№. 260166 / 28.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
28.04.2021 година
г. М.
В. И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав В. публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и. първа година В. състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и. В. присъствието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1492 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен и. е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „В. и. К. О. –. г. М., представлявано от управителя В. Д. И. твърди В. исковата молба, че Е.И..А. xxx е неизправен длъжник –. потребител на „В. и. К. О. –. г. М., съгласно Закона за водите. Твърди, че срещу нея е образувано ч.гр.д.№. 546/2020 година по описа на МРС, като до 20.02.2020 година длъжникът бил натрупал задължения към дружеството В. размер на 913,98 лева за имот, находящ се В. с. В., област М., у. П. №. 6.. Заявява, че В. сумата са включени главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството. Поддържа също така, че задължението, представляващо главница е за периода от 15.09.2017 година до 29.10.2018 година. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата следва да му заплати сумата от 913,98 лева –. представляваща неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница 788,17 лева и. лихва 125,81 лева към 20.02.2020 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК В. съда до окончателното изплащане, както и. да му присъди направените по делото разноски.
В. срока по чл.131 от ГПК ответницата Е.И..А., чрез назначения й особен представител адвокат А.М. е представила писмен отговор на исковата молба, В. който заявява, че оспорва исковите претенции. Счита, че предявеният иск е недопустим. Твърди, че В. настоящия случай ищецът не е представил нито едно доказателство от което да е видно, че между страните са налице договорни отношения по описана фактология, документация и. съгласно Общите условия на „В. и. К“ О. - гр.М.. Няма данни, че ответницата е ползвател или собственик на имота. Поддържа също, че от представените от ищцовото дружество извлечения от ,,партидна книга“ не става ясно как са извършвани проверките, как са начислявани количества и. кой се е подписва.л В. горепосочените извлечения.
Ответникът твърди също така, че съгласно чл.32, ал.1 и. 4 от Наредба №. 4/14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, данните от които се установяват чрез отбелязването им В. карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и. подписа на потребителя или негов представител, освен В. случаите на отчитане по електронен път, а според чл.35, ал.1 и. 2 от същата Наредба №. 4/14.09.2004 г., показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, определен В. общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като когато този период е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява от него В. съответствие с реалното потребление. Такова задължение на ищеца е уговорено и. В. чл.23, а.л.1, т.2 и. ал.3 от общите условия на договора между страните, според които, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3 месеца за потребители по чл.3, т.1 от ОУ, като ответника, които ползват предоставените от ищеца ВиК услуги за питейно –. битови нужди, като В. междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета, като след отчитане показанията на водомерите, количеството вода се изравнява В. съответствие с реалното потребление. Поддържа, че отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В. и. К услуги В. присъствието на потребителя или на негов представител (чл.23, ал.4 ОУ), като клаузата на чл.24, ал.1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и. безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В. и. К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран В. процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В. случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл.23, ал.4, изр.2 ОУ) При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и. липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице В. удобно и. за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и. от поне един свидетел (чл.24, ал.4 ОУ) В. този случаи поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление В. денонощието и. изтичане на водата със скорост 1м/с. Ответникът твърди и. това, че по делото няма данни да са извършвани нито едно от гореизброените задължения на ищцовото Дружество. Остава неясно как е формирана исковата претенция и. на какви основания. Нещо повече, по делото няма данни ответникът да е отказвал достъп до имота. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и. недоказани.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушано е и. е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което В. Районен съд –. М. е образувано ч.гр.д.№. 546/2020 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника –. ответник по настоящото дело, при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по делото, че ответницата Е.И..А. xxx е потребител на „В. и. К. О. –. г. М., по смисъла на Наредба №. 4/2004 година за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи и. Общите условия на „В. и. К. О. –. М.. Същата е ползвател на услугата, предоставена му от ищцовото дружество и. се намира В. облигационни отношения с него. Страните са В. договорни отношения, уредени чрез Общите условия за предоставяне на В. и. К услуги на потребителите от дружеството, които условия, съгласно чл.5 от Общите условия имат обвързващо действие спрямо потребителите, тоест дружеството следва да доставя питейна вода на потребителите, а последните следва да заплатят В. срок стойността на консумираната питейна вода. От данните по делото е видно, че за адрес –. с. В., област М., у. П. №. 6. е открита В. дружеството партида с №. 0365003 на името на Е.И..А..
От събраните по делото доказателства, В. конкретност заключението на вещото лице В..П.Т. се установява, че към момента на проверката, която вещото лице е извършило В. дружеството, сумата, която се претендира от ищеца отговаря на изразходеното количество вода и. е по действащите цени към момента на издаване на фактурите. Видно е от заключението на вещото лице е, че неплатената консумирана питейна вода за процесния период е на стойност 788,17 лева, а мораторната лихва върху тази сума е 125,81 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и. гласни доказателствени средства и. от заключението на вещото лице В..П.Т., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и. компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и. цели да установи съществуване на вземания на кредитора –. ищец В. настоящото производство по отношение на длъжника –. ответницата В. настоящото производство.
Поради неизпълнение на задължението на ответницата да заплати стойността на консумираната питейна вода на имот, находящ се на адрес –. с. В., област М., у. П. №. 6. с партида №. 0365003, на името на ответницата, са издадени фактури, В. които са посочени конкретно дължимите суми. Поради незаплащане от страна на ответницата на своите задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК В. Районен съд –. М., по което е образувано ч.гр.д.№. 546/2020 година. Предпоставките по чл.410 ГПК са били налице, именно затова и. заповедният съд е издал заповедта за изпълнение.
С приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В..П.Т., се потвърждава размера на задълженията за главница и. лихва за забава. Видно е също, че няма разминаване между отчетените количествата по показанията на водомера и. записаните количества консумирана вода по счетоводната партида на абоната. От заключението се установява, че няма плащания от ответницата. Съдът кредитира това заключение като обективно, безпристрастно и. обосновано. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и. безспорен начин, че ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 788,17 лева –. главница и. мораторната лихва върху тази сума е 125,81 лева.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото сумата от 559,50 лева - реализирани В. настоящото производство разноски /държавна такса В. размер на 77,00 лева, 302,50 лева –. възнаграждение за особен представител на ответницата и. 180,00 лева –. депозит за вещо лице/ и. 26,80 лева - разноски В. заповедното производство.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от “В. и. К. О. с XXXX със седалище и. адрес на управление г. М., б. С. №. 1., представлявано от Управителя инж.В. Д. И. към Е.И..А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 913,98 лева, от които 788,17 лева - главница за периода от 15.09.2017 година до 29.10.2018 година и. 125,81 лева –. лихва за забава за периода от 16.10.2017 година до 20.02.2020 година, ведно със законната лихва от 25.02.2021 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 546/2020 година по описа на Районен съд –. М..
ОСЪЖДА Е.И..А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на “В. и. К. О. с XXXX със седалище и. адрес на управление г. М., б. С. №. 1., представлявано от Управителя инж.В. Д. И. сумата от 559,50 лева - реализирани В. исковото производство разноски и. 26,80 лева –. разноски В. заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М. В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :