№ 14800
гр. ...., 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110156046 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „........ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията
на разделна отговорност против М. А. И – М.а и Б. М. М. за сумата от 2229,55 лева, от която
1908,03 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.. за имот, находящ се в гр. ....... с абонатен №....,
сумата 280,99 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г., сумата от 32,92
лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата 7,61 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 23.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г. до окончателното плащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №30861/2024 г., по описа на СРС,
71 състав като сумите се претендират при следните квоти: от М. А. И – М.а 1/2 и Б. М. М. –
1/2.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който оспорват предявените искове по основание и размер. Поддържа, че исковите
претенции на ищеца са насочени към ненадлежна страна, предвид липсата на документи
удостоверяващи правото на собственост или вещно право на ползване върху имота, в който
смисъл е разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Оспорват описания в исковата молба недвижим имот,
до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, да е идентичен с техния собствен
имот, находящ се в гр. ....... Оспорват да имат качеството потребители на топлинна енергия.
Заявявя, че тяхното жилище не е топлоснабдено и няма инсталирани мощности, които да са
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Позовават се на
разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Считат исковете за недопустими, неоснователни и недоказани,
поради което молят да бъдат отхвърлени. Претендират разноски. Правят възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот .... том II, рег. №3131, дело 307/2011 г. от 29.07.2011 г. на нотариус ..... в
регистъра на НК и район на действие СРС, според който Б. М. М. и М. А. И – М.а купуват
недвижими имот, представляващ апартамент ...... находящ се в гр. ...... (бул. „.....“) в
жилищна сграда ...., на седми етаж.
Според представеното удостоверение с изх. №ГИС25-68-00-219/11.03.2025 г., издадено
от „..........“ ЕООД жилищна сграда – многофамилна с шест входа, отразена с идентификатор
.....4 в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК,
2
находяща се в пространството между бул. „.....“ (старо име – бул. „.....“) и ул. ....“, ж.к ....
район ..... със стар адрес: гр. ...., ж.к .... бул. „.....“ б. има следния настоящ адрес: гр. ...., бул.
„.....“ б. с вх. А, Б, В, Г, Д и Е. Настоящ адрес: гр. ...., ж.к .... б. с вх. А, вх. Б и вх. В се отнася
за жилищна сграда – многофамилна с идентификатор .........2 в КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, находяща се в пространството между
ул. „.....“ и ул. „ .........“ в ж.к .... район ..... със стар адрес: ж.к .... ул. ....“ б..
Видно от издадените от ищеца фактури, както и от изложеното в исковата молба, се
претендира заплащане на топлинна енергия, доставена до недвижим имот, представляващ
апартамент ...... находящ се в ж.к .... .., вх. 4 с абонатен №.... и номер на инсталация
**********.
При анализ на събраните доказателства съдът намира, че независимо от начина, по
който ищецът е изписал в издадените от него фактури адреса на топлоснабдения имот (ж.к
.... .......), за който претендира заплащане на топлинна енергия се установява, че това е
именно жилището на ответниците. Действително съществуващата в ж.к Стрелбище в
пространството между ул. „.....“ и ул. „ .........“ многофамилна сграда, представляваща б. е
различна от тази, в която се намира имотът на ответниците, тъй като същата е с три входа, а
апартаментът на ответниците се намира във вх. Г, който във фактурите е изписан като .....
Видно от приобщения нотариален акт имотът на ответниците е бил с адрес ж.к Стрелбище
(бул. „.....“) в жилищна сграда ...., на седми етаж, което съответства и на адреса, за който са
издадените от топлофикационното дружество фактури. Следва да се обърне внимание, че
заповед №РД-18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с която са одобрени КККР,
съгласно които са нанесени сграда с идентификатор .........2 с адрес ж.к .... .., вх. А, Б и В и
сграда с идентификатор .....4 с адрес бул. „.....“ .., вх. А, Б, В, Г, Д и Е са последващи
придобиване собствеността върху процесния имот от страна на ответниците.
При тези доказателства съдът счита, че се установява ответниците да са собственици на
имота, до който ответникът твърди да е доставял топлинна енергия. Не са представени
доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди депозиране на исковата
молба в съда, поради което може да се направи извод, че ответниците са потребители на
топлинна енергия в процесния имот, респ. между страните съществува облигационно
отношение с предмет доставка на топлинна енергия. Не е спорно, че по делото не е
представено заявление до ищеца за откриване на партида за просецния имот от страна на
отвтениците, каквото задължение съгласно общите условия на дружеството имат лицата,
придобили топлоснабден имот в 30-дневен срок от придобиването, но това неизпълнение не
ги освобождава от задължението за заплащане на потребената топлинна енергия. По силата
на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца
„......... ....” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката през процесния период.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ, според което абонатен № .... се води на
името на Б. М. М. през периода в процесния имот е потребявана ТЕ за отопление на имот,
която е определяна за т. нар. „кубатурна сграда“ – чрез съотношението на отопляемия обем
на сградата (кубатурата на помещенията с инсталирани отоплителни тела) и отопляемия
обем на имота. Вещото лице е констатирало, че в процесния имот са инсталирани радиатори
3
в две помещения – кухня и баня. През процесния период е начислявана ТЕ за БВГ на
база“служебен отчет“ поради неосигурен достъп в съответствие с нормативната уредба, а
именно „на брой лица - 1 лице с разходна норма 140л/денонощие за 1 брой потребител. На
ответника са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, които са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на
сградата – етажна собственост. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. стойността на потребената топлинна енергия е в размер на
1996,38 лева. По наведените от ответника възражения за отмяна на Методиката следва да се
посочи, че решенията на съда имат действие занапред, респ. през процесния период същата
е била в сила.
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което за
периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за абонатен номер .... на името на Б. М. М. съществува
незаплатено задължение за топлинна енергия в размер на 1908,03 лева и 32,92 лева за дялово
разпределение. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава върху задължението за
топлинна енергия възлиза на 278,78 лева за периода 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г. , а върху
сумата за дялово разпределение – 7,54 лева за периода 16.07.2021 г. до 23.04.2024 г.
Ответниците не твърдят да са заплатени каквито и да е суми за процесния период,
което се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза, поради което съдът приема, че същите като собственици на процесния имот
дължат заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в
размера на 1908,03 лева, който е по- малък от установения за дължим от заключението на
съдебно – техническата експертиза.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., възлизащи на 32,92 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. В случая дяловото разпределение се извършва от ищцовото дружество, тъй като
СЕС по местонахождението на процесния имот не е сключила договор с ФДР.. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Според заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, дължимата лихва е в размер на 278,78 лева като за разликата до
пълния претендиран размер 280,99 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 7,61
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
4
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР ..../2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съразмерно на
уважените претенции, от които 741,31 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 94,17 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство като наведените от
ответната страна възражения за прекомерност съдът намира за неоснователни, тъй като се
касае за действително заплатени такси и депозити, чиито размери са определени от съда,
както и за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер също е определен от съда при
възможния минимум.
Ответникът претендира присъждането на разноски като представя списък на
използвани правни услуги без представени доказателства за действително сторени разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. М. М. ЕГН ........... и М. А. И – М.а ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. ...., бул. „.....“ ...., ..... дължат разделно при равни квоти на
„........ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. ... на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
1908,03 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.. за имот, находящ се в гр. ....... с абонатен №....,
сумата 278,78 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г., сумата от 32,92
лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №30861/2024 г., по описа на СРС, 71
състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат разликата над 278,78 лева до пълния размер 280,99 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна
енергия и сумата 7,61 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021
г. до 23.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №30861/2024 г.,
по описа на СРС, 71 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. М. М. ЕГН ........... и М. А. И – М.а ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
...., бул. „.....“ ...., ..... да заплатят на „........ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление: гр. ...., ул. ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 741,31 лева – разноски в
настоящото производство и сумата 94,17 лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5