Решение по дело №2290/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от М. С. П., чрез адв.М. Е. К., САК срещу Решение № 180/18.06.2025г. постановено по АНД № 20243120200030/ 2024г. по описа на Районен съд Девня, в която се иска отмяната на оспорения съдебен акт и постановяването на друг, с който да бъде отменено НП и от Вр.И.Д.Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуален представител, в която се иска отмяната на Решение № 180/18.06.2025г. постановено по АНД № 20243120200030/ 2024г. по описа на Районен съд Девня, в частта на изменения размер на наказанието наложено с НП, и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП в цялост.

Касационните жалбоподатели, чрез процесуални представители в открито съдебно заседание поддържат касационните жалби и искат уважаването им.

 

Ответникът, по касационна жалба подадена от М. С. П., чрез адв. М. Е. К., САК срещу Решение № 180/18.06.2025г. постановено по АНД № 20243120200030/ 2024г. по описа на Районен съд Девня, Вр.И.Д.Председател на ДА „ДРВВЗ“, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.

 

Ответникът, М. С. П., чрез адв.М. Е. К. изразява становище за неоснователност на касационна жалба от Вр.И.Д.Председател на ДА „ДРВВЗ“.

 

Представителят на ВОП дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежни страни, поради което са допустими. Наведените доводи в ксационните жалби представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 180/18.06.2025г. постановено по АНД № 20243120200030/ 2024г. по описа на Районен съд Девня.

С Решение № 180/18.06.2025г. постановено по АНД № 20243120200030/ 2024г. по описа на Районен съд Девня е изменено Наказателно постановление № 5091/13.10.2022г. издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на М. С. П. за нарушение по чл.69, ал.1, пр.3 вр. чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН е наложено административно наказание „глоба“, като размерът на „глобата“ е намален от 6000лв. на 2000лв.

За да се произнесе, решаващият състав на районният съд е констатирал, че „Девня Цимент“АД е вписано под № 60 в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. публикуван на интернет страницата на ДА „ДРВВЗ“ въз основа на Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“.

С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г., издадено от зам. - председателя на ДА „ДРВВЗ“ е определено „Девня Цимент“АД да създаде до 01.07.2021 г. запаси за извънредни ситуации в размер на 7 806, 058 тона котелни горива и да ги съхранява в срок до 30.06.2022 г. Разпореждането е получено от представител на дружеството на 05.05.2021 г.

По искане на задълженото дружество, с Разрешение за замяна №РЗ12-72/14.06.2021 г., издадено от Председателя на ДА ДРВВЗ е разрешено дружеството да съхранява определеното му с Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. ниво на ЗИС под формата на гориво за дизелови двигатели в същия размер, които следва да бъдат създадени и съхранявани в същите срокове. Във връзка с постъпило ново искане на задълженото лице е било издадено Разрешение за съхраняване на ЗИС в друга държава – членка на ЕС №РЕС-12-28/24.06.2021 г. за съхранение на 3 903, 029 тона гориво за дизелови двигатели в Република Словения за същия период от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г.

Последвали редица от проверки от служители на ТД“ДР“ - Варна за изпълнение на задължението на „Девня Цимент“АД за създаване на определените му нива ЗИС, при които било констатирано, че същото не е изпълнено, поради което били издадени редица предписания за изпълнение на задължението с отговорник изп. директор на дружеството.

При извършена на 14.06.2022 г. поредна по ред проверка отново било констатирано неизпълнение на Разпореждането за създаване на ЗИС, поради което с КП №ГМ- 56/14.06.2022 г. било дадено предписание със срок на изпълнение 29.06.2022 г., предвиждащо следното: „Г-н М. С. П., в качеството му на Изпълнителен директор на „ДЕВНЯ ЦИМЕНТ“ АД [населено място], да предприеме необходимите действия за създаване на територията на страната запаси за извънредни ситуации от 3 903, 029 тона /три хиляди деветстотин и три тона и двадесет и девет кг./ гориво за дизелови двигатели, които представляват 50 на сто от определените с Разпореждане № Р-12- 60/28.04.2021 г. на Заместник - председателя на ДА ДРВВЗ [населено място] 7 806, 058 т. /седем хиляди осемстотин и шест тона и петдесет и осем кг./ котелно гориво и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ [населено място] за 7 806, 058 т. /седем хиляди осемстотин и шест тона и петдесет и осем кг./ гориво за дизелови двигатели.“

Разпоредено било за изпълнението на даденото предписание г-н М. С. П. - Изпълнителен директор на „Девня Цимент“АД [населено място], писмено да уведоми Директора на ТД „Държавен Резерв“ [населено място]. Констативния протокол бил съставен в присъствието на г-н П. и подписан от него лично.

На 30.06.2022 г. била извършена проверка за изпълнение на даденото с КП №ГМ- 56/14.06.2022 г. предписание, при която било констатирано, че същото не е изпълнено.

За констатираното при проверката бил съставен КП №ГМ-58/30.06.2022 г. Съставен бил АУАН№10/04.07.2022 г., административно – наказателното производство, по който било прекратено с резолюция.

На 25.08.2022 г., в изпълнение на Заповед № ГМ-70/24.08.2022 г. на директора на ТД ДР - Варна, служители на дирекцията, определени да осъществяват контролни функции със Заповеди № РД-10- 160/27.06.2022 г. и № РД-10-182/07.07.2022 г. на председателя на ДА ДРВВЗ извършили втора проверка за изпълнение на даденото задължително предписание с КП№ГМ56/14.06.2022 г., при която отново било констатирано, че същото не е изпълнено.

Констатациите били отразени в КП №ГМ-70/25.08.2022 г. На същата дата бил достигнат извод за извършено на 30.06.2022 г. /денят, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието/ от г-н Поледнаков нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН, поради което срещу него бил съставен АУАН №12/25.08.2022 г.

АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен срещу подпис. В законоустановения срок постъпили възражения срещу АУАН, които са приети от АНО за неоснователни и е издадено НП, предмет на проверка пред въззивния съд.

Съдът приел описаната фактическа обстановка, за установена на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на приложените към АНП писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК и представените от страните такива. Съдът констатирал, че спорът не е по фактите, а е за направените правни изводи от административнонаказващият орган.

Съдът е констатирал, че административнонаказателната отговорност на г-н П. е ангажирана за нарушение по чл. 69 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 56 ал. 1 т. 9 от ЗЗНН, изразяващо се в неизпълнение на конкретно задължително предписание, дадено от служители по чл. 55 ал. 4 от ЗЗНН, определени със Заповед №РД-10- 160/27.06.2022 г. на Председателя на ДА“ДРВВЗ“. Съдът е посочил, че въззивникът е адресат на даденото предписание и след като не е организирал изпълнението му, по арг. от чл. 69 ал. 1 пр. 3 от ЗЗНН следва да понесе санкцията, регламентирана в цитираната разпоредба.

Съдът е посочил, че не намира за основателно възражението на г-н П., че актовете, от които произтичат задълженията за дружеството не подлежат на предварително изпълнение.

Посочил е, че Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. председателя на ДА„ДРВВЗ“ и Разрешение за замяна № РЗ-12- 72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ подлежат на изпълнение по аргумент от разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗЗНН, съгласно която жалбата срещу акт по ал. 2 т. 3 /с който се определят индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и на задължените лица за всеки период на съхраняване/ не спира изпълнението му.

В този аспект е констатирал, че по въззивното дело няма данни за влязло в сила определение на съда за спиране на изпълнението на такъв акт, нито за влязъл в сила съдебен акт за отмяна на предписанието, дадено на въззивника с КП №ГМ-56/14.06.2022 г.

Въззивният съд е посочил, че обстоятелството, че Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 г. на зам. председателя на ДА„ДРВВЗ“ и Разрешение за замяна № РЗ-12- 72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ са обжалвани от дружеството, не влече като последица неизпълнението им, при липсата на изрично произнасяне от страна на съда за спиране на изпълнението им, респ. за тяхната отмяна.

Съдът е приел за правилен изводът на административно - наказващия орган, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът приел, че наказанието наложено с НП не е съобразено с тежестта на нарушението, поради което го намалил.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените с административно наказателната преписка доказателства.

Основното оплакване в касационната жалба подадена от г-н П. е за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът намира, че не са били налице предпоставките за издаване на НП, т.к. предписанието не подлежи на предварително изпълнение и след като е обжалвано, данни за което има в съдебната преписка по въззивното дело и няма окончателно произнасяне от съда по обжалването на предписанието, то последното не е подлежало на изпълнение.

Спорът, както е повдигнат с тази касационна жалба, е за това - влязло ли е в сила предписанието, дадено в КП №ГМ- 56/14.06.2022 г. и какви са правните последици от факта, че по оспорването на даденото в КП №ГМ- 56/14.06.2022 г. предписание не е постановен окончателен съдебен акт. Спорът е правен и за решаването му следва да бъде направен анализ на относимата нормативна уредба. Т.к. този спор е преюдициален относно спорът за размера на санкцията, наложена с НП, следва да бъде разгледан първи.

Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗНН „Който не окаже съдействие при извършване на проверка, възпрепятства нейното извършване, не изпълни задължителни предписания на служителите по чл.55, ал.4 и 5, писмени указания на председателя на агенцията или допусне такива действия, се наказва с глоба от 500 до 15 000 лв.“

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.4 от ЗЗНН „При осъществяване на контролните си функции председателят на агенцията се подпомага от служители на агенцията, определени с негова заповед.“

Съгласно чл.55, ал.5 от ЗЗНН в приложимата към периода на издаване на предписанието редакция: „Контрол върху задължените лица, Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и съхранителите на нефт и нефтопродукти, притежаващи регистрирани складове по чл. 38, по отношение поддържане в съответното количество на запасите по този закон в данъчни складове по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове се осъществява и от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници". При констатации, съдържащи данни за извършено нарушение по този закон, директорът на Агенция "Митници" незабавно уведомява председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

Съгласно чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН „При изпълнението на контролните си функции на територията на страната служителите по чл.55, ал.4 имат право да издават задължителни предписания и да следят за изпълнението им.“

Съвместният анализ на цитираните разпоредби налага извод, че в чл.55 от ЗЗНН е регламентирана компетентността на органа издател на НП да извършва контрол по ЗЗНН, както и компетентността на служителите на агенцията да го подпомагат в дейността му по извършване на контролните функции. В чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН е предвидена възможност на служителите на агенцията да издават предписания в изпълнение на възложените им правомощия. В чл.56, ал.1 от ЗЗНН са разписани различни по характер правомощия, като конкретно регламентираното в чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН, предполага издаването на индивидуален административен акт, в който се възлагат на лицето, негов адресат, определени задължения, неизпълнението, на които влече негативни за адресата последици. Не е предвиден специален ред за обжалване на този административен акт, поради което за обжалването му е приложим реда по АПК. Не е предвидено предварителното изпълнение на предписанието издадено по реда на чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН, поради което обжалването на индивидуалния административен акт, издаден в това производство, спира изпълнението му по арг. от чл.166, ал.1 от АПК и предписанието става изпълнимо едва след постановяването на окончателен съдебен акт, респективно след влизането на предписанието в сила. Едва след придобиването на стабилитет на предписанието, за неизпълнение на вмененото с него задължение, може да се ангажира административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Касационната инстанция констатира, че в съдебната преписка по въззивното дело се съдържат данни, че предписанието дадено в КП №ГМ- 56/14.06.2022 г., е обжалвано и че състав на Върховния административен съд е спрял производството по делото, като до момента няма данни за възобновяване. В тази връзка основателно е възражението по т. 2 от въззивната жалба, относно липсата на подлежащо на изпълнение задължително предписание и липса на съставомерност на деянието. При обсъждането на тези възражения, въззивният съд се е ограничил само до констатацията, че не е представен съдебен акт, по силата на който предписанието да е отменено, но не е направил цялостен анализ на относимата към предписанието нормативна уредба, поради това е и достигнал до неправилен извод, че въпреки че няма данни предписанието да е влязло в сила, то е станало подлежащ на изпълнение административен акт.

В този аспект основателни са оплакванията на касационния жалбоподател М. П., поддържани в открито съдебно заседание от процесуалният му представител, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, състоящо се в погрешна, предвид нормативната уредба, преценка на въззивния съд, че са изпълнени съставомерните признаци на чл.69, ал.1, предл. трето от ЗЗНН.

Предвид констатираната материална незаконосъобразност на обжалваното решение и на НП, се налага отмяната на решението и постановяването на друго, с което да бъде отменено НП.

В касационната жалба на Вр.И.Д.Председател на ДА „ДРВВЗ“ са изложени оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, но предвид изложените по-горе правни съображения, поведението на г-н М. П. не представлява административно нарушение.

Направено е искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател М. П. за присъждане на разноски, с приложен списък по чл.80 от ГПК, поради което следва да му бъдат присъдени сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 8 026.75лв.

Предвид изхода на спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на Вр.И.Д.Председател на ДА „ДРВВЗ“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 180/18.06.2025г. постановено по АНД № 20243120200030/ 2024г. по описа на Районен съд Девня с което е изменено Наказателно постановление № 5091/13.10.2022г. издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на М. С. П. за нарушение по чл.69, ал.1, пр.3 вр. чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН е наложено административно наказание „глоба“, като размерът му е намален от 6000лв. на 2000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5091/13.10.2022г. издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на М. С. П. за нарушение по чл.69, ал.1, пр.3 вр. чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 6000лв.

 

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да заплати на М. С. П. разноски в размер от 8 026.75лв.(осем хиляди двадесет и шест лв. и 75ст.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.