РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20241880100160 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „...“ ЕАД /с предишно наименование
„...с“ АД/, ЕИК ... против Р. Т. И., ЕГН: **********, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: главница в размер от 115, 50 лв., дължима по Договор за
продажба на изплащане № ... от 06.02.2020 г., сключен между „...“ ЕАД и
ответника, която била заплатена от „...“ ЕАД, в качеството му на поръчител
по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „....“ ЕАД /със
сегашно наименование „....“ ЕАД/ и „....“ АД /със сегашно наименование „....“
ЕАД/; 36, 66 лв.- обезщетение за забава върху главницата , дължимо за
периода 08.02.2021г.- 03.01.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410
ГПК /04.01.2024г./ до окончателното й погашение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11/
05.01.2024г., по описа на РС- Своге, III- ти с-в.
В исковата молба се твърди, че между „...“ ЕАД в качество му на
продавач и ответника Р. Т. И., в качеството му на купувач, бил сключен
Договор за продажба на изплащане от 06.02.2020 г. с предмет мобилно
устройство, марка "....", като било уговорено, че собствеността върху
мобилното устройство ще премине върху купувача с предаването на вещта.
1
Купувачът се задължил да заплати договорената продажната цена разсрочено,
на 24 вноски, първата от които в размер от 5,50 лв. следвало да заплати при
подписването му и 23 вноски, в общ размер от 126, 50 лв., платими на
съответния падеж съгласно погасителен план към договора, ведно с
договорените лихви. Мобилното устройство било предадено от продавача на
купувача, за което бил изготвен приемо- предавателен протокол от 06.02.2020
г. Сочи се, че не са платени в срок вноски от ответника, като непогасената
част от дължимите вноски е в размер от 115, 50 лева. Твърди се също, че за
обезпечаване на задълженията на абонатите на „...“ ЕАД, последното
сключило със „....“ АД /със сегашно наименование „....“ ЕАД/ Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., съгласно който „....“ АД приема и се
задължава срещу възнаграждение да гарантира чрез поръчителство
вземанията на „....“ ЕАД от негови неизправни абонати по сключени договори
за продажба на изплащане. Поради неизпълнение на задълженията на
ответника, поръчителят го уведомил, че ще изпълни вместо него дължимата
престация. Сочи се, че в изпълнение на посочения договор за поръчителство,
на 08.02.2021 г. ищцовото дружество е заплатило на „...“ ЕАД сумата от 115,
50 лева, с което ищецът встъпил в правата на кредитора срещу ответника до
размера на платената сума. Претендира се и мораторна лихва върху
главницата в размер от 36, 66 лв., дължима за периода от 08.02.2021г. /дата на
извършване на плащането/ до 03.01.2024г. Претендират се сторените
разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на
исковата молба. Ответникът не се явява лично и не се представлява в открито
съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238
ГПК ( видно от Разпореждане № 286 от 01.04.2024 г. на Районен съд- Своге;
Определение № 204 от 13.05.2024 г. на Районен съд- Своге и призовка от
14.05.2024 г.).
В молба вх. № 1954 от 31.05.2024 г. ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, изрично е поискало постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са следните: на ответника да са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание; искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба обстоятелства, както и представените по делото
доказателства.
2
В настоящия случай, препис от исковата молба и приложенията към нея
са редовно връчени на ответника на дата 05.04.2024 г. В законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Въпреки че ответникът е редовно призован за датата и часа
на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката му е
връчена лично, в откритото съдебно заседание ответникът не се явява лично и
не изпраща представител. Макар и редовно призован и уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК ( с Разпореждане № 286 от 01.04.2024 г. на
Районен съд- Своге; Определение № 204 от 13.05.2024 г. на Районен съд-
Своге и призовка от 14.05.2024 г.), ответникът не е проявил процесуална
активност под каквото и да било форма. Едновременно с това, в молба вх. №
1954 от 31.05.2024 г. ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил лично и
не е изпратил представител в първото съдебно заседание, като не е изразил
воля делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно, от наведените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, се
извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат
уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за
заплатена сума за разноски в общ размер от 900,00 лв., формирана както
следва: 75,00 лева - държавна такса за образуване на исковото производство,
400,00 лева - заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в
исковото производство, 25,00 лева – държавна такса за образуване на
заповедното производство по ч.гр.д. № 12/2024 г. по описа на РС- Своге и 400,
00 лева – заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство. Предвид
изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 900,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Р. Т. И., ЕГН: ********** дължи на ищеца „...“ ЕАД, ЕИК ... на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 143, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, главница в размер от 115, 50 лв. , дължима по
Договор за продажба на изплащане № ... от 06.02.2020 г., сключен между „...“
ЕАД и ответника Р. Т. И., която била заплатена от „....“ ЕАД, в качеството му
на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между
„...“ ЕАД /със сегашно наименование „...“ ЕАД/ и „....с“ АД /със сегашно
наименование „...“ ЕАД/; сума в размер от 36, 66 лв. - обезщетение за забава
върху главницата, дължимо за периода 08.02.2021г. - 03.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда
на заявлението по чл. 410 ГПК /04.01.2024г./ до окончателното й погашение,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 11/ 05.01.2024г., по описа на РС- Своге, III- ти с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Т. И., ЕГН: ********** да
заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ..., сума в размер от 900 лв, представляваща
сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното
производство по ч.гр.д. № 12/ 2024г., по описа на РС- Своге, III- ти с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски окръжен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4