Р Е Ш Е Н И Е 

№ 5

 

гр. Трън, 26.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Трънският районен съд, гражданско отделение в откритото заседание проведено на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  П. СИМЕОНОВ

 

при  участието на съдебния секретар Ренета Милтенова, разгледа докладваното от  съдията  гр. д. №  178/2017г.  по описа  на ТРС  и  за да  се произнесе,  взе  предвид следното:

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.

Ищеца П.Д.П. твърди, че е собственик на дворно място с площ от около 2000 кв.м., неурегулирано, ведно с построените върху него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, нахощящо се в с.П., общ.Трън, обл.Перник, при съседи на имота: път, дере, имот на В.И.и А. Х. и П. С.. Ответника по иска е собственик на имот с пл. № 1 по кадастралния план на с.Б., общ.Трън, а по нотариален акт- дворно място, находящо се в с.П., общ.Трън, с площ от около 2000 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от стая, мазе и ижа и стопанска сграда, при съседи по нотариален акт: М.З., път, н-ци на Д. П., н-ци на Х.Ц. и път. Въпросния имот ответникът е придобил с договор за покупко-проджба на недвижим имот, обективиран в НА ***от частните си праводатели Д.А.С., Д.М.С.и Б.М.С., наследници на М.Д.С., които са се легитимирали като собственици при сделката с НА ***Двата описани по-горе имота граничат един с друг. Ответникът Р.Х. през лятото на 2014г. заградил имота си по начин, по който прекъсва селския път, по който се стига и до имота на ищеца. Отстрани на пътя съществува селска чешма, до която също е преустановен достъпа. Така ответникът изградил ограда несъответстваща на имотните граници на двата имота, и по начин, който препятства достъпа на съседите си до техните имоти, както и обществения достъп до въпросната чешма. На практика е „изместил“ границите на имота си. Впоследствие се опитал да узакони тези си действия. 

Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови действията, с които нарушава и смущава правото на собственост на ищеца, както и да възстанови предишното фактическо положение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 

   Ищеца по делото се легитимира като собственик съгласно Нотариален акт ***, с който са признати за собственици по давностно владение и наследство П.Д.П., Д.Д.П.и К. Д.П. на дворно място, находящо се в с.П., общ.Трън, с площ от около 2000 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от стая, мазе и ижа и стопанска сграда, при съседи по нотариален акт: М.З., път, н-ци на Д. П., н-ци на Х.Ц. и път. Представя и НА за покупко-продажба н недвижим имот ***; НА за покупко-продажба ***; НА за собственост върху недвижим имот по покупка и давност ***;

    Ответникът Р.П.Х. с оглед защита на своите права е представил, доказателства, които го легитимират като собственик на имота, а именно Нотариален акт ***, с който е закупил от Д.А.С., Д.М.С.и Б.М.С. следния недвижим имот: имот с пл.№1 по кадастралния план на с.Б., общ.Трън, а по нотариален акт - дворно място, находящо се в с.П., общ.Трън, с площ от около 2000 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от стая, мазе и ижа и стопанска сграда, при съседи по нотариален акт: М.З., път, н-ци на Д. П., н-ци на Х.Ц. и път.

От свидетелските показания на св. Д.Г.С.е видно, че познава ищеца от дете, познава и ответника от момента, в който е закупил съседния на ищеца имот, като двата имота били общо около 4 дка. Дава история на закупуване на имота от ответника като споменава предишни собственици на имота. Твърди, че преди тях имота е бил разделен с протокол между трима братя и наследодателя на продавачите на имота на ответника владеели тази част както е сега по скица, а трябвало да владеят друга част. Знае, че ответника придобил имота от Д. и представя скица, която е издадена на основа на кадастрален план на селото. Твърди, че такъв план няма, а това е окомерна скица. Твърди, че до имота на ищеца водел селски път, а в близост имало и чешма на селото, които впоследствие са заградени и са в имота на ответника. Обяснява, че със затварянето на този път се затваря и общинската чешма. Тя се намира до имота на М.. Тази чешма е от 1953 година. Има водопровод и вода. Със затварянето на този път се затваря и междуселищния път. Този път е заграден от Р.Х.. Предишните собственици не са имали огради там. Затова П.П. сега няма откъде да мине за имота си. Твърди, че когато собственик бил праводателя на продавачите на имота на ответника А. Ц. този път го е имало. Не може да каже кога е правен, но не го е правила община Трън.  През 1953 г. Община Трън е направила  чешмата. Селото не е свързано с мрежа на ВиК, има каптаж. Този каптаж не се поддържа. В чешмата има вода, но не постоянно. Водата потече и изчезне. Твърди, че друг път до имота няма. Обяснява, че от едно място сега имало направен път, но е много наклонено и две коли се потрошили.  Не можело дори да се направи завой.

Св. Р.Е.Л.обяснява, че не познава П.П. и Р.Х.. Имота го познава тъй като се занимавала с реституираните имоти на Ц.П.. Това е собственост на синовете на синовете на Ц.П.. Една от дъщерите, А.А., е продала имота на М.С.. Пътя, който сега е заграден е селския път, който Р.П. е заградил. Свидетелката сочи отбелязаното със зелен цвят на скицата по експертиза, и че това е въпросния път, който е заграден, както и чешмата. 

Св. П. Б.Т.сочи, че познава имота на ответника, имота бил на А. Ц., закупен от него. Свидетеля е роден и израсъл в с. Б., общ.Трън. От това село е, израснал е там и не е излизал от него до 1963 г., след това не е бил там, и сега от 22 години пак живее в селото. Имота бил на А. Ц. в него имало два хамбара в долния и горния край, където имало една барака сега. Бил заграден изцяло с огради. В долния край имало портичка, откъдето се влизало в имота, там имало кошара, кошери. Няма спомени А. Ц. да е пускал някой да минава през имота. По-късно преди 1957 г. А. Ц. бил изселен, поради това, че сина му бил беглец- невъзвращенец в Сърбия, бил говорител в радио Белград, по тази причина властите изселили А. Ц. в Северна България. След изселването това място останало пустеещо и започнало разграбването на имота. Станал разграден двор. През 1957 г. станало кооперирането. Дотогава в селото кола имал бащата на свидетеля и само той минавал оттам. Път имал съществуващ, през който се минавало със стока и волски коли. През двора на този човек, никой не е минавал. През 1957 г. когато станало кооперирането кравите ги заграждали в този двор и ги затваряли в кошарата, защото това било единственото свободно място в селото. По–късно А. Ц. се завърнал в селото, отново си заградил имота. До  1973 – 75 г. в селото кола не е влизала, нито камион. А. Ц. си заградил двора и си гледал овце, бил овчар. Направи си допълнителен навес. След години се отказал от овцете и си заминал в Златица при дъщеря си. Там починал и не се завърнал повече. Впоследствие хората разградили двора, защото било изоставено. И защото било по-удобно да се минава през двора на А. и затова започнало да се налага като път. Това било направено от съселяните и ТКЗС-то. През това време това си било един имот. След това този имот се закупил от друг човек бай М. и леля Д.. Те не са заграждали двора. Даже разградили съществуващите кошари. Паднали и оградите и оттогава всички започнали да минават оттам. Преди това имало друг съществуващ път, който бил по пряк, водел от селото до главен път, но понеже с течение на времето на пътя се появила голяма скала и не можело да се минава, всички започнали да ползват процесното място за преминаване. Сега, когато ответника закупил имота, общината оправила стария път. Сега до мястото на ищеца е изграден път от общината. Направен е път, до оградата на ищеца и може да се влиза в имота. Ищеца П.П. не постоянно в м.Б., идва лятно време в селото. Има пътечка, която води до порта и това е подхода до техния имот. Имота на ищеца не е в добро състояние. Силно е казано да се поддържа. Никога в двора на А. Ц. не е имало обществена чешма. Водопровода е направен от резервоара до центъра на селото с тръби, етернит фи 80. От резервоара има извод до къщата на М., за имотите на А. и другите има шахта до портата на ответника. А. Ц. и П. Г. си прекарали отклонение. От тази тръба фи 80 има друга тръба, три/четвърти тръба, по която вода няма. Ответника и други от селото си направили сонди и така имали  вода в имотите си. На старата чешма, която се намира в имота на А., няма вода. Ответника Р.Х. е свързал вода от сондата в неговия двор.

Св.С.М.Т.обяснява, че има къща в с.П., която е от родителите му. Знае селото и имотите в него. Ответника купил имот от Д.. През този имот имало път, защото през другия път не могло да се минава и затова минавали през пътя през имота. Сега има нов път и е по хубав от стария. През стария път не можело да се мине, тъй като имало голям камък и било тясно. Сега общината го ремонтирала- пътя станал по-широк и можело да се минава. До имота на ищеца има път и може да се минава. От този път, който го направли от общината сега можело да се стигне до всички имоти. Твърди, че на другите съселяни не им пречи, че ответника си е заградил имота.

Видно от извършената и приета по делото съдебно-техническа експертиза процесните съседни имоти се намират в мах.Б., с.П., общ.Трън. За селото няма одобрен кадастрален план. За имота на ответника има направено заснемане и е нанесен като ПИ 1, липсва заснемане на имота на ищеца. Няма ВиК и канализационна мрежа в селото, която да е собственост на ВиК-Перник. Имота на ответника се захранва с хидрофорна система. На скица № 1 е очертан подход към имота на ищеца- т.е налице е място, от което да се достигне до имота. За изпълнената ограда, с която са очертани границите на имота на ответника има издадено разрешение за строеж от гл. архитект на общ.Трън с № ***, съществува  протокол за откриване на строителна площадка от -03.03.2014г.   

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

        Предявен е негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от Закона за собствеността. 

Ищеца твърди, че е собственик на дворно място с площ от около 2000кв.м., неурегулирано, ведно с построените върху него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, находящо се в с.П., общ.Трън, обл.Перник, Ответника по иска е собственик на имот с пл. № 1 по кадастралния план на с.Б., общ.Трън, а по нотариален акт- дворно място, находящо се в с.П., общ.Трън, с площ от около 2000 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от стая, мазе и ижа и стопанска сграда. Двата описани по-горе имота граничат един с друг. Ответникът Р.Х. през лятото на 2014г. заградил имота си по начин, по който прекъсва селския път, по който се стига и до имота на ищеца. Отстрани на пътя съществува селска чешма, до която също е преустановен достъпа. Така ответника изградил ограда несъответстваща на имотните граници на двата имота, и по начин, който препятства достъпа на съседите си до техните имоти, както и обществения достъп до въпросната чешма. На практика е „изместил“ границите на имота си. Впоследствие се опитал да узакони тези си действия. 

Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови действията, с които нарушава и смущава правото на собственост на ищеца, както и да възстанови предишното фактическо положение.

Предвид изложеното съдът намира, че ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, на които основава правата си не е провел успешно доказване на твърденията си, че ищеца смущава неоснователно и незаконосъобразно правото му необезпокоявано да владее и ползва имот си, като му отнема достъпа до процесния имот. Видно от извършената съдебно-техническа експертиза след закупуване на процесния имот ответникът след снабдяване с надлежно разрешително е изградил ограда на имот си, който е заснет от предишните собственици. При изграждането на оградата е заградена и част от съществувщ черен път, който видно от свидетелските показания на всички свидетели е използван от живеещите в селото. На практика този път е бил част от същствуващия имот на ответнка, но видно от свидетелските показания на св. П. Т. и св.С.Т.през годините след напускането на имота от стария собственик и след появата на пречка да се ползва другия път, който водел от селото за града, жителите на селото започнали да преминват през имота и така обособили този път. Впоследствие, когато А. Ц. се завърнал в имота си ползваването на пътя  очертан със зелен цвят на схема № 1 от експертизата  било преустновено. До повторното му излизане от селото в края на седемдесетте години на миналия век, когато съселяните зпочнали отново да ползват пътя. Що се касае до въпросната чешма до нея не достига вода, или достига твърде спорадично и недостатъчно и никой не я ползва, включително и ответника, който е изградил за своя сметка система за водозахранване с дълбочинна сонда и хидрофорна уредба. Съдът кредитира показанията на св. Т. и Т. изцяло, тъй като същите са логични, подробни, базирани на житейският им опит и непосредствено наблюдение. Същите кореспондират с изводите и заключенията по приетата по делото експертиза. Установява се безспорно, че в последните години е изграден с общински средства път очертан с кафяво на скица № 1 от експертизата, който свързва селото с главния път. Също така е видно и наличие на подход към входа на мястото на ищеца. Впрочем съдът кредитира частично и показанията на св. Д.С. и св.Р.Л в частта им описваща имотите като съседни, както и местонахождението на заградените път и чешма, за които не се спори, че са заградени и се намират в имота на ответника. Не кредатира показанията на горепосочените свидетели относно твърдението за неправомерност на извършеното заграждане, както и липсата на правен интерес от това, както  и ползване неправомерно на общински и/или общоселски имоти и съоръжения тъй като същит не кореспондират с изводите по извършената СТЕ, както и с представените документи за собственост.    

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на спорния имот, че ответника  е осъществил соченото в исковата молба ограничаване на достъпа му до имота, както и че тези действия са противоправни - извършени без правно основание, с което се е попречило на ищеца да ползва или владее имота си по предназначение и в пълен обем. Съдът намира, че ищеца не успя да докаже твърдението си за пречене и смущаване неправомерно на правото му на собственост върху процесния имот. Обратно ответника установи, че има правно основание за упражняване на фактическа власт върху спорната част от недвижимия имот, както и че след спазване на законовите процедури е заградил част от придобития от праводателите си имот, който се е ползвал за път през годните. Не се доказва и пречене и смущаване на собствеността по отношение на липса на място за подход и влизане в имота на ищеца, което безспорно щеше да мотивира съд за уважаване на предявения негаторен иск, тъй като видно от свидетелските показния на свидетелите и извършената СТЕ е налице такъв подход. Съдът намира, че предявеният неготорен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед пълнота на решението настоящия състав намира, че следва само да маркира, че по делото ответника сочи годни доказателства, че е  собственик на съседния на ищеца имот.

И двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски, но с оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника за сумата от 750,00 лева – заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева и 150 лева внесен депозит за извършване на съдебно-техническа експертиза.

Водим от гореизложеното Трънски районен съд

Р Е Ш И:

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.П. срещу Р.П.Х. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които нарушава и смущава правото му на собственост върху дворно място с площ от около 2000 кв.м., неурегулирано, ведно с построените върху него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, находящо се в с.П., общ.Трън, обл.Перник, при съседи на имота: път, дере, имот на В.И.и А. Х. и П. С., както и да възстанови предишното фактическо положение съществувало отпреди извършването на неоснователните действия.

ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********,***, да заплати на Р.П.Х., с адрес *** сумата от 750.00 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство в размер на 600.00 (шестстотин) лева, и 150.00 (сто и петдесет) лева за извършена съдебно-техническа експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок срок от връчването му на страните по делото. 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: