№ 1823
гр. Плевен, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430104191 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от К. Г. Т. от гр. *** против ***, *** и ***
***. Ищецът твърди, че по повод подадена от него искова молба за обезвреда
на деликтно основание на 02. 09. 2024 год., е било образувано исково
производство като гр. дело № 510/ 2024 год. на ***. Твърди се, че
първоначално разпределният по делото докладчик е прекратил
производството по делото и изпратил последното по подсъдност на *** ***.
Твърди се, че по повод подадена от ищеца частна жалба въззивната инстанция
е уважила същата и е върнала делото на първоинстанционния съд с указания
за прилагане на процесуалния закон. Ищецът обосновава основателността на
претенцията си с подробен и обстоятелствен анализ на практиката на
Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския съюз. Твърди
се, че вследствие действията на ответниците ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени при условията на
солидарност със сумата от 7 000 лв. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответниците да му заплатят горната сума.
Ответниците и представителят на Районна прокуратура гр. Плевен
ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
1
доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 2б от ЗОДОВ, която предвижда ангажирането отговорността на
държавата, чрез съответния орган- процесуален субституент, в хипотезата на
нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. В ал. 2 от цитираната норма нелимитативно са
посочени критериите, съобразно които следва да бъде извършена преценката
за наличието на такова нарушение, а именно: общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и техните законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
В конкретния случай се установява, че въз основа на искова молба с per.
№ 2466/ 02. 09. 2024 год. на ***, подадена от К. Г. Т. от гр. *** против М. А.М.
от гр. ***, е било образувано на 02. 09. 2024 год. гр. дело No 510/ 2024 год. по
описа на ***. Видно е, че с определение № 335/ 03. 09. 2024 год. е било
прекратено производството по делото и е било постановено изпращането му
по подсъдност на *** ***. Видно е, че с определение № 1455/ 15. 10. 2024 год.
по в. ч. гр. дело № 664/ 2024 год. по описа на *** е било отменено
определение № 335/ 03. 09. 2024 год. по гр. дело № 510/ 2024 год. по описа на
*** и делото е било върнато на *** за продължаване на съдопроизводствените
действия. Видно е, че с протоколно определение № 97/ 03. 04. 2025 год. е било
прекратено производството по гр. дело № 510/ 2024 год. по описа на *** и е
било постановено изпращането му по подсъдност на *** ***. Видно е, че с
писмо изх. № 579/ 23. 04. 2025 год. на *** делото е било изпратено на *** ***.
Видно е, че в *** *** гражданското дело е било образувано на 28. 04. 2025 год.
под № 173/ 2025 год. Видно е, че с определение № 170/ 28. 04. 2025 год. ***-
докладчикът И.В. се е отвела от разглеждане на делото и последното е било
преразпределено на *** П.П.. Видно е, че с разпореждане № 401/ 02. 05. 2025
год. исковата молба е била оставена без движение, като на ищеца са били
дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата
молба. Видно е, че горното разпореждане е било връчено на адресата му на 03.
05. 2025 год. Видно е, че с разпореждане № 402/ 02. 05. 2025 год. са били
2
оставени без движение искова молба и молба, подадени от ищеца, с които
прави искания по чл. 207 от ГПК. Видно е, че със същото разпореждане на
ищеца са били дадени указания да посочи конкретни факти и обстоятелства,
попадащи в хипотезите на нормата на чл. 207 от ГПК и представяне на
доказателства в тази връзка, за да бъдат уважени исканията му за обезпечаване
събирането на гласни доказателства. Видно е, че горното разпореждане е било
връчено на адресата му на 03. 05. 2025 год. Видно е, че с определение № 256/
29. 05. 2025 год. е било оставено без уважение искането на ищеца, направено с
исковата молба, за освобождаването му от внасяне на държавна такса за
производството по гр. дело № 173/ 2025 год. по описа на PC гр. ***, като
неоснователно и недоказано. Видно е, че посоченото определение е било
връчено на адресата му на 30. 05. 2025 год. Видно е, че с определение № 257/
29. 05. 2025 год. е било оставено без уважение искането на ищеца, направено с
исковата молба, да му бъде предоставена правна помощ под формата на
процесуално представителство по гр. дело № 173/ 2025 год. по описа на PC гр.
***, като неоснователно и недоказано. Видно е, че посоченото определение е
било връчено на адресата му на 30. 05. 2025 год. Видно е, че с определение №
258/ 29. 05. 2025 год. са били оставени без уважение искания на ищеца,
направени с искова молба и молба, за допускане обезпечаване на гласни
доказателства по гр. дело № 173/ 2025 год. по описа на PC гр. ***, като
неоснователни и недоказани. Видно е, че това определение е било връчено на
адресата му на 30. 05. 2025 год. Видно е, че с разпореждане № 565/ 16. 06.
2025 год. исковата молба е била оставена повторно без движение, като на
ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на
исковата молба. Видно е, че съобщението заедно със съдебния акт са били
връчени на адресата им на 16. 06. 2025 год. чрез ЕПЕП. Видно е, че с
определение № 323/ 30. 06. 2025 год. на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК е била
върната исковата молба, подадена от ищеца К. Г. Т. от гр. ***, и е било
прекратено производството по гр. дело № 173/ 2025 год. по описа на *** ***.
Видно е, че съобщението заедно със съдебния акт са били връчени на адресата
им на 01. 07. 2025 год. чрез ЕПЕП. Видно е също така, че определение № 323/
30. 06. 2025 год. по гр. дело № 173/ 2025 год. по описа на *** *** е влязло в
сила на 09. 07. 2025 год.
От изложеното става ясно, че от момента на образуването на процесното
гражданско дело /02. 09. 2024 год./ до момента на приключването му с влязъл
3
в сила съдебен акт /09. 07. 2025 год./ е изминал период от по- малко от година,
който срок не може да се приеме за неразумен по смисъла на чл. 6 § 1 от
ЕКЗПЧОС. Пред *** съдебното производство е продължило малко повече от
шест месеца, пред ***- месец и четири дни, а пред *** ***- по- малко от три
месеца. Следва да се отбележи, че продължителността на процеса и
необходимостта от провеждането на няколко закрити съдебни заседания са
били обусловени от редица обективни факти: констатирани нередовности на
исковата молба, които е следвало да бъдат отстранени; изискването на делото
за произнасяне на въззивната инстанция по реда на чл. 274 и сл. от ГПК;
разпореждания на ***та- докладчик във връзка с направени от ищеца
доказателствени искания и т. н. При все това съдиите от трите ответни
съдилища са изпълнявали стриктно задължението си за спазване на
заложените в закона процесуални срокове. В този смисъл следва да се приеме,
че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно: чрез свои действия или
бездействия ответниците да са причинили забавяне на образуваните пред тях
съдебни производства, което да е довело до настъпването на определени
неимуществени вреди за ищеца.
В заключение може да се обобщи, че не е налице неразумна
продължителност на инициираното от ищеца К. Г. Т. производство по гр. дело
№ 510/ 2024 год. по описа на ***, преобразувано впоследствие в гр. дело №
173/ 2025 год. по описа на *** ***, а оттам липсва основание за репариране на
твърдените от ищеца неимуществени вреди, поради което предявеният иск по
чл. 2б от ЗОДОВ следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК при решение в полза на юридически лица,
каквото е ***, се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани
от юрисконсулт. Съгласно чл. 32 т. 3 от ГПК юридическите лица могат да
осъществят процесуалното си представителство по пълномощие чрез свой
служител- лице, което е с тях в трудово / служебно правоотношение, при
условие, че служителят има юридическо образование /правоспособност/,
независимо от характера на заеманата от него длъжност - „юрисконсулт” или
друга длъжност. И в двата случая законодателят приема, че за
осъществяването на професионална защита на юридическите лица по делата е
достатъчно наличието на юридическо образование на упълномощения от тях
4
служител. Ето защо, при благоприятен за страната-юридическо лице изход на
спора, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност на
насрещната страна по чл. 78 ал. 8 от ГПК за разноски, съгласно принципа за
аналогия на закона, следва да намери приложение и в случаите, когато
представителството е осъществено не от юрисконсулт, а от друг служител с
юридическо образование. Към това разширително тълкуване е ориентирана и
съдебната практика- срв. решение № 163- 2020- IV г. о., определение № 39-
2019- IV г. о. и други. С оглед на гореизложеното в полза на *** следва да
бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство от съдебен
помощник в размер на 100 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. Г. Т. от гр. ***, ЕГН
**********, против ***, представляван от *** Г.Н., ***, представляван от ***
В.С., и *** ***, представляван от *** П.П., иск по чл. 2б от ЗОДОВ за
заплащане при условията на солидарност на сумата от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са
последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр. дело № 510/ 2024 год. по описа на ***, преобразувано
впоследствие в гр. дело № 173/ 2025 год. по описа на *** ***.
ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на ***,
БУЛСТАТ **********, с адрес: ***, представляван от *** В.С.,
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
*** при Районен съд – Плевен: _______________________
5