№ 5231
гр. София, 23.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110146429 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..,
представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ...,
чрез юрк. П.Н., против И. Г. К., ЕГН **********, с адрес в ..., като наследник на М. В. К.,
ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответницата като наследник на собственика на топлоснабден
имот, находящ се на адрес ..., с абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явява клиенти
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок, считано от датата на публикуването
на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява
само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими
суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава
правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове
против ответницата за осъждането й да заплати следните суми: главница в размер на 410,71
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.08.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 99,83 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 04.08.2022
г., сумата от 12,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2,97 лв., представляваща мораторна
1
лихва върху главницата за ДР за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ... поддържа предявените
искове. Твърдия, че ответницата е погасила чрез плащане по-голямата част от задълженията
в хода на производството и след сключено между страните извънсъдебно споразумение.
Сочи, че дължимата от И. К. сума е в размер на 270,27 лв. – главница.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира молба с приложени към нея
платежен документ и споразумение с ищцовото дружество. Моли да не бъдат допускани
поисканите от ищцовото дружество експертизи.
В съдебно заседание ответницата се явява лично. Признава претендираното от
ищцовото дружество вземане. Сочи, че има сключено споразумение за разсрочено плащане,
което изпълнява. Не ангажира доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния топлоснабден имот.
Това обстоятелство се потвърждава и от подписаното между ищцовото дружество и
ответницата споразумение за разсрочено плащане.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответницата е била собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на
доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността
на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
По делото е приет като доказателство договор № 67 от 03.06.2020 г., сключен между
ищеца и „..., с който на последното дружество му е възложено извършването на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост
при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Ответницата не оспорва предоставянето на услуга за дялово разпределение за процесния
период, нито нейната стойност. Напротив, И. К. е сключила споразумение с ищцовото
дружество и е заплатила по-голямата част от претендираните главници и мораторна лихва, с
което признава основателността на претендираното от ищцовото дружество вземане, както
и размера му.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото
погасява изцяло претендираните главница за стойността на услугата за дялово
разпределение, мораторни и законни лихви и разноските за заплащане на държавна такса.
Към момента на приключване на устните състезания по делото, частично непогасено е
вземането за главница за стойността на предоставената топлинна енергия в размер на 270,27
лв. Погасяването на задължението от страна на ответника е обстоятелство от значение за
решаването на спора, настъпило в хода на производство, което на основание чл. 235 ал. 3 от
2
ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на крайния съдебен акт.
Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от ищцовото дружество и
същото обуславя неоснователност на исковите претенции над размера от 270,27 лв.
По разноските:
Независимо от извода за частична неоснователност на исковете, съдът счита, че в
тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 50 лв. Не е спорно между страните, че И. К. е
заплатила задължението си след депозирането на исковата молба, инициирала настоящето
производство и в този смисъл ответницата е станала причина за неговото завеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 270,27
лв. (двеста и седемдесет лева и двадесет и седем стотинки) – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец октомври 2018 г. до
месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., с абонатен № ..., ведно
със законна лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 29.08.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от изпълнителния директор А.А. против И. Г. К., ЕГН **********, с адрес в
... искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 99,83 лв. (деветдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) - мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 04.08.2022 г., сумата от 12,38 лв. (дванадесет лева и тридесет и
осем стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на
исковата молба в съда - 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
2,97 лв. (два лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за ДР за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г.
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 50 лв.
(петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3