№ 260119 / 7.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: К. Семов
При секретаря….Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 898 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000196/13.05.2020г. на Директор на РД „АА” гр.Враца е наложено на Ю.Х.Г. с посочен адрес xxx административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за административно нарушение по чл.38, пр.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление Г. моли да бъде отменено, поддържайки жалбата си, с твърдението, че не е извършил нарушението.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 06.04.2020г. С.Л.М. xxx бил назначен в наряд на КПП Лом, заедно с колегата СтРП св.Л.Й.Ц., за времето от 12:00 – 18:00 ч.
В 16:10 часа, от околовръстен път на гр.Монтана и с посока на движение в насрещното платно в посока гр.Монтана, преминал, без да спира лек таксиметров автомобил с рег. № СА 79 95 СХ, с три лица, като продължил движението към метанстанцията на входа на гр.Монтана. При преминаването си автомобила създал предпоставки за ПТП, както и опасност за контролиращият в момента на КПП изход Монтана - Лом Ст.РП Л.Ц.. М. незабавно предприел мерки за установяване на извършителя, като спрял същия на метан станцията на гр.Монтана.
Водачът бил лицето – жалбоподателя Ю.Х.Г. xxx, автомобилът бил лек таксиметров марка „К. С.”, жълт на цвят, собственост на таксиметрова фирма ” XXXX ” АД и Л. към ,,Б.Л.Л.” АД с Булстат *********.
Жалбоподателят заявил, че се е объркал и влязъл в насрещното движение. При спирането му било установено и нарушение по Наредба № 34 на МТ. Същият извършвал обществен превоз на пътници, без да е включил ЕТАФП, без да е попълнил пътна книжка. Превозваните мъж и жена били с дестинация гр.Драгоман – с.Громшин, които попълнили декларации образец МВР и ги оставили на КПП.
С.Л.М. попитал водача извършва ли обществен превоз на пътници и работи ли. Същият заявил, че не работи, но след като не работил, не бил покрил с чохъл табелите на таксито, както и не бил поставил табела на арматурното табло с надпис „НЕ РАБОТИ”.
За констатираните нарушения М. xxx и му било оказано съдействие от дежурен екип на Сектор ПП при ОД МВР - Монтана и екип на ДАИ - Монтана, като на водача се съставили 3 броя АУАН по ЗДвП и Наредба № 34 на МТ.
Св.Л.С.К. xxx в присъствието на колегата си св.К.Й.Я., съставил АУАН Серия А – 2019 № 273871 за това, че на 06.04.2020г. около 17:00 ч. на път ІІ-81 на изхода на гр.Монтана посока гр.Лом жалбоподателя като водач извършвал таксиметров превоз на пътници с лек автомобил К. С. от категория М1 с рег. № СА xxxx обозначен съгласно изискванията на Наредба № 34/1999г. на МТ по маршрут гр.Драгоман - с.Громшин, притежаващ разрешително № 200136/01.11.2019г. издадено от Столична Община Дирекция Транспорт, като водачът Г. не бил пуснал /включил/ ЕТАФП на режим ЗАЕТО.
Г. отразил в АУАН, че има възражения относно арогантното държане на полицая, който го спрял и затова, че не бил извършил нарушението посочено в АУАН. На 07.04.2020г. Г. подал писмени възражения против АУАН, с основното твърдение, че преди да му бъде съставен АУАН не извършвал таксиметров превоз. По повод на случая била изготвена до Началник РУ – Монтана докладна записка от С.Л.М.. На базата на изготвения АУАН, наказващият орган – Директор РД АА гр.Враца издал процесното НП санкционирайки Г. на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр в редакция ДВ бр.17 от 2011г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г.
Възраженията на Г. в жалбата против НП са следните:
Не оспорвам факта, че на датата, часа и мястото съм управлявал описания в АУАН и НП лек таксиметров автомобил марка ,,К.”, модел ,,С.”. Не съм извършил твърдяното в АУАН и НП нарушение, тъй като към
датата 06.04.2020г. в Република България бе в сила обявеното Извънредно положение и спазвайки препоръките на Националния оперативен щаб /НОЩ/ за борба с коронавируса, преустанових работа, като съм спазил изискването на чл.46, ал.1 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници, а именно да поставя табела ,,Не работи” на предното стъкло. Видно от извадка от Пътна книжка серия А № 30761, издадена от ,,Й. 3.” АД, представена с настоящата жалба, от дата 11.03.2020г. съм преустановил работа и не съм извършвал таксиметров превоз на пътници с посочения автомобил, изпълнявайки препоръките за безопасност на НОЩ.
На датата 06.04.2020г. моите роднини Д.П.К. и съпругата му С.В.К. ме помолиха да ги закарам до гр.Монтана, от където да приберат детето си Димитрина Димитрова Петрова. Към 06.04.2020г. съществуваха контролно-пропускателни пунктове на входовете и изходите на областните градове, какъвто е и гр.Монтана. На КПП на изхода на гр.Монтана аз и моите роднини представихме декларации на органите на МВР, в които сме посочили неотложността на пътуването, като причината, която сме посочили е именно моите роднини да приберат детето си на постоянния му адрес в гр.Драгоман, ул.Цар Симеон Велики № 8. Непосредствено след КПП-то отбих на Метан станция, на която да заредя гориво. Там орган на МВР ми поиска документи за проверка и уведоми екип на РД ”АА” Враца, че следва да ми бъде извършена проверка. След няколко часа екип на РД ”АА” Враца пристигна и ми състави АУАН № 273871/06.04.2020г., за това, че не се движа с пуснат /включен/ ЕТАПФ на режим заето. Не съм извършвал таксиметров превоз на пътници по смисъла на закона, както се твърди в АУАН и НП и именно затова считам, че не съм извършил вмененото ми във вина нарушение по чл.38 от Наредба № 34 от 1999г за таксиметров превоз на пътници. Също така от АУАН и НП не става ясно чл.38 на коя наредба на МТ съм нарушил, тъй като нито органа издал АУАН, нито органа издал НП са конкретизирали коя наредба на МТ е нарушена, въпреки че цифрово е изписано Наредба № 34. Видно от посочените нормативни текстове, водачите на таксиметрови автомобили, които са преустановили дейност поставят табела на предното стъкло „Не работи”, с каквато табела се движех и на дата 06.04.2020г. Считам, че след като съм преустановил работа и изпълнил изискванията на закона, не може да ми бъде вменено задължение да се движа с пуснат /включен/ ЕТАПФ на режим заето, тъй като не извършвам таксиметров превоз на пътници, а използвам автомобила за личен ангажимент.
По делото се оспорва, че на 06.04.2020г. Г. е извършвал таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл.95, ал.1 от ЗАвПр (Изм. - ДВ, бр.11 от 2002г., предишен текст на чл.95, изм., бр. 99 от 2003г., бр.85 от 2006г., бр.17 от 2011г., бр.60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г.) – „Наказва се с глоба 500 лв. водач на моторно превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане на превоза;
Съгласно чл.38 от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници - След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.
По силата на чл.46, ал.1 от горе цитираната Наредба (Предишен текст на чл.46 - ДВ, бр.29 от 2004г.) – „При преустановяване на работа водачът поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела "Не работи" (приложение № 13) и сваля или закрива с калъф знака "Такси".”
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/ св.Л.С.К. посочва - на посочените дата и час в акта с колегата К.Я. ни извикаха на съдействие, полицай от МВР във връзка със спрян автомобил, обозначен съгласно изискванията на Наредба № 34. Съставих акта за не пуснат касов апарат на водача, но при спирането на моторното превозно средство и установяването на нарушение не съм присъствал. Всичко е по данни от колегата от МВР. Държа да посоча, че не съм присъствал на спирането на водача и установяване на нарушението. Колегата Я. състави още един акт за друго нарушение на жалбоподателя по сведение на служителя на МВР.
Св.К.Й.Я. посочва – господин М. спрял жалбоподателя, който кара такси и тъй като на покрива на автомобила има рекламна табела, той няма как да я покрие. На стъклото имаше табела, че не работи. Това е по време на пандемията и М. го е спрял на Път 81 преди надлеза, преди КПП - то. Ние с колегата К. бяхме дежурни и ни се обадиха да вземем отношение. Колегата М. каза, че водачът извършва превоз със заплащане. Аз отказах да напиша акта, а колегата го написал. М., като не може да вземе отношение, не би трябвало да го спира. При тази ситуация може да ползва таксито като лично превозно средство, като изричното изискване е да има табела на предно стъкло „не работи”, като малките табели на покрива на автомобилите „такси” могат да се закриват, а когато има голяма рекламна табела, не може. На предното стъкло на автомобила на жалбоподателя имаше табела „НЕ РАБОТИ”. Пътната книжка беше приключена.
Жалбоподателят дава обяснения в следния смисъл – поддържам изцяло изнесеното от мен в жалбата. Д. е първи братовчед на баща ми, а С. е негова съпруга. Твърдя, че тези хора са ми роднини твърдя, че не съм извършвал превоз срещу заплащане. Документите и пътната книжка са снимани, нека съдът да види, че е приключена още на 13.03. и оттогава аз не съм работил. Беше извънредно положение. Последно съм работил на 11 март. Не лъжа, че не съм извършвал платен превоз. Трябваше да ги закарам до с.Громшин и да се върна в Драгоман с тях. Ситуацията е такава: спирам на временното КПП за проверка, имаше постове, на мен не ми е познат маршрута, виждам Метан станцията и останах с убеждението, че дясната лента е затворена, а има и знак забранено влизането и затова направих ляв завой, за да вляза до Метан станцията, срещу посоката на движението. Никой от десетте човека, които бяха там, не ми каза, че съм в насрещното движение. Да, аз си понасям санкцията за това, но твърдя, че не съм извършвал платен превоз. След това полицаят, не знам как се казва, дойде с джипа и започна да се държи едно арогантно, все едно кой знае какво съм направил. И аз, предвид на ситуацията, започнах да обяснявам, че съм се объркал, уплаших се, започнах да питам какво е станало, а той ми каза, че съм за убиване и трябва да ми вземе книжката. Нарече ме „нещастник” и т.н., извика ме, написаха ми момчетата акта. Взе ми документите и ми каза, че ще извика и ДАИ да ми пише актове, че извършвам платен курс. Д. е с два байпаса. Чакахме три часа и половина.
Поради претърпяна битова злополука и отсъствие от работа за продължително време, М. не можа да бъде разпитан като свидетел непосредствено от настоящия съд. За съдебно заседание на 19.11.2020г. съдът беше уведомен, че С.Л.М. е на лечение в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов и ще е в продължителен отпуск по болест, поради което настоящия съд прие делото за решаване, без непосредствено да извършва разпит на М..
За да анализира обективно и всестранно фактическата обстановка преди съставяне на процесния АУАН, настоящия съд анализира и приложената по делото докладна записка изготвена от С.М., която е в следния смисъл:
На 06.04.2020г. бях назначен в наряд на КПП Лом, заедно с колегата СРП
Л.Й.Ц., за времето от 12:00 – 18:00 часа. В 16:10 часа от околовръстен път на гр.Монтана и с посока на движение в насрещното платно в посока гр.Монтана, премина без да спира лек таксиметров автомобил с ДК № XXXX , с три лица, като продължи движението към метан станцията на входа на гр.Монтана. При преминаването си автомобила създаде предпоставки за ПТП, както и опасност за контролиращият в момента на КПП изход Монтана - Лом ст. Разследващ полицай Л. Ц.. Веднага предприех мерки за установяване на извършителя, като спрях същият на метан станцията на гр.Монтана.
Водачът беше лицето Ю.Х.Г. xxx, автомобилът беше лек таксиметров марка „К. С.”, жълт на цвят, собственост на таксиметрова фирма Й. 3.” АД и Л. към ,,Б.Л.Л.” АД с Булстат xxxx . Същият заяви, че се е объркал и влязъл в насрещното движение. При спирането му установих и нарушение по Наредба № 34 на МТ. Същият извършваше обществен превоз на пътници, без да е включил ЕТАФП, без да е попълнил пътна книжка. Превозваните мъж и жена са с дестинация гр.Драгоман – с.Громшин, които попълниха декларации образец МВР и оставиха на КПП. Попитах водача извършва ли обществен превоз на пътници и работи ли. Същият заяви, че не работи, но след като не работи не беше покрил с чохъл табелите на таксито, както и не беше поставил табела на арматурното табло с надпис „НЕ РАБОТИ”.
За констатираните нарушения уведомих ОДЧ МВР Монтана и ми беше оказано съдействие от дежурен екип на Сектор ПП ОД МВР - Монтана и екип на ДАИ Монтана, на водача се съставиха 3 броя АУАН по ЗДвП и Наредба № 34 на МТ.
Св.Л.Й.Ц. систематизирано посочва, че е бил на дежурство на въпросното КПП и, че е узнал, че спрямо жалбоподателя е взето отношение от М..
Като се имат предвид непосредствено събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са в контекста на изложените по–горе факти и обстоятелства, съдът намира, че нарушението по чл.38, пр.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ не е доказано по несъмнен да е извършено.
Жалбата на Г. е основателна. Видно от доказателствата по делото водача Г. на 06.04.2020г. не е доказано по несъмнен начин да е извършвал таксиметров превоз по смисъла на § 1, т.26 от ДР на ЗАвПр и Наредба № 34/99г. на МТ, без да е изпълнил изискванията на чл.38 от цитираната Наредба и без да е удостоверил по надлежен ред, че не работи, респ., установява се, че не е извършвал таксиметров превоз, и е предприел действия в тази насока, такива както изисква разпоредба на чл.46, ал.1 от Наредба № 34/99г. на МТ. За да изведе този извод съдът анализира всички гласни и писмени доказателства, събрани по настоящето дело. Видно е от показанията на св.К.Я., че поради наличието на рекламна табела, калъф не е било възможно да се постави, а на предното стъкло на л.а. е имало табела „НЕ РАБОТИ”. Поради това, че св.К.Я., който е компетентното лице да установи и състави АУАН, не е бил съгласен с това да е налице извършено нарушение от жалбоподателя по чл.38 от Наредба № 34/99г. на МТ, неговия колега св.К. съставил АУАН. Последният изрично уточнява, че свидетел на нарушението не е бил, и че е съставил АУАН по данни на С.Л.М.. На практика обясненията на жалбоподателя Г. се потвърждават от актосъставителя и свидетеля по АУАН – св.К. и св.Я.. Според настоящия съд посоченото в докладната записка от С.М. по повод на процесното нарушение се опровергава и не е доказано по несъмнен начин. Св.Л.Ц. беше разпитан поради невъзможността да бъде разпитан С.М.. Показанията на св.Ц. не са достатъчни за доказване на нарушението по чл.38 от Наредба № 34/99г. на МТ. Видно е от данните по делото, че пътната книжка е била надлежно приключена от Г. на 11.03.2020г., а на 06.04.2020г. Г. е извършвал превоз, но не срещу заплащане и не като таксиметров шофьор.
Неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на Г. на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр /в редакция след изм. с ДВ, бр.17 от 2011г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г./, а НП следва да се отмени поради недоказаност на нарушението.
Неправилно е била ангажирана АНО на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр на таксиметровия водач Г., тъй като тази санкционна разпоредба предвижда АНО за таксиметровия водач, който е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане на превоза. В случая не се доказва да е имало извършван таксиметров превоз срещу заплащане на 06.04.2020г., за да се отчита същия. На предното стъкло в дясно на управлявания от Г. таксиметров л.а. е имало поставена табела НЕ РАБОТИ, а поради наличието на рекламна табела, знакът „Такси” не е било възможно да се закрие или свали.
Обжалваното НП е издадено при действието на чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр в редакцията му от ДВ бр.17/2011г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г., като настоящия съд извърши проверка дали не се прилага чл.3, ал.2 от ЗАНН, с оглед на прецизност, независимо от изложените по – горе доводи. Имайки предвид редакцията на чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр и след изм. с ДВ, бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г., ако беше доказано нарушението, АНО на Г. не е отпаднала.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000196/13.05.2020г. на Директор РД „АА” гр.Враца, с което на Ю.Х.Г. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр /в редакция след изм. с ДВ, бр.17/2011г. и преди изм. с ДВ бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г./.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: