№ 2941
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100503107 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3107/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. С. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул.„********* срещу решение №22458 от 11.12.2024 г
постановено по гр.д.№70876/2023 г на СРС , 138 състав ; в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че И. дължи сумата от 550,87
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2022 г. за – апартамент №148, находящ се в гр. София, ж.к. „********* аб. № *********
; и сумата от 10,80 лева за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г за
посочения имот ; ведно със законната лихва от 24.08.2023 г до изплащане на вземанията ; за
които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №25855 от
30.08.2023 г по ч.гр.д.№47317/23 г на СРС ,138 състав ; както и В. С. И., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София сумата от
330,53 лева разноски пред СРС и сумата 31,10 лева разноски в заповедното производство.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част , тъй
като липсват договорни отношения между страните. Партидата е открита на съсобственик-
бивш съпруг и същият дължи всички суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение . Въззивникът не е ползвал топлинна енергия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
1
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице „Нелбо“ АД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.12.2024 г,
поради което въззивната жалба от 30.12.2024 г по ел.поща е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете срещу въззивника /в обжалваната част/ СРС е приел , че съгласно
чл.153 ал.1 ЗЕ потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Посочената
законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен
имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този
имот т.е. собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия
от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това
обстоятелство.
В случая с договор за продажба на държавен имот, сключен по реда на Наредбата за
държавни имоти на 13.12.1990 г. С.Т.Д. и В. С. Д. са придобили собствеността върху следния
недвижим имот: апартамент № 148, находящ се в жилищна сграда – блок № 405, вх. Е, ет. 2,
в жилищен комплекс „Овча купел 1“. Между страните не съществува спор, че С.Т.Д. и В. С.
Д. са били в брак към датата на придобиване на собствеността върху жилището, като
ответницата В. С. И. е приела да носи след брака фамилното име на съпруга си. Предвид чл.
19, ал. 1, ал. 3 от Семеен кодекс /обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм.
ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, правото на собственост върху апартамент
№ 148 е придобито от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена
общност.
Според СРС в о.с.з на 20.06.2024 г., ответницата В. С. И. е признала, че до развода с бившия
й съпруг С.Т.Д. е носила фамилното име Д.. Не съществува спор между страните, че бракът
между С.Т.Д. и В. С. Д. е прекратен преди повече от 20 г. С прекратяването на брака е
прекратена и съпружеската имуществена общност по отношение на придобитите вещни
права върху недвижимо имущество при равни дялове за бившите съпрузи /арг. от чл. 26, ал.
1 и чл. 27 от Семеен кодекс от 1985 г./. С договор за дарение от 19.07.2022 г., обективиран в
2
Нотариален акт № 26 от 2022 г., се установява, че В. С. И. е надарила трето за спора със
собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 148,находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„*********
Според СРС предвид липсата на други данни за промяна на собствеността трябва да се
приеме , че за процесния период (м.05.2020 г. до м.04.2022 г.) ответницата В. С. И. е била
собственик на 1/2 идеална част от жилището , съответно потребител на топлинна енергия за
половината от задълженията за процесния имот.
Според СРС недоказани остават възраженията на ответницата, че съществува писмен
договор за доставка на топлинна енергия до имота между дружеството – ищец и другия
съсобственик, ползващ жилището, С.Т.Д.. По делото не е доказано да е открита
индивидуална партида при топлопреносното предприятие за целия имот от на С.Д. . Ако
само последният е ползвал жилището през процесния период, отношенията между
съсобственици за платените задължения от неползващия съсобственик ще следва да се
уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Според приетата пред СРС СТЕ количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията са отчитани ежемесечно. Технологичните разходи са приспаднати за
сметка на ищеца от отчетената топлинна енергия, след което топлинната енергия е
разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходен
изравнителен период. След приключване на отоплителния период са отчитани
индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвени изравнителни
сметки. До процесния имот – апартамент № 148, е предоставен достъп за отчет само за
първия отоплителен период – м.05.2020 г. – 30.04.2021 г. Установено е, че в имота липсва
годен водомер за топла вода, поради което разходът за топла вода е изчислен съгласно чл.
69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването на база брой потребители, които са заявени като
2 броя. Този брой ползватели на топла вода е потвърден от потребителя С.Т.Д. при отчета за
периода 2020 – 2021 г. с полагането на подпис от същия за „клиент“ в талона за отчет, а за
следващия отоплителен период е заявен от представител на Етажната собственост въз
основа на Книгата на собствениците за сграда – Етажна собственост, в писмо до ФДР /вж. л.
113 и л. 114 от делото/. За имота не е начислявана топлинна енергия за отопление през
процесния период.
Според СРС за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на ответницата е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано
коректно. С представените писмени доказателства и СТЕ са доказани задълженията за
главница в посочените по-горе размери , като И. отговаря за половината от задълженията .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от
настоящия съд .
На основание чл.153 ЗЕ въззивникът е съсобственик и потребител на топлинна енергия за
имота за процесния период . Въззивникът е материално-правно легитимиран ответник по
3
исковете за ½ от задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение .
Липсват доказателства по делото С.Т.Д. да е подал заявление за откриване на партида към
ищеца , съответно същият не е задължен за всички задължения за топлинна енергия и
дялово разпределение , както твърди въззивникът . Без значение е дали въззивникът е
ползвал процесния имот или същият е ползван само от С.Т.Д. .
В о.с.з на 20.06.2024 г въззивникът неоснователно е претендирал да се приеме за безспорно ,
че клиент за топлинна енергия за процесния имот е бил само С.Т.Д. . Правилно СРС е
изискал от ищеца данни дали Д. е подал заявление за откриване на партида . С писмо от
09.09.2024 г ищецът е заявил , че партидата на С.Т.Д. е открита служебно т.е. без искане на
лицето . Свидетелски показания за установяване на сключване на писмен договор за
доставка на топлинна енергия са недопустими с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.1 ГПК .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №22458 от 11.12.2024 г постановено по гр.д.№70876/2023 г на
СРС , 138 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* от гр.София , че В. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.„*********
дължи сумата от 550,87 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. за – апартамент № 148, находящ се в гр. София, ж.к.
„********* аб. № ********* ; и сумата от 10,80 лева за дялово разпределение за периода от
м.08.2020 г. до м.04.2022 г за посочения имот ; ведно със законната лихва от 24.08.2023 г до
изплащане на вземанията ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №25855 от 30.08.2023 г по ч.гр.д.№47317/23 г на СРС ,138 състав ; както и В. С.
И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
от гр. София сумата от 330,53 лева разноски пред СРС и сумата 31,10 лева разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.„********* да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред
СГС .
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД гр.София като трето лице помагач
на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК / .
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5