РЕШЕНИЕ
№ 22629
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110130174 по описа за 2024 година
Ищецът П. Н. Т. твърди, че срещу нея се води изпълнително дело с №
20248440401092 по описа за 2024 г. на ЧСИ С. Я., рег. № ...в КЧСИ с взискател
ответника за обща сума в размер на 9003,97 лева, включваща 3082,64 лева – главница,
законна лихва в размер на 4080,90 лева за периода от 07.10.2011 г. до 27.05.2024 г.,
както и неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) от 430,84 лева,
315,27 лева – присъединени разноски, както и 944,32 лева такси по ТТР по ЗЧСИ,
дължими към дата 27.05.2024 г. Ищецът поддържа, че при извършена проверка по
горепосоченото изпълнително дело установил, че последното е образувано въз основа
на изпълнителен лист в полза на банка „Р.“ ЕАД от 31.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
42474/2011 г. СРС, 50 състав.
Заявява, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано
първоначално изпълнително дело № 20118400400965 по описа за 2011 г. на ЧСИ М. Ц.,
рег. № ...в КЧСИ. Счита, че по това дело е настъпила перемпция и изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на дата 23.10.2018 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липса на действия от страна на взискателя. Твърди, че
на дата 01.05.2021 г. банка „Р.“ ЕАД е прехвърлила с договор за покупко – продажба
вземания на ответника, като се твърди, че с този договор е прехвърлено и вземането на
банката срещу ищцата. Ищцата посочва, че не е намерила такъв документ, както и че
не е уведомена за това прехвърляне. Сочи, че ответникът чак на дата 12.04.2024 г. е
1
подал молба за образуване на ново изпълнително дело срещу ищцата за същото
вземане пред ЧСИ С. Я., рег. № ...в КЧСИ с искане за налагане на запор на банковите
сметки и трудовото възнаграждение на ищцата.
Поддържа, че ответникът е представил изпълнителен лист, но не е представил
заповед за изпълнение, издадена от СРС по същото частно гражданско дело. Ищцата
твърди, че призовка за доброволно изпълнение й е била връчена в момента, в който е
отишла да провери изпълнителното дело.
Ищцата изтъква, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в
продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване, тъй като настъпва т.н.
перемпция, като съобразно тълкувателната практика на ВКС е без значение дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение.
Сочи, че по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането, като съгласно т. 10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС, погасителната давност не
спира докато трае изпълнителният процес. Твърди, че прекъсва давността
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица.
Счита, че не представляват изпълнителни действия и не прекъсват давността –
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение и други.
Твърди, че същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД е
налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
Сочи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва
давността, тъй като ЧСИ е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за
принудително изпълнение.
Ищцата поддържа, че към датата на образуване на изпълнително дело №
20248440401092 по описа за 2024 г. на ЧСИ С. Я., рег. № ...в КЧСИ и на предприемане
на първото принудително действие по него, е изтекла погасителна давност в полза на
2
длъжницата, като вземането е погасено по давност, също така счита, че е изтекъл и
изпълнителният лист.
Изтъква, че вземанията за главница по договорите за кредит се погасяват с
общата 5 – годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а тези за лихви – с кратката 3 –
годишна давност. Счита, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, тъй като се касае за вземане, присъдено в заповедно производство, чийто
краен съдебен акт не е приравнен като последици на съдебното решение. Освен това
счита, че този акт е издаден в друго, различно от исковото производство, което няма
характера на съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД.
Заявява, че вземанията, визирани в изпълнителния лист са били погасени по
давност още на дата 23.10.2023 г. Оспорва вземанията на ответника, предадени за
събиране от ЧСИ поради липсата на качеството на кредитор, като ищцата претендира
на това основание алтернативно с основанието за погасяване на вземането поради
изтекла погасителна давност.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по делото, че
ищцата П. Н. Т., не дължи на ответника „Е. М.“ ЕООД, сумата от 9003,97 лева, която е
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20248440401092 по
описа за 2024 г. на ЧСИ С. Я., рег. № ...в КЧСИ, включваща: 3082,64 лева главница,
законната лихва от 4080,90 лева за периода от 07.10.2011 г. до 27.05.2024 г., както и
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетение и т.н.) от 430,84 лева, 315,27
лева – присъединени разноски и 944,32 лева такси по ТТР по ЗЧСИ, дължими към дата
27.05.2024 г., като претендира и направените по делото разноски, включително и
заплатен адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът депозира писмен отговор в който
заявява, че на дата 24.09.2008 г. е бил сключен договор № 0809240273830130 за
издаване и ползване на международна кредитна карта между ищцата (картодържател)
и Р. Б., ЕАД (кредитор с универсален правоприемник „О. б. б.“ АД, като въз основа на
сключения договор за кредит, счита, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение.
Изтъква, че горепосоченото вземане е цедирано, съгласно сключен Договор за
цесия от 01.05.2021 г. между „Р. Б.“ ЕАД /цедент/ и „Е. М.“ ЕООД /цесионер/. Твърди,
че поради неизпълнение на договора, от страна на първоначалния кредитор „Р. Б.“
ЕАД е инициирано заповедно производство, завършило с издаването на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден на дата 31.10.2011 г.
по ч.гр.д. № 42474/2011 г. по описа на СРС, като въз основа на последния е било
образувано първоначално изпълнително дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ М. Ц., с
рег. № ..при КЧСИ и район на действие СГС, като същото е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на дата 23.10.2018 г. и е преобразувано по депозирана молба от
3
„Е. М.“ ЕООД в ново изпълнително дело № 1092/2024 г. по описа на ЧСИ С. Я., с рег.
№ ...при КЧСИ и район на действие – СГС, което е висящо към датата на депозиране
на исковата молба.
Счита, че предявеният иск е частично недопустим, както и искът за сумите,
начислени в изпълнителното производство, като разноски, такси и други дължими
суми като адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и т.н.,
необективирани в изпълнителния лист. Сочи, че в предмета на исковата претенция не
се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за
дължимостта им от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело съобразно
правилата на чл. 79 ГПК.
Намира предявения иск за неоснователен, тъй като изложените твърдения са
необосновани, недоказани и неправилни. Счита, че за установените вземания със
Заповед за изпълнение тече 5 – годишна погасителна давност от датата на влизането й
в сила. Счита, че с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, а именно окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, за цялото вземане следва да се прилага 5 – годишната погасителна давност,
като в тази връзка оспорва твърдението на ищцата, че по отношение на главницата
следва да се приложи 5 – годишната давност, а по отношение на лихвите кратката 3
годишна погасителна давност.
Оспорва твърдението на ищцата, че погасителната давност за вземанията по
процесния изпълнителен лист е настъпила преди образуването на изпълнително дело
№ 1092/2024 г. по описа на ЧСИ С. Я.. Счита, че не е взето предвид даденото
разрешение с т. 3 от Т.Р. № 2/2023 г. от 04.07.2024 г.
Посочва, че следва да се вземе предвид и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, според което, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, като за тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г. от когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980 г., като в този смисъл, доколкото производството по първоначално образуваното
изпълнително дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ М.Ц. е било висящо към момента
на постановяване на Т.Р. № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то
давността е започнала да тече най – рано на дата 26.06.2015 г. Изтъква, че последните
депозирани молби с искания за изпълнителни действия са били входирани през 2019 г.,
като с тях давността е била прекъсната.
Поддържа, че изпълнително дело № 1092/2024 г. по описа на ЧСИ С. Я. е
образувано на дата 12.04.2024 г., като с входирането на молбата за образуване
4
погасителната давност е била прекъсната, тъй като в т. 5 от същата се съдържат
искания за извършване на изпълнителни действия. Счита, че в хода на образуваното
изпълнително дело погасителната давност е била прекъсната за последно на дата
13.05.2024 г. чрез налагане на запор върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение на длъжника, като в този смисъл, към датата на депозиране на
исковата молба, погасителната давност не е изтекла.
Моли съда да прекрати производството като недопустимо, в частта с която се
иска за установяване на недължимостта на сумата в размер на 944,32 лева,
представляваща дължими такси, съгласно ТТРЗЧСИ.
Моли съда да отхвърли в останалата част предявения иск като неоснователен, тъй
като към датата на завеждането му, не е настъпила погасителна давност за вземанията,
предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден на дата 31.10.2011 г. по ч.гр.д. №
42474/2011 г. по описа на СРС.
В случай, че предявения иск бъде уважен, прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищцата разноски. Счита, че в защитавания материален интерес не
следва да се включва законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК за периода от 07.10.2011 г. до 27.05.2024 г.,
тъй като има акцесорен характер, като по аргумент от чл. 119 ЗЗД следва главното
вземане и при отпадането му лихва не се начислява и не се дължи.
Съдът, като обсъди становищата на странете и събраните доказателства, намира
следното:
С оглед становищата на страните доказателствената тежест в настоящото
производство бе изцяло на ответната страна. Тъй като съществуването на
задължението и наличието на конкретно изпълнително производство са безспорни, то
в тежест на ответника бе да ангажира доказателства, че в хода на производството са
били поискани или извършени действия, които прексъсват давността. Дружеството не
представи никакви писмени доказателства и не се ползва от издаденото му с
протоколно определение съдебно удостоверение. С оглед обстоятелството, че
изпълнителният лист е издаден през 2011г. следва да се приеме, че давността за цялото
вземане е изтекла, като ответникът понесе материалните последици от процесуалното
си бездействие.
Що се отнася до възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението на ищцовия адвокат, то е частично основателно. С оглед
материалния интерес по делото, продължителността на спора и действително
предоставената на ищеца правна помощ, съдът намира за съответно възнаграждение в
размер на 800 лева. Що се отнася до внесената от ищеца парична гаранция, тя не се
включва в разноските, тъй като ще бъде върната след влизане в сила на решението.
По горните мотиви съдът
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че П. Н. Т. ЕГН ********** не дължи на „Е.М.“
ЕООД ЕИК ...обща сума в размер на 9003,97 лева, включваща 3082,64 лева – главница,
законна лихва в размер на 4080,90 лева за периода от 07.10.2011 г. до 27.05.2024 г.,
както и неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) от 430,84 лева,
315,27 лева – присъединени разноски, както и 944,32 лева такси по ТТР по ЗЧСИ по
изпълнително дело с № 20248440401092 по описа за 2024 г. на ЧСИ С. Я., образувано
въз основа на изпълнителен лист в полза на банка „Р.“ ЕАД от 31.10.2011 г., издаден по
ч.гр.д. № 42474/2011 г. СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 1160 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6