Решение по дело №657/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 689
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20211001000657
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 689
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 711 от 5.05.2021 г. по т. д. № 797/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 18 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (н.) - гр. Бобов дол, област Кюстендил, чрез синдика Б. Л. Б.,
срещу „Ел Ем Импекс“ - гр. София искове с правно основание чл. 79, ал., във връзка с
чл. 99 от ЗЗД за присъждане на сумите, както следва : 5 835 922.27 лева,
представляваща главница по договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2012 г., сключен с
„Топлофикация - Бургас“ ЕАД, ведно със законната лихва в размер на 1 778 335.12 лева за
периода от 22.04.2017г. до 4.05.20202 г. - датата на завеждане на иска ; 904 760 лева,
представляваща главница по договор за прехвърляне на вземания от 4.05.2012 г., сключен с
„ТЕЦ Марица 3“ АД - гр. Димитровград, област Хасково, ведно със законната лихва от деня
на исковата молба до окончателното плащане ; 252 057.23 лева, представляваща лихва по
същия договор ; 275 700.48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 22.04.2017 г. до датата на завеждане на иска -4.05.2020 г.



Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (н.) - гр.
Бобов дол, област Кюстендил, в която се изтъква, че е неправилно.
1
Съдът не дал възможност на ищеца да представи доказателства, което било предпоставка за
постановяване на немотивирано и почиващо на предположения решение. Непредставянето
на оригинала на договора за заместване в дълг по реда на чл. 192 от ГПК осуетило
възможността този документ да бъде оспорен и изключен от съвкупността на
доказателствата. Незаконосъобразно съдът оставил без уважение молбата на ищеца за
отлагане на делото, макар и да нямало данни дали третото лице изобщо е получило молбата
по чл. 192 от ГПК.
Молбата е решението да бъде отменено изцяло и исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът по въззивната жалба „Ел Ем Импекс“ - гр. София я оспорва като неоснователна.
Правилно съдът кредитирал договора за заместване в дълг, който за ищеца бил подписан от
лице с представителна власт и бил представен на вещото лице, което го приложило към
своето заключение
Молбата към съда е да потвърди решението.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (н.) - гр. Бобов дол, област
Кюстендил, чрез синдика Б. Б., твърдял че обявеното в несъстоятелност дружество има
вземания към ответника „Ел Ем Импекс“ ЕООД, както следва : по договор за прехвърляне
на вземане от 12.01.2012 г., с който „Топлофикация - Бургас“ ЕАД му прехвърлило вземане
към „Ел Ем Импекс“ ЕООД в размер на 5 835 922.27 лева ; по договор за прехвърляне на
вземане от 4.05.2012 г., с който „ТЕЦ Марица 3“ АД му прехвърлило вземане към „Ел Ем
Импекс“ ЕООД в размер на 1 156 817.23 лева.
С писма, изпратени на 4.02.2020 г. и получени от ответника на 11.02.2020 г., отправил
покана за плащане, но не такова не последвало.


- 3 -

Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със
законната лихва от деня на завеждането на исковата молба- 4.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и законната лихва за всяко едно от вземанията за периода от 22.04.2017 г. до
2
4.05.2020 г.
Ответникът „Ел Ем Импекс“ - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като
погасени по давност.

Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са
следните.
С договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. „Топлофикация- Бургас“ ЕАД
прехвърлило на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД вземане към „Ел Ем Импекс“ ЕООД в
размер на 5 835 922.27 лева, представляващо главница по договор за прехвърляне на вземане
от 30.12.2011 г. за сумата 3 200 000 лева, платима в тригодишен срок изцяло или на части.
Цедентът поел задължение да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне в срок от три
работни дни от сключване на договора, както и да предаде на цесионера всички документи
във връзка с вземането.
С договор за прехвърляне на вземане от 4.05.2012 г. „ТЕЦ Марица 3“ АД прехвърлило на
„Въгледобив Бобов дол“ ЕООД вземане към „Ел Ем Импекс“ ЕООД в размер на 1
156 817.23 лева, от които главница 904 760 лева и лихва 252 057.23 лева, произтичащо от
договор за паричен заем от 25.03.2008 г., за сумата 1 098 976.37 лева, платима в тригодишен
срок изцяло или на части. Цедентът поел задължение да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне в срок от три работни дни от сключване на договора, както и да предаде на
цесионера всички документи във връзка с вземането.
С решение от 15.05.2012 г. по т.д № 55/ 2011 г. на Окръжен съд - Кюстендил на основание
чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД с
начална дата 31.12.2006 г., открито е производство по несъстоятелност, за временен синдик
е назначен Б. Б., допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на дружеството.
С решение № 65 от 14.10.2019 г. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност
на основание чл. 709, ал. 1 от ТЗ.
С две писма, получени според известието за доставяне на 11.02.2020г., синдикът на
дружеството поканил ответника да плати дължимите по договорите суми в петдневен срок
от получаването на писмата.


В молба за потвърждение на вземанията/ задълженията към 31.12.2016 г., подписана от
главния счетоводител на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД на 2.05.2017 г., били потвърдени
задължения на „Ел Ем Импекс“ ЕООД към ищеца в общ размер 6 992 739.50 лева, по
договор за прехвърляне на вземане - 5 835 922.27 лева и по договор за прехвърляне на
вземане - 1 156 817.23 лева
В молба за потвърждение на вземанията/ задълженията към 31.12.2017 г., подписана от
3
главния счетоводител на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД на 18.04.2018 г., били потвърдени
задължения на „Ел Ем Импекс“ ЕООД към ищеца в общ размер 6 992 739.50 лева, по
договор за прехвърляне на вземане - 5 835 922.27 лева и по договор за прехвърляне на
вземане - 1 156 817.23 лева
В молба за потвърждение на вземанията/ задълженията към 31.12.2018 г., подписана от
главния счетоводител на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД на 25.04.2019 г., били потвърдени
задължения на „Ел Ем Импекс“ ЕООД към ищеца в общ размер 6 992 739.50 лева, по
договор за прехвърляне на вземане - 5 835 922.27 лева и по договор за прехвърляне на
вземане - 1 156 817.23 лева
С договор за заместване в дълг от 16.05.2019 г. поемателят „Булцвет“ ЕООД - гр. Кюстендил
заместил изцяло първоначалния длъжник „Ел Ем Импекс“ ЕООД по отношение на дълга му
към кредитора „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД в общ размер 6 992 739.50 лева, произтичащ
от договорите за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. и от 4.05.2012 г.
В съдебното заседание на 26.01.2021 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Р. Г., от което се установява следното.
Договорите за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. и от 4.05.2012г. са били надлежно
осчетоводени в счетоводствата на двете дружества.
На основание договора за заместване в дълг от 16.05.2019 г. в счетоводството на „Ел Ем
Импекс“ ЕООД били взети счетоводни операции за отписване на дълга, които били отразени
в мемориален ордер за м. май 2019 г. След 16.05.2019 г. „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД не
фигурирало като контрагент в счетоводните регистри на „Ел Ем Импекс“ ЕООД.
Задължението към „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД съществувало в периода от 2012 г. до
16.05.2019 г.
Лихвата върху главница 5 835 922.27 лева по договора от 12.01.2012г. за периода от
4.05.2017 г. до 4.05.2020 г. била 1 778 335.19 лева. Лихвата върху главница 904 760 лева по
договора от 4.05.2012 г. за периода от 4.05.2017 г. до 4.05.2020 г. била 275 700.48 лева.



- 5 -

При тези факти правните изводи са следните.
Искът с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е предявен от синдика на обявено в
несъстоятелност дружество, в изпълнение на правомощието му по 658, ал.1, т. 7 от ТЗ.
Претенцията е основана на твърдението за наличието на изискуеми вземания по два
договора за цесия, които ответникът не е погасил в определения му в поканата за плащане
срок.
4
Ответникът - длъжник по договорите от 12.01.2012 г. и от 4.05.2012г. не е заявил срещу
цесионера възражения, които са свързани с конкретно прехвърляните вземания, а
възражения, основани на договорните отношения с цедента, той не може да прави.
Не е оспорил придобиването на вземанията, а този факт се установява от неоспореното
заключение на счетоводната експертиза, според което сумите - предмет на исковата
претенция, са били осчетоводени при ищеца по дебита на сметка 498 „Други дебитори“, а в
счетоводството на ответника - по дебита на сметка 499 „Други кредитори“.
Генералното възражение на ответника е за погасяване на вземанията по давност.
На това възражение ищецът е противопоставил твърдението, че давността е била прекъсната
с факта на потвърждението от ответника на съществуването към 31.12.2016 г., към
31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г., на произтичащите от споменатите договори задължения
към цесионера, заявено в подписаните от представляващия ответното дружество три молби
до ищеца във връзка с извършващия се годишен одит на финансовия отчет към посочените
дати.
По отношение на прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД в
практиката на касационната инстанция безпротиворечиво е възприето разбирането, че
„признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. То трябва да е направено в рамките на давностния
срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването
на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да
манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретния дълг към кредитора.“ (Решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/ 2010 г. на
ВКС, II т. о.)
В конкретния случай безспорно изявленията в цитираните по - горе молби са били
отправени от длъжника към кредитора и се отнасят до съществуването на задълженията по
договорите за цесия - както вече беше

отбелязано тези задължения са били отразени в счетоводството на ответника по дебита на
сметка 499 „Други кредитори“ и са били отписани след 16.05.2019 г.
Спорен е въпроса дали изявленията са били направени в рамките на давностния срок, а
отговора на този въпрос е предпоставен от установяването на деня, в който вземанията са
станали изискуеми.
С договора от 12.01.2012 г. е било прехвърлено вземане, произтичащо от договор за
прехвърляне на вземане от 30.12.2011 г., който не е представен по делото. Ответникът не е
оспорил съществуването на вземането за главницата по този договор. Освен това в жалбата
няма оплаквания срещу извода на първоинстанционния съд, че възможният най-ранен
начален момент на изискуемостта на това вземане е 30.12.2011 г., който извод настоящият
състав на въззивната инстанция изцяло споделя.
5
При това положение следва да се приеме, че срокът по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл на
30.12.2016 г. Изявлението на длъжника за потвърждаване на задълженията по този договор е
достигнало до кредитора на 2.05.2017 г. - извън рамките на общия давностен срок.
С договора от 4.05.2012 г. е било прехвърлено вземане, произтичащо от договор за паричен
заем от 25.03.2008 г., който също не е представен по делото. Ответникът не е оспорил
съществуването на вземането за главницата и лихвата по този договор. Фактът, че част от
вземането е за лихва със значителен размер, предпоставя категоричния извод за настъпила
изискуемост на главницата по този договор много преди деня на сключването на договора за
цесия. Затова не може да има съмнение, че достигналото до кредитора на 2.05.2017 г.
изявление на длъжника за потвърждаване на задълженията по този договор е също извън
рамките на общия давностен срок.
Крайният извод от изложеното до тук е, че към деня на сключването на договорите за цесия
вземанията срещу ответника са съществували, но към деня на предявяването на иска са се
погасили с изтичането на петгодишна давност.
При този извод е безпредметно обсъждането на оплакването в жалбата срещу изводите на
съда относно недължимостта на вземанията на друго самостоятелно основание -
заместването в дълга на длъжника от трето лице, дори и само защото въпросното писмено
доказателство, материализиращо изявленията на страните - договора за заместване в дълг от
16.05.2019 г., не е било събрано по надлежния ред и по тази причина не може да бъде
обсъждано като част от доказателствената съвкупност.

Предвид неоснователността на оплакванията във въззивната жалба и поради съвпадането на
крайните изводи на настоящия състав на въззивната


- 7 -

инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да заплати дължимата държавна такса за
въззивното производство, която е 180 935.50 лева.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав

РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 260 711 от 5.05.2021 г. по т. д. № 797/ 2020 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VІ - 18 състав.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (н.) - гр. Бобов
дол, област Кюстендил, ул. „Георги Димитров“, с ЕИК ********* да заплати по сметката на
Апелативен съд- гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата 180 935.50 (сто и осемдесет хиляди
деветстотин тридесет и пет лева и петдесет стотинки) лева, представляваща държавна такса
за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7