Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 30.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на
десети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Габриела
Лазарова
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10463
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №66032
от 15.03.2019г., постановено по гр.д.№64717/2017год. по описа на СРС, ГО, 77
с-в, П.Р.М. е осъден да заплати на „Т.С."ЕАД следните суми: на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ сумата 1135,09 лева- цена за доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.*********за периода от м.08.2014г. до
м.04.2015г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.09.2017г.
до погасяването, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 2485,45 лева и за периода от м.05.2013г. до м.07.2014г.; на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД сумата от 28,08 лева- цена на услугата дялово разпределение по фактура
от м.05.2015г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 50,52 лева; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 228,74 лева лихва за
забава за периода от 15.09.2014г. до 08.09.2017г., като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 619,37 лева и за сумата 13,18 лева лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до
08.09.2017г. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца 241,61 лева разноски.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „М.Е.“ООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответника за периода от
м.05.2013г. до м.07.2014г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 45 дни
след изтичане на периода, за който се отнася плащането. Сумите по общата
фактура за горепосочения период, издадена през м.07.2014г., ставала изискуема
на 15.09.2014г., а исковата молба била подадена на 14.09.2017г.- преди изтичане
на тригодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено
в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е
подал в срок отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В случая се касае
за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна
погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо
и дали давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото
Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за периода м.07.2014г. плащането е станало изискуемо на 01.09.2014г.
и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност за това
плащане. Исковата молба е подадена на 14.09.2017г., но към този момент
погасителната давност за това плащане е била вече изтекла- на 01.09.2017г.
Същото се отнася и за предходните плащания назад до м.05.2013г. включително.
Издаването на обща фактура на 31.07.2014г. не е обстоятелство, което спира или
прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по
давност на главното вземане, също следва да се счита за погасено.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като
правилно в обжалваната му част.
При този изход на
спора ответникът по жалбата има право на разноски, но не претендира такива,
поради което разноски не следва да се присъждат.
На основание
чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№66032 от 15.03.2019г., постановено по гр.д.№64717/2017год. по описа на СРС,
ГО, 77 с-в в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „М.Е.“ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/