РЕШЕНИЕ
№ 260142
гр.Поморие, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 643 по
описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас против Д. Р.Ф.Б., гражданка на Германия, с адрес в гр.Н..
Предявен е иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 157.25 лв., по незаплатени фактури за ползвани ВИК услуги за доставена, отведена и
пречистена вода, издадени за периода от 27.11.2017 г. до 25.11.2019 г., с отчетен период по фактури от 01.06.2017 г. до
22.10.2019 г., за водоснабден обект в гр.Н., т.к. Слънчев бряг, изток,
секция..,ет..,ап..., по партида с абонатен № 211193,
както и за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сума в размер 25.85 лв.,
представляваща общият размер на обезщетението за забавено плащане на паричното
задължение за главниците по фактурите, в размер на законната лихва върху тях за
периода от 28.12.2017 г. до 14.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се от ищеца и разноските по делото.
Правното основание на исковете е чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобщението до ответницата за заведеното дело е извършено чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”, бр.106/15.12.2020 г., въпреки публикацията ответницата не се е явила в съда, за
да получи преписи от исковата молба и приложенията, поради
което и на основание чл.48, ал.2 ГПК, съдът е
назначил адв.Д.В. за особен
представител на ответницата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответницата е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на претенциите на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител – юрисконсулт, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В съдебно заседание ответницата се представляват от особения си представител, който поддържа изразеното в отговора становище по за неоснователност на исковете.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
Установява се от представените по делото доказателства, в това число нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186/01.04.2016 г., нот.дело № 350/2016 г., на нотариус С.А., справка-извлечение от СВ-Бургас и справка за показания на водомер, че ответницата Д. Р.Ф. Б. е собственик на водоснабден обект в гр.Н., т.к. Слънчев бряг, изток, комплекс Оазис, секция..,ет..,ап..., по партида с абонатен № 211193.
Както бе посочено процесният имот е
водоснабден, поради което собственикът му е потребители на ВиК услуги, по
смисъла на чл.3 от чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и като такъв е надлежно легитимиран да отговоря за
задълженията към доставчика на тези услуги – ищеца.
По делото са изслушани показанията на св. Т.И.М. (отчетник измервателни
уреди при ищеца), която сочи, че от от 2011 г. Отчитам водомерите, монтирани
в комплекс „Оазис“, включително и в
собствения на ответницата апартамент. Твърди, че показанията на измервателните
устройства се съобщават на отчетника от управителя на комплекса, след което
отчетникът ги въвежда в електронно устройство. Заявява, че отчитането е
сезонно, поради характера на комплекса, поради което на шест месеца се отчитат
показанията на общия водомер и два пъти годишно тези на индивидуалните такива,
обичайно през месец март и през месец септември на съответната година.
По делото е изслушано и прието като
доказателство заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза, съгласно което, съгласно което в процесния водоснабден обект е монтирано едно средство за измерване
(водомер), което се отчита с електронно устройство, при което отчитане не е
необходимо, а и не е възможно
поставянето на подпис от абоната. Вещото лице сочи, че за отчетен период от от 01.06.2017 г. до 22.10.2019 г., доставената и консумирана
питейна вода преминала през измервателното устройство в обекта е 45 куб. метра,
като е начислено и количество „от разпределение“ от 09.04 куб.м., така общото
количество за абонатния номер е 54.04 куб. метра. Количеството „от
разпределение“ представлява припадащата се на отделния собственик част от
разликата между показанията на общия водомер на сградата и сбора от показанията
на подотчетните водомери в отделните обекти на собственост.
Прието като доказателство по делото е и
заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което ищецът е начислил задължения на аб. № 739484, по фактури както следва: фактура № 35843314/27.11.2017.,
са начислени консумация на 14 куб.м вода и от разпределение 2,11 куб.м, за
периода от 01.06.2017 г. до 30.10.2017 г.; с фактура № 36939739/25.07.2018 г.,
са начислени ВиК услуги, обхващащи три ценови периода: от разпределение 0,1
куб.м, за периода от 31.10.2017 г. до 30.11.2017 г.; от разпределение 0,01 куб.м
за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г.; консумация на 1 куб.м вода и от
разпределение 0,09 куб.м вода за периода от 01.01.2018 г. до 27.06.2018 г., с фактура № 37545890/26.11.2018 г., са начислени консумация на 12 куб.м вода и от
разпределение 1,26 куб.м,вода, за периода от 28.06.2018 г. до 25.10.2018 г. и с фактура № 38652747/25.07.2019
г., са начислени ВиК услуги, обхващащи два ценови периода:
консумация на 1 куб.м вода и от разпределение 0,65 куб.м, вода, за периода от
26.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и консумация на 2 куб.м вода и от разпределение
1,84 куб.м,вода, за периода от 01.01.2019 г. до 08.07.2019 г., при посочени в заключението цени вода, канал и
пречистване за съответните периоди. Сочи се от вещото лице, че ищецът е
извършил фактуриране на отчетеното количество вода по одобрените цени за този
вид услуги от КЕВР, съответни за всеки ценови период, като няма извършени
плащания по процесните фактури, задълженията по които са в общ размер 157.25
лв., до датата на изготвяне на
заключението.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът заявява като основание на вземането си неизпълнение на задължението на ответницата – потребител на ВиК услуги, да заплатят стойността на същите на доставчика им – ищеца.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът е доставял ВиК услуги във водоснабден обект в гр.Н., т.к. Слънчев бряг, изток, секция..,ет..,ап..., по партида с абонатен № 211193, като ответницата не е изпълнила задължението си като потребител на услугите да заплати стойността им в размер 157.25 лв., по фактури, издадени за периода от 27.11.2017 г. до 25.11.2019 г., с отчетен период от 01.06.2017 г. до 22.10.2019 г., поради което съдът приема исковата претенция по чл.79 ГПК за установена по основание и размер и като такава същата следва да бъде уважена изцяло.
С оглед неизпълнението на горепосоченото парично задължение, на основание чл.86 ЗЗД, ответницата дължи на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва върху сумите по фактурите за периода от 28.12.2017 г. до 14.10.2020 г., което обезщетение е в общ размер 25.85 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските на ищеца в размер 750 лв., от които 100 лв. – държавна такса за образуване и водене на делото, 500 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на вещи лица и 150 лв. – възнаграждение на особения представител.
Ищецът е представляван е по делото от юрисконсулт, поради което и предвид направеното искане, на основание чл.78, ал.8 ГПК, му се следва възнаграждение в размер 100 лв.
В съвкупност от изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищеца разноски в размер 850 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д. Р.Ф.Б., гражданка на Германия, род. на *** г., с адрес в Република България, гр.Н., к.к. …, изток, секция..,ет..,ап..., представлявана по делото от особения представител адв.Д.В., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, гр.Бургас, кв. ..., сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Г.Й. Т., сумата 157.25 лв. (сто петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща задължение за ползвани ВиК услуги за водоснабден имот в гр.Н., к.к…..г, изток, секция..,ет..,ап..., с аб. № 211193, по фактури, издадени за периода от 27.11.2017 г. до 25.11.2019 г., с отчетен период по фактури от 01.06.2017 г. до 22.10.2019 г., както и сумата 25.85 лв. (двадесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по фактурите за периода от 28.12.2017 г. до 14.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д. Р.Ф.Б., гражданка на Германия, род. на *** г., с адрес в Република България, гр.Н., к.к. …., изток, секция..,ет..,ап..., представлявана по делото от особения представител адв.Д.В., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., сума в размер 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :