Решение по дело №340/2020 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

гр. Перник, 12.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в съдебно заседание проведено на  тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: Слава Георгиева

 

при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 340 по описа на Административен съд – Перник за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/03.04.2008 г.)

Делото е образувано по жалба на А.Р.А.,*** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3106-2 от 23.04.2020г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с който А.Р.А. е изключен от подпомагане и спрямо същия е установено публично държавно вземане в размер на 4027.38лв., представляващо 75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014г.,  на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от по Наредба № 11 от 03.04.2008г..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издадения АУПДВ, а в допълнение към същата се излагат съображения, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият противоречи на материалния закон. Иска се отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба, с характер на писмени бележки от адв. А.Д.,***. Поддържа жалбата и моли оспорваният акт да се отмени. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата–зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не взима отношение по жалбата.

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, която е засегната от акта. Оспорва се индивидуален административен акт. Поради това същата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.

Административен съд–Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено:

От фактическа страна:

А.Р.А., регистриран с УРН 477857, е подал за кампания 2013, заявление с УИН 14/140613/36088  за регистрация и заявление за подпомагане на 21.05.2013г., по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“. След извършени административни проверки и проверки на място на данните в така подаденото заявление и сравняването им със съответната налична информация, съдържаща се в регистри на ИСАК изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ е издал уведомително писмо, с изх. № 02-140-6500/1568 от 13.08.2014г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, по заявеното плащане по НР1, за кампания 2013. От него е видно, че по мярка 211, на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. е постановен отказ. Съответно оторизираната по НР1 – „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“, за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2013г. площи е в размер на „нула“ лева.

На 14.04.2014г. А.Р.А., регистриран с УРН 477857, е подал за кампания 2014 заявление за подпомагане – на  14.04.2014г., същите мерки, в т. ч. и по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“,  с УИН 14/200614/38559. С това заявление А.Р.А. е кандидатствал по НР1. След извършени административни проверки и проверки на място на данните в така подаденото заявление и сравняването им със съответната налична информация, съдържаща се в  ИСАК, е издадено уведомително писмо от изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с изх. № 02-140-6500/2594 от 26.09.2015г.. С него заявителят е одобрен за подпомагане по мярка НР1, и е извършена оторизация и е изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г.. За декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2014г. площи по НР1 е оторизирана и изплатена сума от 5369.84 лв., видно от справка от регистър плащане.

За следващи кампании жалбоподателят не е подавал заявления за подпомагане по мярка 211.

 С писмо изх. № 01-6500/3106 от 11.06.2019г. на зам.-изпълнителният директор на ДФЗ, А.А. е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Основание за образуване на производството е неспазване на поет петгодишен ангажимент по мярка 211 със заявление  УИН 14/140613/36088  за кампания 2013г.. Прието е, че не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г.. А.А. е уведомен за изплатените до момента суми за кампании  2013г. и 2014г., които са съответно в размер на нула лева и 5369.84лв., като в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г., същият следва да възстанови сума в размер на 4 027.38 лв., което представлява 75% от получената субсидия по мярка 211 поради прекратяване на участието му в мярка 211 след втората година от поетия ангажимент. Предоставена му е и възможност за депозиране на възражения. Писмото е съобщено на А.А. на 27.06.2019г., видно от известие за доставяне. В указания срок са депозирани възражения.

Зам.-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е издал АУПДВ с № 01-6500/3106-2 от 23.04.2020г., с който е изключил от подпомагане А.А. и спрямо същия е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 027.38лв., представляващо 75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 година, на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008г.

Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на АУПДВ с № 01-6500/3106-2 от 23.04.2020г., издаден от зам.-изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.

В хода на съдебното производство страните не ангажират доказателства, поради което така възприетата фактическа обстановка се възприема от документите в административната преписка приети като годни доказателства по делото. 

