М
О Т И
В И
към присъда по НОХД №1350/2011г. на СГС,
НО, 27 с-в
С обвинителен акт, внесен за разглеждане в СГС, Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
Й.И.М.,
ЕГН ********** в това, че: Около 21.30 часа на 07.04.2008 г., в
гр. С., на кръстовище на ул. „Г.Б.” и ул. „К.Т.Н.” в съучастие - като
съизвършител с Н.Р.Ш. отнел чужда движими вещи: огнестрелно оръжие -
огнестрелно оръжие - револвер марка „Lama cal 38 SPL” на сумата в размер на
450.00 лева и № 921230 и 5 броя патрони кал. 38 „Special S- P” на сумата в
размер на 4.00 лв., или всичко на стойност сумата в размер 454.00лева, като
употребил за това сила (ударил Л. в челото с дръжка и скоба на неустановена
марка и модел пистолет, след което произвел изстрел с огнестрелно оръжие
-револвер марка „Lama cal 38 SPL” и му нанесъл огнестрелна рана в областта на
главата /допирателна/, докато Ш. скочил върху Л. бръкнал във вътрешния джоб на
елечето му и го извадил, като го държал с дясната ръка, а с лявата хванал Л.
през врата/от владението на Г.С.Л. с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е придружено с опит за убийство (чрез използване на огнестрелно
оръжие - револвер марка „Lama cal 38 SPL” нанесъл огнестрелна рана в областта
на главата /допирателна/) -пр. по чл. 199, ал.2, т.2, пред. 2, вр. чл.198,
ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК,
и срещу Н. Р. Ш., ЕГН **********, в това, че: Около 21.30
часа на 07.04.2008 г., в гр. С., на кръстовище на ул.. „Г.Б.” и ул. „К.Т.Н.” в
съучастие - като съизвършител с Й.И.М. отнели чужда движими вещи: огнестрелно
оръжие - револвер марка „ Lama cal 38 SPL” на сумата в размер на 450.00лева и № 921230 и
5 броя патрони кал. 38 „ Special
S- P” на сумата в размер на 4.00 лв., или
всичко на стойност сумата в размер 454.00лева, като употребил за това сила
(скочил върху Л. бръкнал във вътрешния джоб на елечето му и го извадил, като го
държал с дясната ръка, а с лявата хванал Л. през врата, докато М. ударил Л. в челото с дръжка и скоба на
неустановена марка и модел пистолет, след което произвел изстрел с
огнестрелно оръжие - револвер марка „Lama cal 38 SPL” и му нанесъл огнестрелна
рана в областта на главата /допирателна/ от владението на Г.С.Л. с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е придружено с опит за убийство (чрез огнестрелно оръжие -
револвер марка „Lama cal 38 SPL” и му нанесъл огнестрелна рана в областта на
главата /допирателна/)-пр. по чл. 199, ал. 2, т. 2, пред. 2, вр. чл. 198, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА СГП поддържа
обвинението срещу подсъдимите и счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин,
тъй като на съдебното следствие се установило, че двамата на 07.04.2008 г. в
гр. С., около 21.30 ч. са влезли в пререкание с пострадалия Г.С.Л.. Намира това
за подкрепено от разпита на полицейските служители, дошли на място и посочени
от свидетеля Н., който подробно изброява неговите колеги, които са откликнали
на сигнала за възникнал скандал, какви първоначални действия са направени, къде
е намерено оръжието, какво е състоянието на пострадалия Л. и в какво състояние
е откаран в болница. От назначените множество експертизи се установило какво е
здравословното състояние на Л. след инцидента и каква е степента на телесната
му повреда. Добавя, че инцидентът е бил
възприет от свидетеля М., който от терасата на апартамента си е видял как
обвиняемият Ш. е скочил на главата на Л., ударил го по главата с някакъв
пистолет и го хванал за ръцете, като непосредствено наблюдавал как другия
подсъдим М. е насочил пистолет към Л.. Свидетелят М. е чул изстрел и е излязъл от гараж в
непосредствена близост до инцидента и е видял същата фактическа обстановка, а
именно, че М. държи пистолет, а Л. е
прострелян. Представителят на СГП счита,
че свидетелските показания кореспондират с повдигнатото обвинение, което
безспорно доказва, че на посочената дата в гр. С. на кръстовището на ул.” Г.Б.”
и ул. „К.Т.Н.” двамата подсъдими в съучастие са отнели чужда движима вещ,
револвер марка „Лама” заедно с 5 броя патрони на обща стойност 454 лв. от
пострадалия Л., като са използвали за това сила и желанието на същите е било да
отнемат този пистолет. Предвид степента на обществена опасност на извършителите
и на деянието, предлага на подсъдимите да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” към средния размер в предвиден в санкционната част на текста по който е квалифицирано деянието
им.
Г.С.Л. е
конституиран като частен обвинител по делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ
НА ЧО, АДВ. Ч., също
счита, че по категоричен и безспорен начин е доказана съпричастността на
подсъдимите Н.Ш. и Й.М. към извършеното престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2,
пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал 1 НК. Видно от
свидетелските показания на свидетеля М., както и на свидетелските показания на З.М.
двамата подсъдими в съучастие са нападнали пострадалия Л., като единия от
подсъдимите е нанасял множество удари скачайки върху свидетеля, като ударите са
били непосредствено в горната част на тялото и основно в главата. Не само това,
но и видно от показанията на свидетеля М., който разпознал подсъдимия М.,
виждайки го да изважда от ръцете на Л. пистолет и малко след това чул същият
подсъдим да произвежда изстрел. Продължавайки в своите обяснения свидетелят М.
уточнява, че именно подсъдимият Й.М., след като извадил пистолета от ръцете на
пострадалия го е прострелял, след което тръгнал по улицата заедно с другия
подсъдим и се отдалечили от местопроизшествието. Двамата не са оказали
съдействие и помощ по отношение на пострадалия Л.. По отношение на Л.
вследствие на огнестрелното нараняване на главата е била нанесена и телесна
повреда, а видно от една от експертизите е, че това увреждане следва да се
характеризира с медико биологичния критерий „обезобразяване” на лицето по
смисъла на чл. 129 НК. Повереникът заявява, че не приема становището на вещото
лице В.. Намира подсъдимите за виновни в извършване на деянието, тъй като няма дори хипотетична възможност пострадалият Л.
сам да нарани себе си, тъй като
цялостната морфология на раната и състоянието на ръбовете сочи, че
изстрелът, с който е причинена раната е произведен от близко разстояние и
имайки предвид преминаването на проектила от произведения изстрел с
огнестрелното оръжие и е невъзможно това да бъде постигнато чрез
самонараняване, като повереника се опира на заключението на ВЛ А.. Моли за
постановяване на присъда, с която да се наложи ефективно наказание на подсъдимите.
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ Л. поддържа
казаното от повереника.
ЗАЩИТАТА НА ПОДСЪДИМИЯ М.,адв.
Ц.,смята че фактическата обстановка е
описана тенденциозно в ОА,отделно от
това е абсолютно недоказана.
Смята за доказано, че в хранителен магазин,
който играе и ролята на питейно заведение в кв. Лозенец се засекли хора, които
се познават като съседи – подс. Й.М. и частният обвинител Л., които се познават
визуално. Консумират алкохол. Л. пие водка, а М. и подсъдимия Ш. пият бира и
няма причини за разногласия или конфликт между тях. На излизане от това
заведение възниква конфликт и Л., който носи законно оръжие го изважда и без
ясна причина напада подс.Н.Ш.. Започва да го обижда, че е турчин и че е от К..
Последва сборичкване, при което се произвежда един единствен изстрел, довел до
едно повърхностно нараняване в областта на веждата на Л.. Подс.М. успява да
отнеме оръжието от Л.. Л. остава на местопроизшествието под влиянието на алкохола,
а М., заедно с Ш. се качват в дома на М., който е в непосредствена близост.
Докато Л. звъни в полицията, М. и неговия съпроцесник Ш. също телефонират в
полицията. Полицаите се отзовават и пристигат, където им е предаден с протокол
за доброволно предаване от 07.04.2008 г. въпросния револвер, взети са ацетонови
натривки от двете ръце на М. и Ш..Изслушата по делото беше експертиза, сочи, че
въпросното оръжие не е оставило барутни или капсулни следи от патрона върху
ръцете на М.. Пристигналите на място полицаи викат линейка, която транспортира
до болницата Л. с лека телесна повреда. Смята,че по делото се офромят три групи
показания на разпитаните свидетели. Първата група свидетели, това са хора,
посочени от пострадалия Л., хора, които са от неговото обкръжение.
Втората група са сивдетелите посочени от
подсъдимя М. и защитата му, които са неангажирани с каквото и да било по този
случай. При това показанията на първата група свидетели и на втората тотално се
разминават. Предлага съдът да се довери на показанията от втората група, тъй като са дадени от непредубедени
свидетели. Третата група свидетели, това
са полицаите, разпитани в качеството на свидетели и техните показания подкрепят тези на свидетелите
от втората група.
При тази ситуация, при положение, че
оръжието е предадено с протокол за доброволно предаване от М. в неговия дом на
дошлите и извикани от него полицаи, не е
налице съставомерност по смисъла на чл. 199 НК. В конкертинят случай става въпрос за обезоръжаване на въоръжения с огнестрелно
оръжие и сериозно почерпен с алкохол Л.. Затова според нас това обвинение е
изцяло несъставомерно. При това положение моли на основание чл. 304 НПК да се
се оправдае подс. М..
Адв. Ж.
се солидаризира напълно с казаното от адв. Ц.. И намира обвинението за недоказано по несъмнен и категоричен начин.
Твърди, че версията изложена от частния
обвинител Л., е възприета изцяло и безкритично от страна на прокуратурата, като
обвинителния акт на практика са
преповторени показанията на частния
обвинител в ДП, без да е взето отношение
по отношение на другата основна версия, тази на двамата обвиняеми, респ. подсъдими.
Намира, че не е извършено деянието
изложено в ОА,тъй като непосредствено случилото се подсъдимите се обаждат в полицията, съобщават
за инцидент и доброволно предават т. нар. предмет на престъплението. Като в
обаждането им се говори за нападение, извършено спрямо тях, по повод на което е
отнет пистолета. Намира редица портиворечия в показанията на свидетелите
посочени от ЧО, при това негови близки, наематели ,приятели т.н. Отбелязва, че
е налице телесна повреда, като обвинението изобщо не кореспондира с това
твърдение. То не е за такова деяние. Комплексната СМЕ категорично заявява, че
не е налице нито един от критериите по чл. 129 НК, като изрично в съдебно
заседание вещото лице П.Т., заявил, че не може да се приеме, че е налице
обезобразяване. При разпита на вещото лице В. същият изключва наличието на
такъв белег. Твърдението за умишлено нараняване са ирелевантни към настоящия
случай, а във връзка с повдигнато обвинение,не са налице доказателства подс. М. да е произвел изстрел. В заключение моли за оправдателна
присъда.
В обясненията
си подс.М., отрича на 06.04.2008г. да са се виждали или говирили с ЧО Л.. На 07.04.2008 г. заедно с подс. Ш. отишли
да изпият по една бира в кварталния
магазин. Пред магазина има една масичка. Имало и други хора с тях, техни комшии.
Взели по една бира, стояли там, когато
дошъл Л. бил видимо пиян, седнал до тях,
черпил ги по една бира, а той си взел водка от 200гр. с кола. Говорили си за квартални работи.
Л. започнал да се заяжда с подс.Н.Ш., спорели за цени, турски билети и други
неща които подс.М. не можел да пресъздаде, защото не е слушал целият разговор. Отрича
темата да е била патрони, оръжия, понички. Л. изпил още 200 гр. водка с кола, те още по една бира. Щом затворили заведението, подс.
лица и свид.Л. си тръгнали, като Л. и подс.Ш. вървели напаред, около половин
метър по –назад вървял подс. М.. Подс. М. възприел, че Л., пращал подс.Ш. в К.,
тъй като не му било тука мястото, нямал право да живее в тоя квартал на
тая улица, бил турчин и др. подобни. По едно време го ударил един път по главата.
Подс. Ш. не реагирал. После извадил от якето си пистолет, насочил го срещу
главата на подс.Ш. и казал: „Ще те застрелям, да се махаш от квартала”. Тогава
подс. М. застанал между тях, избутал подс. Ш. настрани и му казал да не се
разправя с Л.. Решил той да се разбере с
него, тъй като се познават от дълги години, заедно отраснали в този квартал,
комшии са. Бутнал Л. леко назад, в същия момент обаче свид. Л. нанесъл с пистолета удар под лявото око на подс.М.. Подс. М.
реагирал, като с лявата си ръка бунал дясната ръка на Лефеторв в която
бил пистолета, същевременно с дясната си ръка
удал Л. един път, паднали на земята и при това падане, пистолета
гръмнал. Тогава подс. М. извил ръката на Л. и му взел пистолета. Л. останал на
земята и започнал да псува. Подс. М. и Ш.
тръгнали към болка си. Там,в жилището му , съпругата на М., свид.М. измила кръвта от лицето му, превързала го.
После подс. М. се обадил на тел.166 и
съобщил зза случилото се както и че пистолета е в дома му. В лична защита подс. М., сочи, че в конкретната
ситуация е защитил, както подс.Ш., така
и себе си.
Защитата на подс. Ш. ,адв. Д., смята за
безспорно установено, че конфликтната ситуация е започнала и продължила
единствено и само вследствие на действията на пострадалия Л., вследствие на
предприетата от него вербална, а после и физическа саморазправа спрямо подс. Ш.,като
послединят и подс.М. са действали напълно адекватно и в рамките на закона, като
са обезвредили Л. и непосредствено след това са уведомили органите на МВР и са
предали отнетото оръжие, единствено и само с цел да предотвратят предприетото
нападение спрямо тях.
Моли съдът да приеме ,че не е налице състав на
престъпление по чл. 199 НК, тъй като по делото не са били събрани каквито и да било данни за извършени действия
във връзка с противозаконно отнемане на чужда движима вещ, а физическите
действия, развили се между пострадалия и подсъдимите са били изцяло свързани
със съответната реакция на подсъдимите на действията, предприети от Л.. Моли
съдът на основание 304 НПК да признае подс. Ш.
за невиновен.
ПОДСЪДИМИЯТ Ш., в обясненията си заявява,
че не се признава за виновен, не е съгласен с фактите изложени, в ОА, разбира
за какво престъпление му се търси отговорност. Сочи ,че така са се развили
нещата, както разказва
подсъдимият М.. Потвърждава казаното от подсъдимият М.. Заявява, че не е
познавал Л. от преди въпросната вечер,
не са говорили никога. Не го е
предизвиквал. ЧО Л. го ударил с дясната ръка в лявата част на главата
му, след това извадил пистолет някъде от дрехите си, насочил го към главата му и заявил на подс.Ш. , че няма
работа тук, заплашил да го разстреля,
ако го види още веднъж. След това подс.Й.М.
казал на подс.Ш. да се дръпне и да си
тръгне,започнал да успокоява Л., като му казал ,че подс.ш. нищо лошо не бил направил, за да предизвика това отношение.
Подс.Ш. тръгнал, след 10-ина крачки, се
обърнал да види дали подс. М. идва, тъй като живеели в съседни апартаменти и
тогава видял, че свид.Л. удря подс.М. в главата с пистолета, след което се сборичкали и паднали на земята. След това
подс.М. проверил дали му има нещо на Л., нямало му нищо. Отишли в апартамента на М., там М. се обадил в полицията . подс. Ш. изчакал
идването на полицията в апартамента на подс.М. .
В лична защита поддържа казаното от адв. Д..
В последната си дума подсъдимият М. заявява,
че не е виновен, подсъдимият Ш. моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Й.И.М., ЕГН ********** е роден в гр. С., с постоянен адрес по л.к.
гр. С., ул. „Г.Б.” №**,
вх. * ет. *, ап.**, средно образование, женен,
безработен, неосъждан, освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
Подсъдимият
Н. Р. Ш., ЕГН **********
е българин, български гражданин, роден в гр. К., с адрес по л.к. гр. С., бул. „А.
П.” №**, друг адрес:***,
средно образование, безработен, не женен, неосъждан, освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
Двамата подсъдими се
познавали. Подс.Ш. през м. април 2008г.бил наемател на подс.М.. Подс. М. и ЧО Л. се познавали от дълги години,
от един квартал са и поддържали добри отношения. Подс. Ш. и свид. Л. не се
познавали.
Вечерта на 07.04.2008г.,около 19-20 ч.,
подс. М. и Ш. се срещнали пред кварталният магазин на ул.Г.Б., известен
сред тях като „При доктора” Пред магазина имало рекламна поставка /тип буре/ на
Кока-кола и след като си взели по една бира двамата излели отвън за да я изпият.
По късно към тях се присъединил свид. Л., взел за себе си 200гр. водка и кола.
Водел се разговор между тях На около
метър, два от тях били свид. С. и А..Свид.Л. почерпил подсъдимите с по една бира, самият той си взел отново водка
с кола. По късно се обадил на свид.П. и П. да купят понички и капучино и да ги донесат
,те изпълнили молбата му, свидетелите останали с впечатление, че нещата са за
внучката на ЧО Л.. Около 21. 000 часа
свид.С. и А. си търгнали. Пред магазина останали подсъдимите и Л.. Между последният и подс.Н. се разменили реплики по повод събития
във Франция,касаещи мюсюлманската общност там. Подс. Ш., казал, че е от К. и е
мюсюлманин. Свид. Л. отвърнал ,че К. не е Турция, и ако се чувства турчин да си
„ходи в Анадола” и др. подобни. Като
затворил магазина ,всички решили да си тръгват. Свид.Л. и подс. Ш. вървели близо
един до друг, а подс.М. около половин
един метър зад тях. Подс. М. чул, как свид.Л. казвал на подс. Ш. да си ходи в К.,
тъй като нямал право да живее в този квартал, и др подобни.били стигнали до
кърстовището на ул. „Г.Б.” и ул. „К.Т.Н.”. Подс.Ш. не е реагирал, но свид.Л. посегнал и
го ударил по главата с юмрук. Подс.Ш. пак не реагирал. Свид. Л. извадил законно притежаван револвер Лама, 38
калибър и го насочил срещу главата му.Казал му :”Ще те застрелям, да се махаш от квартала”. Подс. М.
се приближил, бутнал подс. Ш. настрани, а свидетелят Л. леко назад, казал му
,че подс.Ш. нищо лошо не е направил и попитал
защо се отнася така. В този момент, свид.Л. държейки с дясната ръка револвера, нанесъл удар с нея под лявото око на М.. Подс.М. с едната ръка бутнал ръката му, а с другата
го ударил в лицето, двамата паднали на земята, при падането оръжието гръмнало
по неустановен по делото начин. Подс.М. извил ръката на свид. Л. и взел оръжието,изправил
се. ЧО останал на земята и започнал да псува.
Двамата подсъдими тръгнали към блока си, отстоящ на около 50 м. Първо отишли в жилището
на М.. Там ,съпругата на м. ,свид.М. измила лицето на М. ,тъй като бил в кръв и
превързала раната/ в областта на окото/. Подс.М. се обадил на тел.166, в 22.52
мин., и съобщил, че негов приятел
извадил пистолет и го ударил, той /М./ взел пистолета, като е произведен изстрел. В
22.35 мин за инцидента на тел.166 съобщил и свидетелят Л. . На място пристигнали служители на МВР, извикан бил
екип на СМП. В свид. Л. бил откаран във
ВМА. Междувременно част служители на МВР, свид. К., Н., отишли в апартамента на
подс.М., там той с протокол за доброволно предаване, предал револвера лама, боеприпасите
и гилза, дал и пояснения в протокола.
На 08.04.2008г в
противошокова зала бил освидетелства Л., с протокола за освидетелстване били иззети
от лява и дясна ръка ацетонови обтривки. /л.19 от том без номерация в ДП
1015/2008г.на 04 РПУ-СДВР./
Подс. М. и Ш. с протокол за доброволно предаване
дали ацетонови обтривки от ръцете си, л27 от горепосоченият том.
Свид. Л. имал разрешение С №0161689 за револвер Лама, кал.38 специал.
Подсъдимите нямали разрешение за дейности с ООБ.
ФХЕ дава заключение, че в пробите от отривки
от ЧО л. се регистрират микроследи от изстрел,
докато при подсъдимите не.
Подс. лица били задържани
за 24 часа по ЗМВР, след което освободени.
След освобождаването си
подс. М. ***Х. Ботев” и бил прегледан от
д-р Трифонов,за констатираните увреждания било издадено мед.у-ние под № 14 /2008г.,
което не било вписано в съответният регистър
на този МЦ,нито на другите му филиали./л.43
горепосоченият том/
Свид. Л. бил на лечение във ВМА до 14.04.2008г. когато бил изписан, съдебен
медик след преглед му издал мед. Удостоверение.
У подс. М. и свид. Л. увружданията сочели
на временно разстройство на здравето неопасно
за живота
По повод жалбата на Л.
от месец май 2008г. било образувано ДП
263/2008г. по описа на СДВР,срещу НИ по
чл.199,ал.2,т.2,пр.2,чл.198,ал.1,пр.1 от НК.
С постановление от 13.02.2009г.
на прокурор при СГП, ДП 263/2008г. и ДП 1015/2008 г. по описа на 04 РПУ, водено
по чл.131,ал.1,т.9 ,пр.2 вр.чл.130,ал.1 от НК били обединени.
Ситуационата експертиза
дава заключение ,че огнестрелната рана на Л. е образувана от изстрелян куршум, който е преминал успоредно на костта на черепа и е разкъсал
кожата на главата, без да причини фрактура на костта, изстрела е произведен от много близко
разстояние.
Заключението на СМЕ на
подс.М., гласи че е налице медико биологичният признак временно разстройство на
здравето не пасно за живота.
Заключението на СМЕ на
свид. Л., гласи че е налице медико биологичният признак временно разстройство
на здравето не пасно за живота, с добавка след приключване на лечебният процес
да се извърши преглед от медик или пластичен хирург.
Балистичната експертиза
сочи, че револвера Лама кал.38 сп. № е стандартно огнестрелно оръжие, и е произведен
през цевта му изстрел след последното почистване, техн. изправен е, представените патрони са стандартни кал.38 , а шестия е кал.5,6 м и са годни за стрелба. Гилзата
е част от патрон кал.38 и е изстрелян от представения револвер Лама.
На 03.09.2010г по ДП бил извършен
оглед на ВД, ведно фотоалбум на револвера Лама, на 24.11.2010г. бил извършен оглед в
района на местопроизшествието –стена на
сграда намираща се на, ул. „Г.Б.” и ул.
„К.Т.Н.” ,ведно с фотоалбум. Заключението на комплексната експертиза , сочи че
барутните остатъци намерени в пробите от отривките от ръцете на Л., не възможно да са вследствие на
държане на ръцете му в върху раната, тъй като носната кърпа е преграда. Не е възможно
да се определи ъгъла на преминаване на куршума който е наранил веждата му.
Следата върху плочката на сградата на която е направен оглед е обр.
от твърд и остър предмет. Диагоналната следа върху тази стена е възможна да е
обр. от мушката на револвера.
Не е възможно да се установи начина, механизма на образуване на
отвора върху пътното платно на около 2,5 м от ъгъла на въпросната сграда и не е възможно да се установи дали отвора е от
куршум изстрелян от револвера Лама.
Биотрасологичната СМЕ в н.о.х.д сочи, че не може с категоричност да
се определи дали Л. е произвел изстрел с оръжието при инцидента. Възможно о е
кръвонасядането на дясната му китка и на основата на палеца на дясната му ръка ,за което той съобщава да са от правени опити да задържи петлето на
револвера. ВЛ сочи,че е трудно от съдебно медицинска и от практическа гл.т.
да се приеме тезата за самонараняване на и най вероятно се касае за огн.
изстрел произведен от близка дистанция, с възможни различни ситуационни варианти
на инцидента.
Комплексната СМЕ в н.о.х.д. на сочи ,че у свид.Л. към момента се наблюдават по лицето белег на гърба на носа
, по хода на дясна вежда, в областта на брадичката,
изкривяване на носа и носната преграда в дясно, асиметрия на двете ноздри, с
нарушаване механиката на дишането и белег между двете вежди . Въпреки наличните
белези в случая е запазена лицевата симетрия и видимите белези са адаптирани към
фасиеца и не водят до обезобразяване, могат да бъдат
минимализарни с малки оперативни и козметични корекции. ВЛ сочат,
че само белега успоредно на веждата е от огн.нарянване, другите са от побой или
друго, с 1-2 годишна давност, но по
точно не може да се каже.
Наличното към прегледа у
свид. сълзене в дясното око,няма пряка връзка с инцидента и се дължи на
възрастови промени, хроничен конюнктивит и колебание в кръвното налягане. Д-р В.
препоръчва да се направи изследване на свид. Л. със специална течност в слъзните
канали, за да се провери дали е налице
непоправимо сълзене добавя че изкривяването на носната пирамида може да е от различен
инцидент ,тъй като нито е описано в предхождащата мед. док., нито във другите писмени
данни. Добавя, че е възможно сълзенето да е от различен инцидент, и
допълнително изследване е би отговорило на какво се дължи сълзенето
ВЛ по СМЕ на ВД не установява
наличие на кръв, ,слюнка и коми по
представеният револвер Лама.
По доказателствата:
Възприетата за безспорна фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
дадени в хода на съдебното следствие пред настоящият съдебен състав, прочетените
по реда на чл.281, ал.4 и ал.5- показанията на свид.Ц. ,К. , Н., Г. ,В.,Т.,Я. ,
П. ,П., Ц. , М. , Е.С., В.А., частично на свид. П., частично на М. , частично на М. , частично на Л.
, частично на Б. и З., протоколи за
доброволно предаване, протокол за оглед
на местопроизшествие от 07.04.08.г. на
04 РПУ, протокол за оглед на местопроизшествие на СДВР от 2010г, фотоалбум , протокол за оглед на ВД, ведно с
фотоалбум, заключенията на ситуационната
експертиза, БАЛ, Биотрасологичната СМЕ в нохд, КСМЕ в нохд, СМЕ на подс.М. в ДП,СМЕ на ЧО в ДП, СМЕ на ВД в нохд ,
комплексната експертиза, свидетелство
за съдимост за подсъдимите и за ЧО от нохд, скица на района на местопроизшествието
от СО и др.
Съдът
не кредитира протокол за
освидетелстване на свид.Л. от 08.04.2008г. и го изключва при формиране на
вътрешното си убеждение, като негодно доказателствено средство. Тъй като
действието е извършено без писмено съгласие на лицето, то не е и могло да даде
такова тъй като е било в противошокова зала,следвало е да се извърши това
ПСД при условията на неотложност, и в последствие
да се представи за одобрение в срок от
24 на съда –чл. 158 ,ал.3 -4 НПК. Липсват каквито и да е данни ,че протокола е
представен за одобрение. Следователно съдът го изключи от доказателствената
маса.
Обясненията на подсъдимите М.
и Ш. имат двойствена природа - като доказателствено средство и като средство за защита. При преценка на тяхната
достоверност, съдът отчете двояката им функция, произтичаща от статута им на
основно доказателствено средство, но и на средство на защита, необвързано със
задължение за изясняване на обективната истина, а предоставено на лицето,
привлечено към наказателна отговорност за упражняване по неговото усмотрение.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от НПК подсъдимия има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно. Следователно законодателят го е освободил
от задължението да говори истината.
Изхождайки от това принципно положение, съдът
подложи обясненията им на внимателна и критична преценка, в следствие на която намери,
че следва да ги кредитира. Те не само
не се опровергават от останалите
доказателствени източници на релевантните за делото факти, но и сами по себе си
са вътрешно непротиворечиви и последователни.
От тях изведе фактическите
данни относно случилото се преди ,по време и след инцидента.
На тях противостоят
показанията дадени от ЧО Л. и М.. Следва да се изключат като недостоверни и не подкрепени
с др. доказателства показанията на пострадалия относно случилото се предишният ден
респ. по рано същата вечер, разговорите за пистолети, кобури и др. Свид. А. и С.
стоящи наблизо не са възприели подобни разговори. На следващо място постр. признава
,че е отправил призив към подс.Ш. да си върви във К. но отрича тази вербална агресия
да е продължила и прераснала във физическа разправа с подс.Ш. да, това не се подкрепя от др.док.,нито
твърдяното наличие на пистолет у подс.М.
- Марго изваден от чантичка. Подобни сведения не дава никой друг от
свидетели ,освен ЧО и свид.М..Ако се приемат показанията на свид. Л. означава,
че в един момент подс.М. дължал две оръжия – револвера Лама и неговият пистолет Марго. Никой друг от разпитаните не
заявява подобно обстоятелство и то се явява недостоверно.
При това съдът прие ,че е
било налично едно оръжие – Лама.
Показанията на ЧО не се подкрепят дори показанията на
свид.М.,който съдът кредитира частично.
Крайно съмнително е твърдението на свид.М. ,че е видял всичко и не се е намесил, нито реагирал ,нито е
потърсил помощта на полицията, дори преминал покрай ЧО и продължил към
пицарията от която идвал до баба си.
При условие че М. е познавал и ЧО и М. ,когато твърди ,че е
разпознал е житейски нелогично заявеното
от него.При това няма никакви данни някой да е преминавал покрай ЧО до идването
на полицията ,освен неустановен мъж с шлифер. При това показанията му относно самият случай противоречат на твърденията на пострадали. М. сочи друго,.че М. извадил пистолет от чантичка ударил го по
главата,т.е не по лицето както сочи ЧО, и тогава се чул изстрел ,т.е няма данни
и не се сочи подс.М. да е държал ламата , ако изстрел е произведен от
неустановения Марго ,то такива гилзи няма,а само от револвера. В
същото време при въпросите на прокурора свид. М. ,твърди друго. Без да е
необходимо тук да се повтаря – протокол първо с.з. При тези корено различни отговори
и непоследователност у свидетеля за видяното
съдът смята, че същите следа да се изключат от доказателствата по делото, освен фактическите данни че тримата
са били на посоченото място и време.
Показанията на св. М. също
следва да се изключат, като пораждащи съмнение в достоверността им предвид на това ,че М. е говорил след инцидента с ЧО,
който му разказал целият случай,следователно показаният на свид.М. е възможно
да се пречупени пред призмата на самият
ЧО -страна в процеса ,поради което дори
и само на това основание не следва съдът да им се довери.
Свидетелят е бил и наемател
на ЧО , дори живеели в едно жилище, т.е
стая до стоя. Свди. М. не е знаел какво се е случило това признава,като за
целта попитал ЧО и той му „обясни ми за
целият случай” .Всъщност М. е
видял оръжие в ръцете на М. ,но не и как е произведен изстрел. Понеже чул
такъв и видял после оръжие в ръцете на
подс. М. ,предполага че М. е стрелял.
Всъщност на ДП св. Е твърдял друго и то се прочете по реда на чл.281,ал.5 от НПК.
При гореизложеното съдът прие че обясненията на подс. лица не се
оборват показанията на тези свидетели.
Показ. на свид. п. и П.
съдът кредитира. Те сочат че покупките донесени от тях на ЧО са били за внучката му ,а не за подс.Ш..
Показанията на свидетелите Т.,В., Я. и Г. касаят оказаната помощ на пострадалия Л.,
техните действия след инцидента и не
носят данни за самият него. Съдът ги кредитира,тъй като са обективни и съответстват на др. доказателства.
Показанията на свид. К. касаят
посещението в жилището на М. и предаденият с протокол револвер, ведно с
патрони гилза, тях съдът също кредитира.
Съдът кредитира показанията на свид. Ц., който кореспондират
с обясненията на подс.М. и Ш. ,допълват ги,
от тях прие за установено това ,че подс.Ш. не е отвърнал на удара получен
от ЧО, не се е „качвал” на гърба му и избягвал каквото и да стълкновение с
него, но свид. Л. тръгнал към него с насочен пистолет ,след което М. е приближил , чул се изстрел по –късно, свид. видял подс. м.
прав да гледа към ЧО.
От показанията на свид.Ц.
съдът изведе и факт.данни , че наоколо освен тримата не се виждал друг.
Съдът прие с довери
показанията на свид. Ц. - работещ в
магазина ,от който почва случая.
Съдът кредитира показанията
на свид.С. и А., присъствали пред магазина „при доктора”.
Съдът
даде вяра на изготвените в хода на досъдебното производство и приобщените към
доказателствения материал по делото експертни заключения, ведно с уточненията
на ВЛ дадени в с.з, като прие, че те са дадени в съответствие със
специалните знания и опит на експертите,
безпристрастни са, обективни и съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите
напълно или частично.
Съдът кредитира и писмените доказателства по
делото, които коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства
включени в предмета на доказване.
Съдът намира, че горепосочените доказателства са взаимно кореспондиращи
си, поради което изцяло обосновава на тях правните си изводи.
При така приетите за установени обстоятелства, Съдът намира от правна
страна следното:Повдигнати са обвинения за извършени престъпления по чл. чл. 199, ал. 2,
т. 2, пред. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
За да бъде осъществен престъпния състав
на посоченият текст, следва да се установи по несъмнен начин, че подс. М. и Ш.
на въпросната дата място и час в съучастие - като съизвършители са отнели
чужди движими вещи: огнестрелно оръжие -
револвер марка „Lama cal 38 SPL” на стойност 450.00 лева и 5 броя патрони кал. 38 „Special S- P” на стойност 4.00 лв., или всичко на стойност 454.00лева, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила подс.- Ш. скочил върху Л. бръкнал във вътрешния джоб на
елечето му и го извадил, като го държал с дясната ръка, а с лявата хванал Л.
през врата, докато М. ударил Л. в челото с
дръжка и скоба на неустановена марка и модел пистолет, след което произвел изстрел с огнестрелно
оръжие -револвер марка „Lama cal 38 SPL”
и нанесъл на Л. огнестрелна рана в
областта на главата /допирателна/, като деянието е придружено с опит за убийство-
пр. По чл. 199,
ал. 2, т. 2, пред. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
Съдът
приема, от събраните доказателства по
делото ,че подс. лица не са имали
никакво намерение да отнемат вещите на ЧО револвер Лама и боеприпасите му, не
са и ги отнели с такова намерение, за
това говорят последващите им действия по съобщаването на МВР за намиращото се у
тях оръжие което предават незабавно на
дошлият екип служители,с подробни обяснения в протокола за доброволно предаване.
Следователно оттук и тезата за грабеж придружен с опит за убийство е
несъстоятелна изначално.
След като ВЛ не могат да посочат механизма,траекторията,нито
в кой точно момент това се е случило,нито
категорично дали става дума за самонараняване,то съдът не може да постанови
друг акт освен оправдателна присъда.
Твърденията на защитата за наличие на чл.129 НК не са съответни на събраните доказателства по делото. КСМЕ и СМЕ категорично сочат наличие на чл.130,ал.1 НК. При това положение позоваването
на повереника Ч. на СМУ от д-р.
Станчев, като същото не е било приобщено
по делото и е върнато на повереника /л.
261 от нохд първа част / е
недобросъвестно и в противоречие с чл. 292 от НПК.
Водим от всичко изложено до тук
настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице законовите предпоставки за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите тъй като
от доказателствата по делото не се установи , че подсъдимите са извършили визираното в обвинителния акт престъпление от
обективна и субективна страна, или друго престъпление. При това положение следва подсъдимите да бъде
признати за невиновни и да бъдат оправдани по така повдигнатото им обвинение.
При този изход на делото направените
разноски по воденето му остават за сметка на Държавата.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
Председател:
Член -съдия