Решение по дело №178/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба на С. Л. С. от [населено място], срещу Решение № 2153-08-61/17.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което са отхвърлени жалбите й срещу Задължителни предписания №№ЗД-1-08-01776062/02.01.2025 г. и №ЗД-1-08-01776041/02.01.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, за заличаване на данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

Жалбоподателката намира оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че е регистриран земеделски производител, като реално е полагала труд и е реализирала доход от упражняваната дейност, които декларирала в подадена от нея Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. В тази връзка иска отмяна на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Придържа се изцяло към мотивите, изложени в оспореното решение. Сочи също, че от приложените по делото доказателства се установява, че на лицето е изплащано парично обезщетение за общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 16.09.2020 г. до 01.03.2023 г. От 09.03.2023 г. жалбоподателката е прекратила дейността си на земеделски стопанин, като последното обстоятелство било в потвърждение на изводите на решаващия орган, че същата не е имала намерение да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, а целта й била единствено да черпи осигурителни права от фондовете на ДОО.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Предмет на производството пред съда е Решение № 2153-08-61/17.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което са отхвърлени жалбите на С. С. срещу Задължителни предписания №№ЗД-1-08-01776062/02.01.2025 г. и №ЗД-1-08-01776041/02.01.2025 г. издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали. С последните на жалбоподателката е предписано да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода 04.09.2020 г. – 31.12.2021 г., както и за периода 01.01.2022 г. – 08.03.2023 г., с код за вид осигурен 13. Предписано е също заличаване на история на осигуряването, с дата на започване на дейността – 04.09.2020 г. и дата на прекъсване – 09.03.2023 г. В мотивите към горните задължителни предписания /ЗП/ е прието, че лицето не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин, съдържащо се в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като в периода от 04.09.2020 г. до 08.03.2023 г. /вкл./, не е упражнявало реално трудова дейност, чрез полагане на личен труд, в резултат на което да е произведена продукция, предназначена за продажба. В мотивите се съдържа и препращане към констатациите в констативен протокол №КВ-5-08-*********/02.01.2025 г., съставен от контролен орган в ТП НОИ - Кърджали.

Според приложения по делото КП №КВ-5-08-01776035/02.01.2025 г., на 02.01.2025 г., контролен орган в ТП НОИ - Кърджали извършил проверка по разходите на ДОО на жалбоподателката, при която установил, че последната е регистрирана като самоосигуряващо се лице/земеделски стопанин от 04.09.2020 г.; декларирала е осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. За периода 04.09.2020 г. – 08.03.2023 г. лицето има статут на регистриран земеделски стопанин, както и подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с декл. обр. №1 с код за вид осигурен 13. Предвид писмо вх.№1030-08-1734/06.12.2024 г. на директора на ОД “Земеделие“ - Кърджали, съдържащо справка за дейността на земеделския стопанин, ведно с приложени анкетни карти и формуляри за периода 2020 – 2023 г. е посочено, че в последния период лицето е регистрирано със стопанисвани 0,1000 ха естествени ливади. От справка в МЗХГ се установило, че средният добив /кг/ха/ и средната цена от евентуалната продажба на реализирана продукция, не са достатъчни да формират доходи и печалба, за развиването на дейността. Прието е, че лицето не е произвеждало продукция, не е извършвало продажби, които да формират доходи, респ. не е упражнявало трудова дейност, поради което не е регистриран земеделски стопанин и осигурено лице, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

В оспореното решение, постановено по повод жалба против задължителните предписания, административният орган е възприел горните констатации. Посочено е, че основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски стопанин, поради което за възникването му е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана. С оглед данните, представени от ОД „Земеделие“-Кърджали, касаещи стопанисваните от лицето площи и засетите култури е прието, че декларираните от жалбоподателката към 04.09.2020 г., 05.11.2020 г. и 22.10.2021 г. естествени ливади на площ 0.1000 ха. използват предимно за лични нужди в домакинството на земеделския стопанин - § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“. Продажба на продукция от такова незначително по площ „стопанство“, в резултат на което да се реализират доходи, които да формират печалба, е нереално и практически необосновано, поради което в случая не се касае за производство на продукция с цел продажба по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Лицето не е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин и за него не е възникнало осигуряване и същото няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. По тези съображения решаващият орган стигнал до извода, че правилно е било предписано заличаването на данните.

От приложената по делото справка от информационната система на НОИ се установява, че в периода 04.09.2020 г. – 09.03.2023 г. С. С. е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, и е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. На 09.03.2023 г. е отбелязано прекъсване на заявената дейност.

Видно от писмо вх.№ 1030-08-1734#1/11.12.2024 г., изд. от директора на ОД „Земеделие“ – Кърджали, жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин на 04.09.2020 г. Има пререгистрация за 2021 г. и 2022 г., отписана е от регистъра на 09.03.2023 г. и към 10.12.2024 г. няма нова регистрация.

Според приложените по делото справки от Регистъра на земеделските стопани, от 04.09.2020 г. жалбоподателката е заявила ползвана площ от 0,1000 ха, засети с естествени ливади. Такава площ с естествени ливади е заявена и на 05.11.2020 г., както и на 22.10.2021 г.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установи се приложените по делото доказателства, че в периода 04.09.2020 г. – 09.03.2023 г., жалбоподателката се е регистрирала като самоосигуряващо се лице-земеделски стопанин, декларирала е съответното осигуряване, както и че за горния период е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице.

За да отхвърли жалбата срещу задължителните предписания за заличаване на данни, свързани с осигуряването на лицето за периода, за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, административния орган е приел, че последното не е произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба, не е извършвало трудова дейност по смисъла на КСО и следователно няма качество на осигурено лице по смисъла на КСО.

Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горните разпоредби, отнесени към случая, жалбоподателката ще се счита за осигурено лице, ако в разглеждания период реално е осъществявала дейността, за която е регистрирана, като е произвеждала продукция, предназначена за продажба, и за тази дейност са внесени или дължими осигурителни вноски.

В случая между страните няма спор, че в периода 04.09.2020 г. – 09.03.2023 г., жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, във връзка със стопанисването на естествени ливади. Безспорно е също, че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и за периода на регистрацията е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото обезщетение за временна неработоспособност административният орган е приел, че въпреки извършената регистрация като земеделски производител, лицето не е извършвало трудова дейност, като регистриран земеделски производител, по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че в регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана със стопанисването на 0,1000 ха „естествени ливади“. Според определението за ливади в §22, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ/отм./, това са постоянни пасища с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на фураж (сено) чрез коситба или за паша на селскостопански животни. На електронната страница на МЗХГ е публикуван бюлетин № 407 - юни 2022 г. „Добиви от полски култури - реколта 2021“ на МЗХГ, видно от който, средният добив на сено от постоянни ливади за 2021 г. в Южен централен район, в обхвата на който е и регион Кърджали, е 1 819 кг за хектар, или 180 кг. сено от 1 дка. Предвид данните за средния добив на сено от постоянни ливади, който за регион Кърджали е около 180 кг. сено от 1 дка /9 бали/, съдът намира, че дори да са налице продажби на продукция, добита от въпросната ливада, същата е крайно незначителна по обем и стойност, поради което дейността не може да се характеризира като такава, извършвана по занятие и с цел осигуряване на доходи, които да бъдат заместени от паричното обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.

По изложените съображения правилно е прието, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски производител и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на коригиране. Регистрацията и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО, за реално осъществяване на трудова дейност. От своя страна, липсата на осигурително правоотношение е основание за коригиране на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с действителното положение.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно е предписано заличаването на данните, свързани с осигуряването на лицето за периода, за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, тъй като последното не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. От своя страна, внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да има жалбоподателят качеството на осигурено лице, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.

Напълно недоказано е твърдението в жалбата, за реално упражнявана дейност и реализирани от нея доходи. Такива доводи са били изложени и пред горестоящия административен орган, без да са представени доказателства в тази насока. Въпреки указанията на съда и в хода на съдебното производство не са направени доказателствени искания, нито са представени доказателства за установяване на тези, безспорно благоприятни за жалбоподателката обстоятелства.

По горните съображения оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Л. С. срещу Решение № 2153-08-61/17.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което са отхвърлени жалбите срещу Задължителни предписания №№ЗД-1-08-01776062/02.01.2025 г. и №ЗД-1-08-01776041/02.01.2025 г. издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА С. Л. С. от [населено място], с [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му.