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 4 и ал. 6 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, както и за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на заместник-изпълнителните директори на фонда. Оспореният акт е издаден от П.С.– зам.-изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, въз основа на заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. С тази заповед, издадена от изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 6  от ЗПЗП, същият в т. 18 и т. 19  е делегирал правомощието си да издава АУПДВ по мярка 211 и мярка 212 от Наредба № 11/03.04.2008г. между които е и процесната такава, на П.С.– зам.- изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Актът е издаден от това лице, поради което се приема, че е издаден от компетентен орган. Не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива. Мотивиран е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.

При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да се отмени. Административният орган се е позовал на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, които са обективирани в писмените доказателства по делото. Отделно от това и жалбоподателят не оспорва факта, че след 2014г. не е подавал заявления. Налице са и доказателства за извършени плащания. Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. Ответникът представя доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по установяване на публично държавно вземане, като по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. Актът е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. При това положение се приема, че не са налице основания, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на материалния закон:

Оспорвания акт се позовава на разпоредбите на Наредба № 11/03.04.2008г.  за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Съобразно разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г.,  на която се позова органът, кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Цитираната разпоредба определя момента, в който възниква задължението за подаване на последващи заявления – след първото компенсаторно плащане. Именно, с извършване на първото компенсаторно плащане възниква и вече се счита поет петгодишният ангажимент по тази мярка. За да възникне петгодишният ангажимент не е достатъчно само да е извършено одобряване на кандидата чрез приемане на заявлението и извършване на проверки по него, а съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008г., е необходимо да е било извършено фактически първото компенсаторно плащане. Цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11 е ясна: задължението възниква "след първото компенсаторно плащане", а разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на наредбата, определя за  първо компенсаторно плащане това плащане, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1". От редакциите на цитираните разпоредби е видно, че „многогодишното-петгодишно“ задължение за подаване на заявление за подпомагане възниква едва след като е налице ефективно плащане, не само подаване на заявление.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Въз основа на тази разпоредба е издаден оспорваният акт. Разпоредбата е ясна - за да се ползват от възможността за подпомагане по този ред, земеделските производители следва да подадат заявления в рамките на всяка година след първото компенсаторно плащане в рамките на петгодишния срок на поетия ангажимент - аргумент от чл. 4, ал.1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г.

Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от Наредба № 11/03.04.2008г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва: т. 1) след първата година – 100%; т. 2) след втората година – 75%; т. 3) след третата година – 50%; т. 4) след четвъртата година – 25%. 

 В случая не се спори, че жалбоподателят не е подавал заявления за подпомагане за кампаниите след 2014г.. Спорен е момента, в който е възникнал петгодишния ангажимент по мярка 211 и от този въпрос следва дали правилно е приложена разпоредбата на  чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008г.

Както бе посочено по-горе жалбоподателят за кампания 2013 е подал общо заявление-за регистрация и заявление за финансово подпомагане на 21.05.2013г. по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и по НР1-мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, с УИН 14/140613/36088. С уведомително писмо, с изх. № 01-140-6500/1568 от 13.08.2014г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, по заявеното по НР1, за кампания 2013 е постановен отказ за финансово подпомагане за 2013г. на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.. От този акт се приема, че на жалбоподателя е отказано подпомагане за 2013г. по мярка 211/НР1/ по подадено от него заявление с УИН № 14/140613/36088 от 2013г. и не е извършено компенсаторно плащане.

Безспорно е по делото също, че А.А.  е подал заявление за заявление за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, с УИН 14/200614/38559, за плащане по НР1, за кампания 2014г., като по него е получил одобрение и съответно оторизация и плащане за природни ограничения в планински райони (НР1). По това  заявление на жалбоподателя е оторизирана и ефективно изплатена сума от 5369.84 лв., т. е. това е първото компенсаторно плащане по мярка 211, свързана с необлагодетелстваните райони. С оглед на това и по разбиране на състава, задължение за подаване на последващи заявления за подпомагане по мярка 211 е възникнало след това извършено първо компенсаторно плащане, тъй като за 2013 година е постановен отказ за финансово подпомагане и не е налице поет ангажимент по тази мярка. При това положение неправилно е прието в оспорвания АУПДВ, че първа година по поетия петгодишен ангажимент е 2013 година и неправилно е прието, че бенефициентът е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 с подаване на заявление за подпомагане с УИН 14/140613/36088 за кампания 2013г. От доказателствата по делото се установява, че реално е поет ангажимент по мярка 211 с подаването на заявление за подпомагане с УИН 14/200614/38559 за кампания 2014, с което е одобрен по тази мярка и е поет пет годишен ангажимент и въз основа на одобрението е извършено и реално фактически първо компенсаторно плащане по тази мярка в полза на жалбоподателя. Това е първата година на поетия ангажимент по наредба № 11 от 03.04.2008г. и за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на последващи заявления за подпомагане по мярката. Плащане в настоящия случай за 2013г. няма, т. к. е постановен отказ /в тази връзка решение № 8556 от 25.06.2018 г. на ВАС по АД № 6994/2017г./. Поради това неправилно е посочено в акта, че по поетия петгодишен ангажимент през кампания 2013г. с УИН  14/140613/36088 не е подадено заявление за кампания 2015г., която се явява трета година от ангажимента. При този извод неподаването на заявление за кампания 2015г. и прекратяване участието си в мерките след втората година от многогодишния ангажимент е материално незаконосъобразно.  Това на  свой ред е довело и до неправилно приложение на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008г.

Предвид горното оспорваният АУПДВ е незаконосъобразен. Бенефициентът е одобрен по мярка 211, получил е първо компенсаторно плащане, което е реално плащане по заявление за подпомагане за кампания 2014, поради което се приема, че актът е издаден в противоречие с установената в производството фактическа обстановка и противоречи на материалноправните норми. Правното основание за издаване на акта не съответства на установените факти и административният орган е приложил  неправилно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008г.. Актът е незаконосъобразен и ще бъде отменен в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбата от А.А. против акт за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/3106-2 от 23.04.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е основателна и същата ще бъде уважена, като се отмени акта.

Издаването на оспорения акт не е иницирано по искане от жалбоподателя, а служебно по преценка на административния орган. Поради това при отмяна на акта, издаден в служебно образувано производство, не се налага връщане на преписката за повторно произнасяне от административния орган.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. От пълномощника на жалбоподателя - адв. А.Д.,*** е направено искане за присъждане на внесена държавна такса и за присъждане на адвокатско възнаграждение на него при условията на чл. 38, ал. 2, т. 2 от Закона за адвокатурата, обективирани и във списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Искането е  направено своевременно, а разгледано по същество е и основателно.

С оглед изхода от спора ответника по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателят съдебни разноски в размер на 10.00лв., представляващи заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство.

С оглед изхода на делото  ответникът ще бъде осъден да заплати на адв. А.Д.,*** адвокатско възнаграждение. От представения договор за правна защита и съдействие от 12.05.2020г. е видно, че в него е посочено предоставяне на безплатна помощ на материално затруднено лице в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В направеното искане и в списък на разноските изготвен на основание чл. 80 от ГПК е посочено основанието –чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 512.00лв., определено с оглед интереса по делото, което е в минимален размер. Налице е   положителната предпоставка за осъждане на ответника по делото да заплати на адвоката на жалбоподателя адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита и съдействие по договор от 12.05.2020г.. Същото с оглед цената на иска и на основание  чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя в размер на 512.00лв. Ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на адв. А.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 512.00лв..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.Р.А.,***  Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3106-2 от 23.04.2020г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с който А.Р.А. е изключен от подпомагане и спрямо същия е установено публично държавно вземане в размер на 4027.38лв., представляващо 75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014г.,  на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от по Наредба № 11 от 03.04.2008г..

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на А.Р.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебни разноски в размер на 10.00лв. /десет лева/.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на адвокат А.К.Д.,***, с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 512.00лв. /петстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България.

                                                                                             

 

 

Съдия: /п/