РЕШЕНИЕ
№ 2032
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110203622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Л. А. Т. от ........................., с
ЕГН: ................... срещу Наказателно Постановление № 22 - 4332 - 028914
издадено на 24.01.2023г. Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
В жалбата си до съда наказаното лице възразява срещу
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с
оплакването, че към момента на извършената му проверка същият не е бил
собственик на лекия автомобил и не е знаел, че същият е бил с със служебно
прекратена регистрация.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. Т., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото
съдът възприема следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят А.Л. Т. бил собственик на лек автомобил ,,...................."
СВХ с рег.№ ......................... с номер на рама ............................
На 14.06.2022г. била служебно прекратена регистрацията на МПС - то в
отдел ,,Пътна Полиция" СДВР на основание чл.143, ал.10 от Закона за
движение по пътищата.
На 18.10.2022г., около 14:00ч., в с.Лозен, на ул.,,Съединение", с посока
на движение от ул.,,Ален мак" към ул.,,Райкя" пред номер 67 и при
извършена проверка от полицейски служители М. Н. и Н. Я.. След като
установили обстоятелството, че водачът на автомобила е бил ссъ служебно
прекратена регистрация, докладвали случая на отдел ,,Пътна полиция" СДВР.
На място пристигнал свидетеля мл. автоконтрольор А. П., който съставил на
лицето АУАН. Въз основа на акта била образувана прокурорска преписка №
................/2022г. по описа на СРП с оглед наличието на данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След извършена проврека по случая бил
постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство с
постановление на прокурор при СРП от 19.12.2022г. По силата на съставения
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
от събраните по делото гласни доказателствени средства и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел в съдебно
заседание актосъставител А.П. е, че същият изрично признава, че
дейстивтелно е присъствал при извършване на проверката, разговарял е с
жалбоподателя, който му заявил, че автомобилът е бил на ремонт и не е бил
направил задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите", тъй като регистрацията на автомобила била служебно
2
прекратена. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като
правдиви и подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.
Видно от материалите по изисканата прокурорска преписка е, че към
момента на извършеното изпълнително деяние, жалбоподателят Л. Т. не е бил
собственик на управлявания от него лек автомобил. Нарушението, за което е
бил подведен под административна отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП
изисква управление на МПС, което е регистрирано и е с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията
и редът за регистрация на МПС, визирани в ал.2, е изрично регламентиран в
Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Временното прекратяване на регистрацията по
служебен ред изисква уведомяване, респ. предприемане на действия от страна
на собственика на въпросното МПС по нейното възстановяване.
Съдът споделя мотивите на прокурора при постановения отказ да се
образува досъдебно производство, че липсват безспорни данни
жалбоподателят да е съзнавал, че към момента на управление на лекия
автомобил, същият е бил със служебно прекратена регистрация. В този
смисъл е и Тълкувателно Постановление на ВКС и ВАС по тълкувателно дело
№ 3/2022г. , в което се посочва, че „Уведомяването на собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е
елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
3
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е
възложил на административния орган задължението да уведоми собственика
за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на
закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за
регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и
за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици. Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1
от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената
служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той
да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“,
при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по
друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да
се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да
бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага".
В конкретния случая нарушителят няма данни да е узнал за
извършената служебна дерегистрация, за да му бъде вменено каквото и да
4
било задължение, чието бездействие да подлежи на санкциониране по
административноправен или наказателноправен ред. След като
жалбоподателят не е съзнавал че управлява служебно дерегистрирано МПС и
отсъстват доказателства за виновно извършване на престъпление, няма как да
бъде прието търсенето на субективна страна за наличие на административно
нарушение.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание.
С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 4332 - 028914 издадено
на 24.01.2023г. Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с
което на Л. А. Т. от ..............., ж.к. ,,...................... с ЕГН: .............................. са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5