 6 876,12 лв. – съгласно Акт 14 за приемане на строително-монтажни работи – земни работи – доставка на скални маси от 10.07.2007г. в обект „Бизнес Център Искър Юг“, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 314,54лв. за периода от 11.07.2007г. до 11.01.2010г., 29 632,01 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени и приети СМР на обект „Жилищна сграда и околно пространство на парцел V 461, кв. 15а по плана на гр. София, местност в.з. „Беловодски път“ съгласно Протокол №1 от 05.01.2009г., 1 703,20 лв. на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11 от анекс №1/03.11.2008г. към договор за строителство, 31 920,96 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени и приети СМР – гараж в обект „Бизнес Център Искър Юг“, 9 313,25 лв. – обезщетение за забава на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 13.04.2008г. до 11.01.2010г. и сумата от 3 189,14 лв. – присъдени съдебни разноски. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът твърди, че с решение № 1072/24.11.2010г постановено по т.д. № 119/2010г на СГС, VI-13 състав, потвърдено изцяло с решение на САС, ТО 3-ти състав от 09.01.2012г. по т.д. № 1766/11г., е осъден да заплати посочените суми на ответника. Въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът образува изп.д. № 20127810400113 по описа на ЧСИ Г.Д., по което последното изпълнително действие е връчването на призовката за принудително изпълнение, с която е насрочен опис от 05.04.2012г. На 19.01.2016г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 443, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва се, че към датата на подаване на настоящата искова молба  са изтекли повече от пет години, поради което на основание чл. 110 от ЗЗД вземанията на ответника са погасени по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди че вземането му не е погасено по давност, а е изискуемо и валидно. Позовава се на това, че давността е прекъсната с образуването на ново изпълнително дело за същото вземане от 19.01.2016г. Освен това твърди, че погасителната давност е прекъсната и с предявения от ответника иск по чл. 135 ЗЗД.

С допълнителна искова молба ищеца оспорва наведените с отговора на исковата молба възражения като посочва, че образуваното ново изпълнително дело, както и  предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД  не са действия, които прекъсват погасителната давност за вземането.

С отговор на допълнителната искова ответника оспорва наведените от ищеца твърдения като неоснователни като поддържа направените с отговора на исковата молба възражения за липса на изтекла погасителна давност. Твърди, че на 19.01.2016г е образувано ново изпълнително дело №21/2016г по описа на ЧСИ Г.Д. и по него е наложен запор на вземания на ищцовото дружество по молба на ответника от 23.03.2016.  Нито към 19.01.2016, нито към 23.03.2016 е изтекла 5-годишната давност за вземането, а с всяко едно от тези действия давността е прекъсната.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения заверен препис, че по молба на взискателя от 02.02.2012г и въз основа на изпълнителния лист издаден на 27.01.2012г издаден по решение от 09.01.2012г постановено по т.д. № 1766/2011 по описа на САС, ТО, 3-ти състав, с което се потвърждава  решение № 1072/24.11.2010г постановено по т.д. № 119/2010г на СГС, VI-13 състав, е образувано изпълнително дело № 20127810400400113 по описа на ЧСИ Г.Д., с което „М.И.“ ЕООД, ЕИК ******** е осъдена да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК ********, както следва: сумата от 6 876, 12 лв. – съгласно Акт № 14 за приемане на стоително – монтажни работи – земни работи – доставки на скални маси от 10.07.2007 г.  в обект „Бизнес Център Искър Юг“, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 314, 54 лв за периода 11.07.2007 г. до 11.01. 2010 г., сумата от 29 632, 01 лв. с ДДС – възнаграждение за извършение и приети  СМР на обект „Жилищна сграда и околно пространство на парцел V  461, кв. 15а по плана на гр. София, местност в.з. „Беловодски път“ съгласно Протокол № 1 от 05.01.2009 г., сумата от 1703, 20 лв. на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 от анекс №1/03.11.2008 г. към договор за строителство, сумата от 31 920,96 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени и приети СМР – гараж в обект „Бизнес Център Искър Юг“, сумата от 9 313, 25 лв. – обезщетение за забава на осн. чл. 86 , ал. 1 ЗЗД за периода 13.04.2008 г. до 11.01.2010 г. и сумата от 3 189, 14 лв. – присъдени съдебни разноски.

След образуване на производството по изпълнително дело №20127810400400113 в резултат на наложен запор са постъпили 3 565, 83 лв на 02.03.2012г. Видно от приложеното удостоверение (то не е оспорено от страните), последното валидно изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е от 05.04.2012 г. – насрочване на опис върху движимо имущество на длъжника „М.И.“ ЕООД.

С постановление от 19.01.2016 г. ЧСИ Г.Д. е прекратил изпълнително дело 20127810400400113 на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По молба на взискателя от 19.01.2016г въз основа на въз основа на изпълнителния лист издаден на 27.01.2012г издаден по решение от 09.01.2012г постановено по т.д. № 1766/2011 по описа на САС, ТО, 3-ти състав, с което се потвърждава  решение № 1072/24.11.2010г постановено по т.д. № 119/2010г на СГС, VI-13 състав, е образувано изпълнително дело № 20167810400021 по описа на ЧСИ Г.Д.. В молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени и конкретни изпълнителни способи: запор на банковите сметки на длъжника; възбрана на недвижимите му имоти, при установяване наличието на такИ.а; запор на вземанията на длъжника от третото лице „А.Д.“ ООД.

Видно от запорно съобщение с изх. № 02886/26.02.2016 г. на 23.03.2016 г. е наложен запор върху вземането на ищеца към „А.Д.“ ООД ЕИК ********. Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 23.03.2016г.

При така установените факти, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:        

Спорът се концентрира по въпроса дали вземането предмет на изпълнителния лист издаден на 27.01.2012г по решение от 09.01.2012г постановено по т.д. № 1766/2011 по описа на САС, ТО, 3-ти състав е погасено по давност.

Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ). С прекъсването на давността започва да тече нова давност, която е с продължителността на първоначалната. Новата давност за вземането на взискателя започва да тече от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие, а не от датата на която е настъпила перемпцията на изпълнителното дело.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че вземанията предмет на изпълнителния лист издаден на 27.01.2012г по решение от 09.01.2012г постановено по т.д. № 1766/2011 по описа на САС, ТО, 3-ти състав, са съдебно установени и съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД се ползват с 5-годишна давност.

Между страните не е спорно, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело 20127810400400113 и че последното изпълнително действие по цитираното изпълнително дело е наложения запор и постъпилите в резултат на това на 02.03.2012г суми в размер на 3 565, 83 лв. Връчената на длъжника на 05.04.2012г призовка за принудително изпълнение, с която е насрочен опис на движимото имущество на ищеца не прекъсва давността, започнала да тече след наложения запор, в изпълнение на който на 02.03.2012г. постъпва плащане на от третото лице. Това е така, защото по делото няма данни описът да е извършван или движимото имущество на длъжника да е било предмет на изпълнителни действия. След извършване на действията по запора, по който на 02.03.2012г е постъпило плащане от третото лице, в продължение на две години не са извършвани други изпълнителни действия, поради което изпълнителното производството се е прекратило по силата на закона, който факт е констатиран от съдебния изпълнител в постановлението му от 19.01.2016г.

Давността не се прекъсва с предявения иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като с него не нито се установява съществуването на вземанията по изпълнителния лист, нито се реализира конкретен изпълнителен способ. Те имат за цел, при евентуалното им уважаване, да осигурят още един актив или активи, спрямо който/които може да бъде насочено принудителното изпълнение и кредиторът да получи удовлетворение чрез реализиране на един или повече изпълнителните способи по ГПК.

Давността за процесните вземания не се прекъсва и с подаване на молбата от 19.01.2016г. за образуване на изпълнително дело № 20167810400021 по описа на Г.Д., независимо, че в нея има посочени изпълнителни основание – така т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Давността е прекъсната в хода на изпълнителното производство по изп.д. № 20167810400021 по описа на Г.Д. с наложения запор върху вземането на ищеца от третото лице „А.Д.“ ООД ЕИК ********. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017г. на ВКС, ОСГТК, запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителен способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. При налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, има отношение към евентуалната възможност за удовлетворяване на кредитора.

Запорното съобщение е връчено на третото лице„А.Д.“ ООД ЕИК ******** на 23.03.2016г. С връчване на запорното съобщение като част от предвидения в ГПК изпълнителен способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“ е прекъснато течението на давността за вземанията по изпълнителния лист от издаден на 27.01.2012г по решение от 09.01.2012г постановено по т.д. № 1766/2011 по описа на САС, ТО, 3-ти състав. От последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 20127810400400113 (запора, по който на 02.03.2012г е постъпило плащане от третото лице) до предприемане на конкретен изпълнителен способ в рамките на новообразуваното изпълнително производство № 20167810400021 - 23.03.2016г не е изтекъл срок, който надхвърля този по чл. 110 от ЗЗД. Такъв срок не е изтекъл и от последното валидно изпълнително действие по изп.д. № 20167810400021 (наложения запор от 23.03.2016г.) до образуване на настоящото производство с предявяване на иска (18.04.2018г). Следователно вземанията по изпълнителния лист не са погасени по давност, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски има само ответникът, който доказа направата на такива в размер на 3 500,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л.60 от делото, който има характера и на разписка за плащането на сумата.

При тези мотиви, съдът

Р    Е     Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „М.ИВ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес и на управление:*** и адрес за съобщения: гр. ********, да се признае за установено по отношение на „П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и адрес за съобщения: гр. София, ул. „********, офис 314, че не дължи на основание чл. 110 ЗЗД сумите по изпълнителния лист издаден на 27.01.2012г въз основа на решение от 09.01.2012г постановено по т.д. № 1766/2011 по описа на САС, ТО, 3-ти състав, с което се потвърждава  решение № 1072/24.11.2010г постановено по т.д. № 119/2010г на СГС, VI-13 състав, а именно: 6 876,12 лв. – съгласно Акт 14 за приемане на строително-монтажни работи – земни работи – доставка на скални маси от 10.07.2007г. в обект „Бизнес Център Искър Юг“, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 314,54лв. за периода от 11.07.2007г. до 11.01.2010г., 29 632,01 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени и приети СМР на обект „Жилищна сграда и околно пространство на парцел V 461, кв. 15а по плана на гр. София, местност в.з. „Беловодски път“ съгласно Протокол №1 от 05.01.2009г., 1 703,20 лв. на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11 от анекс №1/03.11.2008г. към договор за строителство, 31 920,96 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени и приети СМР – гараж в обект „Бизнес Център Искър Юг“, 9 313,25 лв. – обезщетение за забава на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 13.04.2008г. до 11.01.2010г. и сумата от 3 189,14 лв. – присъдени съдебни разноски.

ОСЪЖДА „М.ИВ“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на „П.” ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3500,00 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: