Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 12.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елисавета Деянчева
при
секретаря Зоя Тренева, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2435 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Производството е
образувано по искова молба, депозирана от М.Д.Д., с ЕГН -**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Д.З.,***, партер, против Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявано от Главния Директор.
В исковата молба се твърди, че ищцата била служител на ГД „Гранична полиция“ при
РДГП гр. Кюстендил, като в периода 01.10.2016 г. до 10.12.2018 г. заемала
длъжността „Старши полицай“ в Гранично-контролно пропускателен пункт – Гюешево.
Изпълнявала служебните си
задължения на 12 - часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на
работното време. Положила извънреден и нощен труд, които не й били изплатени от
работодателя, поради което й се дължало обезщетение.
Следвало й се основно и допълнителни
възнаграждения, вкл. за извънреден труд на осн. чл. 179, ал.1 от ЗМВР.
М.Д. била положила извънреден труд в повече от
нормативно установеното, като за разликата над допустимото следвало да бъде
компенсирана. Положеният бил отчетен посредством Протоколи на тримесечие.
Освен това не й бил заплатен и положеният от
нея за същия период нощен труд. Приложима в случая била разпоредбата на чл. 9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а на
базата на легалната дефиниция за понятието „нощен труд“, съдържаща се в чл. 140
от КТ, коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа
дневен труд се разделяла на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд и в
тази връзка възлизал на 1.143.
С оглед горното работодателят изпаднал в забава
и дължал и мораторна лихва на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Дължимите на ищцата суми за процесния период
били както следва:
-
за периода 01.10.2016 г. – 10.12.2018 г. за положен извънреден
труд от 40 часа в некомпенсиран размер от 240 лв, дължим с възнаграждението за
м. декември на 2018 г. при прекратяване на правоотношението, ведно с лихва за
забава, считано от 11.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда
в размер на 23,33 лева;
-
за периода 01.10.2016 г. до 10.12.2018 г. изработила 1356 часа
нощен труд При преизчислението към дневен труд се получавали 170 часа
извънреден труд, незаплатени от работодателя. На осн. чл. 186, ал.6 от ЗМВР
задължението на ответника към ищцата за целия период възлизало на 1020 лв.
Дължала се и лихва за забава, като тълкувайки разпоредбата на чл. 187, ал.5,
т.2, вр. с ал.3 от ЗМВР най-ранното вземане на ищцата за заплащане на
извънреден труд за процесния период било изискуемо на 01.01.2017 г. Така, в
съответстие с чл. 86 от ЗЗД върху всяка от просрочените главници за процесния
период се дължала лихва за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане, в
общ размер на 200 лева.
Отделно от горното, ищцата била
командирована на летище Бургас и летище Сарафово, като в нарушение на правилата
на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. времето на пътуване със служебен
транспорт от мястото на работа до мястото на командироването не й било включено
в работното време и не й било заплатено. Така, работодателят дължал на ищцата
още сумата от 288.00 лева за 2 бр. командировки:
-
сумата от 144 лева, неплатени 24 часа за периода на командироване
от ГПУ-Гюешево до ГПУ Бургас и обратно за периода за м. юни 2017 г., като
сумата се дължала заедно със заплатата за м. юли 2017г., ведно с лихва за
забава, считано от 01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда, в размер на 35 лева;
-
сумата от 144 лева, неплатени 24 часа за периода на командироване
от ГПУ-Гюешево до ГПУ Бургас и обратно за периода за м. август 2018 г., като
сумата се дължала заедно със заплатата за м. септември 2018г., ведно с лихва за
забава, считано от 01.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда, в размер на 18.05 лева;
Дължала се и мораторна лихва на осн. чл. 86 от ЗЗД. Основателността на горното се обуславяла от Заповедите за командировка за
периода 01.10.2016-10.12.2018 г., като изрично ищцата прави искане същите да
бъдат изискани и представени по делото от ответната страна.
Ищцата смята още, че на осн. чл. 181, ал.2 от ЗМВР следва да й бъде заплатена от работодателя сумата от 400.00 лв,
представляваща средства за служебно униформено облекло за 2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане.
Ето
защо се поддържа искане, да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство
на вътрешните работи, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на М.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***,
следните суми:
- сумата 240 лева (двеста и четиридесет лева), представляваща допълнително възнаграждение за положения от нея като държавен служител
в МВР на длъжност "Старши полицай в група 01
"Охрана на държавната граница" при ГПУ - Гюешево, при Регионална
дирекция "Гранична полиция"- Кюстендил при ГДГП към МВР, извънреден
труд в размер на 90 часа, в
периода от 01.02.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законна лихва върху сумата считано от деня на подаването на исковата молба в съда -
12.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
- 115,88
лв. (сто и петнадесет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща мораторната лихва върху сумата от 240 лв., за периода на
забавата - от 01.02.2016 г. до 12.03.2018 г.;
- 540 лева (петстотин и четиридесет лева), представляваща
допълнително възнаграждение за положения от ищеца като държавен служител в МВР, на "Старши полицай" в Гранично контролно-пропускателен
пункт - Гюешево при РПУ - Гюешево, към РДГП - Кюстендил към МВР,
извънреден труд в размер на 40 часа, в
периода от 01.10.2016 г. до 10.12.2018 г., ведно със
законна лихва върху сумата считано от деня на подаването на исковата молба в
съда - 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
- 23,33
лева (двадесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща
мораторната лихва върху сумата от 540 лв., за периода на забавата
- от 11.12.2018 г. до 25.11.2019 г. /датата на подаването на иска в съда/;
- 1020 лева (хиляда и двадесет лева), дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 170 (сто и седемдесет) часа по време
на дежурства за периода от 01.10.2016 г. до 10.12.2018 г. (вкл.), получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата
от 1020 лева, считано от 25.11.2019 г. до окончателното
изплащане;
- 200.00 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху сумата
от 1020 лв. за периода от 01.01.2017 г. до завеждане на исковата молба в съда-25.11.2019 г.;
- 288 лева (двеста осемдесет и осем лева), представляващи неотчетено като отработено времето за пътуване (отиване
и връщане) за общо 2 броя командировки за периода юни
- 53,05 лева, представляващи мораторна лихва за забава
върху сумата от 288 лева за периода от 01.08.2017 г. до завеждане на исковата молба в съда - 25.11.2019 г.;
- 400 лева
(четиристотин лева), представляващи средства за служебно униформено облекло за
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание Е ДОПУСНАТО ИЗМЕНЕНИЕ НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ,
която се счита предявена, както следва:
За процесния период 01.4.2017 г. до 30.06.2017 г. неизплатен извънреден
труд положен над тримесечната норма в размер на 4 (четири) часа, в дължим от
работодателя размер от 22,92 лв. главница, ведно дължима лихва за забава за
периода 01.08.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 25.11.2019
г. в размер на 5,38 лв.
По иска за неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд
приравнен към дневен по време на дежурства за исковия период от 01.10.2016 г.
до 10.12.2018 г. в общ размер от 1206,48 лв. главници, както и лихвата за
забава в общ размер на 217,67 лв., (като извънредният труд е положен годишно,
как следва: За периода 01.11.2016 г. - 31.12.2016 г. сумата от 132,44 лв. главници,
ведно с мораторна лихва в размер на 37,82 лв.; За периода 01.01.2017 г. -
31.12.2017 г. сумата от 490,99 лв. главници, ведно с мораторна лихва в размер
на 109.60 лева.; За периода 01.01.2018 г. - 10.12.2018 г. сумата от 583,05 лв.
главници, ведно с мораторна лихва в размер на 70,25 лева.);
По иска за заплащане за неотчетеното
като отработено времето за пътуване (отиване и връщане) с обществен транспорт
при командироване в периода юни 2017 - август 2018 г. в общ размер на 339,84
лв. главници, както и лихва за забава в общ размер от 54,27 лв., (като сумите се дължат по години, както
следва: 3а периода 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. дължимата сума за
участие в пътуване до ГКПП Аерогара Бургас в размер на (24 часа по 5.73 лв.)
137,52 лв. главници, като върху конкретната сума се дължи мораторна лихва за
периода 01.08.2017 г. - 25.11.2019 г. в размер на 32,35 лева; За периода
01.08.2018 г. - 31. 8.2018 г. дължимата сума за участие в пътуване ГКПП
аерогара Бургас е в размер на (24 часа по 8,43 лв.) 202,32 лв. главници, като
върху конкретната сума се дължи мораторна лихва от 01.11.2018 г. до 25.11.2019
г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - в размер на 21.92
лева.).
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е упражнил правото си на отговор. Оспорва исковата претенция както по
основание, така и по размер.
На осн. чл. 358, ал.1, т.3 от КТ вземането на ищцата за положен извънреден труд за периода от 01.02.2015 г. до 31.12.2015г. в размер на 90
часа за сумата от 240 лева, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и сумата от 115,88 лв. - мораторна лихва, било погасено по
давност.
Неоснователна
била и претенцията за заплащане на сумата от 540 лв. допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 40 часа за периода от 01.10.2016Г. до 10.12.2018г., т.к. за периода от 01.10.2016 до 25,11.2016 г. вземанията
били погасени по давност, а за
периода от 25.11.2016 г. до 10.12.2018 г., с оглед разпоредбата на чл. 26, ал.1
от Наредба № 8121з-776/2016 г., не се дължали допълнителни възнаграждения. Ето защо ищцата не била положила
труд над установената норма работни часове, които не са отчетени и заплатени от
работодателя.
Оспорва и вземането на
ищцата за положен нощен труд по време на дежурства. Погрешно била определена в
исковата молба работата на ищцата като такава „на дежурства“. Отделно,
приложимата към нощния труд на ищцата уредба се изчерпвала с чл.187, ал.1
от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от специалния
закон както и с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, като НСОРЗ като подзаконов нормативен акт по
приложението на КТ, не се прилагал нито субсидиарно, нито по аналогия, поради
което и исковата претенция в тази си част, като основана на неприложим по
случая нормативен акт, следвало да бъде отхвърлена.
Заявените
претенции били необосновани, а размерът им бил надвишен многократно, съгл.
приложените към отговора протоколи – приложение № 1 и № 6.
Неоснователно
било и искането за заплащане на претендираните суми по повод 2 броя
командировки на ищцата. От приложените към отговора и издадени на ищцата
Заповеди № 131/31.05.2017 г. и № 326/31.07.2018 г., както и от приложените
банкови извлечения от 20.07.2017г. и 27.09.2018 г., било видно, че на ищцата
били изплатени суми за процесните командировки в посочен от нея размер – по
68.00 лв. за командировка. Поради това претенцията била неоснователна и в тази
си част.
Неоснователно
се претендирали и суми на осн. чл. 181, ал.2 от ЗМВР. На ищцата били изплатени
суми за униформено облекло за текущата 2018 г., предходната 2017 г., но не и за
2016 г. Въпреки последното, на ищцата не се дължал пълният размер на сумата за
униформено облекло за 2016 г. поради изтекла тригодишна давност. И
по-конкретно, не се дължала сума в размер на 361.11 лева за периода
01.01.2016г. – 25.11.2016г.
Предвид изложеното се поддържа искане на бъде отхвърлена исковата претенция като
неоснователна.
Претендират
се и направените в производството разноски, вкл. за юрисконсултско
възнаграждение.
Поддържа се и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално
уважаване на исковете.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, респ. оспорва от ответната
страна.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността "Старши полицай" в Гранично контролно-пропускателен
пункт - Гюешево при РПУ - Гюешево,
към РДГП - Кюстендил към МВР и съгласно Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „държавен служител“.
Безспорно е също, че за исковите периоди е изпълнявала служебните си задължения на 24-часови смени по график при
тримесечно сумарно отчитане на работното време.
От приложените протоколи за отчитане
на отработеното време се установяват общо отработените часове по график в
исковия период, нормата за периода, както и часовете за компенсиране с
възнаграждение, като последните са формирани като разлика между отработеното
време и дължимото такова по установените норми.
Приобщени са и платежни бележки за месечните възнаграждения
на ищеца от м. октомври 2016 г. до м. декември 2018 г.
Видно от Заповед УРИ:3282з-1474/26.05.2017г. е
че ищцата е командирована за периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. вкл., а
съгласно Заповед Рег. № 3282з-2468/26.07.2018г. и за периода от 01.08.2018г. до
31.08.2018г.
По делото е прието заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимите и неизплатена суми са в
размер на исковите такива.
Останалите доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което не се анализират подробно.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
С доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК,
сезираният съд е приел, че исковата претенция е с правно основание чл.
178, ал.1, т.3, във вр. с чл. 179 ЗМВР, както и чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 7, чл.
181, ал.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
По главната претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР:
С уредбата в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (в редакцията ДВ,
бр. 81/2016 г.) законодателят е приел, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020
г., в сила от 10.07.2020 г.) като са добавени две нови изречения, според които
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период, а нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6, 00 ч.
В същото време нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в действащата до
09.07.2020 г. редакция) предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за период от три месеца. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр.
60/2020 г.), като отпадат последните две изречения.
С измененията в ЗМВР (ДВ, бр. 60/2020 г.) е
въведена нова ал. 4, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Новата алинея е
приложима за част от процесния период, а именно – за част от месец юли 2020 г.
В ал. 10 (предишна ал. 9) на чл. 187 от ЗМВР
е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
По делегация на посочените разпоредба, относими
към процесния период, са издадени:
Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила
от 02.08.2016 г. действаща до 10.01.2020 г. (за краткост Наредбата). С нея се
отменя Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи;
Наредба
№ 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила
от 10.01.2020 г. (за краткост Наредба 2).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредбата,
респективно на чл. 3, ал. 2 от Наредба 2 гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,
143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,
143.
Междувременно, по повод отправено преюдициално
запитване е постановено Решение на СЕС от 24.02.2022 г по дело С-262/20,
в което е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. "а" от Директива 2003/88ЕО
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. В тази връзка е
прието от СЕС, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
В случая, както вече бе посочено, в българското
законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, но
положеният такъв следва да бъде компенсиран.
В тази насока са и мотивите на Решението на СЕС
(т. 76 и т. 77 от същото), според които след като нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква, т. е. съотношението между дневен и
нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на
полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ.
Същевременно е неясно защо преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1, 143 отпада в Наредбата и в Наредба 2, а
считано от 10.07.2020 г. такова преизчисляване отново е въведено в ЗМВР.
Ето защо следва да се приеме, че не съществува
обективен и разумен критерий защо за определен период липсва механизъм за
преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските
служители. Поради тази причина съдът има задължение да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на вторичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.
И тъй като за периода 01.09.2017 г. –
09.07.2020 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение
на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (за краткост Наредба 3), за да се компенсира особената
тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в Директива 2003/88.
Според чл. 8 от Наредба 3 (преди изменението
ДВ, бр. 60/2020 г.) за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лева. В чл. 9, ал. 2
от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е
в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща
и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден
труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането
на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за
тримесечие норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
чл. 9, ал. 2 от Наредба 3), са извънреден труд – аргумент напр. от Решение № 540 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
895/2009 г., IV г. о.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
коефициентът е приложим.
При тези правни съображения и с оглед приетото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че
разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 приема като крайна стойност дължима за ищцата сума за
процесния период от 01.10.2016г. до 10.12.2018г. сумата от 1206,48 лв. Ето защо искът следва да бъде уважен така, както е
предявен след изменението.
Отделно се установи и дължимост на сумата от 22,92 лв. главница за периода
01.04.2017г. – 30.06.2017г., представляваща неизплатен извънреден труд, положен
над тримесечната норма в размер на 4 часа, поради което претенцията е
основателна и в тази си заявена част.
По акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава:
Основателността
на главните претенции обуславя основателност и акцесорните такива, доколкото не
се твърди, че исковите суми са заплатени и понастоящем, макар и да са били
изискуеми. При липсата на други данни по делото следва да се приеме, че
изискуемостта е настъпила на първо число на месеца, следващ месеца, през който се дължи
плащането. Заради това главните
суми се дължат ведно с лихвата за забава в размер на общ 217,67 лв. върху
главницата от 1206,48 лв., и 5,38 лв.
върху главницата от 22,92 лв., респ. и в тази част претенцията е основателна в
претендираните размери след изменението.
По претенцията за заплащане на неотчетеното като отработено време за
пътуване (отиване и връщане) при командироване за периода юни 2017г. и август
2018г.
По делото не е спорно, че
ищецът като служител на ответната дирекция е осъществял задълженията си по време на
командироването, като остава спорен въпросът дали му се следва възнаграждение
за времето за пътуване до мястото на командироване.
В последния смисъл са налице
постановени решения на Съда на Европейския съюз, по
преюдициални запитвания относно приложението на Директива 2003/88/ЕО – напр. Решение от 10.09.2015г. по C-266/14/Federación de Servicios
Privados del sindicato Comisiones obreras срещу Tyco Integrated Security SL, в
което се разглежда като работно време дори пътуването до местоживеенето на
работника, като същото е относимо към този случай доколкото ищецът е полагал труд
на друго място, освен посоченото в
трудовия му договор. СЕС приема, че работното време, състоящо се от периоди на
дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие
на съответния работник на работното място, е част от понятието „работно време“ по смисъла на Директивата /Landeshauptstadt Kiel v Norbert Jaeger (Case
C-151/02)/и др.
С оглед на изложеното
часовете, като време за пътуване в рамките на 12 и 24-часово дежурство, в
действителност представляват част от работното време на служителя, през което
той изпълнява, макар и в непълен обем, служебни задължения. Това време също
притежава характеристики на работно време, доколкото служителят се е намирал на
разположение на работодателя. По тази причина то следва да бъде включено при
сумираното изчисляване на работното време и да се взема предвид при отчитането
на положен извънреден труд, той се явява извънреден и следва да бъде заплатен.
Досежно
размера на задължението експертът в приетата съдебно-счетоводна експертиза е
посочил, че за командироването в периода 01.06.2017г. – 30.06.2017г. часовата
ставка е 3.82 лв., увеличена с 50% - 5,73 лв. Що се отнася до времетраенето на
пътуването, страните са постигнали съгласие по този въпрос в с.з. от
13.04.2022г., като съдът в тази връзка е обявил и соченото обстоятелство за
ненуждаещо се от доказване, а именно, че времетраенето на пътуването в едната
посока с начална точка на тръгване гр. Кюстендил и крайна такава – Автогара
Бургас, е 9 часа и 20 минути, т.е общо 18 часа и 40. Така дължимата сума се
равнява на 106,96 лв. (18 часа и 40 мин. x 5,73 лв.). Аналогично, дължима за времето на
пътуване (отиване и връщане) за периода 01.08.2018г. – 31.08.2018г. е сумата от
81,49 лв. (18 часа и 40 минути x 8,43 лв. – спр. заключението на
вещото лице). Или претенцията в тази си част е основателна общо за сума от 188,45 лв., до който размер същата ще
се уважи, а за горницата до пълно претендирания от 339,84 лв. – ще се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Върху
посочените главници се дължи и лихва, както следва: върху сумата от 106,96 лв.
– дължимата за периода 01.07.2017г. до 25.11.2019г. лихва, изчислена чрез
общодостъпния калкулатор за изчисляване на законна лихва, възлиза на 26,09 лв.
Аналогично, дължимата върху главница от 81,49 лв. лихва за периода 01.10.2018г.
– 25.11.2019г. се определя на 9,53 лв. Или общо акцесорната претенция е
основателна за сума от 35,62 лв., до
който размер ще бъде уважена, а за горницата до 54,27 лв. – ще се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
По претенцията с правно
основание чл. 181, ал.2 от ЗМВР в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляващи средства за служебно униформено облекло за
Съгласно
разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗМВР на държавните
служители се осигурява работно и униформено облекло и друго вещево имущество и
снаряжение. Съгласно ал. 4, размерът на сумите се определя ежегодно със заповед
на Министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставяне на
сумите се определят с наредби на Министъра на вътрешните работи - ал. 5.
Условията и
редът за предоставяне на сумите и доволствията за процесния период са
определени с Наредба № 8121з-1175/29.9.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на
работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно
парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители, издадена на
основание чл. 181, ал. 5 ЗМВР. Съгласно чл. 19, ал. 2
от Наредбата, при прекратяване на служебното правоотношение на държавен
служител, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло, в случай че
на служителя не е предоставено униформено облекло за предходната и текущата
календарна година, на същия се изплащат стойностите на униформеното облекло за
предходната и пропорционално за текущата година след приспадане на усвоените
суми от размера, определен със заповедта за текущата година по чл. 181, ал. 4 ЗМВР.
В случая
служебното правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 15.11.2018 г.,
като липсва спор, че съгласно изложените правни постановки й е заплатена сумата
за униформено облекло за 2017г., както и такава пропорционално на отработеното
време за 2018 г. В случая правопораждащия дължимостта на сочените суми
юридически е факт е прекратяването на процесното служебно правоотношение.
Касателно настоящата хипотеза претенцията на ищеца е за
заплащане на посочената сума, представляваща средства за служебно униформено
облекло за 2016г. В този смисъл настоящият състав счита, че ответникът е изпълнил
задължението си да изплати съответния дял от дължимите суми на ищеца при
прекратяване на правоотношението им през 2018 г. – чл. 19, ал. 2 от Наредбата. Не
са налице основания за присъждане на претендираните суми за 2016 г. Такова
задължение за ответника не съществува, а само това посочено в чл. 19, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 1175/29.09.2015 г. Не същестувава друго нормативно вменено за
ответника задължение да изплаща на служителите си, които полагат труд в
униформено облекло, неусвоените за съответната година лимити. Задължението на
ответника е свързано с това да предостави на ищеца униформено облеко с цел
изпълнение на ЗМВР и Наредба № 8121з- 1010/ 24.08.2015 г. за униформеното
облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР, поради факта, че част
от служителите следва да изпълняват служебните си задължения, носейки униформа.
Последното не може да се трансформира в естествено задължение, което да бъде
изпълнено по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и да се остойности в
полза на ищеца. Неусвояването на отпуснатия лимит за сочената година не може да
се вмени във вина на ответника.
Поради горното претенцията в тази си част ще бъде
отхвърлена, заради което не следва произнасяне по наведеното от ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Досежно защитното възражение, че правото на иск досежно дължимите
допълнителни възнаграждения е погасено по давност:
В разпоредбата на чл. 111, б.
„в” от ГПК е предвидено, че периодичните плащания се погасяват с давност от три
години. Съгласно чл. 111, б. „а” ЗЗД, вземанията за
възнаграждения за труд, в т.ч. и такива за положен нощен и извънреден труд, се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Различен давностен срок не е
предвиден по ЗМВР, нито пък в Закон за държавния служител (ЗДС). Съгласно чл.114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В настоящия
случай съгласно ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени
се изчислява сумирано на тримесечен период, като е предвиден и ред за
компенсиране на изработеното в повече съответно с допълнителен отпуск и
допълнително възнаграждение, също на базата на изработеното в повече за
съответния отчетен период от три месеца. Следователно допълнителните
възнаграждения за извънреден труд, респ. при приравняването на положения нощен,
стават дължими след изтичането на тримесечния период за изчисляването им, респ.
считано от месеца, следващ изтичането на тримесечието. Или правото на иск не е
погасено по давност, доколкото исковите периоди обхващат вземания, изискуеми
след м. 01.2017 г., а исковата молба е депозирана на 25.11.2019 г.
По разноските:
При този изход на делото разноски се следват и
на двете страни.
Ищецът е нагажирал доказателства за сторени
такива в размер на 500,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за
защита в една инстанция по оценяем иск (какъвто е предявеният), при интерес от
1 000 до 5000 лева е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. В случая,
изчислен по посочения ред, минималният размер е 387,26 лева. Това налага да
бъда разгледано поддържаното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изискването на
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложимо,
т.к. не се касае за възнаграждения при искове в защита на различни интереси - в
случая интересът е един, тъй като претендираните вземания са за дължимост на
парични суми, които се основават изцяло на идентични факти, като иска за лихви
е поставен в зависимост от иска за дължимост на главницата, предвид акцесорния
му характер – така и Определение № 366/18.07.2016 г. по гр. д. № 2443/2016 г.,
Определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/2017 г., Определение № 292/13.06.2017 Г. по ч. гр. д. № 2096/2017
г. на ВКС. Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК обаче, съдът във всички
случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност
на производството по делото. И т.к. по делото са събирани доказателства,
проведена е експертиза, макар и претенцията по същество не се отличава със
завишена такава, хонорарът на процесуалния представител на ищеца се приема от
съда за прекомерен, поради което същият следва да бъде редуциран до размер от
400,00 лв.
Така, с оглед изхода от делото, на ищеца се следват разноски в размер на
298,52 лв.
Досежно искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при частичното прекратяване на
производството поради заявен отказ и оттегляне за част от сумите и допуснатото
изменение на исковете в т.см.:
Съгласно чл.81 от ГПК
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, а съгласно ал. 4 - и при прекратяване на делото.
Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл.78
ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен (в резултат на изменение
чрез намаление на размера) отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат
направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по
делото, за завеждането на което той не е дал повод - аргумент от чл.78
ал.2 ГПК.
В случая ответникът е бил представляван от
юрисконсулт. До съдебното заседание, в което допуснато изменението на
претенциите по размер няма данни да е направил разноски, в т.ч. за вещо лице.
Но дори да беше сторил такива, ищецът
е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по производството във
всички инстанции, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1 т.1 от ГПК и чл.359 от КТ. На същото основание, при отхвърляне на иска не дължи направените от
работодателя разходи в размер на държавната такса и разноски (за вещи лица,
свидетели и др.), с изключение на разноските, които страната е направила, ако е
била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Това правило се прилага и при
прекратяване на производството в хипотезите на оттегляне или отказ от
предявения иск.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в този случай следва
да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. От това следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска
защита, съдът се ръководи от размерите, посочени в Наредба за заплащането на
правната помощ, към която разпоредбата на чл.37 от ЗПрП препраща. Съгласно
разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела и определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв., а ако делото е продължило повече от три съдебни заседания или
когато материалният интерес е над 10000 лв. (какъвто не е този случай),
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния размер от
300 лв. В
случая сума от 200 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа
сложност на делото. С оглед частичното оттегляне на исковите
претениции и частична неоснователност за други от тях, на ответника се следва
сума в размер на 50,74 лв. и тази сума ще бъде възложена в тежест на ищеца.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат
компенсирани, поради липса на искане в т.см.
Съгласно ТР № 6 ОТ 06.11.2013 Г., ОСГТК на ВКС
държавните служители в Министерство на вътрешните работи са освободени от
заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение,
поради което и при образуване на делото такава не е събрана, предвид изхода му
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Кюстендил държавна върху уважената част от исковите претенции
в размер на 261,21 лева (изчислен по правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК за всяка
от исковите претенции (доколкото за заявени с отделна цена и различни периоди),
в размер съгласно чл. 1 от ТДССГПК).
В
тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда,
съобразно уважената част от претенцията, или сумата от 149,26лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46,
представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д., с ЕГН: **********,
с адрес ***, следните суми:
-
22,92 лв. (двадесет
и два лева и деветдесети две стотинки) - главница за процесния период 01.4.2017
г. до 30.06.2017 г. неизплатен извънреден труд положен над тримесечната норма в
размер на 4 (четири) часа, ведно с дължима
лихва за забава за периода 01.08.2017 г. до датата на завеждане на исковата
молба в съда 25.11.2019 г. в размер на 5,38
лв. (пет лева и тридесет и осем стотинки).
-
1206,48 лв. (хиляда
двеста и шест лева и четиридесет и осем стотинки) главница, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положен нощен труд приравнен към дневен по време
на дежурства за исковия период от 01.10.2016 г. до 10.12.2018 г., както и
лихвата за забава за периода 01.01.2017г. – 25.01.2019 г. в общ размер на 217,67 лв., (двеста и седемнадесет лева
и шестдесет и седем стотинки), (като извънредният труд е положен годишно, как
следва: За периода 01.11.2016 г. - 31.12.2016 г. сумата от 132,44 лв. главници,
ведно с мораторна лихва в размер на 37,82 лв.; За периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.
сумата от 490,99 лв. главници, ведно с мораторна лихва в размер на 109.60
лева.; За периода 01.01.2018 г. - 10.12.2018 г. сумата от 583,05 лв. главници,
ведно с мораторна лихва в размер на 70,25 лева.);
-
188,45 лв. (сто осемдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) дължима сума за неотчетеното като отработено времето за пътуване
(отиване и връщане) с обществен транспорт при командироване в периода юни 2017
и август 2018 г., както и лихва за забава в общ размер от 35,62 лв., (тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), (като сумите се дължат по години, както
следва: 3а периода 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. дължимата сума за участие в
пътуване до ГКПП Аерогара Бургас в размер на (18 часа и 40 минути по 5.73 лв.) 106,96
лв. главници, като върху конкретната сума се дължи мораторна лихва за периода
01.07.2017 г. - 25.11.2019 г. в размер на 26,09лева; За периода 01.08.2018 г. -
31.08.2018 г. дължимата сума за участие в пътуване ГКПП аерогара Бургас е в
размер на (18 часа и 40 минути по 8,43 лв.) 81,49 лв. главници, като върху
конкретната сума се дължи мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 25.11.2019 г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда - в размер на 9,53 лева.), КАТО ЗА ГОРНИЦАТА над 188,45 лв. до
претендирания размер за главница от 339,84 лв., както и за горницата над 35,62 лв. до пълно претендирания такъв за
лихва от 54,27 лв. – ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от М.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес *** против Главна дирекция „Гранична полиция” при
Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, иск за сумата от 400,00 лева
(четиристотин лева), представляващи дължими средства за служебно униформено
облекло за
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция” при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от Главния директор,
ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.Д., с ЕГН: **********,
с адрес ***, сумата от 298,52 лв. (двеста деветдесет и осем
лева и петдесет и две стотинки), представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.Д.Д., с ЕГН: **********,
с адрес ***
ДА
ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Гранична
полиция” при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, сумата от 50,74 лв. (петдесет
лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение с оглед прекратяването на производството досежно
сумите, за които бе направен частичен отказ и оттегляне както и тези, за които
исковете се отхвърлиха като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция”
при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
Районен съд-Кюстендил сумата от 261,21
лв. (двеста шестдесет и един лева и двадесет и една стотионки), представляващи
държавна такса върху уважения размер на исковете, както и 149,26 лв. (сто четиридесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки) заплатено от Бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд-Кюстендил:_____________