Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 362
15.06.2021г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 35 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.Д.М. ***, с посочен съдебен
адрес:***, чрез адв. А.Г., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000496/25.12.2020г., издадена от П. И. К., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Харманли при ОДМВР
Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била
незаконосъобразна. Сочи се, че не били налице фактическите и правни основания
за издаване на заповедта. Описаната в заповедта фактическа обстановка не
отговаряла на действителността. От формална страна заповедта страдала от
съществени недостатъци. Липсвала индивидуализация на наложената със същата
санкция. Посочването на наказание „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността“
се равнявало на липса на наказание, защото в сферата на предположенията
оставало за какъв точно период от време е наложено наказанието. Недопустимо
било в административно санкционната дейност на наказващите органи да бъдат
издавани заповеди за неопределено време. Не били налице и фактическите и правни
основания за издаване на заповедта, тъй като оспорващият не извършил визираното
в нея нарушение, посочено като причина за издаването ѝ. Моли се за отмяна
на оспорената заповед.
В допълнително подадена чрез процесуален представител
молба се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена обжалваната
заповед. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът, младши автоконтрольор при РУ Харманли към
ОДМВР Хасково (П.К.), редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.12.2020г. срещу жалбоподателя М.Д.М. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия АA № 874187, за това, че
на същата дата, в 21:35 часа в гр. Х., по ул. „М.“ до игрална зала Ефбет в
посока към магазин Лидл управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ
с регистрационен номер *******, като в 21:50 часа на 25.12.2020г. водача М.М.
отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози в
сградата на РУ Харманли с Техническо средство Дрегер ДругТест 5000 с фабричен
номер ARKF-0022. На
водача М.М. му бил издаден талон за изследване с номер 082515 като той отказал
да даде кръв и урина за химическа експертиза. Посочено е, че с това М.Д.М. виновно е нарушил: 1. Чл.174 ал.3 пр.2 –
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя и от двамата
свидетели по акта, както и от нарушителя. В акта е вписано, че М. няма
възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0271-000496/25.12.2020г., П. И. К., на длъжност мл.
автоконтрольор при РУ Харманли при ОДМВР Хасково, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на М.Д.М. принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане: 1. СУМПС №********* – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е
обоснована с това, че на 25.12.2020г. около 21:35 часа в гр. Х., по ул. „М.“ до
игрална зала Ефбет в посока към магазин Лидл М.Д.М. управлява собствения си лек
автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ с регистрационен номер *******, като в 21:50 часа
на 25.12.2020г. водача М.М. отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози в сградата на РУ Харманли с Техническо средство
Дрегер ДругТест 5000 с фабричен № ARKF-0022. На водача му бил издаден
талон за изследване с номер 082515 като той отказал да даде кръв и урина за
химическа експертиза, с което виновно нарушил разпоредбите на чл.174 ал.3 пр.2
от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 25.12.2020г., което обстоятелство е
удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 08.01.2021г.
директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. писмени
доказателства, удостоверяващи
компетентността на издателя.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от
представената по делото Заповед №272з-906/20.03.2019г., Директорът на ОДМВР
Хасково е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които и (т.10) държавните
служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи
по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително
такива по чл.171 т.1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП,
във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42 ал.2 вр. чл.37 ал.1 т.2 и чл.30 ал.1 т.5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба с
правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата,
включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31 т.2 от ЗМВР). По делото се
представя писмо вх. № 3150/14.05.2021г. /л.58/, видно от което издателят на акта заема длъжност мл.
автоконтрольор от звено „Пътен контрол“ в РУ Харманли към ОДМВР Хасково, поради
което е налице материалната и
териториална компетентност на органа издал акта.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1
от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният
закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от
чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно
мотивирана.
Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа
на които органът е обосновал постановяване на процесния акт. Следва да се
посочи, че производството по издаване на АУАН и това по издаване на процесния
акт имат различен характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от
тях, имат различна функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални
процесуални нарушения в производството по издаване на процесния АУАН, могат да
доведат до отмяна на последващите актове, издадени в административно
наказателното производство, но не могат да доведат до незаконосъобразност на
процесния акт. В настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не
е било нарушено и същото е протекло при пълно спазване на административно производствените правила.
Съдът намира оспорената заповед за съответна и на материалния закон, по
следните съображения:
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, предвиждаща временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е
предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно основание е и отказ да бъде проверен с техническо средство, без изискуема кумулативност с което и да било
друго основание по същия законов текст. Административният орган е приел за
осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че е установено,
че на конкретната дата и място, М.Д.М., като водач на лек автомобил Мерцедес
Е320 ЦДИ с рег.№ ******* отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с Техническо средство Дрегер ДругТест 5000 с
фабричен № ARKF-0022. Това
описание от фактическа страна изцяло кореспондира с посоченото правно основание
за налагане на ПАМ.
Настоящият състав на съда намира изложените в
оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват
налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си
фактически и правни основания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед
жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние. Нарушението
на водача се установява с приложения Акт за установяване на административно
нарушение, който, като съставен редовно от компетентни длъжностни лица от
службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с
него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК
и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така
констатираните факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано
оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК на цитирания
АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него, а именно, че на 25.12.2020г., в гр. Харманли, жалбоподателят е бил водач на
описаното в същия акт моторно превозно средство, и че на същата дата в това му
качество е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства, годни да опровергаят, както доказателствената
стойност на АУАН, така и изложените в него фактически констатации и да доведат
до различен извод относно установеното с АУАН управление на МПС и отразения в
същия отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал
обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания
за прилагане на процесната ПАМ, които по
делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, административният орган действа при обвързана
компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида
по посочената в същата законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед
административният орган е приложил процесната ПАМ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.М. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000496/25.12.2020г., издадена от П.
И. К., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Харманли при ОДМВР Хасково.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: