Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Кандилова
гр.дело
№ 3994 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство К.Д.Р. срещу решение №
20004207 от 07.01.2021г., постановено по гр.д. № 63591/2018г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с което е отхвърлен
иска му за намаляване на месечната издръжка на детето З.К.Р. от 1514
щатски долара на 300 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно – постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложени съображения
за това. Въззивникът моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което се уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски за въззивното производство, за които е
представил списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна З.К.Р.,
действащ чрез нейната майка и законен представител Д.М.Т. -Р., е подала отговор
на въззивната жалба, в който застъпва становище за
нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивното
производство, за които е представил списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С решение по гр.д. № 63591/18 г. СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е отхвърлил
предявения от К.Д.Р., гражданин на САЩ срещу детето му З.К. Р., действащо чрез нейната
майка и законен представител Д.М.Т. -Р., иск за намаляване на присъдената
месечна издръжка от 1514 щатски долара на 300 лева, като неоснователен.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
По иск за намаляване на месечна издръжка ищецът трябва да докаже следните
обстоятелства: 1) че ответникът не е навършил пълнолетие, 2) че е родител
(рожден или осиновител) на ответника, 3) че с влязъл в сила съдебен акт в
негова тежест е определена месечна издръжка на ответника в съответния твърдян
размер и 4) че трайно съществено са намалели възможностите му да заплаща на
ответника месечната издръжка, респ. че трайно съществено са намалели нуждите на
ответника от определената месечна издръжка. Тези изменения следва да имат траен
и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма
да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в
този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).
В настоящия случай спорни са въпросите налице ли е трайно съществено
намаляване възможностите на въззивника да заплаща на детето
си З.К.Р. присъдената месечна издръжка в размер на 1514
щатски долара, с влязло в сила на 01.08.2016г., решение по брачно дело № DN 177741 DR на Върховен съд на Сан Диего,
Калифорния САЩ (което е признато и е допуснато изпълнението му на територията
на РБ в частта за издръжката с решение, постановено по гр.д.№ Е3784/2019г. на
СГС, V бр.състав, влязло в сила), поради трайно намаляване на неговите доходи,
създаване на ново семейство с П.О.Р.и наличие на алиментно
задължение към детето му З.О.Р., родено на ***г., както и налице ли е трайно
съществено намаляване нуждите на въззиваемата от
определената й месечна издръжка, поради това, че стандарта на живот в РБ,
където живее е по-нисък и тя няма специални медицински и образователни
потребности.
Към момента на присъждане на издръжката (01.08.2016г.) детето е имало
местоживеене на територията на РБ, въззивникът е
получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение
в размер на 4179 щатски долара, а понастоящем – детето продължава да живее на
територията на РБ и от ангажираните от въззивника
доказателства не може да бъде направен извод за трайно съществено намаляване на
неговите доходи. Това е така, защото по делото са ангажирани доказателства
(л.128-л.201 и от л.262 – до л.302 от гр.д.№ 63591/2018г. на СРС, 149 състав),
от които се установява, че след присъждане на издръжката, въззивникът в периода м.юни 2016г. – м.февруари 2020г.,
включително, е получавал основна заплата в размер от 4 178.70 щатски
долара до 4 828.20 щатски долара, като
отделно от това е получавал месечни помощи за храна в размер от 368.20 щатски
долара до 369.39 щатски долара и помощи за жилище със зависими лица, което през
календарната 2019г. и до месец февруари 2020г. е било в размер на 1368 щатски
долара. Наред с това се установява, че към 20.10.2020г., основната заплата на въззивника, необлагаема с федерални и щатски данъци е в
месечен размер от 5232.20 щатски долара, с основна надбавка за храна в размер
на 369.39 щатски долара месечно и помощи за жилище със зависими лица в размер
на 1368 щатски долара (л.324 – л.327 от гр.д.№63591/2018г. на СРС, 149 състав),
а месечното възнаграждение на последния за периода 20.11.2018г. до 20.11.2020г.
след удръжките е в размер на 4385.70
щатски долара (л.335 – л.337 от първоинстанционото
дело). Или доходите на въззивника не са намалели в сравнение с доходите, които е
получавал към момента на присъждане на издръжката, а присъждайки процесната издръжка,
американския съд е съобразил обстоятелството, че въззиваемата
живее в България и няма специални медицински и образователни потребности. Несъстоятелни
са възраженията на въззивника, че първоинстанционния
съд не е съобразил нетния разполагаем месечен доход на бащата и разходите му за
наем на жилище, както и кредитните му задължения, тъй като брутният месечен трудов доход е доходът по
смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г., обуславящ материалните възможности на
задълженото за издръжка лице – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. №
11/1973 г., ОСГК на ВС, а разходите му за наем на жилище според настоящия
състав не може да бъде преценено като новонастъпило,
още повече, че както към 2016г., така и към момента въззивникът
е получавал и получава помощи за жилище със зависими лица.
В първоинстанционното производство са събрани
доказателства, от които се установява, че след присъждане на издръжката въззивникът е сключил нов брак и има родено друго дете, т.е.
че алиментното задължение към това друго дете е
възникнало след влизане в сила на решението, с което е присъдена процесната издръжка, което макар и отчетено при преценката
на възможностите за доставяне на издръжките на детето З.К.Р., не дава основание на съда да приеме,
че са налице основания за намаляване на издръжката на дъщеря му З.К.Р.. Първоинстанционният съд е установил точно фактическата
обстановка и е направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото
(вкл. относно определяне на материалните възможности на дължащия издръжката),
поради което въззивният съд не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл.
272 от ГПК). Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че
получаваните от въззивника доходи, му позволяват да
поеме и издръжката на новороденото му дете З.О.Р., алиментно
задължение към което има и неговата майка, за която липсват доказателства, въз
основа на които да се заключи, че към настоящия момент тя не реализира доходи.
Този извод на съда не се променя от факта, че последната към 30.07.2017г. е
била освободена от заемана длъжност, поради преместване след отпуск по
майчинство (л.66 от гр.д.№63591/2018г. на СРС, 149 състав).
С други думи, от доказателствата по
делото не се установява да е налице безспорно трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, не са възникнали нови обстоятелства, даващи
основание на съда да приеме, че са налице предвидените в закона предпоставки за
намаляване размера на присъдената издръжка. Още повече, че по делото се
установява, че с нарастване на възрастта са се увеличили и потребностите на
детето З.К.Р..
При постановяване на решението първоинстанционният
съд е съобразил всички ангажирани и относими към
спора доказателства. Пред въззивната инстанция не са
събрани доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в
правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение
е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът няма право
на разноски. На въззиваемата страна при този изход на
делото се следват направените в настоящото производство разноски, които са в
доказан размер от 830 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20004207 от 07.01.2021г., постановено по гр.д. № 63591/2018г.
на СРС, ІІІ ГО, 149 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Д.Р. за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Д.Р., гражданин на САЩ, роден на ***г., да заплати на З.К. Р., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител Д.М.Т.-Р., ЕГН **********,
сумата от 830.00 лева – разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.