Решение по дело №155/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 260013
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20201890100155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Сливница, 31.08.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                      

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 155 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК от С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Т.Г.Т.К., с адрес в Съединените Мексикански Щати, с който се иска бракът им да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 17.03.2016 г., за което бил съставен акт за граждански брак № 3050 / 17.03.2016 г. на Столична община, район Сердика. От брака си нямат родени деца. Ищецът заявява, че той има две деца от предишен брак. Веднага след като сключили брак страните заживели под наем в самостоятелно жилище. Няколко месеца след сключването на брака ответницата започнала да убеждава ищеца да се преместят да живеят в Мексико. Ищецът от своя страна се опитал да я убеди да останат в България, тъй като се е устроил тук, а и полага грижи за едно от децата си от предишен брак, което посещава училище и е изградило приятелска среда в Р България. През лятото на 2016 г. ответницата заминала за Мексико, като обяснила, че трябва да свърши някои лични неща, след което ще се върне в България. Тя обаче не се прибрала повече от два месеца, като изтъквала различни причини за това. В един момент започнала да убеждава ищеца да замине при нея. Известен период от време поддържали връзка по телефон и скайп. Поради отказът му да замине обаче отношенията им се обтегнали и контактите им станали все по-редки и накрая прекъснали. Понастоящем ищецът заявява, че не разполага с никаква информация за ответницата и дори не знае къде точно живее тя. Така страните се отчуждили един от друг. Предвид горното, ищецът смята, че бракът им е лишен от съдържание, не може да бъде заздравен, поради което счита, че трябва да бъде прекратен. В тази връзка заявява, че няма претенции за издръжка от съпругата му, двамата не притежават семейно жилище и не са придобивали вещи в СИО. Тъй като след  сключване на брака съпругата му не е променяла фамилното си име, тя ще продължи да носи същото и след прекратяването на брака, а именно Т.К..

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба   особеният представителна ответницата адв. С. от САК е депозирал писмен отговор, в който заявява, че не оспорва иска за прекратяване на брака, както и исканията по делото относно издръжката, фамилното име, което ще носи ответницата след прекратяването на брака и въпроса за произнасянето по вината от съда. В случай, че твърденията в исковата молба бъдат доказани счита, че бракът е лишен от съдържание, дълбоко и непоправимо е разстроен и като такъв следва да бъде прекратен.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск, като моли брака му с ответницата да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината.

В съдебно заседание особеният представител на ответницата изразява становище за прекратяване на брака.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак (дубликат) от 10.03.2020 г. издадено въз основа на акт за граждански брак № 3050 / 17.03.2016 г. на Столична община, район Сердика е, че страните са сключили граждански брак на 17.03.2016 г.

От показанията на свидетеля Валентин К. се установява, че ищецът и ответницата са сключили брак през пролетта на 2016 г. Свидетелят посочва, че няколко месеца след това се наложило ответницата да замине за Мексико за уреждане на лични ангажименти, но повече не се върнала в Р България. С ищеца поддържали контакт по телефона и по интернет. Свидетелят заявява, че ищеца му е споделил, че ответницата няма намерение да се върне в страната и от около 2 години въобще не поддържат контакт. Св. К. изтъква, че ищецът има деца от предишен брак и за едното от тях полага непосредствени грижи, то има среда, в която живее и това определя желанието на ищеца да остане в Р България. Съдът кредитира показанията на св. К., тъй като  въпреки близката родствена връзка с ищеца (същият е негов брат), не са налице основания на съда да подложи показанията му под съмнение, а и от тях се установяват обстоятелства, за които свидетелят има непосредствени впечатления и конкретно   настъпилата преди около 4 години фактическа раздяла между страните.

По време на брака си страните не са придобивали недвижимо имущество и движимо имущество на значителна стойност в резултат на съвместен принос, нямат открити банкови сметки, нямат участие в търговски дружества или регистрирани еднолични търговци.

След прекратяване на брака ответницата следва да носи предбрачното си фамилно име Т.К..

Други доказателства, включително и такива, опровергаващи твърденията на ищеца за настъпилата фактическа раздяла между страните, не бяха ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът за прекратяването на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е основателен.

От събраните по делото доказателства се установява, че от около половин година съпрузите не живеят заедно и не се интересуват един от друг. Бракът им е формален и лишен от съдържание. Съдът намира предявения от ищцата иск за основателен и доказан. Между страните липсват нормалните съпружески отношения особено през времето, през което са разделени и не живеят заедно. Липсва чувство за семейна общност, което прави брака между съпрузите дълбоко и непоправимо разстроен. Той съществува само формално без да е изпълнен с предписаното от закона съдържание. Липсват усилия и желание за запазване на брачната връзка. Състоянието на брачните им отношения се характеризира с разкъсване на семейната общност, липса на взаимност, уважение и доверие. Налице е пълно и непреодолимо изпразване на брачната връзка от съдържанието, съответстващо на закона (чл. чл. 15, 16, 18 СК) и добрите нрави. Съдът преценява разстройството на брачните взаимоотношения като непоправимо предвид факта на настъпилата фактическа раздяла и продължителността й. Горното налага бракът на страните да бъде прекратен с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тъй като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

Ще следва да бъде постановено след прекратяването на брака ответницата да продължи да носи предбрачното си фамилно име Т.К..

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК и чл.6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК страните следва да довнесат всеки по 7,50 лева - държавна такса за водене на делото в размер на 15 лева.

Доколкото ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното, съдът

 

                                                         Р   Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между С.К.К., с ЕГН **********, с адрес *** и Т.Г.Т.К., родена на *** г., с настоящ адрес в Съединените Мексикански Щати, сключен на 17.03.2016 г., като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Т.К..

ОСЪЖДА Т.Г.Т.К., родена на *** г., с настоящ адрес в Съединените Мексикански Щати, да заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса за водене на делото в размер на 7,50 лева.

ОСЪЖДА С.К.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса за водене на делото в размер на 7,50 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: