№ 3342
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110206300 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. И., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 42-0005603/01.03.2023 г., издадено от Директор на РД“АА“
- гр. София, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.
89, т. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, вр. с Приложение 11 от
Наредба № 33, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00
(две хиляди) лева.
В депозирана по делото бланкетна жалба се релевират доводи, че
атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се,
че в момента на проверката водачът не е успял да открие процесния пътен
лист № 842746.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се явява лично. В дадения ход по същество се пледира за отмяна на
обжалваното НП.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Директор на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – София, релевира
възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните
разноски на насрещната страна. Моли се атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2023 г. Д. Г. И. осъществявал обществен превоз на товари с т.а.
марка „ХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХ от категория N3 с прикачено
към него полуремарке „ХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХ от кат.О4, по маршрут
от гр. Пловдив до гр. Благоевград. Около 00:47 часа на 08.02.2023 г.
жалбоподателят И. бил спрян за проверка от св. Т. Г. Б. и Д. Г. Ц. –
инспектори при РД“АА“ – София, с управлявания от него т. а. „ХХХХХХ“ с
рег. № ХХХХХХХХХХ от натегория N3 с прикачено към него полуремарка
„ХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХ от кат.04 на АМ Струма при първи тунел в
посока гр.Благоевград. При извършената проверка жалбоподателят Д. Г. И. не
представил пътен лист.
При така установената фактическа обстановка св. Т. Г. Б. съставил АУАН
№ 00117/08.02.2023 г. срещу Д. Г. И. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 89, т. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
на МТ, вр. с Приложение 11 от Наредба № 33.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 42-
0005603/01.03.2023 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на Д. Г. И. била наложена "глоба" в размер на 2000 лева на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр.
НП било връчено на Д. Г. И. на 18.04.2023 г., като последният в
законоустановения срок подал жалба срещу него, която инициирала
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
2
актосъставител Т. Г. Б..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Т. Г. Б. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Т. Б. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло и приложените към
административнонаказателната преписка и в хода на съдебното производство
писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
3
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – Заповед № 7/16.01.2023 г. на изпълнителен директор на
ИА „Автомобилна администрация“, Заповед № РД – 08 – 30/24.02.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
длъжностна характеристика, допълнително споразумение № 1785/07.05.2019
г. и допълнително споразумение № 998 от 18.03.2020 г. на изпълнителен
директор на ИА „Автомобилна администрация“.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № 00117/08.02.2023 г., който е съставен от компетентен орган -
длъжностно лице от службите за контрол на автомобилните превози -
инспектор при РД"АА", оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по Закона за автомобилните превози, по силата
на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. При съставянето на процесния АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху
неговата законосъобразност, като актът съдържа всички посочени в чл. 42 от
ЗАНН реквизити, спазени са изискванията за участие на свидетели и
нарушителя при съставянето на акта, като на последния е връчен и препис от
същия.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган – директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация"- гр. София, овластен по силата на т. I. 6. от
Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. В съдържанието на
наказателното постановление се съдържа достатъчно пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено - време, място, вид
превоз и допуснатият при осъществяването му пропуск от страна на
жалбоподателя, а именно като водач на МПС, извършващ обществен превоз
на товари, същият не е представил при поискване от контролния орган
документ - пътен лист, като бездействието е надлежно квалифицирано като
нарушение на чл. 89, т. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, вр. с
Приложение 11 от Наредба № 33. С оглед на това съдът намира, че са
4
изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, свързани с
осигуряване на правото на защита на санкционирания субект, в частност
възможността му да узнае фактическите и правни рамки на
административното обвинение.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Съдът намира, че така установените факти правилно са подведени под
посочената материалноправна норма на чл. 89, т. 7 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, вр. с Приложение 11 от Наредба № 33, като
законосъобразно е констатирано, че е налице нарушение от страна на
въззивника Д. Г. И., в качеството му на водач, извършващ обществен превоз
на товари. Фактическите основания на отговорността, изложени в АУАН и
НП, са установени и от настоящия съдебен състав, получили са съответна
правна квалификация, с оглед което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Последното
произтича от обстоятелството, че в нарушение на посочената разпоредба при
извършената му на 08.02.2023 г. проверка от страна на служители на
контролен орган - инспектори в Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - София, същият не е представил пътен лист.
Жалбоподателят като водач на товарен автомобил, извършващ обществен
превоз на товари, е бил длъжен по време на самия превоз да разполага с
определен набор от документи, изчерпателно изброени в чл. чл. 89 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, респективно да представи същите при
проверка от страна на контролните органи, но не е изпълнил това свое
задължение.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като
нарушителят е съзнавал факта, че като водач на товарен автомобил,
извършващ обществен превоз на товари, има задължение да носи и представи
на контролните органи определен набор от документи, в това число и пътен
лист, но въпреки това не е изпълнил същото, като се е отнасял безразлично
към последиците от това си бездействие.
5
Независимо от гореизложеното обаче, наказващият орган неправилно е
определил санкционната разпоредба, под която следва да се подведе
извършеното административно нарушение. В конкретния случай на
жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“ на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 ЗАвтПр, която норма урежда отговорността на водачи на МПС,
извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари, които осъществяват същия без "издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му", т. е. при липсата на съответния документ, удостоверяващ
правната възможност за осъществяване на превоза, като всички те са свързани
с установяването на изисквания към превозвача, превозното средство или
водача, които дават право да се извършва съответният превоз. Поради това и
за отсъствието им е предвидено относително високо по размер наказание.
В настоящия случай, отговорността на водача Д. И. е ангажирана за това,
че не е представил по време на проверката изискуем от подзаконов
нормативен акт документ, а именно – пътен лист, т. е. нарушението се е
изразило не в липса на документ, удостоверяващ правото да се извърши
превозът въобще, а в непредставянето му по време на конкретна проверка,
което съответства на нарушение, наказуемо по чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр, за което
се предвижда наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
Предвид последното и в съответствие с разбирането, отразено в ТР № 8
от 16.09.2021 г. на ОСС на ВАС I и II колегия, залегнало и в чл. 63, ал. 2, т. 4,
вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено, като основанието за налагане на административното наказание се
промени от чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр. на чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр., респективно и
размерът на глобата бъде намален съответно от 2000 лева на 100 лева.
Изменението е процесуално допустимо, като същото не касае обстоятелствата
на нарушението, нито дори нарушената разпоредба, а единствено налага
прилагане на друг състав на административно нарушение, който се явява
закон за по-леко наказуемо нарушение, с оглед размера на наказанието
„глоба“, предвиден в двете разпоредби.
6
Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за
това нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена
отнапред в закона и е във фиксиран размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието.
В заключение, макар и да липсва искане в очертаната насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение
с обикновените случаи на престъпления /административни нарушения/ от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. Напротив,
деянието е типично проявление на пропуска на водачите да разполагат със и
да представят на контролните органи документи, свързани с превоза, като
същото по правило е формално и простият факт на извършването му е
преценен от законодателя като достатъчно основание за налагане на
административно наказание.
7
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като се приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение и размерът на глобата се намали на 100,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0005603/01.03.2023 г.,
издадено от Директор на РД“АА“ - гр. София, с което на жалбоподателя Д. Г.
И. за административно нарушение по чл. 89, т. 7 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ, вр. с Приложение 11 от Наредба № 33, на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози, И НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание "глоба" от 2000,00 (две хиляди) лева на 100,00
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8