Решение по КНАХД №1380/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт К. Т., е оспорил решение № 375/03.06.2025 г., постановено по АНД № 1628/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 819647-[рег. номер]/21.03.2025 г., издадено от касатора.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Касаторът счита, че разминаването в датите, посочени като краен срок за подаване на годишната данъчна декларация по ЗКПО в АУАН и в наказателното постановление, е пример за явна фактическа грешка, която може да бъде поправена. Тази фактическа грешка по никакъв начин не е нарушила правото на защита на санкционираното дружество и не обосновава наличието на такова опорочаване на процедурата по издаване на наказателното постановление, която до доведе до неговата отмяна. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът – директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт К. Т., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът по касация – „ДООРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателната отговорност на „ДООР ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е ангажирана за това, че не е подало в законоустановения срок до 01.07.2024г. годишна данъчна декларация по образец съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО за календарната 2023 г. Като нарушена норма е посочен чл.92 ,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО, а като санкционна – чл.261, ал.1 от ЗКПО.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил оспореното пред него наказателно постановление с мотива, че от АУАН и наказателното постановление не става ясна датата на извършване на нарушението, защото в АУАН е посочено, че търговското дружество е следвало да подаде декларация до 30.06.2024 г., а в наказателното постановление тази дата е 01.07.2024 г. Съдът е приел, че това противоречие е изключително съществено, тъй като в чл.92, ал.2 от ЗКПО изрично е регламентирано подаване на годишна данъчна декларация от 01.03. до 30.06. на следващата година, а в наказателното постановление наказващият орган е възприел, че крайната дата за подаване на същата декларация е 01.07.2024 г. В този смисълq според съда е налице погрешно определяне на датата на извършване на нарушението в наказателното постановление, което представлява самостоятелно основание за отмяна на това постановление. Съдът е приел още, че тази неяснота съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, защото не може да бъде направена преценка за приложението на сроковете по чл.34 от ЗАНН и жалбоподателят е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на защита. С тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок от 01.03. до 30.06 на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Съгласно чл.183, ал.4 от НПК, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Абсолютно идентична е законовата регламентация относно броенето на сроковете, уредена в чл.60, ал.6 от ГПК и в чл.72, ал.2 от ЗЗД, т.е. законодателят е последователен в тази насока и е приел, че винаги когато срокът изтича в неприсъствен ден (независимо дали се брои в дни, седмици, месеци или години), той изтича в първия следващ присъствен ден. В конкретния случай срокът, регламентиран в чл.92, ал.2 от ЗКПО, който следва да изтече на 30.06.2024 г., реално изтича именно на 01.07.2024 г., защото 30.06. е неделя, т.е. неприсъствен ден. Това означава, че в наказателното постановление правилно е определен законоустановеният срок, до който изтича срокът за подаване на годишната данъчна декларация. Очевидно в АУАН неговите съставители формалистично са пресъздали законовата регламентация и затова са посочили 30.06.2024 г. Вярно е, че в АУАН и в наказателното постановление трябва да бъде посочена една и съща дата, а в конкретния случай не е така по изложените причини, но този пропуск успешно се преодолява по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според който наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В процесния случай тези обстоятелства са несъмнени и по отношение на тях не се спори. Затова разминаването в крайната дата, в която се твърди, че изтича срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО, установено в АУАН и в наказателното постановление, не е съществено нарушение и не може да обоснове порочност на наказателното постановление само на това основание. Както беше посочено, в наказателното постановление е описана вярната дата – 01.07.2024 г. Правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е нарушена, независимо че с АУАН е заявена 30.06.2024 г., т.е. един ден преди изтичане на срока, защото търговското дружество реално е подало декларацията си за 2023 г. едва на 27.09.2024 г. Неговото право на защита би било нарушено, ако той я беше подал на 01.07.2024г., а с АУАН го обвиняват, че по този начин е пропуснал срока, но реалните факти не са такива. Затова допуснатото нарушение при описването на деянието в АУНА не оказва съществено влияние върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Това нарушение обратно на изводите, описани в обжалваното решение, по никакъв начин не влияе върху преценката за приложението на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като деянието е довършено на 02.07.2024 г., когато срокът вече е изтекъл, а декларацията не е била подадена, АУАН е съставен на 25.09.2024 г., т.е. в рамките на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същото е положението и ако се възприеме, че деянието би било довършено на 01.07.2024 г. (ако датата, посочена в АУАН, беше вярно посочената крайна дата на изтичането на срока за подаване на ГДД). Тогава отново съставеният на 25.09.2024 г. АУАН би бил съставен в рамките на визирания в ЗАНН давностен срок. Наказателното постановление е съставено четири дни преди изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и той не се влияе от сроковете за подаване на годишната данъчна декларация.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обосноват отмяната на наказателното постановление на това основание. Материалният закон е приложен правилно. Нарушението е установено по несъмнен начин, а фактите, изпълващи неговия състав, не се оспорват от наказаното лице. Спорът по делото пред районния съд е свързан с три обстоятелства – първото, че декларацията е подадена късно поради настъпването на обективна пречка, изразяваща се във временна неработоспособност на физическо лице, което е управител на търговско дружество, ангажирано от ответника по касация да води неговото счетоводство. По делото пред районния съд са представени четири болнични листа, от които се установява, че за периода от 27.06.2024 г. до 08.10.2024 г. физическото лице Д. П. Г. е била във временна нетрудоспособност поради настъпила злополука, изразяваща се в счупване на кост на дланта.

От една страна няма доказателства, че в дружеството, на което възложено счетоводното обслужване на ответника по касация, работи само един счетоводител – този с временната нетрудоспособност. От друга страна, според чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация следва да се подаде от 1 март до 30 юни следващата година, а от доказателствата, представени пред районния съд, става ясно, че причината за временната нетрудоспособност на счетоводителя е настъпила на 27.06.2024 г., или три дни преди изтичане на срока за подаване на декларацията. През останалото време, което предшества тази дата, е било възможно санкционираният търговец да организира така работите си, че да е в състояние своевременно да подаде декларацията. Другото обстоятелство, което се установява от представените документи, удостоверяващи временната нетрудоспособност на счетоводителя, е че тя приключва на 08.10.2024 г., а годишната данъчна декларация по ЗКПО е подадена единадесет дни по-рано, а именно на 27.09.2024 г. Тези факти относно момента на настъпване на временната неработоспособност и момента на приключването й, съпоставен с датата на действителното подаване на годишната данъчна декларация, сами оборват възражението в касационната жалба, според което настъпилата временна неработоспособност на счетоводителя е довело до закъснение при подаване на декларацията. Декларацията е била дължима от 1 март и е можела да бъде подадена до 27.06.2024 г., от друга страна, очевидно декларацията е изготвена и подадена преди приключване на временната неработоспособност на счетоводителя, което означава или че естеството на тази неработоспособност не е пречка счетоводителят да осъществява интелектуален труд в съответната специалност „счетоводство“, или (което е по-вероятно) в дружеството, наето от ответника по касация да осъществява счетоводни услуги има и други компетентни лица, които могат да извършат същото, а именно да изготвят дължимата годишна данъчна декларация по ЗКПО.

Неоснователно е и възражението относно твърдяното процесуално нарушение, допуснато с приложението на чл.261, ал.1 от ЗКПО. При изписването на приложената санкционна норма в наказателното постановление действително не е посочено коя хипотеза на нормата (кое изпълнително деяние) е релевантна към процесното деяние, но при описанието на фактите е изложено конкретното изпълнително деяние, а именно „не я подаде в срок“. Затова възраженията за нарушено право на защита са необосновани.

На последно място в случая няма предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такива нарушения, нещо повече, той е типичен случай на такова нарушение. Отсъствието на вредни последици за фиска не е съставомерно и въобще не е изследвано, което означава, че и не може да бъде аргумент за квалифициране на случая като такъв с по-ниска обществена опасност, т.е. като маловажен. Обстоятелството, че дружеството е санкционирано за първи път е отчетено от наказващия орган, който е приложил най-ниският предвиден размер на наказанието „имуществена санкция“, визиран в чл.261, ал.1 от ЗКПО. Всички тези обстоятелства подробно и изчерпателно са обсъдени в обжалваното решение и се споделят от настоящия съдебен състав.

По тези съображения съдът счита, че оспореното пред районния съд наказателно постановление не страда от пороци, които да обосновават неговата отмяна. За това обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а по същество – да бъде потвърдено наказателното постановление.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива са претендирани своевременно с жалбата и се дължат както за настоящата, така и за предходната инстанция в размер общо на 160 лв. (по 80 лв. за всяка инстанция) на основание чл.27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ в релевантната редакция.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 375/03.06.2025 г., постановено по АНД № 1628/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 819647-[рег. номер]/21.03.2025 г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас.

ОСЪЖДА „ДООРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. за процесуално представителство пред Административен съд Бургас и пред Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.