Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Търговище 12.09.2016 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд в
открито съдебно заседание на двадесет и втори август, две
хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ П.
със секретар М.Т., изслуша докладваното от
Председателя гр. д. № 74 по описа за 2014 година и за да се произнесе, вез предвид следното:
Производството е по реда на чл.270, ал.3 ГПК – частично обезсилено решение, поради
произнасяне по непредявен иск и делото
върнато за ново разглеждане по предявения иск.
Настоящото
гражданско дело е било образувано по постъпило
мотивирано искане по чл.74 от Закона за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ от Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество гр.София, ЕИК *********, с адрес за
призоваване гр.Велико Търново, пл.“Център“ 2, ет.2, ст.211А срещу Р. М.Й. ЕГН **********, А.Й.И., ЕГН ********** и
двамата с адрес за призоваване: с. Славяново,
ул.“Теменуга“ № 2 и “ЮЗЕИРОВ-3” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.М.Й.,
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от последните
имущество, на обща стойност 1 022 048,62 лв., подробно описано в
искането, имащо характер на искова молба.
Относно
търговското дружество “ЮЗЕИРОВ-3” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.М.Й.
наред с искането за отнемане на притежаваните от него движими и недвижими имоти
е поискано от отнемане в полза на държавата на ПИ 064025, представляващ нива с
площ от 3,809 дка. в землището на с.Славяново, община Попово, местността
„Казалджик“, на основание чл.66, ал.2 от ЗОПДНПИ и за отнемане на сумата
5 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения от дружеството
ПИ № 035003, представляващ нива с площ от 12,488 дка., трета категория,
находяща се в землището на с.Посабина, община Попово.
С решение
№107 от 29.06.2015г., постановено по настоящото дело, първоинстанционният съд
вместо исканият за отнемане в полза на държавата, на
основание чл.66, ал.2 от ЗОПДНПИ, Поземлен Имот № 064025, е отнел ПИ с №043006
и вместо исканата за отнемане сума в размер на 5000 лв., представляваща
пазарната стойност на отчуждената нива с № 035003 на
основание чл.72 във връзка с чл.66, ал.2 от същия закон, е отнел самата нива.
Предвид това, Търговищкият окръжен съд се е произнесъл по непредявен иск,
поради което и решението в тази му част е обезсилено а делото върнато за
произнасяне по така предявения иск.
Ищецът –
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София подържа иска си
за отнемане на посочения недвижим имот и сума в размер на 5 000 лв.,
равностойността на заменен имот с аргумента, че имотите от дружеството са
придобити с незаконни средства, поради което подлежат на отнема в полза на
държавата.
Ответниците
оспорват иска, чрез процесуалния си представител адвокат Д. от ТАК тъй като
възразяват, че процесните имоти са закупени със средства придобити по законен
начин.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗОПДНПИ по
реда на този закон се отнема в полза на държавата на незаконно придобитото имущество,
а за незаконно придобито имущество
съгласно чл.1, ал.2 от същия закон, се смята имуществото, за
придобиването на което не е установен законен източник. На изследване подлежи
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на
изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници,
направените през това време разходи. Ако при това изследване се установи
значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законите
източници за забогатяване, следва извода, че произходът на забогатяването е
незаконен.
На отнемане по тази разпоредба подлежат личното имущество на
проверяваното лице, имуществото придобито общо от двамата съпрузи и незаконно
придобитото имущество от юридическото лице, което е контролирано от
проверяваното лице. Ако незаконно придобитото имущество е отчуждено отнема се
неговата равностойност а ако е било частично или изцяло преобразувано, отнема
се преобразуваното имущество.
С оглед горното, за да е основателен така
предявения иск е необходимо да се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. По смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ
„значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото
и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период,
като „нетни доходи“ според § 1, т.5 от ДР на същия закон са доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
С оглед тежестта на доказване в настоящия
процес, ответникът следва да докаже, че придобитото от него имущество в
проверявания период 21.01.2003 – 21.01.2013г. е законно придобито.
В изпълнение на това си задължение, като
законни източници за придобиване на имуществото си, Р.Й. е посочил сумата от 900 000 лв., с
твърдения, че същата е дарена от брат му (60 000 лв. през есента на 1999 г.,
700 000 лв. през 2001 г. и за периода от 2005 г. до 2007 г. още
140 000 лв.). За доказване на това твърдение е представил декларация от
Атанас Й., в която той сочи, че предоставил на Р.Й. в периода от 1999 г. до
2007 г. сумата от 900 000 лв. за „лично ползване”. Декларацията е частен
свидетелстващ документ, изходящ от трето лице и не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно верността на заявеното в нея и затова тя не
установява твърденията за получени средства от ответника на твърдяното
основание.
Другото твърдение е за внесени в страната в
периода от 25.10.2005 г. до 18.10.2008 г. и декларирани в митнически декларации
340 000 евро. Самото декларирането на средствата в митническите декларации не прави източника им
законен и той също подлежи на доказване. Според ответниците произходът на тези
средства са плащания по 37 бр. комисионни договора с трети лица – 129 500
евро (253 279,96 лв.), 5 договора за заем
на стойност 191 000 евро ( 373 563,53 лв.) и 4 договора за
признаване на задължения за предоставени парични средства от три лица общо на
стойност 70 000 евро (136 980,10 лв.). От приобщените като писмени
доказателства по настоящото дело такива от НАХД № 240/2012г. по описа на
Търговищки окръжен съд се установява, че с влязло в сила на 05.12.2012 г.
решение проверяваният Р.М.Й. е признат за виновен в това, че не е подал данъчна
декларация за финансовата 2008 г. и използвал документи с невярно съдържание
при представяне на информация пред органите по приходите, като избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
89 473 лв, като до приключване на досъдебното производство внесъл в
бюджета необявеното данъчно задължение – престъпление по чл.255, ал.4 във връзка
с ал.3 и ал.1, т.1 и т.6 от НК. Съставът на престъплението, за което Р.Й. е
признат за виновен, включва и неистинността на представените пред данъчните
органи документи, което е признато с процесното решение. Решението по чл.78а от НК е задължително за гражданския съд, съгласно чл.300 от ГПК, включително и за
установените обстоятелства – част от състава на престъплението. Такова е
неистинността на комисионните договори, договори за заем и писмените изявления
за признаване на задължения. Затова възраженията в обратна насока са
неоснователни. Независимо от изложеното, само за пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че дори да се приеме, че от мотивите на решението на
наказателния съд не е ясно дали установената неистинност на документите обхваща
и договорите за заем и признаване на задължения, обстоятелството, че сумите са
били върнати от ответника към момента на наказателното дело, предполага той да
е разполагал със средства за връщането им, които за нуждите на настоящото
производство също трябва да имат законен източник, а такъв няма.
Следователно,
за внесените в страната суми по митническите декларации в общ размер от 340 000 евро не е
установен законен източник.
С
приобщаване на материалите от наказателното дело, писмените доказателства
стават част от доказателствата по настоящото дело. Такива са и събраните в хода
на разследването, по реда чл. 6 от Конвенцията за взаимопомощ по
наказателно-правни въпроси между държави членки на ЕС, чл. 3 и чл. 4, т. 1
предложение 2 и т. 2 от същата конвенция, доказателства. Според информационен
бюлетин на Федералната правна полиция на Кралство Белгия срещу Р.М.Й. е
образувано сл.д. N:002736/2011 г. Нотиция: TU.IRC.139/11DE за следните
престъпления в Кралство Белгия: трафик на хора с цел експлоатация на работници
с утежняващи обстоятелства, престъплението е извършено в периода 08.02.2011 г.
в 00.00 ч. и 08.02.2011 г. в 22.00 ч.; търговия на черно, престъплението е
извършено между 08.02.2011 г. в 00.00 ч. и 08.02.2011 г. в 05.00 ч.; нарушение
на закона във връзка с назначаването на работа на чуждестранни работници,
престъплението е извършено между 08.02.2011 г. в 00.00 ч. и 08.02.2011 г. в
05.00 ч. От писмо на Федералната правна полиция на Белгия по сл. д.
N:002736/2011 г. Нотиция: TU.IRC.139/11DE се установява, че по отношение на
ответника (Р.М.Й.) е било открито ново досие под N:TU.27.F1.000981/11, поради
следните престъпления: нарушение закона за ДДС, пране на пари, нарушение на
закона за данъците и приходите, нарушение закона за счетоводството. Посочено е,
че българската фирма „Фреш Еър”-ЕООД, ЕИК ********* с управител Атанас М.Й.
/брат на Р.Й./ е набирала български работници за белгийската фирма „EPS
Belgium” BVBA с дата на първоначална регистрация 09.10.2007г. с N: по ДДС: BЕ.0892.654.574, в която съдружник е Р.Й., а управител е
неговата съпруга А.Й.. Предметът на дейност на фирмата е отглеждане на кокошки
в други белгийски предприятия, период от 09.10.2007 г. Набирането на
работниците се е оказало измама, поради това, че последните не са можели да
работят правомерно в Белгия - нарушение на местното трудово законодателство.
Фирмите са използвали нелегални български работници. Получените фондове в
Белгия, възлизащи на 1 153 480.96 евро, никога не са били декларирани
в Белгия. Р.М.Й. е извършвал същата дейност и с друга фалирала към днешна дата
белгийска фирма “Ардем” – дружество с ограничена отговорност; национален № по
ДДС:*********, дата на първоначална регистрация 26.06.2006г. със съдружник Р.Й..
В измамническите набирания на работници са участвали и следните фирми: “Зеви”
дружество с ограничена отговорност, национален № по ДДС:*********, дата на
първоначална регистрация 17.12.2009г. със съдружник до 03.09.2010 г. Р.М.Й.. От
показанията на Р.М.Й., дадени пред белгийските власти и включени в досието му
(с протокол 1320/11), както и след проверка във FIOD “Финанси”-белгийските
данъчни служби, се установява, че както Р.М.Й., така и неговата съпруга А.И. не
са подавали никакви декларации във връзка с личното данъчно облагане в Белгия”.
Също така е посочено, че фирма “Ардем” – дружество с ограничена отговорност
със съдружник Р.Й. няма или не е имала регистрация по ДДС. Снети са и
допълнителни обяснения от Р.М.Й. (с протокол 1321/11 г., представляващ
официален документ, в който се съдържа признание на ответника пред съответното
длъжностно лице на неизгодни за него факти), в които той обяснява, че част от
тези незаконни приходи е ползвал за закупуване на МПС – бусове от фирма EPS
BVBA. Друга част е използвал за покриване на разходите си за живеене,
политическите си дейности в България и инвестиция в недвижими имоти в България.
В същите тези показания Й. прави признания, че никога не е плащал нищо на
белгийската държава, както и чe не е заплащал данъци по ДДС.
Със
събраната от белгийските власти информация за незаконната дейност на
проверявания и неговата съпруга в Белгия (към 2011 г.) пряко се оборват
твърденията им за реализиране на средства от търговска дейност, включително и чрез посочените дружества, от
законен източник в Белгия, които да са послужили за придобиване на имуществото,
предмет на осъдителния иск на комисията.
Независимо
от това, разгледани конкретно, твърденията им за получавани средства от законен
източник в Белгия не са доказани. Приложените към отговорите на исковата молба
документи (на листове от 1462 до 1469 и от 1472 до 1477) установяват подаването
през месец април 2014 г. в Белгия на коригиращи данъчни декларации на Р.Й. за
данък върху общия доход за стари години – за 2006 г. – 25 000 евро, за
2007 г. -25 000 евро, за 2008 г. – 25 000 евро и за 2009 г. -
25 000 евро. Тези документи не доказват нито реално получаване на такива
средства нито техния произход и затова не установяват законен източник по
смисъла на ЗОПДНПИ и за нуждите на настоящото производство.
След
завеждане на делото, на 11.09.2014 г., ответникът Р.Й. е подал годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., с
които е декларирал получени доходи от трудово правоотношение от източник в
чужбина за стари години – за 2009 г. - 48 895,75 лв. и за останалите по
58 674,90 лв. Към всяка от декларациите е приложил „фиш” за трудово
възнаграждение на управител, съответно за
сумата от 25 000 евро за 2009 г. и по 30 000 евро годишно за
останалите години. Фишовете не са подписани. Те носят печат на следните
дружества – издатели: „Юропиън Полтри Сървисиз” (учредена през 2007 г. със
съдружници ответниците А. и Р. Йорданови) - за фишовете за 2009 и 2010 г. и
„Ойропесе Плоймфи Сървисиз –Белгия” (учредена през 2011 г. със съдружници Р.Й.
и Евелина Кабова) за останалите години от 2011 до 2013 г. Оспорено е от ищеца
реалното получаване на доходи по тези фишове от ответника и плащането им от
дружествата на посоченото основание и за съответния период. Имайки предвид, че
тези документи са съставени от дружества, контролирани от ответниците и в тях
са изнесени изгодни за последните факти и при липсата на достоверна дата,
деклариране и представяне на фишовете пред данъчните органи едва след завеждане
на делото през 2014 г. и липсата на доказателства от търговската документация и
счетоводствата на двете дружества за наличие на такова задължение и за реалното
му заплащане, включително и на платежни документи, налагат извода, че фишовете
са неистински - не отразяват вярно посоченото обстоятелство за плащане на
трудово възнаграждение на управител. Не водят до друг извод и обясненията на
свидетелката Кабова, която е заявила, че всяко от дружествата „Айлин“ ООД,
Айтен“ ООД, „Юзеиров“ АД, „Маджик лайф“ ООД, „Ойропесе Плоймфи Сървисиз -
Белгия“ ООД, “Темпо Тиймс“ ООД (регистрирани в Белгия с участието на Й.), на
които била изпълнителен директор, както и двете сдружения с нестопанска цел
„Мюсюлмански Демократичен съюз“ и „Юропиън ред крисент” заплащали на Й.
ежемесечно суми от по 2 500 евро месечно и годишни дивиденти. Свидетелката
Кабова е съдружник с ответника в „Айлин“ ООД, „Ойропесе Плоймфи Сървисиз -
Белгия“ ООД, “Темпо Тиймс“ ООД и съучредител на „Мюсюлмански Демократичен съюз“
и „Юропиън ред крисент”, управител е на други негови дружества и има общи
икономически интереси с проверявания и съпругата му, поради което е
заинтересова от изхода на делото.
Извод за наличието на средства от законни
източници в чужбина не се налага и от подписаните от двамата съпрузи –
ответници по иска декларации, с които всеки от тях е заявил, че плащал
съответно като управител на дружествата (А.Й. за „Ардем” ООД и „Юропиън Полтри
Сървисиз“ ООД) или като „главен акционер” (Р.Й. за същите дружества),
ежемесечно по 2 500 евро на другия съпруг за трудово възнаграждение, както
и годишни дивиденти. Не доказва законен източник и декларацията на самия
ответник, но попълнена с други имена, за финансирана от самия него дейност по
закупуване на имоти в България. Тези документи са изявления на ответниците
относно изгодни за тях факти и нямат обвързваща съда доказателствена сила.
Твърденията
за доходи от отдадени под наем лични на Й. микробуси, на контролираните от него
четири дружества „Ардем” ООД, „Юропиън Полтри Сървисиз“ ООД, „Ойропесе Плоймфи
Сървисиз - Белгия“ ООД и “Темпо Тиймс“ ООД с договори за наем от 01.08.2006 г.
, 01.11.2007 г., 01.11.2011 г. и 01.09.2014 г. не са доказани, не само защото
по признанията на самия ответник пред белгийките власти покупката на
микробусите е била финансирана със средства от установената незаконна дейност
на територията на Белгия, но и защото тези частни документи са подписани от
заинтересованите лица -ответницата Й. и от съдружничката Кабова и няма
доказателства от търговските книги на дружествата за действително изпълнение на
задължения по тези договори в съответните периоди.
От
обсъдените по-горе доказателства се установява по безспорен начин, че
ответниците Р.М.Й. и А.Й.И. не са установили по делото никакви доходи от
законни източници за целия проверяван период, с изключение на сумата от
5 800 лв. от продажбата на лек автомобил през 2005 г. който обаче е
закупен преди проверявания период.
При
това положение без значение е дали разходите за издръжка на семейството ще
бъдат изчислени по данни на НСИ или Евростат, защото и в двата случая при
липсата на доходи (с изключение на 5 800 лв.), разликата с разходите на
първите двама ответници е отрицателна величина за всяка една от проверяваните
години. Това означава, че за цялото придобито в проверявания период и
претендирано от комисията имущество не е установен законен източник и то
подлежи на отнемане като незаконно придобито по смисъла на чл.62 от ЗОПДНПИ.
„Юзеиров
-3” ЕООД е контролирано от Р.Й. юридическо лице по смисъла на § 1, т.2 от ДР на
ЗОПДНПИ, тъй като последният е едноличен собственик на капитала и негов
управител. На основание чл.66, ал.2 от ЗОПДНПИ на отнемане подлежи имуществото
от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно
или съвместно. Дружеството е вписано в търговския регистър на 23.06.2008 г.
През 2008 г. (т.7 от заключението на вещото лице М.П.), дружеството е придобило
недвижими имоти на стойност 343 128 лв., през 2009 г. – имоти на стойност
67 975 лв., през 2010 г. – имоти на стойност 82 455 лв. и през 2011
г. – имоти на стойност 51 787 лв. В същото време е декларирало отрицателен
финансов резултат за 2008 г., за 2009 г. – приходи в размер на 243,39 лв., за
2010 г. – също отрицателен резултат, за 2011 г. – положителен финансов резултат
от 48 434,76 лв. и за 2012 г. – положителен финансов резултат от
2 257 лв. След извършена данъчна ревизия на дружеството за периода от
учредяването му през 2008 г. да края на 2008 г. е било установено, че същото не
е имало реализирани приходи, а е сторило разходи за покупка на множество имоти.
Сумите за покупката на имотите през 2008 г. са с произход внесени по сметки на дружеството средства от Р.Й.
в общ размер за 2008 г. - 596 488 лв. (табл.6.2 от заключението на вещото
лице П.). При така изложеното, и при данните, че част от имотите са били
продадени и са генерирани средства от тях също с незаконен произход (през 2009
г. – 43 524 лв., през 2010 г. – 125 567 лв., през 2011 г. –
48 811 лв.), се налага извода, че всички недвижими имоти закупени от
„Юзеиров 3“ ЕООД - 167 през 2008 г., 42 през 2009 г., 49 - през 2010г. и 28 - през 2011 г. на обща
стойност от 545 345 лв., както и на придобитите автомобили, трактор,
ремарке, както и равностойността на придобитите дружествени дялове от капитала
на „АХИ” ЕООД, са с незаконен източник, поради което подлежат на отнемане в
полза на държавата.
Предвид всичко това основателно е искането на КОНПИ за отнемане в полза
на държавата на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 064025, представляващ НИВА, с площ 3.809 дка,
ТРЕТА категория, находящ се в землището на с. Славяново, ЕКАТТЕ 67091, общ.
Попово, обл. Търговище, местността „КАЗАЛДЖИК”, при граници: имоти № 064024, №
500143, № 064028, № 064026, който имот е бил с нотариален акт № 105, том ІІ,
дв. вх. рег. № 1060/18.03.2010 г., по описа на СВ-Попово, от „ЮЗЕИРОВ-3” ЕООД заменен
с имот № 043006, на основание чл.66, ал.2 от ЗОПДНПИ.
На основание чл.72 във връзка с чл.63, ал.2, т.2 от същия закон следва
да се отнеме в полза на държавата и сумата в размер на 5 000лв.,
представляваща пазарната стойност на отчужден поземлен имот №035003,
представляващ нива с площ от 12,488 дка.,ІІІ-та категория, находяща се в
землището на с.Посабина.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество гр.София, ЕИК ********* от „Юзеиров 3“ ЕООД, ЕИК ********* следното
незаконно придобито имущество:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 064025, представляващ
НИВА, с площ 3.809 дка, ТРЕТА категория, находящ се в землището на с.
Славяново, ЕКАТТЕ 67091, общ. Попово, обл. Търговище, местността „КАЗАЛДЖИК”,
при граници: имоти № 064024, № 500143, № 064028, № 064026, на основание чл.66,
ал.2 от ЗОПДНПИ
Сумата от 5 000 лв.,
представляваща пазарната цена на продадения поземлен имот №035003,
представляващ нива с площ от 12,488 дка.,ІІІ-та категория, находяща се в
землището на с.Посабина, на основание чл.72 във връзка с чл.66, ал.2 ЗОПДНПИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните по делото, пред АпС гр.Варна в двуседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: