РЕШЕНИЕ
№ …………………/10.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и седми септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 2578 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Р.” * срещу Ц.М.Ю. осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 1500 лв., представляваща
дадено при отпаднало с обратна сила правно основание възнаграждение по развален
Договор за услуги от 11.01.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 15.02.2019 г., до окончателното й заплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е
сключен Договор за услуги от 11.01.2019 г., по силата на който ищецът е
възложил на ответника да извърши срещу възнаграждение следната услуга: армиране
и полагане на бетон в двор и около къща, собственост на ищцовото
дружество, находяща се в *, като за извършването на
възложената работа ищецът е заплатил авансово по банков път възнаграждение в
размер на 1500 лв. Поддържа, че съгласно чл. 1.2 от процесния
договор ответникът се е задължил да извърши възложената работа в срок до
30.01.2019 г., но същият не изпълнил поетото задължение, като дори към
настоящия момент работата дори не била започната. Навежда се довод, че на
основание чл. 4.1, т. 2 от договора, във вр. чл. 87 ЗЗД ищецът счита договора за развален, поради неизпълнение от страна на
ответника. Поддържа, че с развалянето му платената от него сума по договора в
размер на 1500 лв. се явява получена от ответника на отпаднало основание. В
този смисъл счита, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
поради което получената сума подлежи на връщане.
В открито съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Полихронов поддържа
предявения иск и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ц.М.Ю. е
депозирал писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се основанието, размера, и всички фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа се, че между ищцовото дружество и ответника никога не е възниквало
валидно договорно правоотношение, предмет на процесния
договор, като се твърди, че подписа и имената, изпълнени срещу реквизита
„Изпълнител“ в представения договор не са изпълнени собственоръчно от
ответника. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
В открито
съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за услуга от
11.01.2019 г. се установява, че на посочената дата е сключен договор между „Р.“
ООД и Ц.Ю., по силата на който
ответникът е
поел задължение да извърши армиране и полагане на бетон
в двор и около къща, собственост на ищцовото
дружество, находяща се в *. Съобразно клаузата на чл. 1.2
изпълнителят се е задължил да извърши услугата в срок до 30.01.2019 г., а възложителят
да заплати сумата от 1500 лв. по банков път. В чл. 4.1.2. е уговорено между
страните при забава продължила повече от 5 дни възложителят да има право да
развали договора.
Видно от представеното по делото платежно нареждане
чрез електронно банкиране на 21.01.2019 г. „Р.“ * е превел
по сметка на Ц.Ю. сумата от 1500лв., като в основанието е вписано „по договор“.
При тази фактическа установеност, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
За
основателността на кондикционния иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът, при условията на главно и
пълно доказване, да установи съществуването
на валидно облигационно правоотношение по процесния
договор, че е изправна страна по него, неизпълнение на задълженията на
ответника по него, отпадане на основанието чрез разваляне на договора, размер
на заплатените по договора суми. В тежест на ответника по делото е да докаже,
че е изправна страна по договора.
Валидно възникналата
облигационната връзка между страните по процесния
договор за услуга от 11.01.2019 г. не е опровергана. Въпреки предоставената
възможност, не са ангажирани доказателства за оборване автентичността на
подписа на ответника, положен върху процесния
договор. Като частен документ, подписан от ответника, съдът приема, че същият
удостоверява неизгодни за издателя му факти, а именно поемане на задължение за
извършване на договорна услуга, изразяваща се в армиране и полагане на бетон в двор и около къща, собственост
на ищцовото дружество.
Изправността
на ищцата, досежно плащането на сумите по договора,
се установява от представеното по делото платежно нареждане за извършени
плащания по договора, съответно на предвиденото в чл. 2.1. от договора
изпълнение.
Ответникът не твърди да е изпълнил изцяло и в срок
поетите задължения по договора, като релевираните
възражения се основават единствено на защитната теза, че не е обвързан от
подобно съглашение, което не се доказа, поради което съдът приема, че същият е
неизправна страна по договора.
Съгласно трайноустановената съдебна практика предупреждение за
разваляне на облигационната връзка не е необходимо само ако е налице
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или е налице
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на
длъжника, или, когато се касае за фикс-сделка (в този смисъл Решение № 203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 116/2011 г., II т. о.; Решение № 100/3.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
307/2011 г., II т. о., и др.).
По отношение на потестативното право на разваляне на договора, ищецът се
позовава на разпоредбата на чл. 4.1.т.2, която обаче по своята същност
не изключва приложното поле на диспозитивната норма
на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а именно предупреждаване на длъжника за развалянето на
договора и предоставяне на подходящ срок за изпълнение. Доказателства в тази
насока не са ангажирани. Ефектът на поканата да
изпълни има обаче връчената искова молба. Въпреки че в нея не се съдържа
изрично волеизявление за разваляне, позоваването на факта на неизпълнение и
предявяването на иск за връщане на даденото има характер на такова изявление (така Решение
№ 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о.).
По изложените
съображения съдът намира договора от 11.01.2019 г. за надлежно развален, като с
оглед отпадане на облигационната връзка между страните на ищеца се следва дадената
престация от 1500лв., поради което искът е
основателен.
Основателно се явява искането за присъждане на законната лихва върху дължимата сумата, подлежаща
на връщане, считано от предявяване на иска – 15.02.2019 г. до окончателното
плащане.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват
направените в хода на производството разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с направеното искане, а именно сумата в общ
размер на 560 лв.,
представляваща държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.М.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева), представляваща дадено при отпаднало с обратна сила правно основание
възнаграждение по развален Договор за услуги от 11.01.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 15.02.2019 г., до окончателното
й заплащане,
на основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.М.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 560
лева (петстотин и шестдесет лева), представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: