№ 1229
гр. Варна, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501790 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 59157/01.07.2025г., подадена от
Община Варна срещу решение № 2118/09.06.2025г., постановено по гр.д. №
10795/2024г. по описа на РС-Варна, 42 състав, с което е признато за
установено в отношенията между ищците З. Я. П., ЕГН ********** и Я. Д. П.,
ЕГН ********** и ответника Община Варна, че ответникът не е собственик
на недвижим имот - ПИ с идентификатор 10135.3505.434 по КККР на
гр.Варна, одобР. със Заповед № РД -18 - 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл.
изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № КД-14-03-
471/16.02.2012 г. на Началник СГКК Варна, с адрес на имота по скица : ***, с
площ по скица от 722 (седемстотин двадесет и два ) кв.м , с трайно
предназначение на територията : урбанизирана ; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 метра); с номер по предходен план 434, при съседи
по скица: имоти с идентификатори №, № 10135.3505.1136, 10135.3505.459,
1
10135.3505.460; 10135.3505.1108; 10135.3505.1452, на осн. чл.124, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства.
Въззивникът излага, че Община Варна е станала собственик на процесния
имот ex lege на основание чл.25 от ЗСПЗЗ, като АОС е издаден при спазване
на процесуалните правила. Сочи още, че правото на собственост на Община
Варна е отразено в ПНИ, който е влязъл в сила. Излага, че
първоинстанционният съд, макар и правилно да е описал фактическата
обстановка, неправилно е възприел събраните по делото доказателства. Счита
за необоснован и необективен извода на съда, че ищците владеят процесния
имот от момента на съставянето на представения от тях нотариален акт за
собственост, който не съответства на свидетелските показания и на снимковия
материал по делото. Допълнително сочи, че съдът не е съобразил действието
на законовия мораториум, при действието на който не може да се приеме, че
изтекъл необходимия десетгодишен давностен срок. Моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемите страни З. Я. П. , ЕГН ********** и Я. Д. П., ЕГН
**********, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Въззиваемите считат решението за законосъобразно и правилно, а
възраженията на въззивника за несъстоятелни и неаргументирани. Сочат, че
от събраните по делото доказателства безспорно е установено упражненото от
тях давностно владение от 1967г., като излагат подробни съображения.
Считат, че не са установени предпоставките на чл.19 или на чл.25 от ЗСПЗЗ,
предвид което Община Варна не е станала собственик на процесния имот.
Молят решението да бъде потвърдено, както и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
2
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на З. Я.
П., ЕГН ********** и Я. Д. П., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която
е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между
страните, че Община Варна не е собственик на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.3505.434 по КККР на гр. Варна,
одобР. със Заповед № РД -18 - 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл.
изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № КД-14-03-
471/16.02.2012 г. на Началник СГКК Варна, с адрес на имота по скица: ***, с
площ по скица от 722 (седемстотин двадесет и два ) кв.м , с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 метра); с номер по предходен план 434, при съседи
по скица: имоти с идентификатори №, № 10135.3505.1136, 10135.3505.459,
10135.3505.460; 10135.3505.1108; 10135.3505.1452.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици в
условията на съпружеска имуществена общност на процесния недвижим имот
по силата на давностно владение, съвместно упражнявано в периода от 1996 г.
до подаване на исковата молба, а в съдебно заседание е уточнено, че периодът
на владението е от 1967г. Ищците завладели имота в трайно установените му
граници и упражнявали владението непрекъснато, явно и необезпокоявано с
намеР.е за своене. Имотът бил ограден с поставена табела с имената на
ищците, терасиран, в него имали барака и насаждения. В първото по делото
заседание е уточнено още, че ищецът притежавали и имот над процесния,
дарен от баща му на него и брат му Ж. П.. Тъй като в общия имот нямало
3
достатъчно място двамата с брат му да правят насаждения и да стоят ищецът
се насочил и към долния имот и с времето започнал да го облагородява. В
края на 2023г. ищците решили да се снабдят с констативен нотариален акт за
собственост, като по време на процедурата от Община Варна на 11.07.20224г
бил съставен акт № 11115 за частна общинска собственост, на основание чл.2,
ал.1, т.7 от ЗОС без посочване на конкретно фактическо основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
иска като неоснователен. Твърди, се легитимира като собственик на
основание акт № 11.07.20224г. за частна общинска собственост, като имотът е
придобит от Община Варна по силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ като земеделска
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата.
Излага, че имотът попада в ПНИ, одобрен със Заповед № РД-1-7706-
36/28.01.2011г. на Областния управител на Варна, която не е обжалвана в
частта за ПИ 434. Ответникът счита още, че ищците нямат правен интерес от
иска, тъй като не могат да придобият имота по давност, предвид че до
завършване на административното производство по възстановяване давност
не тече до придобиване на имота от Общината, а след този момент по силата
на мораториума, наложен с пар.1 от ЗД на ЗС, също не тече до 07.03.2022г.
Твърди още, че липсва противопоставяне на собственика. Оспорва
твърденията, че имотът се владее от ищците от 1996г. Излага, че към
10.07.2024г. имотът бил ограден частично с колове и мрежа, като в него
можело да се навлезе безпрепятствено, нямало и вход. Същият бил обрасъл
изцяло със саморасла растителност. Нямало табела и постройка.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представен по делото е акт № 11115 за частна общинска собственост от
11.07.2024г. за поземлен имот с идентификатор 10135.3505.434 по КККР на гр.
Варна с вписано правно основание – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, а от ответника е
представена и административната преписка по съставянето му.
Представена от ответника е и административната преписка, образувана
във връзка със заявление на З. Я. П. за обстоятелствена проверка за
признаване право на собственост.
Видно от представеното удостовеР.е за граждански брак ищците З. Я. П.
4
и Я. Д. П. са сключили граждански брак на 13.02.1966г.
Видно от нотариален акт за даР.е № 20, том XIII, дело № 4526/1967г. на
нотариус при ОНС-Варна Я. П. М. е дарил на З. Я. П. и Ж. Я. П. лозе в
землището на ***, с площ от 1 декар при съседи: А.Т., дере и К. Т..
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, се установява, че за територията, в която
попада процесния имот действащи са следните планове и карти: Кадастрален
план на местност „Северно от Възраждане“, където имотът е нанесен с
кадастралните си граници, но без кадастрален номер; кадастрален план на СО
„***“, одобрен със Заповед № РД-02-14-89/19.01.1999г. на МРРБ, където
процесният имот представлява ПИ № 434 с начин на трайно ползване –
овощна градина, с площ от 722 кв.м., без име в кадастралния регистър: план за
новообразуваните имоти на с.о. „***“/“***“, одобрен със Заповед № РД-11-
7706/36/28.01.2011г. на оБластен управител на област Варна, където имотът е
нанесен като ПИ № 505.434, с площ от 722 кв.м., без име в разписния лист;
помощен план към ПНИ, съгласно който процесният имот попада в стари
имоти № 0.213, 0.215, 0.217 и 9510, като в списъка на имотите съществували
преди образуване на ТКЗС и ДСЗ на гр. Варна за гр. Варна, с.о. „***“/“***“
стари имоти 213 и 215 са записани на неидентифициран собственик, а стар
имот 217 е записан на Община Варна, а в таблицата за дължимото
обезщетение на собствениците в с.о. „***“/“***“ не се откриват стари имоти
№№213,215, 217 и 9570; действащата кадастрална карта на гр. Варна,
одобрена със заповед № РД-11-64/16.05.2008г., изм. със заповед № КД-14-03-
471/16.02.2012г., в която ПИ 10135.3505.434 е записан на Община Варна с
АОС, вписан на 16.07.2024г. в СВ-Варна. Описаният поземлен имот в АЧОС
№ 1115/2024г. е напълно идентичен на процесния новообразуван ПИ
10135.3505.434 по ПНИ на с.о. „***“. Имот № 434 не е предоставен за
ползване по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за имота няма издаден протокол
за въвод във владение. Имотът не е заявен за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. При проведения оглед на място вещото лице е констатирало, че
процесният имот е ограден само по североизточната граница. Оградата е от
метални колове и оградна мрежа. Частично почти около половината от
оградата е от стари корозирали метални колове както и частично корозирала
оградна мрежа. В останалата си част оградата е подновена. Имотът е с много
5
стръмен терен, поради което същият е терасиран, като са оформени четири
тераси. Терасите са засадени с осем броя овощни дървета на възраст около 4
години и едно дръвче на около една година. В имота е налична дървена барака
със стар плочник около нея. Констатирана е също така тръба, преминаваща от
имота на ищеца, разположен над пътя при процесния имот и преминаваща
подземно през пътя до спорния имот, служеща за напояване на трайните
насаждения. На бараката е поставена указателна табела с надпис „***Я. П.“.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищците – С.К. и един свидетел на страната на
ответника – С.К..
Съгласно показанията на св. К., дългогодишен приятел на ищеца З. П.,
ищците имали имот на „***”, по пътя за *** нагоре, около декар. Преди било
лозе, но сега имало дървета и барака за инструменти. Лозето изкоР.ли преди
десетина години, като и самият свидетел помагал. После З. и Я. засадили
около десетина дръвчета, млади черешки и праскови. Имали вода в имота,
която идвала през една тръба от другото им място, ток нямало. Имотът бил
ограден с телена ограда. Бил терасиран, като на първата тераса била
направена бараката с циментирана площадка, а под бараката имало още 2 -3
вече тераси. До имота имало път, първоначално пътека, но понастоящем се
разширила. Имало и табела на бараката, на която пишело на кого е. Не е чувал
някой да има претенции към имота. За последно свидетелят бих ходил в имота
преди около месец.
Съгласно показанията на св. К., служител в Община Варна на длъжност
„Главен експерт актуване и деактуване на общинска собственост“, в
служебните й задължения влизало да извършва оглед на общински имоти на
място. Свидетелката сочи, че е ходили на оглед на процесния имот със
служебна кола. Минали по пътя, от източната страна. Имотът бил заграден
само от североизточната част. Имало голяма денивелация. Видимо имотът не
се обработвал, имало буйна растителност - храсти, дървесини и нямало как да
се влезе просто така, тъй като растителността била с височина около 1-1,5 м.
На място нямало обособена врата и докато били там, никой не бил отишъл от
съседно място да ги пита какво правят. Имало една полусрутена необитаема
барака от олекотен материал, не видели да има табела. Вътре в самия имот не
били влизали. Имало една оранжева голяма тръба, която не била заровена, а
6
открита.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при
отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича неговото право на собственост с оглед заявения
правен интерес, а ответникът следва да докаже съществуването на своето
право на собственост върху имота.
От ответника е направено възражение за липса на правен интерес за
ищците от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост.
Ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на
давностно владение, упражнявано в периода от 1996 г. до подаване на исковата
молба и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност. Съдът намира, че това обстоятелство по принцип е
достатъчно да обоснове правния интерес на ищците от водене на иска,
предвид че правата им на собственост няма да се установяват със сила на
пресъдено нещо, а само доколкото водят на извода, че за тях е налице едно
защитимо право, което е застрашено. В допълнение в актуалната си практика
ВКС приема, че когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот
доказването, че спорното право му принадлежи не е въпрос на процесуална, а
на материална легитимация и предпоставя произнасяне по същество на спора.
Ответникът от своя страна се легитимира като собственик по силата на
издаден АОС, като навежда твърдения, че собствеността върху имота е
придобита от Община Варна ex lege, а именно по силата на разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделската земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
В съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл.25 от ЗСПЗЗ е
самостоятелно предвидено законово основание за придобиване правото на
собственост на общината, когато земеделската земя не принадлежи на друг
правен субект и се явява по-общо основание, в сравнение с частната хипотеза
на чл.19, ал.1 от ЗСППЗ, която е приложима само за земи, които са подлежали
на възстановяване. От редакцията на текста следва, че е без значение дали
земите са подлежали на възстановяване или не. Основанието по чл.25, ал.1 от
7
ЗСПЗЗ обхваща и земеделски земи, които не са подлежали на възстановяване,
и към момента на влизане в сила на този текст не са собственост на граждани,
на юридически лица или на държавата. Съответно към влизане в сила на
ЗСПЗЗ, земеделските земи по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, които не са нито
възстановени, нито изкупени по §4а или §4б ЗСПЗЗ, нито с тях са обезщетени
други лица, стават собственост на общината по силата на самия закон и с
влизането му в сила – в този смисъл решение № 607 от 21.10.2025 г. по гр. д.
№ 1624/2024 г. по описа на ВКС, I г. о., решение № 41 от 26.05.2022 г. по гр. д.
№ 3705/2021 г. по описа на ВКС, II г. о.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, в рамките на
което са обследвани всички планове за местността и предназначението на
имота по тях, категорично се установява характера му на земеделска земя,
съответно по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.25 от
ЗСПЗЗ. Установи се още, че в различните планове, включително в ПНИ от
2011г. няма записан собственик. Съгласно действащата кадастрална карта
имотът е записан на Община Варна. Не са установени данни имотът да е
възстановяван на бивши собственици, да е предоставян за ползване по реда на
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или с него да са обезщетявани други лица. От
изложеното се налага извода, че процесният имот е станал собственост на
Община Варна по смисъла на чл.25 от ЗСПЗЗ още към влизане в сила на
разпоредбата, като издаденият АДС само е констатирал това обстоятелство.
За имотите частна общинска собственост, нормата на чл. 86 от ЗС, в
редакция ДВ бр. 31/1996 г. в сила от 01.06.1996 г. не е установявала забрана за
придобиване по давност. Течението на придобивната давност за имоти частна
държавна и общинска собственост е спряно с нормата на пар.1 от ЗД ЗС, но в
последния ден преди изтичане на десетгодишния срок, т.е. считано от
01.06.2006 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д.
№ 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1
от ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./. Като последица от
обявяването за противоконституционна на нормата на пар.2 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г./, с
която е придадено обратно действие на продължаване на срока, се приема от
Конституциония съд, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не може да
8
засяга вече придобити права. Така в този период е изтекъл последния ден от
спряната да тече придобивна давност за процесния имот. Следователно не се
касае за обратно действие на решението на КС, а за стриктно съобразяване
разясненията, дадени с решението на КС. В този смисъл са и решение № 510
от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2023 г., I г. о. , решение № 50080 от
26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от
25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о.
Предвид гореизложеното за ищците съществува принципната
възможност за придобиване на процесния имот по давност в периода от 1996г.
до датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Давностното владение от своя страна съдържа два елемента:
упражняване на фактическа власт (corpus) и намеР.е за своене (animus). За да
се придобие имотът по давност владението трябва да е упражнявано явно,
необезпокоявано и непрекъснато в продължение на законоустановения срок от
време – в настоящия случай 10 години, доколкото не са налице
предпоставките за придобиване с кратката петгодишна давност по чл.79, ал.2
от ЗС.
От показанията на св. К. се установи, че ищците са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот, който се намира в близост и до
другия наследствен имот на З. П.. Имотът първоначално бил лозе, което преди
около десетина години било изкоренено с помощта на свидетеля, след което
ищците са засадили дръвчета. Също така ищците са терасирали имота,
докарали са вода от съседния имот през тръба, за да поливат, поставили са си
барака за инструменти с информационна табела. Посочените действия са от
такъв характер, който обосновава владение на имота с намеР.е за своене.
Въпреки това, при съобразяване на гореизложеното относно мораторуима за
придобиване на имоти частна общинска собственост по давност, въззивният
състав намира, че абсолютно недоказан по делото се явява изтекъл период на
владението от над 10 години. От показанията на св. К., които са единственото
доказателство относно началния момент на упражняваното от ищците
владение, категорично се установява само, че преди около 10 години ищците
са изкоР.ли съществуващото в имота лозе, след което са започнали да
9
отглеждат други насаждения. Владелчески действия, осъществени преди този
момент не са установени. Няма никаква информация кога е терасиран имота,
кога е сложена телената ограда, кога е поставена бараката и т.н. Действително
се установи, че ищецът притежава и съседен имот, за което е представил
нотариален акт от 1967г., както и че е сключил граждански брак през 1966г., но
тези обстоятелства не обосновават твърденията му, че е започнал да
упражнява някаква фактическа власт върху съседния имот от същия момент.
В този смисъл владението в периода от 1996г. до 2006г. остана недоказано, а
осъщественото след отпадане на мораториума не е достатъчно за придобиване
на имота по давност.
По гореизложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ищците /въззиваеми в настоящото производство/
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника /въззивник в настоящото
производство/ направените по делото разноски за двете инстанции, а именно
570 лева за депозит за вещо лице и 350 лева за юрисконсултско
възнаграждение пред първоинстанционния съд и 350 лева за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивния съд, определено от съда съгласно чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2118/09.06.2025г., постановено по гр.д. №
10795/2024г. по описа на РС-Варна, 42 състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Я. П., ЕГН ********** и Я. Д. П., ЕГН
********** срещу Община Варна иск за признаване за установено между
страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ
ПИ с идентификатор 10135.3505.434 по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед
№ РД -18 - 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл. изменение на КККР,
10
засягащо поземления имот със Заповед № КД-14-03-471/16.02.2012 г. на
Началник СГКК Варна, с адрес на имота по скица: ***, с площ по скица от 722
кв.м. , с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра); с номер по предходен план
434, при съседи по скица: имоти с идентификатори №, № 10135.3505.1136,
10135.3505.459, 10135.3505.460; 10135.3505.1108; 10135.3505.1452, на осн.
чл.124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. Я. П., ЕГН ********** и Я. Д. П., ЕГН **********, и
двамата с адрес: *** да заплатят на Община Варна сумата от 920 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски,
както и сумата от 350 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11