Решение по гр. дело №762/2025 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 383
Дата: 10 октомври 2025 г.
Съдия: Боян Христов Косев
Дело: 20254210100762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Габрово, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100762 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявена от И. К. Г., ЕГН ********** искова
молба, с която при условията на пасивно субективно съединяване са предявени искове
за осъждане на ответниците Н. С. Д., ЕГН ********** и Н. В. T., ЕГН **********,
солидарно да му заплатят сума в размер на 4957 лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди от паднала върху собствения му автомобил
снежна маса, заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателно плащане, както и направените по делото разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 30.12.2024 г. в гр. Габрово, на ул. „**********" падналa
снежна маса и нанесла сериозни материални щети на собствения му паркиран
„Пежо", peг. № ЕВ 1835 ВН. При огледа на сградата, от която е паднал снегът, се
установило, че административният адрес е гр. Габрово, ул. „**********" № 12, вх.
А. Счита, че задължение на етажните собственици на сградата е да поддържат
покривното пространство в почистен вид или да обезопасят по друг начин
възможността от увреждане на хора или вещи вследствие на натрупана и свлякла се
снежна маса. Твърди, че увреждането е настъпило в резултат от неизпълнение на
задължението на етажните собственици да почистват и обезопасяват етажната
собственост и прилежащото пространство. Излага, че като собственици на
самостоятелни обекти, същите притежават и идеална част от общите части на сградата,
поради което следва да полагат грижата на добър стопанин за поддръжка на
собствеността, което в случая не са сторили, след като се е стигнало до падане на
снежна маса и увреждане на автомобила. Твърди, че с бездействието си същите са
1
причинили вреда на паркирания непосредствено до сградата автомобил, поради което
са материално легитимирани и носят отговорност за вредите. Ето защо, претендира от
двама от етажните собственици - Н. С. Д., ЕГН ********** и Н. В. T., ЕГН
********** солидарно да му заплатят сумата 4957 лева, ведно със законната
мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност
на предявените искове. Ответникът Н. С. Д. счита, че предявените искове са
недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като не можело
да се търси персонална отговорност само на определени еднолични собственици на
апартаменти в сграда в режим на етажна собственост, съответно за причинени щети от
природни бедствия следвало да бъде ангажирана отговорността на Община Габрово
или на етажната собственост, а не персонално на определени лица. Ответникът Н. В.
T. от своя страна излага, че не живее на посочения адрес, а искът следвало да бъде
насочен срещу всички етажни собственици – собственици на апартаменти в сградата.
По същество ответниците оспорват предявените искове по основание и размер.
Ответникът Н. С. Д. оспорва да е причинявал виновно имуществените вреди по
автомобила на ищеца. Сочи, че снегът не е вещ, която да е собственост на ответника
или да е под негов надзор, а природно явление, за което той не носи никаква
отговорност. Излага, че няма задължение за етажните собственици да почистват сняг
от покрив, където е невъзможно това да бъде осъществено без намесата на техника, а
Наредбата, издадена от община Габрово задължава собственици на жилища да
почистват тротоарите, но не и покрива. Сочи, че снегът не е структурен елемент на
конструкцията на сградата, а външен фактор, който не може да бъде предвиден.
Ответникът Н. В. T. счита, че внезапно падане на големи маси сняг от стръмен
като конструкция покрив е вследствие на непредвидимо климатично явление – силен
снеговалеж и последващо бързо затопляне.
И двамата ответници излагат, че на партерния етаж са били залепени
предупреждения за опасност от падане на сняг, като мястото е било оградено със
сигнална лента. На паркоместата на ул. „**********" били поставени бутилки, с които
да се препятства паркирането на автомобили. Отделно от горното когато видял от
терасата на своя апартамент ищеца да паркира автомобила си, ответникът Н. С. Д. го
предупредил, че от покрива е възможно да пада сняг, но ищецът не взел под внимание
предупреждението и продължил в неизвестна посока.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Не е спорно и от свидетелство за регистрация № *********, се установява, че
ищецът И. К. Г. е вписан като собственик на лек автомобил „Пежо 3008“, с ДК № ЕВ
1835 ВН.
Не е спорно и от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 116, том ІІІ, дело №1129 от 1982 г. на Габровски районен
съдия, се установява, че ответникът Н. С. Д. придобил чрез правна сделка правото на
собственост върху апартамент № 8, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********“ №
12А, ет.3.
2
Не е спорно и от справка чрез отдалечен достъп по данни за имот издадена от
Служба по вписванията се установява, че ответникът Н. В. T. притежава право на
собственост върху апартамент № 1, находящ се в гр. Габрово, бул. „**********“ №
12А, ет.0.
В производството по ч. гр. дело № 256/2025 г. на ГРС е прието неоспорено от
страните заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обосновано и съответно на другите събрани доказателства и въз основа на което
приема, че установените щети на процесния автомобил отговарят да са получени в
резултат от падане на голяма маса от сняг, като стойността на необходимите части и
труд за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени към
настъпване на вредите при отчитане остатъчна стойност на автомобила при влагане на
частите (отчитане на „овехтяването"), възлиза на сумата 4957 лева. Съгласно
заключението, характера на деформиране на автомобила определя получаване на
деформацията при въздействия в посока отгоре надолу на голяма физическа маса и
върху голяма площ - площта на тавана и предния капак. Съгласно исковата молба и
приложените снимки, автомобилът е бил паркиран на ул. „**********", с предна част
към бул. „Васил Априлов", до югозападната фасада на сграда с адрес „**********"
№12 - фигура 5 (сателитен изглед от Google). Улица „**********" е с еднопосочна
организация на движение, като местата за паркиране са организирани от лявата страна
на улицата - фигура 5 (снимка от Google Street View от 07.2024 г.).
Самата сграда е четириетажна, с първи приземен етаж (фигури 5, 6) и три етажа.
Покривът е скатен, с керемиди с видим ъгъл на наклона на скатовете в рамките на 22°
25° - фигура 6. Изминатото разстояние от снежен (леден) блок от нивото на улуците на
покрива, до тавана на автомобила, е в рамките на // = 10-HI m. В първо приближение,
вертикалната компонента на скоростта на падащата снежна маса при удара в лекия
автомобил е била в рамките на V = 14-5 -14,7 m/s или около 50 - 53 km/h. Като се има
yy
2
предвид, че площта на увредените таван и преден капак на автомобила е около 6 м,
вида на останал сняг върху тях и около автомобила, следва, че обемът на падналия
3
сняг е не по- малко от 1 м. За да се осъществи падането на снега, следва това да е
станало при процес на затопляне, или падналият сняг може да се определи като мокър,
3
със средна плътност 280 кг/м. В технически аспект, снежен обем с тегло в рамките на
280 kg, при падане с такава скорост може да причини установените увреждания.
Съгласно заключението, установените увреждания на автомобила, еднозначно
определят да са получени от падане на голяма маса от сняг върху паркирания лек
автомобил „Пежо 3008" с per. №ЕВ 1835 ВН на ул. „**********", до югозападната
фасада на сграда с адрес „**********" №12.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Т.Г.П., С.Р.С., Д.Г.М., Д.Р.А., от показанията на които се установява, че на
процесната дата от покрив на сграда е паднал сняг върху паркиран на уличното платно
автомобил. Свидетелите дават противоречиви сведения относно факта дали са били
налице предупредителни обозначения на мястото, но това обстоятелство не е от
значение за разрешаване на спора.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите не установяват
факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск.
3
Относно иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иск при квалификацията на чл.45 ЗЗД, се обуславя от
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически
състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от
състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК,
като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Възражението за недопустимост, основано на липсата на процесуална
легитимация, е неоснователно.
Процесуалната допустимост на иска се обуславя от наличието на правен интерес,
който произтича от твърденията на ищеца, които следва да сочат на съществуването на
нарушено негово право, на което в производството да се даде защита. В случая,
ищецът твърди, че в правната му сфера е налице неудовлетворено вземане за
обезщетяване на имуществени вреди, по което задължени лица са посочените
ответници във връзка с настъпил деликт, с оглед неизпълнени задължения за
почистване и обезопасяване на покривното пространство на сградата. Тези твърдения
са достатъчни за наличието на правен интерес. Въпросът дали ответниците са страна
по спорното материално правоотношение е въпрос по същество на спора и касае
материалната, а не процесуална легитимация. Ответниците не са необходими другари,
съответно предявяването на иска срещу всички етажни собственици в сградата не е
предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът да е
задължен да следи служебно.
В производството е установен факта на настъпили в правната сфера на ищеца
имуществени вреди, тъй като в резултат на настъпил контакт между маса от сняг и
собствена на ищеца движима вещ, последната е деформирана по начин, че станала
временно негодна за употребата й по предназначение, съответно пазарната й стойност
е намалена. Възстановяването й в състоянието, в което е била преди събитието,
съгласно приетото в производството заключение на САТЕ възлиза на сума в размер на
4957 лева, определена по пазарни цени.
За да бъде ангажирана обаче гражданската отговорност на процесуално
легитимираните ответници е необходимо същите да са извършили правонарушение,
т.е. да са обективирали противоправно поведение, без значение от проявната му форма
– действие/бездействие. За да е противоправно поведението, то следва да противоречи
на установена с общо правило за поведение забрана за неговото извършване или
вменено с такава норма задължение за действие, което е останало неизпълнено.
Обобщено това означава, че поведението следва да противоречи на императивна
правна норма, охраняваща абсолютни субективни права.
Очертаното от ищеца в исковата молба поведение от страна на ответниците не
нарушава императивна правна норма. В случая не се установява те, като етажни
собственици, да са носители на задължението да предотвратят падането на снежна
маса от покрив на законно изградена сграда, при изграждането на която са спазени
4
всички строителни правила и норми.
Действително в чл. 79, ал. 1, т. 2 от Наредба за управление на отпадъците,
поддържане и опазване на чистотата на територията на община Габрово, е предвидено
задължение за всички собственици на недвижими имоти или на части от тях, да
почистват териториите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и
ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и
здравето на преминаващите хора и животни. Разпоредбата, като вменяваща
административноправно задължение не може да бъде тълкувана разширително, а само
стриктно. Същата не предвижда почистването на сняг от покривите на сградите,
съответно не възлага и предприемането на каквито и да било мерки за обозначаване на
възможността от падане на натрупан върху покрива сняг. Затова в тежест на етажните
собственици не може да се приеме да е възложено задължението да предотвратяват
падането на снежна маса.
Снеговалежът е естествено природно явление. То не може да бъде предотвратено,
но обективно натрупването на сняг е известен за всички разумни същества факт на
съответната засегната територия. Падането на снежна маса е резултат от действието на
гравитацията, която също е общоизвестно, изначално съществуващо и непреодолимо
физично явление. Това означава, че падането на снежна маса от скатен покрив, вида на
който също лесно е видим за всички, е явление, което е лесно предвидимо като
резултат, единствено непредвидим е моментът на настъпването му и правните субекти
следва да съобразяват поведението си с обстоятелството, че настъпването му предстои.
Няма как етажните собственици да бъдат задължени да предотвратяват нито
снеговалежа, нито действието на гравитацията. Тези явления стоят извън волята им.
Покривът като обща част не е причинител на падането на снежната маса. От самото
съществуването на скатен покрив не настъпват никакви вреди.
Следва да се отбележи, че ищецът нито твърди, нито е ангажирал доказателства
покривът на процесната сграда да не изграден съгласно техническите норми или
падането на снега да се дължи на някакви недостатъци на покривната конструкция, в
който случай би било мислимо ангажирането на отговорността на етажните
собственици.
Вредите са резултат от обичайни физични процеси – снеговалеж и гравитация. Те
не са резултат нито на свойствата на самия покрив, нито на неизпълнение на някакво
задължение на етажните собственици да предотвратят падането на сняг. Тъй като е
технически невъзможно да се предотврати действието на гравитацията спрямо
натрупан на покрива сняг, нормативната уредба не предвижда и задължение за
собствениците да сигнализират за възможността на падне снежна маса. Тази опасност
е известна на всички вменяеми физически лица с базисни познания за физичните
процеси.
Тук е необходимо да се отбележи, че домогването на ищеца да възложи
неблагоприятните последици от увреждането на собствената му вещ върху етажните
собственици на сграда, в близост до която е паркирал автомобила си противоречи на
принципа, че вещта погива за собственика. Той извлича ползите от вещта, съответно
той носи и риска от увреждането й от действието на естествените физични явления.
Този риск е възможно да бъде превъзложен само на застраховател, затова е и
въведената системата на имущественото застраховане.
5
От изложеното се налага извод за недоказаност на конститутивните обективни
елементи от фактическия състав на деликта, което обуславя неоснователност на
исковете, тъй като не е осъществен правопораждащ претендираната гражданска
отговорност фактически състав, ето защо предявените искове се налага да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника Н. С. Д., по
аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК, който доказва извършени такива в размер на сумата 790
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор, сключен с адв. И. Б..
Ответникът Н. В. T. не претендира разноски, съответно такива не се следват.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 9, ет. 4, ап. 10, срещу Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. „**********“ № 12, вх. А, ет. 3, ап. 8 и Н. В. T., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********“ № 30, пасивно субективно съединени искове, с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 4957 /четири хиляди
деветстотин петдесет и седем/ лева – обезщетение за причинени имуществени вреди,
резултат от противоправно бездействие на ответниците, в резултат на което на
30.12.2024 г. върху собствения му лек автомобил „Пежо", peг. № ЕВ 1835 ВН,
паркиран на общински път, е паднала снежна маса, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 9,
ет. 4, ап. 10, да заплати на Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********“ № 12, вх. А, ет. 3, ап. 8, сумата 790 лева /седемстотин и деветдесет лева/
– адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6