ПРОТОКОЛ
№ 5
гр. Бургас, 16.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600212 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим К. И. М., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения защитник адв. Р. Г. от АК – Стара Загора , редовно
призована.
От жалбоподателите частни обвинители се явяват К. В. Д., П. В. Р.,
П. В. Д., и И. Х. Д., редовно призовани.
Не се явяват жалбоподателите частни обвинители Д. В. Д. и Р. В. С.,
редовно призовани.
За всички частни обвинители се явява адв. В. Б., преупълномощен от
повереника адв. А. Б. от САК.
За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява
прокурор Е. Ч..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ К. Д.: Д. Д. и Р. С. знаят за делото, но не
са добре здравословно и за това не се явяват. Нямат нищо против да се
разгледа делото в тяхно отсъствие.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки за
1
това.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.
ПОДС. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и взе предвид, че
неявяването на двама от частните обвинители, които са редовно призовани,
изрично са заявили пред останалите частни обвинители, че желаят делото да
се гледа в тяхно отсъствие и са надлежно представлявани от упълномощен
повереник адвокат, намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ХОД НА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Моля да се
приключи съдебното следствие.
АДВ Б.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ Г.: Представям заверени копия на медицински документи във
връзка със здравословното състояние на подзащитния ми, както и с
невъзможността му за явяване в предходните съдебни заседания и изцяло за
влошеното му здраве.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да бъдат приобщени
представените медицински документи.
АДВ Б.: Да бъдат приети представените медицински документи.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Да се приемат доказателствата.
ПОДС. М.: Да се приемат доказателствата.
2
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА представените от адв. Р. Г. писмени
доказателства, а именно: Резултат от образно изследване № 6118 от 23.10.2025
г.; Епикриза от 27.11.2025 г.; Епикриза от 24.10.2025 г.; Епикриза от
23.01.2024 г.; Епикриза от 15.01.2024 г.; Епикриза от 05.01.2024 г.; Епикриза
от 13.05.2022 г.
ПРОЧИТА съдържащите се по делото писмени доказателства.
СТРАНИТЕ: Да се приключи съдебното следствие. Да се даде ход по
същество.
С оглед становището на страните и като намери, че делото е изяснено
от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, тъй като от двете
страни, а именно от частните обвинители и подсъдимия, не се спори и не се
претендира допуснато нарушение на материалния закон, както и съществено
нарушение на процесуалните правила, аз ще се спра само на тяхната
претенция, а именно справедливо ли е или не наложеното наказание.
Считам, че първоинстанционният съд е съобразил принципа на
съответствие на наложеното наказание с извършеното престъпление, посочен
в чл. 35, ал. 3 от НК. Наложеното от съда наказание при превес на смекчаващи
вината обстоятелства е съобразено с тежестта както на извършеното деяние,
така и с личността на дееца. Видно от мотивите на първоинстанционния съд,
същият се е занимал както с обществената опасност на деянието, което е
намерил за завишена, така и с личността на подсъдимия, която е счел за
завишена като водач на МПС, предвид наложените му административни
3
наказания за извършени нарушения на ЗДвП.
В първоинстанционния съд са били обсъдени и характеристиките на
извършеното престъпление, като същият е счел, че тези престъпления против
транспорта, които са зачестили и с оглед генералната превенция, следва да се
наложи наказание с по-висока наказателноправна принуда. Всички тези
съображения са намерили адекватно отражение в наложеното наказание в
размер на 2 години и 8 месеца, което е отложено за най-тежкия предвиден
срок на условно осъждане, а именно 5 години по чл. 66 от НК, така и при
определяне размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
правоуправление“ в размер на 5 години. Не считам, че се откриват неотчетени
или подценени от първата инстанция отегчаващи или смекчаващи вината
обстоятелства, в това число и съпричиняването от страна на пострадалия.
Не е налице неправилна оценка на обществената опасност на деянието
и на дееца, както казах, водещо до извода, че наложеното му наказание е
несправедливо, а именно занижено, каквато е претенцията на частните
обвинители или завишена, по мнение на защитата и на подсъдимия.
По моему, уважаеми съдии, правилно е приложена и разпоредбата на
чл. 66, ал. 1, тъй като са налице двете предпоставки, а именно наказанието е
по-малко от 3 години, подсъдимият не е осъждан. Правилна е преценката на
първоинстанционния съд, че целите на наказанието биха се постигнали с
налагане на едно такова наказание, т.е. отлагане на същото.
По моему, строгостта на тези наложени наказания е правилно
определена, необходима и достатъчна да се постигнат целите и подсъдимият
като водач да бъде превъзпитан, както и да се въздейства на другите членове
на обществото.
Ето защо, считам за неоснователни касационните жалби, с които е
сезирана настоящата инстанция и моля да потвърдите присъдата на
първоинстанционния съд. Благодаря Ви!
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената от нас
въззивна жалба и оспорвам подадената въззивна жалба от подсъдимия. Днес
заставам пред Вас от името на пострадалите, за да защитя не само тяхната
болка, но и принципите на справедливостта. Настоящото производство има
два ключови момента, които не могат да бъдат пренебрегнати и които
поставят под съмнение правилността на първоинстанционната присъда.
Първо, това е относно светлоотразителите на каруцата. В мотивите към
присъдата на базата на изготвената експертиза се твърди, че каруцата е била
без никакво светлинно обозначаване, защото светлоотразителите били изцяло
закрити с брезент. Няма обективни данни по делото, които да доказват това
твърдение. При разпита на Х. В., той ясно заявява, че каруцата е била застлала
с брезент за да се поставят билките, а не че е била покрита, така че да закрива
тези светлоотразители. Това е съществено.
4
Вторият момент е свързан с това, че експертизата е работила при пълна
тъмнина. Произшествието е станало малко след 7 часа, което е сумрак. Това е
довело до съвсем грешни изчисления, така че тази присъда не може и да
остане такава, тя е постановена върху неправилна фактическа обстановка.
За това, Ви моля да измените първоинстанционната присъда и да
наложите по-голямо наказание предвидено за конкретното престъпление, като
само така ще се постигне истинска справедливост за пострадалите и ще се
отправи ясен превантивен сигнал към обществото, че нарушаването на
правилата за движение по пътищата имат тежки, реални последици. Моля да
ни присъдите разноски и адвокатски хонорар. Благодаря!
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ К. В. Д.: Поддържам жалбата.
Присъединяваме се към казаното от адвоката.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. В. Р.: Поддържам жалбата.
Присъединяваме се към казаното от адвоката.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. В. Д.: Поддържам жалбата.
Присъединяваме се към казаното от адвоката.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Х. Д.: Поддържам жалбата.
Присъединяваме се към казаното от адвоката.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената от нас
жалба и оспорвам жалбата подадена от повереника на частните обвинители,
като считам, че същата не следва да бъде уважавана.
Само две думи по тяхната жалба. Считам, че съдът правилно е
определил наказанието на моя подзащитен, като е съобразил наличието на
всички смекчаващи отговорността обстоятелства и по този начин е определил
една справедлива присъда, чийто размер не сме обжалвали. Говоря за
наказанието „лишаване от свобода“, което е отложено за максимално
изпитателния срок. Считам, че по този начин превенцията би била изцяло
постигната и не само превенцията, а всички цели на наказанието.
Обжалвали сме присъдата единствено в частта, в която е наложено
наказание „лишаване от право на управление“, за този така дълъг срок.
Считам, че това наказание се явява крайно несправедливо с оглед на
установените по делото многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и не считам, че от приложената по делото справка за нарушител
се установява една висока степен на обществена опасност на подзащитния ми
като нарушител, тъй като при анализ на установените в нея нарушения на
ЗДвП се вижда, че те са по-скоро за малко превишение на скоростта, много от
тях вече са отдавна погасени и не следва да се вземат предвид като
единственото отегчаващо отговорността обстоятелство, което да накара съда
да вземе този максимален срок, в който този човек, който четиридесет години
5
има стаж като шофьор. Той това работи, той може това да работи и да го
лишим от правото да управлява, като по този начин го лишим и от правото му
на труд един вид и от правото му да се прехранва и да издържа семейството си
по този начин. Наистина безкрайно съжалява за това, което се е случило.
Направил е всичко възможно съобразно този момент, за да предотврати нещо
доста по-тежко като резултат, като е запазил живота на 40 пътника, повечето
от които деца ученици. Никой от тях няма абсолютно никакво увреждане.
Макар да е настъпил сблъсък с каруцата, която, както е установено и съдът
правилно е установил, в тъмната част на деня. Механизмът, нямаме спор по
него, той е установен, но наистина следвало е да се вземат предвид и аз съм
убедена в това, че той като един точно шофьор с дългогодишен опит и стаж е
успял да направи такава маневра, че да предпази живота на всички, които са в
автобуса. И също така единственото, което също искам да кажа, че при
отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът е приел
неговото безукорно поведение по време на ПТП-то, но не е приел, че той е
имал безукорно поведение на досъдебното производство, макар и да е бил
разпитан в началото като свидетел, той изцяло признава фактите такива,
каквито са и много подробно описва какво се е случило.
И не на последно място, всички изброени, които няма да изброявам
пред Вас, тъй като във въззивната ни жалба и в мотивите на съда са описани
всички многобройни наистина смекчаващи обстоятелства, които говорят за
него като за личност с ниска степен на обществена опасност.
Ето защо, Ви моля да съобразите всичко това изложеното от нас
подробно също в жалбата ни, както и представените в днешно съдебно
заседание медицински документи и другите приложени такива по делото, от
които е видно, че същият страда от редица заболявания, които са свързани с
по-скоро белодробни проблеми, които му пречат много да се движи. Ето, Вие
видяхте как той влезе запъхтян, той няма въздух. Това е свързано и с
придвижването му в градска среда. Просто ако ние го лишим за такъв дълъг
период от възможността да се качи на автомобил да управлява, считам, че това
не е справедливо спрямо всички доказателства по делото, който говорят, че
той няма такава висока степен на обществена опасност.
Ето защо, Ви моля да измените присъдата в тази част, като намалите
размера на наказанието „лишаване от право да управлява“.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на ПОДСЪДИМИЯ К. И. М. да
упражни правото си на лична защита.
ПОДСЪДИМИЯТ К. И. М.: Присъединявам се към становището на
адвоката ми. Моля да ми се намали наказанието за правоуправление.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения
6
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на ПОДСЪДИМИЯ К. И. М. да
упражни правото си на последна дума.
ПОДСЪДИМИЯ К. И. М.: Искам да се намали лишаването от право
на управление.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7