№ 20944
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110101259 по описа за 2025 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Д. Д., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1359,85 лева–
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
295,92 лева– мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 13.09.2024 г., 8,72 лева– главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.09.2022 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 2,24 лева–
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 13.09.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.10.2024 г. по ч.гр.д. 60117/2024 г.
по описа на СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на
сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение
на този договор ищецът е доставил за процесния период топлинна енергия. Твърди, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлиннаенергия през процесния период, както и дялово
разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда
особен представител. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения. Подробно
излага, че ищецът не доказва изпълнение на договорните си задължения за доставка на ТЕ, в това
число и за извършване на услуга дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва изпадането в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 60117/2024 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на ищеца
съответстват на тези по заповедта за изпълнение, поправена по реда на чл. 247 ГПК. Възражение за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност
1
между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
От приетите по делото писмени доказателства – от тях се установява, че процесният имот,
находящ се ***, с абонатен номер при ищеца № ***, е собственост на ответника – същият е
придобит от Д. Д. Д. по силата на договор за покупко-продажба от 08.12.1997 г., обективиран в
нотариален акт № 41, том LLLLXII на нотариус В.М. при Софийски районен съд. Освен това 1998
г. Д. Д. Д. е подал и молба-декларация за откриване на партида на негово име за процесния имот –
л. 21. В настоящото съдебно производство не е оспорено възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение
на процесния имот. По силата на чл. 131, ал. 1 ГПК, с изтичането на срока за отговор на исковата
молба се преклудират възраженията, които не са свързани със служебното приложение на
материалния и процесуален закон от съда. Не се твърди по делото и не се представят доказателства
ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди
изтичането на процесния период.
По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна
енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени
законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за
последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и
не ангажира доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия
2
следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие, поради което съставляват
източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови
клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването през исковия период
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия между ищеца и ответника, което
предпоставя ангажиране отговорността на последния за неизпълнени договорни задължения.
Между страните не е спорно, че в рамките на исковия период ищецът е доставял топлинна
енергия за процесния имот при дялово разпределение, извършено от „Н.“ АД, като стойността на
потреблението, определяна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, възлиза на начисления размер от 1359,85
лв., формиран от общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури,
коригирана с резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отоплителен сезон въз
основа реален отчет на измервателните уреди. Безспорно е също, че дяловото разпределение е
извършвано от ФДР съобразно нормативните изисквания, по коректно приложена методология,
като цената на тази услуга за исковия период е в размер съответен на претендираната сума от 8,72
лв. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от топлопреносното
предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, като в
чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия от 2016г. е предвидено, че купувачът на топлинна
енергия заплаща на продавача (топлопреносното предприятие) стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания търговец. Съгласно визираните разпоредби ищецът е
легитимиран титуляр и на вземането за цена на услугата дялово разпределение, което в
отношенията с потребителя възниква в полза на топлопреносното дружество, задължило се срещу
възнаграждение да предостави тази услуга самостоятелно или чрез трето лице-изпълнител.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че ФДР „Т.С.“ ЕООД е извършвала разпределение на ТЕ в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. Посочено е, За процесният период от 01.05.2022-30.04.2024 г. ЕС на адрес
*** където се намира процесния имот не са монтирани уреди по радиаторите. Разпределението на
топлинна енергия между потребителите в СЕС, се извършва от ищеца Т.С. ЕАД при спазване на чл.
61 ал. 2. ТЕ за отопление на имотите се разпределя на база коригиран отопляем обем за имотите.
Коригираният отопляем обем на имота е 24 м3. След запознаване с документите СТЕ установи, че
ищеца „Т.С.“ ЕАД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на водомерите за топла
вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2021-30.04.2023 г. ,
ответника не е осигурил достъп на ищеца за отчет на водомера в имота . По данни на ищеца в
имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомера за топла вода, разходът за топла
вода се изчислява на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие,
съгласно НТ чл. 69 ал. 2. Относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация е изложено, че
изчисленията са извършени съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
наредба за топлоснабдяването. Според експерта общият размер на дължимите суми за
процесния период възлиза на 2296,84 лв., от които 907,58лв. ТЕ за отопление / 510,11лв. за
сградна инсталация и 397,47 за отопление/ и 1389,27 лв. ТЕ за подгряване на топла вода.
Съгласно заключението, сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба, като са извършвани и периодични проверки на топломера отново в
съответствие с нормативната уредба. Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно
Наредба за топлоснабдяването, основната предпоставка за определяне на служебна енергия
за отопление и подгряване на вода е неизпълнение на задължението на потребителя да
осигури достъп до уредите, и да се монтират такива, разположени в имота му.
3
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител, а именно да не са монтирани такива, или да не е осигурен достъп. В настоящото
производство се установи, че са налице и двете предпоставки, липсват монтирани
топлоразпределители, а от друга страна за част от периода не е и осигурен достъп за
отчитане. Поради гореизложеното съдът приема, че ищецът е доказал наличието на
основната предпоставка за начисляване на служебна енергия по реда на Наредбата за
топлоснабдяването, а именно липсата на топлоразпределители и осигурен достъп за част от
периода, поради което съдът приема, че главният иск за доставена в имота топлинна енергия
е доказан в своето основание.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но
неплатени суми възлизат на 1359,85 лева – главница за ТЕ; 8,70 лева – главница за дялово
разпределение. Според експерта дължимата лихва върху главницата за ТЕ възлиза на 280,24
лв., а на лихвата върху главницата за дялово разпределение – 2,17 лева. С оглед изложеното
съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния имот през процесния период
ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 09.10.2024 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в
сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК погасени са вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
01.08.2021г., като с оглед посоченото в ССЕ съдът приема, че дължимата главница за
периода 01.08.2021г. до 30.04.2023г. е в размер на 1341,38лв.,
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 8,72 лева, която сума не се явява и погасена по
давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на СсЧе дължимата лихва върху непогасената по давност
главница е в размер на 275,09 лв.
4
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 33,33 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство:
33,33 лева за държавна такса, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно обема на
извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и фактическата и правна
сложност на делото/, 300,00 лева за депозит по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза и 300,00 лв. за депозит по допуснатата съдебно-техническа експертиза и
разноски за особен представител в размер на 400лв.
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 81,25лв. разноски за заповедното производство и сумата от 1105,08 –
разноски в исковото производство,
Ответникът не претендира разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата 1341,38
лв. – главница, представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023
г., за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 27.09.2021 г. до окончателното плащане, сумата 8,72лв. –
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.10.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 275,09 лв. – обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия периода 15.09.2022 г. – 13.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 60117/2024 г. по описа на СРС, 179 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
131,38 лв. до пълния предявен размер от 1359,85 лв. и за периодите 01.05.2021 г. – 31.07.2021г.,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 2,24лв. за периода от 16.05.2022 г. до
13.09.2024 г. обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 1105,08 лв. –
разноски в исковото производство по съразмерност и сумата от 81,25 лв. разноски по заповедното
производство по съразмерност. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5